Съчинение: Финалните думи на Серафим и образът на ангелите серафими. От окърпеното земно палто до златната небесна одежда

     Финалните думи на Серафим в разказа на Йовков са може би най-важните в цялата творба, защото в тях се кръстосват земното и небесното, материалното и духовното. Серафим говори за палтото си с нежност и радост, сякаш то е негов стар и верен приятел. Но после мисълта му плавно преминава от земното палто към небесното – той казва, че с това палто може да се представи и пред Бога, и че може би на онзи свят ще му дадат ново, златно палто.

     Тези думи го доближават до образа на ангелите серафими по няколко начина. Първо, Серафим показва абсолютна вяра в Бога и в отвъдния свят – той не се страхува от смъртта, а я приема като среща с Бога. Второ, неговата безкористна доброта е отражение на ангелската любов – серафимите горят от любов към Бога, а Серафим гори от любов към хората. Трето, Серафим не се привързва към земните блага – подобно на ангелите, той живее в духовния свят, макар и да ходи по земята. Накрая, неговата радост при мисълта за златното палто показва, че за Серафим наградата за доброто не е земна, а небесна. Той не очаква Павлина да му върне парите и не очаква Еньо да го похвали – очаква наградата от Бога. Именно тази вяра и тази безкористност превръщат бедния скитник Серафим в истински серафим – пламенен ангел на доброта, който живее сред хората, за да им напомни, че най-ценното в живота не е онова, което имаш, а онова, което даваш.