Съчинение разсъждение: „Да се свържеш с другите означава да поемеш отговорност“ (по „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери)
Зареждане на оценките…
Откъс от материала
Така изглежда материалът отвътре — показана е само част от него.
В живота на всеки човек идва момент, в който осъзнава, че не може да бъде щастлив сам. Колкото и да сме силни, умни или независими, без другите хора светът е празен и безсмислен – точно както лисицата от „Малкият принц" описва своя еднообразен живот преди опитомяването. Но свързването с другите не е само радост – то е и отговорност. И именно в тази отговорност се крие истинската стойност на човешките отношения.
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Разсъждение, което защитава теза, но и преобръща разбирането за самата дума в нея. Точно това го отличава от обикновените съчинения по тази тема.
Съчинение разсъждение по зададено твърдение.
Ходът на мисълта
Пет стъпки, при които всяка е по-различна от предходната.
Първата започва от общо наблюдение за човека и от едно признание: че никой не може да бъде щастлив сам. Чак след това влиза творбата, като опора, а не като начало. Веднага е казано и че свързването има две страни.
Втората привежда най-важното изречение от книгата и го разширява извън нея. Направеното тук е ценно: от едно изречение за опитомяване се стига до конкретни задължения в приятелството и в любовта. Накрая е добавено сравнение с грижите, които героят полага за своето цвете.
Третата част излиза в съвременността и разглежда обратния случай: защо днес много хора избягват такава връзка. Тук е вмъкнат и втори цитат от творбата, който обяснява защо лесното общуване оставя човека празен.
Четвъртата е най-самостоятелната. В нея пишещият изрича собственото си мнение и обръща очакваното: че отговорността не ограничава, а освобождава. Доводът е построен върху усещането да бъдеш нужен, а след него идва и обяснението кое прави един човек единствен.
Петата обобщава и завършва с преобръщане на думата от темата, при което тя от задължение се превръща в нещо друго.
Какво прави съчинението добро
Цитатите са три, подбрани точно, и нито един не стои сам: след всеки има тълкуване и приложение към живота. Няма преразказ на сюжета. Всеки абзац има едно твърдение и го доказва.
За учителя: подходящ образец при упражнение по аргументативно съчинение. Петте стъпки се раздават като схема за доказване на друга теза, преобръщането на понятието се обсъжда отделно, а частта за днешното общуване отваря разговор, който се води сам.
За ученика: ясна представа как се пише разсъждение по твърдение: как се тръгва от наблюдение, как се използва цитат, как се прави преход към съвременността и как се завършва с обрат вместо с повторение. Подходящо за подготовка преди класна работа, за писмено и устно изпитване и за самопроверка.
Свързани материали
Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – лисицата като учител и цената на близостта (23 задачи с отговори)
Защо някой би приел да му бъде тъжно? Този въпрос стои в основата на цялата глава и на настоящия тест. Двадесет и три задачи проследяват как един кратък разговор превръща две случайни същества в необходими едно за друго и защо тъкмо тази глава остава най-запомнящата се от книгата. Първите условия се спират на самия начин на общуване между двамата – кратки въпроси, прости отговори и изводи, които далеч надхвърлят думите. Отделна задача проверява каква черта на характера издава постоянното питане за смисъла на непознатата дума. Следващият смислов кръг е посветен на процеса, който изгражда връзката. Проверява се какво знае животното още от първата минута, коя мисъл е най-близо до идеята, че близостта се строи с време, и по какъв начин повтарящите се срещи дават усещане за сигурност. Тези задачи изискват разбиране на разликата между познанство и истинска връзка. Отделни условия разглеждат промяната, която настъпва след това: светът се изпълва със знаци и спомени, а обикновени неща започват да означават нещо. Проверява се и обратната посока – защо голямата леха с еднакви цветя изглежда празна на момчето и какъв извод прави то, след като ги сравни със своето цвете. Няколко задачи търсят посланието за отговорността, което свързва обичта с дълга, и определят ролята на животното в развитието на героя – не спътник и не пречка, а учител. Отделен смислов кръг работи с общи наблюдения върху творбата: как приказното се съчетава със сериозното, защо главата се помни лесно, какво я прави предизвикателна за читателя и коя мисъл за готовите неща отправя най-ясния упрек към света на възрастните. Няколко условия дават и опорните знания за автора – националност, професия и времето, в което живее, както и обобщение на конфликта, който движи главата. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: защо героят приема близостта заедно с бъдещата тъга, два примера за ритуали от собственото ежедневие и разсъждение как момчето стига до чувството за отговорност. Втората задача свързва прочетеното с личния опит и е особено подходяща за работа в час. Стойността на теста е в това, че той не спира до проверка на прочетеното. Почти всяко условие изисква малко разсъждение – за смисъла на една дума, за причината зад една реплика, за разликата между две близки твърдения. Така работата с него се превръща в упражнение по мислене върху текст. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла, а не памет за подробности. Подредбата следва хода на разговора между двамата герои, което прави материала удобен и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.
Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – опитомяването, житото и тайната, която лисицата подарява (23 задачи с отговори)
Една среща под ябълково дърво променя двама герои завинаги – и оставя на читателя няколко изречения, които се помнят цял живот. Настоящият тест проверява дали ученикът е разбрал не само какво се случва в главата, а и защо тя се смята за най-важната в цялата книга. Двадесет и три задачи следват разговора между двамата и се спират върху всяка стъпка от него. Началните условия дават необходимата рамка: как професията на писателя се отразява върху темите му и какъв е жанровият характер на творбата – приказни образи, зад които стои сериозна философска мисъл. Следващият смислов кръг проследява самата среща. Проверява се защо в началото играта е невъзможна, какво всъщност иска животното от момчето и по какво личи, че малкият герой се държи открито и учтиво. Тези задачи изискват внимателно четене на диалога, а не на действието. Сърцевината на теста е понятието, което цялата глава изгражда. Няколко условия проверяват как протича то – бавно, с търпение и повторение, какво правило се поставя, за да се роди доверие, и каква роля играят обредите, които превръщат един ден в различен от останалите. Отделно се проверява и мисълта за думите, които могат да заблудят, ако не са придружени от мълчание и наблюдение. Отделни задачи разглеждат промяната, настъпила в живота на животното: звукът, който преди е плашел, а сега радва, и полето, което придобива смисъл заради цвета на една коса. Проверява се и защо раздялата ще донесе сълзи и какво все пак остава като печалба от такова приятелство. Няколко условия водят към прозрението на момчето за неговото цвете и към централната мисъл, която му е подарена на сбогуване. Тук задачите изискват тълкуване, а не възпроизвеждане. Обобщаващите условия назовават конфликта на главата, посланието ѝ за приятелството и отговорността и връзката ѝ с времето, в което творбата е създадена. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: какво променя изграждането на връзка между двама, пример от собствения живот за ритуал, който прави времето специално, и разсъждение как героят стига до разбирането за стойността на своята роза. Втората задача е особено ценна, защото свързва прочетеното с личния опит на ученика. Главата е кратка, но задачите показват колко плътно е написана: почти всяка реплика в нея носи смисъл, който може да се разгърне в отделен въпрос. Именно затова тестът е удобен и за разбор в час – подредбата му следва хода на разговора и всяка следваща задача продължава там, където предходната е спряла. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква разбиране на смисъла, а не памет за подробности. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците са стигнали до философския пласт на текста, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.
Тест по литература върху XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери – срещата с лисицата, смисълът на опитомяването и отговорността към другия: 20 въпроса с отговори и примерни разсъждения
Една лисица моли да бъде опитомена и с това преобръща представата на едно момче за собствената му роза. Настоящият тест следва точно този разговор и проверява дали ученикът е разбрал какво стои зад привидно простите думи в главата. Материалът съдържа 20 въпроса, изградени в две части. Първата е с избираем отговор, с по четири възможности. Началните задачи представят автора и очертават водещия мотив в главата. Следват въпроси за смисъла на опитомяването и за причината лисицата да го поиска, за начина, по който момчето стига до ново разбиране за розата си, за значението на житото, на обредите и на срещата с многото рози. Отделни задачи са посветени на обяснението защо хората днес нямат приятели, на урока и на тайната, които лисицата споделя, на думите за отговорността, както и на ролята на самия герой в главата. Втората част е със свободен отговор и с оставено място за писане. Въпросите там излизат извън текста и изискват собствено разсъждение: какво научаваме за приятелството от разговора, какво означава опитомяването в съвременния свят и с какъв пример може да бъде илюстрирано, как се променя отношението на героя към розата, какво послание носи текстът за човешките връзки и как може да бъде обяснена мисълта, че най-същественото е невидимо за очите. Отговорите са дадени на две нива. При задачите с избираем отговор е посочен верният вариант с кратко обяснение и с препратка към мястото в главата. При въпросите със свободен отговор са предложени разгърнати примерни отговори с теза, обяснение и конкретни примери от всекидневието, които показват какъв обем и каква аргументация се очакват. За учениците това е удобна проверка след прочитане на главата и добра подготовка за писане на кратък аргументативен отговор, тъй като примерните разсъждения показват как се свързват текстът и личният опит. За учителите е готов инструмент за проверка, за упражнение в час и за дискусия по темата за приятелството, а примерните отговори дават ясен критерий при оценяване.
Подробен анализ на XXI част от „Малкият принц“ – епизоди, характеристика на лисицата, обредите, отговорността, съпоставка с баснята на Лафонтен. Въпроси, задачи и отговори
Материал с рядък обхват – деветнадесет раздела върху една-единствена глава. Толкова подробен прочит на този текст трудно се намира събран на едно място, а тук идва наготово, с формулирани въпроси и с написани отговори. Строежът е прегледен въпреки мащаба. Всеки раздел носи свое заглавие, поставя въпрос или задача и веднага дава разгърнат отговор. Материалът се чете подред като цялостен анализ или се използва избирателно – намира се точно нужното, без прелистване и без излишно четене. Първият раздел е чисто практически и решава един от най-често задаваните видове задачи: главата е разделена на епизоди, а всеки от тях е предаден накратко. Само по тази част текстът се възстановява в паметта за минута. Следват разделите за наученото от героя, за цялостната характеристика на централния образ – с изричен акцент върху речевата характеристика и върху характеристиката чрез постъпки – и за това кога един става единствен за друг. Отделен въпрос разглежда кои думи предизвикват усмивка, кои носят тъга и къде двете се сливат. Средищните раздели работят с ключовото понятие в главата: речниковото му значение, преносният смисъл, който му придава авторът, и постепенното му проумяване от героя. Отделно място заемат обредите, тяхната роля и допълнителни примери от съвременното ежедневие, както и връзката между свързването и отговорността. Особено ценна е обширната съпоставка с лисицата от известна басня и с образа на хитрата лисица от народните приказки. Разгледани са поотделно намеренията, печалбата и урокът при всяка от тях, а накрая е изведен обобщителен извод. Такова сравнение рядко се предлага готово, а се пита често. Материалът излиза и извън творбата: включени са откъс от друга книга на същия автор, мнение на преводача, разговор за най-известните изречения от главата, коментар върху разпространено в мрежата изказване и въпрос какво липсва на съвременния човек. Отговорите са разгърнати, богати на цитати и написани достъпно. Там, където се търси мнение, са от първо лице и служат за образец. За учителя това е готов набор от въпроси и задачи за няколко учебни часа – с приложени отговори и без нужда от подготовка. Всеки раздел върши работа и поединично: за беседа, за писмена работа или за домашна работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж, дава пълен прочит на главата и показва какъв отговор се очаква при всеки тип задача. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни справки.
План за урок: XXI глава от „Малкият принц“
Урокът е записан така, както се говори в час: учителят чете XXI глава от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери на глас, спира при всеки важен цитат и задава въпрос на класа. Започва се с уговорката, че днес ще се чете бавно, и с въпрос към учениците какво значи за тях думата приятел. Следват кратко представяне на автора и на жанра, както и обяснение защо творба с толкова прости думи се смята за трудна. Същинската част върви ред по ред през главата. Появата на лисицата, отказът ѝ да играе, повтореният въпрос какво значи да опитомяваш, идеята за единствеността, връзката с розата, времето и търпението, правилата на опитомяването и обредът са дадени с точния цитат, с обяснението на учителя и с въпроса, който отваря разговора. Отделно място е отредено на раздялата и на отговора на лисицата за цвета на узрялото жито, чрез който е обяснена и функцията на пейзажа в главата. След това часът стига до срещата с розите и до изброените от героя доказателства защо неговата роза е различна, а после и до най-известните изречения в творбата, повторени от него, за да ги запомни. Финалът обобщава наученото с няколко ясни изречения, добавя устна задача към класа и три готови начина учителят да реагира според това какъв отговор ще получи. Подходящо за водене на часа без допълнителна подготовка, а също и за ученик, който иска да проследи главата цитат по цитат и да разбере какво стои зад всяка реплика.
Тест по литература: Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“, XXI глава – какво прави едно същество единствено (23 задачи с отговори)
Хиляда еднакви рози и една-единствена, която не прилича на тях по нищо видимо – с този образ главата обяснява какво отличава истинската връзка от всяко познанство. Настоящият тест води ученика по същия път на разсъждение: двадесет и три задачи проверяват дали е стигнал до извода сам, а не го е запомнил като готова формулировка. Началните условия се спират на избора на автора да вложи важна истина в устата на животно и на смисъла на понятието, което цялата глава изгражда. Отделна задача проверява какво издават постоянните въпроси на момчето – търсене на смисъл, а не на удобен отговор. Следващият смислов кръг проследява самия процес на сближаване: защо срещите трябва да са в определен час, кое действие показва търпението като необходимо условие и какъв избор всъщност стои пред героя – да бърза нататък или да отдели време за връзка. Няколко условия разглеждат последиците. Проверява се защо раздялата ще донесе сълзи, но въпреки това си струва, и как обикновено поле придобива значение заради спомена, свързан с него. Отделно се проверява упрекът, скрит в думите за готовите неща, които хората купуват вместо да изградят. Отделно място заемат задачите за прозрението на момчето: какво разбира то, когато вижда цяла леха с еднакви цветя, как се променя мисленето му и какъв смисъл придобива думата, с която се назовава онова, което е станало незаменимо. Няколко условия работят с наблюдения върху творбата като цяло: ролята на животното в развитието на героя, конфликтът, който движи главата, стилът на разговора – кратки реплики с големи изводи, и причината текстът да изглежда лесен, а да изисква размисъл. Отделен смислов кръг дава фактическите опори: националността и професията на автора, векът, в който живее, годината на излизане на книгата и ролята на илюстрациите, които допълват смисъла на текста. Работата завършва с три задачи за писмен отговор: как повтарящите се срещи помагат на връзката да расте, какво разбира героят за своето цвете след сравнението и два примера за отговорност – в приятелството и в ежедневието. Последната задача пренася прочетеното в личния опит на ученика. Предимството на този тест е съчетаването на три различни проверки в едно: знание за творбата и автора, разбиране на диалога и умение да се тълкува образ. Заучените дати сами по себе си не носят точки, нито общото впечатление от прочетеното – всяко условие изисква нещо различно. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи. Условията са кратки и ясни, а възможностите за отговор са премислено близки, така че изборът да изисква вникване в смисъла. Подредбата следва хода на разговора и позволява материалът да се използва и като готов план за разбор в час. Тестът е подходящ за проверка след изучаване на главата, за преговор в час и за самостоятелна работа у дома. Учителят вижда дали учениците съчетават знанието за книгата с разбирането на нейната идея, а ученикът получава опора за устно изпитване, за писмена работа и за отговор на литературен въпрос.