Кое глаголно време къде застава в разказа. Учебен материал за съвместната употреба на глаголните времена и наклонения
Зареждане на оценките…
СЪВМЕСТНА УПОТРЕБА НА ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА И НАКЛОНЕНИЯ. РАЗКАЗ С ОСНОВНО МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
Обикновено разказваме за нещо, случило се вече, затова дадена случка се предава най-често с минали времена. В този случай действията, които следват едно след друго, се означават с глаголи в минало свършено време: Учителят влезе, седна на бюрото, взе дневника и провери присъстващите.
Действие, което протича по едно и също време с дадено минало действие, се предава с минало несвършено време: Когато учителят влезе, едни ученици говореха, други вадеха учебниците си от раниците, а Петър бършеше дъската.
Когато разказваме минала случка и искаме да посочим, че дадено действие е било извършено преди миналия момент, като в него имаме резултат от това действие, използваме минало предварително време: Когато учителят влезе, учениците вече бяха седнали по местата си. А ако действието предстои спрямо този минал момент, използваме бъдеще време в миналото: Учениците затвориха учебниците си, защото учителят щеше да ги изпитва.
ДА ЗАПОМНИМ
В текст, в който основните последователни действия са предадени с глаголи в минало свършено време, говорещият съобщава за действията по собствена информация.
Говорещият може да разкаже за минали действия, на които не е бил свидетел, без да използва преизказни форми. Така се подчертава достоверността на предаваната информация.
ВАЖНО!
С преизказни форми в текст от художествената литература, в който основните действия са в минало свършено време, авторът подчертава, че той или даден герой препредава информация по чужди думи.
СЪВМЕСТНА УПОТРЕБА НА ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА И НАКЛОНЕНИЯ. РАЗКАЗ С ОСНОВНО СЕГАШНО ВРЕМЕ
Разказ може да се построи и със сегашно време като основно, като в този случай говорещият съобщава за последователните действия в момента на извършването им.
Ако искаме да посочим, че дадено действие е било извършено преди сегашния момент, като в него имаме резултат от това действие, използваме минало неопределено време: Много хора са дошли на концерта и пеят заедно с групата. А ако действието предстои спрямо този сегашен момент, използваме бъдеще време: Много хора държат балони и ще ги пуснат във въздуха след края на песента.
ДА ЗАПОМНИМ
В текст, в който основните последователни действия са предадени с глаголи в сегашно време, говорещият съобщава за действията по собствена информация.
Чрез употребата на изявителни глаголни форми в научните текстове действията се представят като известни факти, обективно.
В текст, в който основните последователни действия са предадени с глаголи в сегашно време, чрез преизказните форми говорещият съобщава за действията по думите на друго лице.
Свързани материали
План за урок: Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения
В един разказ глаголните времена не са едно, а няколко, и подредбата им не е случайна. Часът е посветен на съвместната им употреба. В началото стоят целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, методите и подходите и необходимите материали. Урокът принадлежи към раздела „Морфология“ и е предвиден за 7. клас. Ходът е разчертан по минути. Две минути отиват за организационен момент и три за въведение с мотивация. Дванадесет минути са отделени на текста повествование, като първият подраздел изяснява кое е основното глаголно време в него. Оттам нататък се разглежда какво се случва, когато към това основно време се добавят други, и защо. Нататък часът минава към описанието и към смесването на видовете текст, което е и същинската трудност при писане на съчинение. Отделно е предвидено и как се проверява собствен текст за неоправдана смяна на времената. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е обяснено и защо смяната на глаголното време понякога е грешка, а понякога художествено средство, и как се различават двата случая. Планът е подходящ за преподаване в 7. клас, за подготовка за писане на преразказ и като модел за собствен план.
Едно бъдеще, застанало в миналото: учебен материал по български език върху бъдеще време в миналото, с пълни парадигми, отрицателните форми и трите му употреби
Кога разказът за отдавна отминали събития изведнъж проговаря за нещо, което тепърва предстои? Урокът тръгва от кратък текст, в който само една глаголна форма сочи напред, и от въпроса по какво тя се различава от останалите. Оттам е изведено значението на времето: действие, предстоящо спрямо определен минал момент, обяснено и чрез мислена линия на времето. Образуването е разписано върху един и същ глагол в пълна парадигма по лица и числа, така че разликата между формите да се вижда веднага, а отрицанието е дадено в отделен блок със своята спомагателна дума. Употребата е разделена на три ясно отграничени случая, всеки със свой пример от всекидневната реч: предстоящото след минал момент, прекъснатото намерение и по-неочакваната употреба, при която формата зазвучава като учтива забележка. Кратка задача с две реплики проверява дали ученикът разпознава кое значение е налице, а обобщението събира наученото в три изречения. Накрая стои бележка за случай, който упражненията често подминават: кога спомагателната дума може да се каже само веднъж при няколко глагола с един и същ извършител. Полезно за самостоятелна подготовка и за преговор върху глаголните времена.
Тест по български език: глаголните времена и наклонения в текста – редуване на главни, фонови и предходни действия в повествование и описание (20 задачи с верни отговори и обяснения)
Всяко глаголно време изпълнява роля в текста: едно носи събитието, друго рисува фона, трето подрежда какво се е случило по-рано. Този тест по български език проверява дали ученикът различава тези роли и умее сам да ги разпредели. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък откъс с герой на градска спирка, в който съжителстват фонови състояния, последователни действия, предходно събитие, пряка реч в повелителна форма и условна конструкция. Първите пет задачи се решават чрез него: определя се главното време на повествованието, откриват се формите, изграждащи фона, посочва се предходното действие, разпознава се повелителната реплика и се открива частта, изразяваща условие. Втората група задачи проверява системата. Обхванати са характерните времена за повествование и за описание, правилното подреждане на две действия по хронология, сегашно време с общоповторяем смисъл, формите за бъдеще време и за бъдеще в миналото, повелителното наклонение, образувано с частица, и типичната конструкция на условното наклонение. Включени са и задачи за добавяне на предходност в разказ, за уместното съчетание на времена при описание на герой, за разпознаване на преизказна форма и за общото правило относно съвместната употреба на времена в един абзац. Заключителните три задачи изискват собствено писане. Първата – кратко повествование с ясно разграничени главни и фонови действия и една повелителна реплика. Втората – преобразуване на едно изречение в три различни форми, включително разгръщане в описание. Третата – описателен текст с фон в минало несвършено и задължително условно изречение. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения за всеки избор, както и примерни решения на трите отворени задачи с коментар кои форми са употребени и защо. За учителя това е удобен материал за текуща проверка, за упражнение по граматика или за подготовка преди писмена работа. За ученика тестът показва пряко как изборът на глаголна форма влияе върху яснотата на текста. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.
Две стъпки назад в миналото: урок по български език върху миналото предварително време, с текст за откриване на формите, пълни парадигми и правоговорни правила
Кое действие е станало преди друго минало действие и защо езикът има отделно време точно за него? Урокът по български език върху миналото предварително време тръгва от кратък текст за случка в класната стая, в който ученикът сам открива глаголните форми, и от няколко въпроса за разговор, преди изобщо да се стигне до правилото. Следва обяснението на значението: двете стъпки назад във времето и причината в самия минал момент да е важен резултатът от по-ранното действие. Отделна ситуация с последователност от няколко часа показва как се избира изречението, което точно пасва на такава картина. Частта за образуването е разгърната в пълни парадигми по лица и числа с два различни глагола, а към тях са добавени уточненията за мястото на спомагателния глагол: кога той стои пред причастието, кога след него и какво става, когато между двете се вмъкнат други думи. Правоговорът и правописът са събрани в самостоятелен блок с променливото я в множествено число и с учтивата форма при обръщение на Вие, всяко с по няколко примера. Финалната част обобщава наученото в четири кратки точки, а допълнителният раздел показва кога спомагателният глагол може да се изпусне при поредица от глаголи и какви по-фини значения носи това време в официална реч. Материалът е подходящ за самостоятелна подготовка, за преговор преди упражнение или класна работа, както и като опора при писане на текст с подредена последователност от минали събития.
Преди, сега и след момента на говорене: седемте глаголни времена в българския език. Урок за практическа работа с образци по лица, отрицателни форми и ориентири за бързо разпознаване
Цялата система на глаголните времена се подрежда около една точка, а именно момента на говорене. Върху този прост ориентир е построена настоящата разработка за практическа работа. Началото поставя кратък текст с подчертани глаголи и задача, която изисква не само име на времето, но и обосновка къде стои действието спрямо сега. Следва припомняне на времевата линия и разбор на три примерни форми, което показва как се аргументира отговорът. Същинската част преминава през седемте времена поотделно: сегашно, бъдеще, минало свършено, минало несвършено, минало неопределено, минало предварително и бъдеще в миналото. За всяко от тях са дадени какво изразява, пълен образец по лица и число с един и същ глагол и изречение, което показва смисловата му роля. Отделно каре събира отрицателните форми на бъдеще време и на бъдеще в миналото. Следващият раздел е практически: сигурните сигнали за разпознаване, проверката чрез добавяне на думи за повторителност и разграничението между завършен факт и продължителен фон. Даден е и алгоритъм за самопроверка в три стъпки, придружен от серия изречения за упражнение с посочено решение. Финалът предлага упражнение за превключване между близките значения на един и същ глагол през всичките времена. Разработката е подходяща за практическа работа в час, за упражнение преди класна работа и за самостоятелен преговор върху морфологията на глагола.
Тест по български език: съвместна употреба на глаголните времена и наклонения – разпознаване на формите в текст и практическо преобразуване (20 задачи с верни отговори и обяснения)
В един кратък художествен откъс могат да се съберат пет различни глаголни форми – и всяка от тях изпълнява своя задача. Настоящият тест по български език проверява дали ученикът ги разпознава и разбира защо са употребени точно там. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък повествователен откъс, изграден така, че в него да присъстват едновременно основни, фонови, предходни и условни действия. Първите пет задачи се решават изцяло чрез него: определя се доминиращото време, откриват се формите за минало свършено, разпознават се минало предварително, повелително наклонение и условна конструкция. Втората група задачи проверява системните знания. Обхванати са характерните времена за повествование и за описание, разпознаването на бъдеще в миналото, на изявително наклонение, на редица с форми в минало несвършено, както и откриването на минало предварително и на минало неопределено в отделни изречения. Включени са и задачи за повелително наклонение, за същността на повествованието и описанието, за сегашно време с общоповторяем смисъл и – като логичен завършек на блока – за изречението, в което две различни времена са употребени съвместно с ясна времева последователност. Заключителните три задачи са изцяло практически, с място за писане. Първата изисква съставяне на кратко повествование с разграничени главни и фонови действия. Втората поставя задача за трансформация на едно изречение в три различни форми, включително разгръщане в описание. Третата изисква написване на описателен откъс, в който задължително да присъстват изброени глаголни форми, отбелязани от ученика. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, обосноваващи всеки избор, както и разгърнати примерни решения на трите отворени задачи с отбелязани форми. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение по граматика или за подготовка преди писмена работа. За ученика тестът свързва теорията с реалното писане – там, където правилният избор на време личи най-ясно. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.