Думите

          Най-важните езикови знакове са думите. Те са съставени от един или няколко звука, образуващи формата на думата. С така получената дума се означават различни явления от действителността – физически (земя, небе, вода) или идеални (любов, мисъл, добро, зло). Така между думите и явленията от действителността се установява отношение на означаване (референция). В резултат на това всяка дума носи някакво значение.

          Съвкупността от всички думи, използвани в даден език, образува неговата лексика. Затова онзи дял от науката за езика, който изучава думите от гледна точка на тяхното значение, се нарича ЛЕКСИКОЛОГИЯ.

          С помощта на значенията думите назовават, класифицират и разграничават явленията от действителността (физически и идеални). От друга страна, между значенията на думите съществуват отношения на близост, подобие, противоположност и включване. Тези отношения са в основата на явленията синонимия (думи с различни форми, но сходни значения), омонимия (думи с еднаква форма, но различни значения), антонимия (думи с противоположни значения), включване (родови и видови понятия), паронимия (думи със сходно звучене и общ произход, но с различни значения).

          В нормалния случай думите не са еднозначни, т.е. имат различни значения в зависимост от контекста. По този признак значенията на думите се разделят на речниково и контекстово. При някои думи различните значения дотолкова са се раздалечили, че на практика са се образували нови думи. Те се наричат многозначни. Освен това думите се употребяват в пряко или в преносно значение.

          С течение на времето значенията на думите се променят. Освен това в езика навлизат нови думи, а други се употребяват все по-рядко или дори изчезват. По този признак лексиката на даден език се разделя на активна и пасивна. Думите от пасивната лексика се разделят на историзми (думи, назоваващи изчезнали явления и затова вече не се употребяват), архаизми (думи, назоваващи все още съществуващи явления, но за които днес се употребяват други думи), неологизми (нововъзникнали думи, назоваващи нови явления от действителността). Думите, при чиято употреба се наблюдават стилистични нюанси в значението, се разделят на поетизми (думи, използвани основно в поетичната реч и придаващи възвишен стилистичен нюанс), вулгаризми (думи, използвани в разговорната реч и придаващи презрително или отрицателно отношение), евфемизми (думи, с които се заменят груби думи и изрази, неподходящи за употреба в определена среда).

          Освен това думите в езика се разграничават на такива с пълноценно значение, т.е. назоваващи определени явления от действителността, и служебни думи, т.е. такива, които не назовават явления от действителността, а служат за връзка между думите в състава на изречението или изразяват някакво отношение на говорещия – предлози, съюзи, частици и междуметия.

         В езика понякога се срещат изрази, състоящи се от две и повече думи, които обаче имат значението на една дума. Те се наричат фразеологични словосъчетания или фразеологизми. Различаваме следните видове: устойчиви изрази – описателни названия, съставни названия и термини, описателни названия с преносен характер, поздрави и пожелания от речевия етикет; фразеологични словосъчетания – фразеологизми, устойчиви сравнения, фразеологични конструкции, пословици, поговорки, крилати изрази и сентенции.