Съчинение описание: „Картина, която ме впечатли“

1. В кой ред е допусната правописна грешка? А) видяли, живели, големи Б) казал, рекъл, къдрав В) неин, фотьойл, емайл Г) есемес, джиесем, диджей 2. В кой ред е допусната правописна грешка? А) анцуг, тренинг, клонинг Б) подтискам, подтик, поддръжка В) известност, опастност, честност Г) отделям, сглобавам, сделка 3. В кое изречение е допусната правописна грешка? А) Прехранването причинява болести на мастната обмяна, високо кръвно налягане, атеросклероза, ставни заболявания, исхемична

Пълен изпитен вариант, изграден по модела на националното външно оценяване – от разчитането на непознат текст с изображения до преразказ от името на герой. Всичко, което седмокласникът среща на самия изпит, събрано в един материал с отговори. Първата част стъпва върху научнопопулярен текст за българските хора и графичните фигури, които стъпките им изписват, придружен от изображения. Върху него са изградени задачи за четене с разбиране: определяне на сферата на общуване, връзка между изреченията, съотнасяне на текста с визуалния материал, откриване на невярно твърдение и работа със синонимни редове. Включена е и задача с кратък свободен отговор върху употребата на кавички. Следва компактен езиков блок, съсредоточен върху едно-единствено изречение от текста. Осем последователни задачи го разглеждат от различни ъгли – видове местоимения, вид на изречението по състав, синтактични служби, роля на препинателния знак, правило за удвоения предлог, глаголни форми и наклонения, преобразуване на сказуемото. Този начин на организация показва на ученика как една и съща конструкция се анализира на няколко езикови равнища – умение, което на изпита носи най-много точки. Отделно място заемат задача за извличане на информация от изображенията и обемна редакционна задача: цял абзац с натрупани правописни, пунктуационни и граматични грешки, който трябва да бъде поправен изцяло. Литературният блок проверява знанията върху творбите от учебното съдържание за 7. клас. Задачите изискват разпознаване на автор, откриване на общ образ в няколко творби, съотнасяне на герои към произведения, разпознаване на символ. Две от задачите са таблични – цитатите трябва да се съотнесат със заглавието на творбата, а други цитати – с името на героя. Финалната задача от първата част е с разгърнат отговор от три-четири изречения върху цитат от „Една българка“ на Иван Вазов. Втората част съдържа дидактическата задача: пълния текст на разказа „Да погледнеш от облака“ от Красимир Бачков, който трябва да бъде преразказан от името на герой. Разказът е поместен изцяло, така че тестът е готов за работа без допълнителни материали. Самостоятелен раздел с отговори завършва материала. Той обхваща верните букви на задачите с избираем отговор, попълнените таблици, поправения текст на редакционната задача и примерен отговор на задачата с разгърнат текст. На учителя материалът дава готов пробен изпит за края на седми клас – с обхват, структура и тежест, близки до реалния формат, и с бърза проверка благодарение на отговорите. На ученика служи за самостоятелна подготовка при реални условия: решаването на целия вариант показва разпределението на времето между частите, а сравняването с отговорите открива кои задачи – езиковите, литературните или преразказът – изискват допълнително упражняване.

Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.

Какво изисква градежът, който всяка нощ се руши? Анализът на баладата „Троица братя града градяха“ тръгва отдалеч и стига до един от най-трудните избори в българския фолклор. Началото припомня какво представлява фолклорната песен: как ритъмът ѝ се свързва с мелодията и по какво се различават отделните видове народни песни според съдържанието си. Следва разделът за баладата като жанр. Обяснено е какви старинни представи и вярвания са се съхранили в баладите, защо случките в тях са невероятни и какво прави атмосферата им толкова напрегната. Оттам анализът показва защо „Троица братя града градяха“ е типична фолклорна балада и кое древно поверие стои в основата ѝ. Отделен раздел е посветен на мотива за вграждането: върху какво езическо вярване почива той, кой обикновено става жертва и защо подобни песни се срещат и у другите балкански народи. Разделът за темите очертава сблъсъка между личното щастие и общия интерес, между чувството и дълга, както и мястото на любовта и на родовата клетва в този сблъсък. Най-подробна е частта за героите. Проследено е как всеки от четиримата участници понася изпитанието си, как жестовете на майстора издават вътрешния му драматизъм и кои качества изграждат образа на Струна. Материалът е подходящ за подготовка за час и за класна работа върху българския фолклор, както и за ученици, които пишат съчинение или отговор на литературен въпрос върху баладата.

Народната песен дава сюжета, а поетът прибавя всичко останало – и точно това добавено е предмет на анализа. Материалът разглежда поемата не като преразказана легенда, а като модерна творба с психологическа и нравствена проблематика, изградена върху фолклорна основа. Изложението започва с автора: интересът му към народното творчество, семейната традиция, която го обяснява, и мястото му сред поетите, търсещи връзка между родното и европейското. Оттук е направен преходът към самата поема и към онова, което я отличава от песенния ѝ първообраз. Следва частта за героинята. Образът е изграден постепенно – първо чрез сравнението, с което тя е въведена в поемата, после чрез сирашкото ѝ детство и грижата, която го е смекчила. Показано е как тези обстоятелства не пораждат ожесточение, а обратното, и как оттук тръгва основната черта, около която се върти цялата творба. Третата част е за любовта. Разгледан е изборът на героинята, съпоставени са двамата мъже, които се стремят към нея, и е обяснено защо предпочитанието пада върху единия. Тази част е особено богата на анализ на художествени средства – метафората за преплитането, образът на препълненото сърце и другите поетични внушения са цитирани и коментирани поотделно. Четвъртата част разглежда изпитанието на характера – мигът, в който героинята устоява на изкушението. Тук са изведени най-известните стихове от поемата и е показано как чрез тях се утвърждава превъзходството на духовните ценности над материалните. Петата и най-драматична част проследява прелома. Анализирана е природната картина, която подготвя трагедията, и е показано как външната стихия отразява вътрешното състояние на героинята. След това са проследени последователните загуби и състоянието на пълна самота, в което тя остава. Шестата част е за обрата – какво връща смисъла на живота ѝ и как през него авторът утвърждава своята идея. И тук наблюдението стъпва на цитат. Заключението обобщава посланията на творбата и ги пренася в съвременен план. Целият текст е изграден по един и същ принцип: твърдение – цитат – тълкуване. Стиховете не са изброени, а са вплетени в разсъжденията и всеки от тях е коментиран. Художествените средства са назовани с термините си – сравнение, метафора, поетично внушение, – което прави материала полезен и при задачи за изразни средства. Езикът е литературен и подходящ за писмена работа: изразите могат да се използват направо в собствено съчинение, а логиката на изложението – като план. На учителя материалът дава готова основа за урок върху поемата – с проследена композиция, с подбрани цитати и с ясни аналитични направления. На ученика анализът служи като образец за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос: показва как се изгражда теза, как се въвежда цитат и как се стига до извод, без творбата да се преразказва.

Кратък, но подреден анализ на битовата народна песен „Два са бора ред поредом расли“, който тръгва от мястото на битовите песни в живота на българина: къде се раждат те, кои моменти от семейния бит и от годишния кръг възпяват и защо чрез тях днес се доближаваме до ежедневието на някогашния човек. След това разборът се съсредоточава върху самата песен и върху начина, по който народният певец стига до идеята си по косвен път. Обяснено е как са построени природната и битовата картина, какво ги свързва и защо изборът точно на тези образи не е случаен. Привлечено е и наблюдение на Пенчо Славейков за това как народният творец говори чрез символи. Отделно внимание е отделено на художествените средства: образния паралелизъм, отрицателното сравнение и зимния пейзаж в началото, както и на смисловата близост между името на сестрата и дървото, с което е сравнена. Същинската част разглежда патриархалната ценностна система и задълженията, които тя възлага на двамата братя, темата за моминската чест и за силата на злите думи, както и извода, до който песента води за връзката между природния и човешкия свят. Анализът е подходящ за подготовка на отговор или съчинение върху битовите народни песни, за урок върху образния паралелизъм и за теми, свързани с братската обич, семейството и нравствените норми на рода.