Негласният договор между говорещите: същност на лексикалната норма, речниково и контекстово значение на думите. Учебен материал по български език за 10. клас
Зареждане на оценките…
Общуването между хората би било невъзможно, ако те употребяват думите с различно значение. Но употребата им с едно и също значение не става автоматично, защото много от думите в езика имат повече от едно значение. Ето например думата „път“. В следните три изречения нейното значение е различно:
Колата караше бавно по горския път.
Утре тръгвам на път.
Неговият изпълнен с тревоги и грижи житейски път приключи вчера.
В първото изречение думата „път“ означава физическо съоръжение за придвижване. Във второто изречение същата дума има много по-абстрактно значение и означава „придвижване от място на място“. А в третото изречение думата е употребена фигуративно като начин да се изрази протичането на човешкия живот.
Всички тези примери ни убеждават, че за да протича успешно общуването, трябва да познаваме различните възможни значения на думите и да сме способни да определим кое от тях е използвано в съответния контекст. Освен това трябва да разграничаваме употребата на думите в пряко и в преносно значение, както и да осъзнаваме различните им стилистични характеристики, за да ги подбираме според контекста. Именно тази необходимост води до установяване на негласна уговорка между хората, говорещи един и същ език, какви да бъдат значенията на употребяваните от тях думи. Този негласен договор се нарича лексикална норма.
Лексикалната норма определя общоприетите значения на думите в даден език, възможностите за използване на преки и преносни значения, както и употребата им в различни по стил и контекст словосъчетания.
Лексикалната норма важи за всички възможни значения на думите. Но колкото и да са много тези възможни значения, в основата си те се делят на два основни вида – речниково и контекстово.
А) Речниково значение на думите
Речниково значение наричаме онова общоприето значение, с което думата е позната на всички говорещи даден език. И тъй като имаме предвид думата сама по себе си, без да е включена в реални словосъчетания и контексти, речниковите й значения обикновено са повече от едно. Затова и при съставянето на речници се посочват всички възможни значения, като се започне от основното и постепенно се изреждат допълнителните и преносните значения. За да бъдат обясненията по-разбираеми, винаги се привеждат и примери. Лексикалната норма задължава всички говорещи даден език да използват думите в съответствие с техните речникови значения.
Има обаче един вид думи, при които не важи правилото за възможна многозначност. Такива думи са термините. Самото название (от лат. terminus = предел, граница) показва, че тяхното значение винаги си остава едно и също – такова, каквото го е установила съответната наука. Така например думата „кислород“ може да означава само определен химически елемент и нищо друго. Ако я употребим в преносно значение, например в изречението „Вчера ми писаха двойка по математика и баща ми ми спря кислорода“, тя престава да бъде термин.
Спазването на лексикалната норма понякога е трудно, защото участниците в общуването трябва не просто да знаят езика, но и да притежават определено равнище на обща култура. В реалната речева практика често се употребяват думи, които отдавна са получили своето значение, свързано с определени явления от действителността, но непознаването на тези явления от страна на говорещите често води до недоразумения. Ето няколко примера:
Главният герой на книгата е археолог и символист. Тук става дума за Робърт Лангдъм, героя от романите на Дан Браун, който е специалист по символите. Думата „символист“ обаче отдавна се използва за означаване на онези творци от края на XIX и началото на XX век, които принадлежат към школата на символизма.
Или:
Той излъчваше позитивизъм. Това изречение иска да каже, че съответният човек внушава положителни чувства и енергия, които са резултат на така модерното напоследък позитивно мислене. Думата „позитивизъм“ обаче означава научна школа от края на XIX и началото на XX век, за която е характерно изграждането на хипотези на базата на реално потвърдени факти.
Б) Контекстово значение на думите
Да видим следния диалог:
– Вчера ходих на кино и не можах да си науча по математика. Ако днес ме изпитат...
– Отиваш на кино!
И двамата приятели говорят за отиване на кино. Но докато значението на първата реплика е свързано с действително ходене на кино, това на втората не е. Смисълът, вложен в нея, е, че се задават неприятности, че нещо лошо ще се случи. Тази преносна употреба на думите обаче не е произволна – тя също е утвърдена от лексикалната норма. Иначе този, към когото е отправена репликата, няма да я разбере.
С други думи, лексикалната норма важи и за различните контекстови значения – тя регламентира какви могат да бъдат значенията на дадена дума или израз в определен контекст, както и в кои контексти е уместно тя да бъде употребена в това си значение. Репликата „отивам на кино“ в значението, че се задават неприятности, не е подходящо да се употреби в разговор с учителя.
В) Отношения между значенията на думите
Както вече знаем, думите влизат в различни смислови отношения помежду си. Значението на някои думи е сходно, а разликата е в някои нюанси и в стилистичните им характеристики. Тях наричаме синоними. Други думи пък имат една и съща форма, но различни значения. Наричаме ги омоними. Значенията на трета група думи са противоположни и те винаги се явяват под формата на опозиционни двойки като ден и нощ. Тези думи наричаме антоними. Друга група са думите, които имат близко звучене, но различни значения. Като например икономичен и икономически. Тях наричаме пароними.
Друг признак, по който думите влизат в смислови отношения помежду си, е включването. Значението на една дума включва в себе си значението на други думи. Така например думата тяло, съдържа в себе си значението и на думата глава, която пък съдържа значението на думата лице, в чието значение се включва това на думата нос и т.н. Тези думи се наричат родови и видови понятия, като всяка дума в един контекст може да се появи като родово понятие, а в друг – като видово. Общото между всички тези смислови отношения между думите е, че те също са регламентирани от лексикалната норма. Не във всеки контекст обаче тези отношения се запазват едни и същи. Така например в изреченията Охранявай вратата и Охранявай изхода думите врата и изход са синоними. Но в изречението С топовен шут Роналдо заби топката във вратата думата врата не може да се замени с изход, т.е. в този контекст те не са синоними. Тези контекстуални зависимости, както и възможните стилистични различия между контекстовите употреби също се регламентират от лексикалната норма.
Г) Изменения в значението на думите
През XIX век често се среща изразът „отечество любезно“ – ах, любезно отечество, за тебе ще се бия! (Добри Чинтулов) или Отечество любезно, как хубаво си ти! (Иван Вазов). Очевидно тогава думата любезно е означавала просто любимо. Днес обаче тази дума се използва, за да се каже, че някой е мил, вежлив, внимателен.
Такива примери има много. С течение на времето някои думи престават да се употребяват или пък променят сериозно своето значение. Други думи, които са имали нормална делнична употреба, започват да се възприемат като историзми или поетизми, навяващи атмосферата на други времена. Такива са например думи като при́стан, зарево́, разлъ́ка. Трети вид думи са съвсем нови, възникнали заради появата на нови явления от действителността. Думи като лаптоп, смартфон или таблет, които днес се чуват на всяка крачка, само преди петнайсетина години просто не съществуваха.
С настъпването на тези промени се развива и лексикалната норма, която е най-изменчивата от всички езикови норми. Затова, когато четем по-стари текстове, трябва да си даваме сметка за значението на думите и тяхната стилова характеристика не само според днешната, но и според отминалата лексикална норма. В това отношение голяма помощ ни оказват тълковните речници.
Свързани материали
Когато една и съща дума значи различни неща: лексикалната норма на българския книжовен език (речниково значение, контекст и промени във времето)
Двама души си говорят за „братя“ и не се разбират. Точно от такъв дребен, но показателен пример тръгва този урок по български език, за да покаже защо общуването се нуждае от правила и какво именно урежда лексикалната норма. Началото изяснява защо думите трябва да се употребяват с общоприети значения и как многозначността превръща едно най-обикновено изречение в източник на недоразумение. Оттук се стига до самото определение на лексикалната норма и до трите основни аспекта, около които е организирана същинската част. Първият раздел е посветен на речниковото значение: какво представлява то, защо в речника значенията обикновено са повече от едно и по какъв ред се подреждат. Показано е и колко често грешките идват не от езика, а от непознаването на самите явления, с два примера за модерни, но неточни употреби на научни понятия. Вторият раздел разглежда контекстуалното значение. Чрез кратък ученически диалог е илюстрирано как една и съща реплика носи две съвсем различни значения и защо преносната употреба не е произволна, а също е закрепена в нормата, включително въпросът кога тя е уместна и кога не. Третият раздел проследява измененията в значението на думите: примери от възрожденската поезия, думи, които днес звучат поетично и остарели, и напълно нови думи, появили се заедно с новите неща около нас. Обяснено е и защо лексикалната норма е най-подвижната от езиковите норми и какво следва от това при четенето на по-стари текстове. Подходящ за подготовка по български език, за упражнения върху езиковите норми и за преговор преди изпитване или изпит.
Лексиката на българския език: лексикалната норма, значенията и употребите. Урок
Лексикалната норма на българския книжовен език определя три неща: общоприетите значения на думите, възможностите за употребата им в пряко и преносно значение и правилата за съчетаването им в различни контексти. Урокът тръгва от определението за думата като материален знак, който назовава явления от действителността и носи значение, за да разгърне цялата картина на лексиката: как значенията се уговарят от езиковата общност, как прякото значение ражда преносни, как контекстът решава кое значение е активно. Разгледани са типичните лексикални грешки: неточно избрана дума, нарушена съчетаемост, смесени регистри, и е показано как се поправят. Финалът обобщава ролята на лексикалната норма: тя пази взаимното разбиране, без да спира развитието на речника. Пълен урок за лексиката и нейната норма.
От звука до текста: системата на езика. Петте езикови равнища и видовете езикови норми, учебен материал по български език
Езикът е система, но какво точно означава това и защо звукът, думата и изречението не се разглеждат по един и същи начин? Разработката отговаря, като подрежда езиковите единици в йерархия и обяснява всяко от петте равнища поотделно. Първата част представя фонетичното, морфологичното, лексикалното, синтактичното и текстовото равнище. За всяко е показано какви единици му принадлежат, защо промяната само на един звук променя значението на думата, каква е разликата между поглед към формата и поглед към значението и кой дял на езикознанието се занимава с него: фонетика, морфология, лексикология, синтаксис и текстология. Обяснението върви през разгледано изречение пример, върху което се проследяват частите на речта, морфемите, представката и коренът, а след това и частите на изречението. Втората част въвежда понятието езикова норма. Тя започва с кратък битов диалог, в който двама души не могат да се разберат, и оттам извежда защо са необходими общи правила. Дадено е определение на нормата и са изброени и обяснени отделните ѝ видове: фонетична, лексикална, словообразувателна, морфологична, синтактична, правоговорна, правописна и пунктуационна. Показано е и как равнищата се надграждат: как от звуковете се получават думи, от думите изречения, а от изреченията цялостно изказване с определена цел на общуване. Изложението върви с кратки определения и с примери от всекидневната реч, така че понятията да могат да се преговорят бързо. Накрая е показано защо спазването на нормата се възприема като белег на обществен престиж, с познат пример от европейската драма, и какви са последиците от езиковите грешки. Текстът е подходящ за преговор преди класна работа по български език, за самостоятелна подготовка по темата за строежа на езика и за учители, които търсят кратко и подредено обяснение на равнищата и нормите.
Думите като езикови знакове: значение, многозначност, синоними и фразеологизми. Урок по български език
Думите са най-важните езикови знакове: съставени от звукове, те назовават явления от действителността, физически като земя и вода или идеални като любов и добро, и така носят значение. Урокът въвежда в дяла на езикознанието, който изучава думите откъм значението им, лексикологията, и показва как между значенията се раждат отношенията близост, противоположност и включване. Оттам идват и основните явления в речника: синонимия при думи с различна форма и сходно значение, омонимия при еднаква форма и различни значения, антонимия при противоположни значения, паронимия при сходно звучене с общ произход, както и родово-видовото включване. Отделено е място на разликата между речниково и контекстово значение, на прякото и преносното значение и на многозначните думи, при които отделните значения са се раздалечили дотолкова, че на практика са възникнали нови думи. Финалът систематизира устойчивите словосъчетания: описателни и съставни названия, термини, поздрави от речевия етикет, а сред фразеологичните съчетания са фразеологизмите, устойчивите сравнения, пословиците, поговорките и крилатите изрази. Така урокът дава пълната картина как лексиката на българския език се променя, обогатява и подрежда.
Когато думата смени значението си. Учебен материал по лексика: пряко и преносно значение, метафора и метонимия
Едно и също съществително може да бъде разчетено по два напълно различни начина: веднъж като смисъл, втори път като набор от граматични признаци. С това разграничение започва и настоящият учебен материал по лексика, който поставя думата и нейните значения в центъра на вниманието. В началото речниковото и граматичното значение са съпоставени в таблица с конкретен пример, а след това е обяснено чрез кои части на думата се предава всяко от тях. Оттук нататък изложението се насочва към прякото, назоваващо значение и към пътищата, по които то се разширява. Същинската част представя двата основни типа преносна употреба. Метафоричната е илюстрирана с думи, назоваващи части на човешкото тяло, и с примери от Христо Ботев, при които е проследено как един цвят се превръща в символ. Метонимичната употреба е показана чрез стих на Иван Вазов, като е обяснено какво точно замества използваната дума и какъв ефект се постига. Отделено е внимание и на въпроса защо преносната употреба не е само белег на художествената литература. Следва кратък раздел за обогатяването на книжовния език и за думите, навлезли у нас от английски през последните десетилетия. Финалната част разграничава неутралните от експресивните думи и посочва по какви словообразувателни пътища една дума придобива оценъчна, иронична или пренебрежителна отсянка. Текстът е подходящ за подготовка по лексикология, за преговор преди изпитване и за упражнения върху значенията на думата в текста.
Думите на всеки ден и думите в резерв: активна и пасивна лексика, историзми, архаизми, неологизми и пароними - учебен материал по български език
Защо „вопъл“ и „огнеструйна“ звучат тържествено, а „вода“ и „правя“ минават незабелязано? Учебният материал тръгва от „Черна песен“ на Димчо Дебелянов и превръща едно стихотворение в работещ пример за разслояването на българската лексика. Първата част въвежда разграничението между активна и пасивна лексика: кои думи се употребяват свободно във всички сфери и стилове и кои остават в периферията, разбираеми само от контекста или след справка в речника. Обяснено е и защо това деление е подвижно и с какви темпове речникът на един език се обновява. След това пасивната лексика е разгледана по разновидности. Историзмите и архаизмите са разграничени прецизно, а разликата между тях е показана чрез примери, включително чрез самото заглавие на Вазовия роман „Под игото“. Неологизмите са проследени в движение: как една дума за няколко десетилетия изминава пътя от новост до историзъм. Отделено е внимание и на вулгаризмите, с пример от Богомил Райнов, както и на евфемизмите, които им се противопоставят. Втората голяма част е посветена на паронимите. Тръгва се от няколко изречения, в които сходно звучащи думи стоят една до друга, и се стига до определението на понятието. Систематизирани са причините за появата на пароними: случайна звукова прилика, общ корен с различни представки и наставки, заемане на една и съща дума от различни езици. Отделен акцент е поставен върху трудния случай с прилагателните на -ски и -ен и върху това кога двете форми са взаимозаменяеми и кога не са. Финалът показва и обратната страна на явлението: как умишленото събиране на пароними в едно изречение се превръща в стилистична фигура, придружено с няколко ефектни примера. Материалът е подходящ за подготовка по български език, за преговор преди класна работа и изпит, както и за всеки, който иска да спре да бърка близко звучащи думи.