От въпроса до тезата: как се създава съчинение отговор на литературен въпрос, с примерен разширен план по „На прощаване“
Зареждане на оценките…
Създаването на съчинение отговор на литературен въпрос преминава през три етапа:
• подготовка (планиране);
• създаване (писане на текст);
• подобряване (редактиране на написания текст).
Всеки етап включва следните дейности (стъпки):
►►► Подготовка за създаване на съчинение отговор на литературен въпрос
▼ Запознаване с поставения литературен въпрос и осмислянето му.
▼ Създаване на план.
Трябва да се създаде кратко въведение, насочващо към темата, поставена с въпроса. Набелязва се основна теза (твърдение), представяща отговор на поставения въпрос. Планира се изложение (разгърнат отговор на въпроса), в което конспективно се набелязват микротезите и аргументите към тях. В заключението се обобщава основното, което се твърди в изложението.
►►► Създаване на съчинение отговор на литературен въпрос
▼ Писане на текста, като се следва създаденият план.
►►►Подобряване
Редактиране на текста – поправка на допуснатите грешки: в съдържанието (напр. неточности при отговора на поставения въпрос, непълнота в разгърнатия отговор); в използването на глаголното време; в правописа и пунктуацията). Отстраняват се неуместно използвани изрази и повторения. Прекият отговор, разсъжденията върху всяка микротеза в изложението (разширеният отговор) и заключението се изписват в отделни абзаци.
Примерният разширен план на съчинението отговор на литературен въпрос: „Какъв е изборът на бунтовника в Ботевото стихотворение „На прощаване“? нагледно ще илюстрира:
• същността на отделните части в постройката на съчинението отговор на литературен въпрос.
• как се постига целенасоченост;
• как микротезите се обвързват логически помежду си;
• как микротезите се подчиняват и обвързват с основната теза.
Пример
Задача: Напишете отговор на следния литературен въпрос: „Какъв е изборът на бунтовника в Ботевото стихотворение „На прощаване“?
Встъпление: За Ботев идеята за свободата е мечта, съдба, а единственият начин за нейното постигане е борбата. Тази идея е образно разкрита в стихотворението „На прощаване“.
Основна теза: Лирическият герой в Ботевото стихотворение „На прощаване“ е направил своя житейски избор: „свобода и смърт юнашка“.
Решението на младия човек да премине Дунава, е решение да прекрачи границата на робското пространство, да поеме пътя на борбата, за да извоюва мечтаната свобода в отговор на призива на „глас народен“. Нравственият избор на бунтовника се определя от неговата визия за свободата и борбата като висша ценност. Свобода и борба е подтекстът на призива на „глас народен“. Именно този призив чертае жизнения път на бунтовника в отговор на горещата любов към родното и на дълбоката омраза и отхвърлянето на тиранията. Тези две чувства доминират, когато борецът остойностява свободата и борбата, смъртта и победата като виеше
благо. Това определя и отношението на бунтовника към родовите и към националните ценности, към героизма, към саможертвата, към смъртта, към подвига и победата.
Изложение (разгърнат отговор):
Първа микротеза: Изборът на героя се определя от същността му като човек: от гордия му свободолюбив дух, от умението силно да люби и мрази, от развитите му чувства за чест и достойнство, за справедливост, за смелост, решителност и деятелност.
Аргумент: Бунтовникът е човек смел, горд, непримирим със злото, с независим дух, който не може да търпи народното страдание, безчинстватвата на тиранина.
Аргумент: Свободолюбието младият мъж е наследил от майката, която го е родила и възпитала да откликва на всяко човешко страдание, да не скланя никога глава пред насилието, да не може да търпи тегобите на робството, жестокостите на „врагът безверни“. Това са предпоставките за неговия решителен избор на борбата за „правда и свобода“.
Обобщение: Същността на бунтовника е предадена с образа „сърце мъжко, юнашко“. Този образ разкрива смелостта, твърдостта, непреклонността, решителността на юнака. Глаголът „не трае“ красноречиво показва свободолюбивия дух на човек, който не може да приеме потисничеството и ще избере свободата и борбата за свое верую.
Втора микротеза: Ботевият лирически герой приема свободата и борбата като висша ценност, воден от силни патриотични чувства, от гореща любов към „бащино огнище“, към майка, баща, братя и „либе хубаво“.
Аргумент: В сърцето на бунтовника дълбоко е скътан светлият спомен за родното място, където той е „пораснал / и първо мляко засукал“, където са свидните му близки. „Там“ (трикратно повторено) създава представата за най-скъпото и милото в сърцето на героя. Образът „бащино огнище“ оживява осезателно визията за родното като най-светлото, най-топлото, най-уханното, най-задушевното място в дома.
Аргумент: Родният дом обаче е почернен, поруган, осквернен от тираните. И колкото по-силна е любовта към дома, толкова по-силна е омразата към турчина, който „бесней над бащино... огнище“. Тази омраза ражда гнева, отрицанието, желанието за мъст и порива за правда и свобода.
Обобщение: Единствената достойна алтернатива за родолюбивата и свободолюбива личност е бунтовническият път: „... ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава!“. Чувството на възторг доминира у героя, защото той, като откликва на „глас народен“, съзнава, че отговаря на зова на потиснатите и онеправдани българи.
Трета микротеза: Изборът на бунтовника се определя от непримиримостта с насилието върху човека, с несправедливостта, жестокостта, с правото на силния. Нравственият избор на лирическия герой го изправя в бой за свобода срещу „Врагът си безверни“.
Аргумент: Младият човек справедливо е изпълнен с гневна омраза и горещо желание да отмъсти на поробителите, които беснеят над „бащино“ му огнище. Бунтовникът има един кумир – народа, една мечта – освобождението на родината. В глагола „нарамих“ е събрана готовността, решителността, смелостта, твърдостта, непоколебимостта, с които борецът за народна свобода поема пътя на борбата. А думите „и на глас тичам народен“ разкриват, че за него гласът на народа е свещен и затова така въодушевено поема пътя на борбата.
Аргумент: Определението на пътя на борбата като „страшен, но славен“ показва съзнанието у бореца, че той може млад да загине и да остави обляна в сълзи майка „за първо чедо да жали“. Този път обаче води към свободата, най-възвишения идеал, затова е и славен.
Обобщение: Отхвърлянето на жестоката несправедливост, породена от насилието над човека, над страдащия народ в робство, ражда гнева, протеста и води до идеята за възмездие.
Четвърта микротеза: В името на своя свещен идеал юнакът е готов да приеме смъртта с гордост и без жал за принесения в жертва млад живот. Защото за него тя е една крачка към победата, към постигане на върховната цел.
Аргумент: В името на свободата лирическият герой среща смъртта като свещен дълг пред народа си. Той гордо отхвърля думите на хората, които не могат и не искат да разберат смисъла на саможертвата и подвига на падналите по пътя към победата.
Аргумент: Майката обаче не само трябва да се отнесе с презрение към несправедливите хорски одумки, но и да приеме и разбере смисъла на делото и да го предаде на братята „невръстни“.
Аргумент: Колко изстрадана, значима и безрезервно е приета каузата от бореца, личи от това, че пред лицето на смъртта го вълнува само мисълта делото да продължи. И той оставя завет към братята си.
Обобщение: Видението на картината на смъртта по нов начин остойностява избора на сина. Затова майката трябва да намери сили да предаде завета на братята и те да продължат делото до успех.
Пета микротеза: Признанието за това колко възвишено човешко благо са животът и свободата, е изразено чрез отношението на героя към тяхното тържество в картината
на победата.
Аргумент: Юнакът е приел безрезервно и всеотдайно смъртта, но това, че той мечтае за живот, за здраве, за любов, за победа не обезценява готовността му за саможертва.
Аргумент: Лирическият герой мечтае да се завърне „жив и здрав“, но само „с байрак в ръка“, само с достойно извоювана победа в бой.
Аргумент: Победата е видяна в пролетен ден, като по този начин се създава представата, че тя носи възродителна, обновителна и преобразяваща сила като пролетта.
Обобщение: Това, че идеалът е постигнат, е предадено с картината на бодрото и жизнерадостно опиянение и радостта от успеха. Целият празничен дух е разкрит чрез възторжените възклицания и обръщения към майката и любимата, чрез повелителните глаголи „берете“, „късайте“, „да кичим“, „ела“, „прегърни“, „целуни“, които създават представата за победно ликуване и щастие. Многократното повторение на изразите „цветя“ и „венци“ ознаменува този ден като празник на свободата.
Заключение: Финалните стихове отново потвърждават убеждението, че лирическият герой достойно е осмислил живота си. Той не мечтае за признание и слава, а иска по човешки потомците да разберат как в името на правда и свобода той е пожертвал младия си живот, оставил в сълзи майка, недолюбил либето си. Така отново въздига идеала си.
Свързани материали
Страшен, но славен път: как се пише съчинение разсъждение върху „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев, теория и готов план тезис по темата „Пътят на бореца за свобода“
Съчинението разсъждение прилича на теорема: има твърдение, което трябва да бъде доказано. Тази разработка първо обяснява как се строи доказателството, а после го показва в действие върху една конкретна тема. Първата част изяснява същността на аргументативния текст: какво прави съчинението оригинален текст, каква е ролята на поставения проблем, защо тезата е лично мнение, което подлежи на обосноваване, кога се формулира антитеза и в кое глаголно време се пише. Втората част е практическа и се занимава с подготовката: как се стеснява широка ключова дума като „дълг“ или „свобода“ до проблематиката на конкретната творба, защо е нужен план тезис, как се градират аргументите по важност и какво трябва да се обмисли предварително за въведението, заключението и преходите между отделните части. Третата и най-обширна част е готов план тезис по темата „Пътят на бореца за свобода“ върху „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. В нея последователно са разработени анализът на заглавието и на ключовата дума, формулирането на водещия проблем, вариант на въведение, вариант на теза с две подтези, подробна доказателствена част и вариант на заключение. Доказателствената част върви по подтезите и предлага насоки за разсъждения по всеки художествен факт: емигрантската съдба и двата свята на майката и сина, категоричният личен избор на бунтовника, отношението към робските души, картината на героичната смърт, заветът към невръстните братя, видението за победното завръщане и образът на словото, което пази подвига. Посочени са конкретните стихове, епитети, метафори, синекдохи и фолклорни съответствия, върху които стъпва всяко разсъждение. Текстът е подходящ за подготовка на съчинение разсъждение по Ботевото стихотворение, за усвояване на модела теза, подтези и аргументи и за учители, които водят учениците към самостоятелно писане.
Подробен урок на тема „Отговор на литературен въпрос“: Как художественият образ се превръща в ясна теза, убедителни аргументи и смислен извод
Да отговориш на литературен въпрос значи да гледаш текста от един определен ъгъл. Урокът обяснява как се прави това. В началото е формулирано защо това умение е сред най-важните в часовете по литература. Първият раздел изяснява какво представлява този вид съчинение и какви умения изгражда, изведени поотделно: да гледаш текста от точно определен ъгъл, да анализираш и тълкуваш и да подреждаш мислите си логично. Вторият раздел отговаря на практичния въпрос какво може да пита литературният въпрос. Възможностите са изброени: какво е в центъра, конкретен мотив, чувствата на героя, ролята на пейзажа, композицията. Отделно са разгледани въпросите за героя, разделени по вид: за характера, за нравствените качества и за чувствата и отношението. Именно това разпознаване на типа въпрос е и ключът към правилния отговор. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо отговорът на литературен въпрос не е преразказ и защо това е най-честата грешка при този вид съчинение. Задачите включват писане на собствен отговор по зададен въпрос. Подходящ е за подготовка за класна работа, за писане на собствен отговор и за самопроверка.
„Не плачи, майко, не тъжи“: план и насоки за съчинение разсъждение върху мотивите за житейския избор на бунтовника в „На прощаване“ от Христо Ботев
Готов план с подробни насоки за съчинение разсъждение върху началото на Ботевата поема, разписан по частите, които учителят очаква: увод, теза, доказателствена част и заключение. Всяка част е формулирана като работеща опора, а не като общ съвет, така че ученикът да види как се строи текстът, а не само какво да напише. Уводът очертава робската действителност и въпроса за правилния житейски път, а тезата назовава пред кого и защо бунтовникът обяснява решението си. Доказателствената част е разделена на четири стъпки. Първата разглежда лирическия увод и изповедния тон: защо изборът е представен като свършен факт, каква е ролята на повтарящото се обръщение към майката и какво носят отрицателните повелителни форми в първите стихове. Втората стъпка проследява първия основен мотив, робството, и работи с конкретни думи от текста, с цветовата символика и с картината на изгнанието. Третата е посветена на самата личност на героя, на бащиното огнище, на близките и на анафората, която ги събира, както и на връзката между майчиното възпитание и решението на сина. Четвъртата обобщава мотивацията и стига до контраста, който я обяснява. През целия план са посочени цитатите, с които се доказва всяко твърдение, и художествените средства, които трябва да бъдат назовани: анафора, инверсия, синекдоха, алитерация, асонанс, епитети и смяна на глаголните времена. Готовите формулировки за заключението са в самия материал. Планът е подходящ за писане на съчинение разсъждение в клас или у дома, за подготовка за класна работа и за преговор преди изпит по литература в 7. клас.
Анализ на „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев с въпроси и отговори – биография, лирически герой, мотиви, конфликти, образи и съпоставка с Добри Чинтулов
Петнадесет озаглавени раздела върху едно стихотворение – обхват, който излиза далеч отвъд обичайния анализ и покрива всичко, което може да бъде поискано от ученик по тази творба. Материалът е устроен като учебна книга и точно това е предимството му. Всеки раздел носи римска номерация и заглавие, така че при конкретен въпрос нужното се намира веднага. Началото е обширна биографична част – от родния град през ученическите години и емигрантството до последния бой. Тя не е сух списък с дати: обяснено е защо авторът напуска, как живее, с кого се среща и какво преживява точно в годината на създаването. Именно тази връзка между живота и творбата се пита често и рядко се дава подредена. Следва раздел за лирическия герой, в който е обяснено кога говорителят и героят съвпадат и защо изповедната форма скъсява разстоянието между читателя и текста. Средището е блокът с деветнадесет въпроса и отговора, обхождащ творбата от край до край: обръщението към майката, отношението към робството, участта на борците, пространственото разделение, образите на отечеството, изборът и неговите подбуди, вероятната развръзка, заветът към братята, цветовете на двете видения и накрая наградата. Отговорите са разгърнати – всеки по няколко изречения, с цитати и с изведен смисъл, а не с кратки формулировки. Всеки от тях може да се използва направо като част от писмена работа. Следват отделни раздели за заглавието с обяснение на самата дума, за петте мотива, за конфликтите с наблюдението защо вътрешен конфликт липсва, за проблемите и ценностите в таблица, за посланието и за образите. Последните раздели са от съвсем друг тип и рядко се срещат в готовите анализи: лична гледна точка с четири въпроса, читателски впечатления, критическа дискусия с три спорни въпроса, литературна работилница и накрая съпоставка с творба на Добри Чинтулов. Тази част учи на позиция, а не само на знание. Именно тази последна част – сравнението между двата героя по цели и по тон – е готов отговор на съпоставителен въпрос, какъвто се задава на изпит. Преподавателят получава материал за няколко учебни часа, който не изисква подготовка. Разделите могат да се раздават поотделно, да се използват като теми за беседа или като въпроси за писмена работа. За ученика материалът покрива и биографията, и анализа, и личната позиция. Годен е за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за устно изпитване и за подготовка за изпит.
„На прощаване“ от Христо Ботев – анализ: смислови части, заглавие, мотиви, образи, конфликти, ценности и послание
Седем номерирани аспекта – и всеки от тях е отделен въпрос, който може да се падне при изпитване. Разбор без увод, без биография и без отклонения: само онова, което се пита. Точно тази пестеливост прави материала удобен. Ученикът намира нужния аспект по номер и го преговаря за минути. Творбата е „На прощаване“ на Христо Ботев, а разборът върви по седем последователни точки, подредени от общото към частното. Първата е за смисловите части и е устроена двойно: при всяка част първо е показано какво съдържа тя, а после какви мисли и чувства изразява героят в нея. Същинската част е разделена на две подчасти – за двете противоположни видения, – и при всяка от тях чувствата са изброени поотделно. Втората точка разглежда началото, края и заглавието заедно. Тук е наблюдението, което издига целия разбор: че двете крайни части, прочетени последователно, образуват завършен текст и рамкират виденията помежду си. Разчетена е и самата дума в заглавието. Третата точка обхваща шест мотива, всеки с обяснение и с приведени стихове. Особено ценен е мотивът за майчината клетва, свързан с фолклорно поверие – рядко се обяснява откъде идва силата му. Четвъртата точка е най-обширна. Тя започва със самохарактеристиката на героя, изведена в осем отделни белега, а после разглежда седем образа поред – майката, либето, бащата и братята, дружината, родната земя и накрая поробителите. Тук е и уточнението защо словото само изглежда като диалог, а всъщност е монолог. Петата точка е за конфликтите и съдържа най-неочакваното твърдение в целия материал: че най-определящо за творбата е отсъствието на един конфликт, който обичайно се очаква. Шестата и седмата са кратки – ценностите в три точки и посланието в две изречения, годни за самостоятелно използване. Отделно в текста са вградени два откроени акцента, които обобщават най-същественото от съответната точка. Те са писани така, че да се преписват направо в тетрадка или да послужат за заключение на собствена работа. На преподавателя разборът върши работа като опора за няколко учебни часа, без нужда от подготовка. Точките се раздават и поотделно – мотивите като теми за беседа, образите като материал за характеристика, конфликтите като повод за спор в час. Ученикът получава готова схема за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос и за преговор преди изпитване. Нищо не се налага да се търси по други източници – всичко съществено е събрано в седемте точки.
Как се доказва теза: ролята на аргументите и функцията на заключението в разгърнатия отговор на литературен въпрос, с упражнения по Ботев
Най-трудното в отговора на литературен въпрос не е да имаш мнение, а да го докажеш така, че то да не може да бъде оспорено. Тази разработка показва как се строи аргументацията и какво трябва да свърши заключението, за да не остане празна фраза. В началото е обяснено върху какво стъпва изложението: микротезите, тяхната подчиненост на основната теза, логическата им обвързаност и изискванията към самата аргументация да изяснява темата, да е задълбочена, изчерпателна и логически обвързана. Следва първата практическа част: дадена е микротеза за преосмислянето на бунтовническия девиз в Ботево стихотворение и към нея са изведени три аргумента. Втората задача работи по същия начин върху микротеза за лирическия герой на „На прощаване“ и въпроса дали той е аскет. Към двете упражнения е поставен и въпросът кой аргумент е убедителен, кой не е и кой изобщо не съответства на микротезата, като преценката е оставена на самия ученик. Самостоятелен раздел е посветен на функцията на заключението: какво трябва да обобщи то и защо заучените фрази без връзка с темата го провалят. Приведени са три различни заключения по литературния въпрос за избора на бунтовника в „На прощаване“, между които трябва да се направи разграничение. Финалната част дава готов списък от въпроси за оценка и самооценка на написания текст: за пълнотата и задълбочеността на тезата, за нейното доказване, за обобщения извод, за богатството на езика, за глаголните времена, за неуместните изрази и повторения и за правописа и пунктуацията. Разработката е подходяща за подготовка на разгърнат отговор на литературен въпрос, за упражнение по аргументация и за самопроверка на вече написан текст.