Съединители с автоматично действие - схеми и изчисляване
Зареждане на оценките…
1. Центробежни съединители.
Центробежните съединители са предназначени за автоматично включване или изключване на задвижвания вал при достигане от водещият на определена честота на въртене. Типичен пример за приложение на центробежни съединители е за облекчаване на пусковите режими на електродвигатели-задвижване на натоварения вал след развъртане на електродвигателя.
2. Предпазни съединители.
Предпазните съединители разединяват валовете при нарастване на въртящият момент над допустима стойност и предпазват машините от силово претоварване.Предпазните съединители могат да бъдат с разрушаващ се елемент, пружинно- палцови или фрикционни.
3. Съединители със свободен ход.
Съединителите със свободен ход предават движение само в едната посока и то само до момента, до който ъгловите скорости на водещото и водимото звено са еднакви. Ако по някакъв начин скоростта на водимото звено превиши тази на водещото съединителят изключва.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Машинознание, част трета – „Елементи на механизмите": лекционен курс за еластичните елементи, съединенията, лагерите и зъбните механизми
Учебен материал по машинознание, представляващ третата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и шест страници и разглежда основните градивни елементи на машините, повечето от които се изработват серийно по международни стандарти. Първият раздел е посветен на еластичните елементи. Изяснено е тяхното предназначение чрез разграничаване на измервателните, силовите, вибрационните и кинематичните елементи, представени са видовете пружини – винтови, плоски и обемни, и са изведени зависимостите за напреженията и деформациите заедно с характеристиката на пружината. Вторият раздел обхваща неразглобяемите съединения. Разгледани са нитовите съединения с видовете глави и изчислителните им зависимости, пресовите съединения, заваряването и запояването в различните им разновидности, както и залепването. Третият раздел е посветен на винтовите съединения. Проследени са винтовата линия и видовете резби, параметрите на винта и гайката, геометричните и силовите съотношения при затягане, както и средствата срещу саморазвиване. Четвъртият и петият раздел разглеждат лагерите. При плъзгащите са изведени триещият момент, машинните и прецизните лагери, работата на масления клин и особеностите на лагерите на центри и с остри шийки. При търкалящите са представени триещият момент, съставните елементи, класификацията по вид на телата и по посока на натоварването, както и подбирането по каталог с отчитане на съответните коефициенти. Последните раздели обхващат зъбните колела и зъбните механизми: основната теорема на зацепването, еволвентното зацепване и неговите свойства, параметрите на зъбното колело, обикновените зъбни механизми с външно и вътрешно зацепване, конусните и червячните предавки, многостъпалните редуктори и епицикличните механизми с формулата на Вилис. Изложението съдържа четиридесет и четири фигури с кинематични схеми, разрези и разчетни чертежи, както и четиридесет и пет номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи, при подготовка за контролни работи и при преговор преди изпит.
Машинознание, част четвърта – „Преобразуване на енергия в машините": лекционен курс за движението, коефициента на полезно действие, уравновесяването и вибрациите
Учебен материал по машинознание, представляващ четвъртата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и две страници и проследява пренасянето на механична енергия от двигателя към изпълнителните органи заедно с неизбежните вътрешни загуби. Първият раздел въвежда движението и силите. Разграничени са активните от резисторните сили, разгледано е движението на точка и на тяло по закона на Нютон, изведени са работата и мощността, както и потенциалната и кинетичната енергия при позиционни сили. Вторият раздел разглежда движението на машините. Представено е привеждането на сили и маси към главния вал с приведен момент и приведен масов инерционен момент, а уравненията за движение са изведени чрез кинетичния момент и уравнението на Лагранж. Третият раздел е посветен на вътрешните загуби. Изяснени са механичният коефициент на полезно действие и коефициентът на загубите, а определянето им е показано при последователно, паралелно и смесено свързани модули. Четвъртият раздел обхваща уравновесяването на машините – статичното и динамичното балансиране на ротори, статичният дебаланс, използваните устройства за балансиране и разчетът на инерционната динама по две сечения. Петият раздел разглежда енергетичните машини: термичните двигатели с парни и газотурбинни турбини, буталните двигатели с вътрешно горене с описание на четирите такта, дизеловите и двутактовите двигатели, както и хидравличните двигатели. Шестият и седмият раздел са посветени на транспортните, подемните и технологичните машини – класификации, структурни схеми, силите при завой и при движение по наклон, подемните машини по брой координати, машините за гореща и студена обработка на металите, режещите инструменти, машините в леката индустрия, манипулаторите и промишлените роботи. Последният раздел разглежда вибрациите и шума: свободни и принудени трептения, демпфиране, резонансна крива, както и средствата за виброизолация – демпфери и антивибратори. Изложението съдържа двадесет и седем фигури и четиридесет и една номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи и при подготовка за изпит.
Триещи съединители – конструктивни схеми, определяне големината на предаваният въртящ момент.
1. Общи сведения. Предаването на въртящият момент при триещите съединители се осъществява чрез сили на триене, създавани от сили на натиск в контактните повърхности на фрикционните елементи. Чрез изменение на натисковите сили може да се регулира предаваният въртящ момент. Затова триещите съединители обезпечават плавно включване на водимите части при всякаква разлика в ъгловите скорости. Те играят роля на предпазно звено в задвижването поради възможността за приплъзване при нарастване на въртящият момент над определена стойност. Към материалите за фрикционните повърхнини се предявяват специални изисквания: голям и постоянен коефициент на триене, износоустойчивост и устойчивост на високи температури, топлопроводимост и механична якост.
Шпонкови, шлицеви и пресови съединения. Изчисляване и избиране по каталог при статично натоварване
Разглобяеми са тези съединения съединяването и разединяването на елементите може да става многократно, без да се нанасят повреди на свързваните детайли или свързващите елементи. Към тях спадат шпонковите, шлицевите, винтовите, клиновите, щифтовите и др. съединения. Шпонковите и шлицевите съединения служат за свързване на вала и главините на монтираните върху него детайли като предават и въртящ момент. И двата вида съединения могат да бъдат както подвижни така и неподвижни, т.е. да позволяват или не осеви премествания на съединените детайли. Шпонките обикновено се монтират със стегнатост в канала на вала и с хлабина в канала на главината, като при подвижните съединения шпонката се застопорява с винтове.
Управление на агрегат за задвижване на електромобил, включващ постояннотокова машина и кинетичен акумулатор на енергия посредством фрикционен вариатор.
1. Устройство и принцип на действие на агрегат за задвижване на електромобил, включващ постояннотокова обратима електрическа машина и кинетичен акумулатор на енергия – маховик. 2. Устройство и принцип на действие на задвижващ агрегат включващ постояннотокова обратима машина и КАЕ управляван посредством фрикционен вариатор. 3. Устройство и принцип на действие на агрегат за задвижване на автомобил с кинетичен акумулатор на енергия-маховик, управляван посредством вариатор.
Съединители – класификация и общи изисквания. Конструктивни схеми и изчисляване на неподвижни и компенсиращи съединители
Учебна тема, при която всяко разгледано изделие получава еднакво третиране – устройство, начин на предаване на движението, условие за работоспособност и накрая недостатъци. Именно този последен елемент рядко се среща в учебните материали. Изброяването на слабостите е и най-практичното. То обяснява защо съществуват няколко различни решения на една и съща задача и кога кое се предпочита. Темата обхваща съединителите и е събрана на пет страници. Първият раздел въвежда понятието. Дадено е определението, а после са изброени пет допълнителни задачи, които тези изделия изпълняват освен основната. Оттам е въведен и моментът, с който се работи при пресмятането. Обяснено е защо той се различава от действителния и от какво зависи множителят, чрез който се получава. Вторият раздел разглежда два вида изделия без възможност за отклонения. При първия е описано устройството, обяснено е чрез какво точно се предава движението и откъде идва необходимата сила. Изведени са две отделни условия – едното срещу приплъзване, другото срещу смачкване на повърхнините. При втория вид е направено разграничение, което носи цялата част: същото изделие работи по два съвсем различни начина според вида на използваните болтове. При единия движението минава през самите тела, при другия през триенето между челата. Именно оттам следват и две различни якостни условия – при първия случай две, при втория едно. Третият раздел е за изделията, които допускат неточност в разположението. Той започва с изброяване на трите възможни отклонения и с уточнението, че на практика те се появяват заедно. Особено полезна е следващата част. Разгледано е решение, което поема и трите отклонения наведнъж, с обяснение през кои повърхнини минава движението. Оттам е изведено условието за работоспособност чрез равновесие, а накрая и крайният израз. Приложени са двадесет и седем изображения – три схеми и всички формули. Означенията са пояснени веднага след появата си, а формулите са номерирани последователно. Изложението е стегнато и без отклонения. При всяко изделие се казва какво е, как работи, какво трябва да се провери и какво не може да прави – четири сведения, събрани в няколко абзаца. Преподавателят получава готова опора за няколко учебни часа, при която трите раздела вършат работа и поединично. Студентът получава темата с пълно извеждане, с обяснени условия и с изброени недостатъци при всяко изделие – годна за изпит и за курсова задача.