Тест по литература за 10. клас: Българската литература от Освобождението до Първата световна война (обобщение) - 30 задачи с отговори. Теми, образи, символи и връзки между творбите

Божан, Елка, Захаринчо, Безпортев. Ако тези имена не говорят нищо, преговорът още не е започнал. Тук се пита и за тях, а не само за теми и настроения. Трийсетте задачи са разделени на две неравни части. Първите деветнайсет вървят творба по творба и се държат близо до текста: питат за конкретен епизод, за отделен герой, за заглавие, за тон, за начина, по който е изграден комизмът. Такива въпроси не се решават с общи приказки, защото отговорът се помни само от онзи, който е чел. Останалите единайсет задачи поставят по две творби една срещу друга. Веднъж търсят общото, друг път разликата, а понякога подвеждат с близки по звучене отговори, между които трябва да се избира внимателно. Сравняват се поет с поет, роман с повест, възвисен образ с неговата противоположност. Последната задача излиза над всичко и пита накъде върви самата литература в този период. Обхванати са и творби, които при преговора обикновено отпадат. Освен най-учените заглавия се проверяват и цикълът на Вазов като цяло, и една по-рядко изучавана творба на Яворов, така че проверката обхваща дяла, а не само това, което се пада най-често. Неверните възможности са направени грижливо. При повечето задачи поне една от тях повтаря най-разпространеното погрешно твърдение по темата, затова тестът показва не само какво ученикът знае, но и откъде идва обърканото му знание. Всички трийсет отговора са с кратко обяснение, написано просто. При съпоставките обяснението показва в едно изречение как се формулира сравнение: кое е общото, в какво се различава и защо това има значение. Точно този вид изречения се очакват и в писмените работи. Задачите са само с избираем отговор, което прави проверката бърза. При двайсет и пет минути работа остава време отговорите да се обсъдят в час, а спорните места да се защитят с аргумент от текста. Подредбата също върши работа: тръгва се от времето на борбата, минава се през смеха и се стига до поезията на вътрешния човек. Докато решава, ученикът подрежда дяла в реда, в който го е изучавал. Нито една задача не изисква заучен цитат или запомнена дата. Проверява се прочитът, а не паметта за подробности, които се забравят до седмица. Оформлението е еднакво при всички задачи: номер, въпрос и четири възможности една под друга, с ясен отстъп, така че тестът се чете лесно и става за размножаване. Подходящ е за проверка в края на дяла, за преговор преди писмена работа, за домашна работа и за устно изпитване. Може да се използва и на части, защото двете части работят самостоятелно. Полза за учителя: готова проверка, която освен знанията показва и къде са слабите места в разбирането на отделните творби; обясненията служат и при проверката, и при разговора в час. Полза за ученика: проверка дали помни конкретното, а не само общото, с обяснение при всеки отговор и с ясна представа кои творби трябва да се прочетат отново. Шестима автори стоят зад тези трийсет задачи, а проверката им отнема по-малко време от един преразказ на учебника.

Единайсет творби, шестима автори и трийсет задачи, с които целият дял се прибира на един лист. Това е проверката, която се прави накрая, когато последната творба е изучена и остава най-трудният въпрос: какво от всичко това е останало. Листът върви в два хода. Първите двайсет задачи минават през творбите поотделно и по реда на изучаването им: одата за Апостола, двете глави от романа на Вазов, сатиричната проза на Алеко Константинов, поезията на Пенчо Славейков, на Яворов и на Дебелянов, повестта на Елин Пелин. При всяка творба има по две задачи. Едната е за темата или за водещия мотив, другата е за герой, за символ, за построение или за финал. Така нито една творба не минава само с едно общо изречение. Вторият ход е по-труден и в него е истинският смисъл на проверката. Последните десет задачи не стоят върху една творба, а свързват по две: лирика с проза, възторг с мъка, герой с неговата противоположност. Ученикът трябва да открие какво е общото между текстове, писани от различни автори и в различни години, и да каже по какво се различават два големи погледа към българина. Накрая идват и най-широките въпроси: за периода, който творбите обхващат, и за идеята, която ги държи заедно. Задачите са само с избираем отговор и с по четири възможности. Това не ги прави леки. Неверните възможности са подбрани така, че да повтарят най-честите заблуди в клас, затова познаването напосоки не върши работа. Почти при всяка задача има по един отговор, който звучи правдоподобно и е сбъркан именно защото звучи така. Всички трийсет отговора са дадени с кратки обяснения, написани на езика на десетокласника: защо точно този отговор е верният и какво е проверила задачата. При съпоставителните въпроси обяснението показва и как се мисли сравнението, а това е умение, което после влиза право в писмените работи. Обхванати са роман, повест, сатирична проза и лирика, тоест целият жанров кръг на дяла. Подредбата е хронологична до двайсета задача, а след това тематична, защото едното е преговор, а другото е вече мислене. Трийсетте задачи се побират спокойно в един учебен час: решаването отнема около двайсет и пет минути, а останалото време стига за проверка и за разговор върху двойките творби. Оформлението е еднакво при всички задачи: номер, въпрос и четири възможности една под друга, с ясен отстъп, така че листът се чете бързо и става за размножаване. Става и за самостоятелна подготовка у дома: всичко нужно е събрано на едно място и не се налага ровене из тетрадките и учебника. Полза за учителя: готова проверка в края на дяла, подходяща за контролна работа, за преговор преди писмена работа и за входно ниво в единайсети клас; обясненията вършат работа и при проверката на резултатите, и при разговора в час. Полза за ученика: проверка дали помни не само отделните заглавия, а и връзките между тях, с обяснение при всеки отговор и с възможност веднага да види къде е сбъркал и защо.

Почти всеки въпрос тук започва с „какво внушава“, „какво символизира“, „каква е ролята“. Нито един не пита кога е написана творбата или колко глави има. Това е проверка на разбирането, а не на паметта. Трийсетте задачи са подредени по автори и вървят в реда на изучаването. Най-напред одите и главите от романа на Вазов, после сатирата на Алеко Константинов, след това Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов и накрая повестта на Елин Пелин. При всеки автор задачите са няколко и гледат различни страни: веднъж образа, веднъж построението, веднъж тона или ролята на един детайл. Силното място е другаде. Седем от задачите сравняват по двама автори или по две творби и питат не само за общото, а и за разликата. Да се каже по какво Елин Пелин се различава от Вазов или Дебелянов от Славейков е по-трудно, отколкото да се изброят теми, и точно това умение носи точки на писмените работи. Подборът на неверните възможности заслужава внимание. При повечето задачи те са построени върху най-честите грешки: че смехът в сатирата е за забавление, че природата е само фон, че разпадът на един род е борба между бедни и богати. Ученик, който е чел само преразкази, попада именно в тях. Всички трийсет отговора са с кратко обяснение на достъпен език. При съпоставителните задачи обяснението е формулирано така, както трябва да звучи и в писмен отговор: първо общото или разликата, след това защо е така. Проверката обхваща и две творби, които обикновено изпадат при преговора, с което тестът покрива дяла изцяло, а не само най-предвидимите заглавия. Задачите са само с избираем отговор. Решаването отнема около двайсет и пет минути, а останалото време в часа стига за проверка и за кратко обсъждане на двойките автори, където обикновено възникват най-интересните спорове. Зад трийсетте задачи стоят шестима автори и десет заглавия, тоест целият дял, както е изучаван през годината. Двете части могат да се дадат и в различни часове: задачите по отделните автори стават за бърза проверка в края на темата, а съпоставките за преговор преди писмена работа. Оформлението е еднакво при всички задачи: номер, въпрос и четири възможности една под друга, с ясен отстъп. Тестът се чете лесно, а отговорите стоят накрая и могат да останат само при учителя. Нито една задача не изисква заучен цитат. Всичко се решава от прочита и от разбирането за това как е построена творбата. Подходящ е за проверка в края на дяла, за преговор преди писмена работа, за домашна работа и за устно изпитване, а също и за начало на новата учебна година, когато трябва да се види какво е останало от миналата. Полза за учителя: готова проверка, която показва не само какво учениците помнят, а и дали могат да свържат две творби и да обосноват сравнението; обясненията вършат работа и при проверката, и в разговора в час. Полза за ученика: проверка на разбирането, с обяснение при всеки отговор и с ясна представа кои творби се нуждаят от нов прочит. Започнете от задачите по отделните автори, оставете съпоставките за накрая и чак тогава погледнете отговорите.

Между светеца, когото Вазов издига над човешката мяра, и рухващия род на Гераците се вмества цяла една епоха от българската литература. Настоящият обобщителен тест проследява нейните основни посоки и проверява дали ученикът вижда как отделните творби си отговарят една на друга. Разработката е оформена като разширен изпитен вариант от 30 задачи с избираем отговор, без встъпителен текст – проверката започва непосредствено. Първите осемнадесет задачи следват авторите и произведенията в реда на изучаването им. Обхванати са начинът, по който е изграден образът на Апостола, значението на времевия контраст в обобщаващата глава от романа „Под игото“, вътрешната промяна на чорбаджи Марко, символиката на празничната сцена и смисълът на една от най-цитираните реплики в българската проза. Следват задачи върху сатиричния образ на Алеко Константинов и водещото противоречие в него, върху заглавието и финалната молитва в творбата на Пенчо Славейков, върху трагичното внушение и любовния идеал у Пейо Яворов, върху копнежа по дома и образа на майката у Димчо Дебелянов и върху повратните моменти в повестта на Елин Пелин. Последните дванадесет задачи са изцяло съпоставителни и представляват основната стойност на материала. Те изискват откриване на връзки, сходства и противопоставяния между творби на различни автори – между двата типа герой, между личната и колективната скръб, между духовния акт като израз на вътрешна промяна, между конфликта на поколенията в проза от различни периоди и между произведенията, обединени от общ елегичен тон. Заключителната задача извежда обобщаващото послание на целия дял. Материалът завършва с пълен ключ с верни отговори, придружени от тълкувателни бележки към всяка задача, които поясняват основанието за верния вариант. Това позволява тестът да се използва напълно самостоятелно. За учителя разработката е готов инструмент за срочен или годишен преговор, за обобщителен урок върху целия дял, за диагностика преди класна работа или за текуща проверка – може да се приложи изцяло или на части. За ученика тестът е удобен начин да провери знанията си върху голям обем материал, да установи пропуските си и да ги осмисли чрез обясненията, без нужда от допълнителни справочници. Формулировките са ясни и достъпни, а обемът позволява тестът да се проведе в рамките на един учебен час.

Тестът обхваща целия период и проверява знанията върху отделните творби заедно с умението те да се съотнасят към жанр, автор и литературен контекст. Съдържа 20 задачи с приложени верни отговори. Значителна част от задачите изискват отграничаване на невярното твърдение, което налага внимателен прочит на всички варианти. Обхванати са жанровата принадлежност на елегията „Да се завърнеш в бащината къща…“ от Димчо Дебелянов и начинът, по който в нея е разкрито миналото, символиката на жътвата в повестта „Гераците“ от Елин Пелин, смисълът на заглавието на главата „Пиянство на един народ“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов, както и мотивите в поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков и значението на нейното заглавие. Обособена група задачи е посветена на стихотворението „Две хубави очи“ от Пейо Яворов – опозициите, чрез които е изградено раздвоението на лирическия герой, огледалната композиция на текста и сведението за вдъхновителката, извлечено от дневника на поета. Друга задача търси общия образ в „Арменци“, „Две хубави очи“ и „В часа на синята мъгла“. Следващи задачи разглеждат художествените особености на „Гераците“ – асоциацията с притчата за блудния син, символиката на имената на тримата братя, образите символи и причината за разпада на родовия свят, включително въпроси за образи, които не присъстват в творбата. Отделна група задачи е насочена към общата картина на периода: водещите теми, характерните белези на литературата от края на деветнадесети и началото на двадесети век и особеностите на първото следосвобожденско десетилетие, свързани с творческото присъствие на Иван Вазов. Включени са и задачи от друг тип: допълване на цитат от „Бай Ганьо се върна от Европа“ на Алеко Константинов, съответствие между герой и текста, от който е взет, определяне на функцията на началната част в одата „Левски“ и съответствие между четири произведения и техните жанрове. Подходящ е за обобщителен преговор по периода, за подготовка преди контролно или изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Как една епоха говори – чрез обръщение, чрез спор, чрез баладична картина или чрез ирония? Този обобщителен тест поставя точно този въпрос и проверява дали ученикът разпознава не само какво казват възрожденските творби, но и с какви средства го постигат. Двадесет и шест задачи преминават през будителското слово на Паисий Хилендарски, през поемата за Гергана и извора и през четири Ботеви стихотворения. Задачите върху „История славянобългарска“ изискват определяне на целта, с която е създадена творбата, разпознаване на конкретния похват, чрез който авторът се обръща лично към читателя, и тълкуване на тезата за връзката между рода и езика. Проверява се умение да се различи будителски текст с ясна позиция от неутрално изложение. Следващият кръг задачи е посветен на „Изворът на белоногата“. Изисква се тълкуване на извора като образ, оценка на начина, по който героинята защитава избора си пред везира, и определяне на художествения ефект, който постига словесният сблъсък между двамата. Тук проверката е фина: ученикът трябва да види, че спорът не забавя действието, а изгражда ценностния му смисъл. Задачите върху „Майце си“ изследват тона на изповедта, смисъла на увяхващата младост и посоката на финалното търсене. Върху „Хаджи Димитър“ се проверява как природата признава подвига, какво постига смяната между деня и нощта в композицията и какъв смисъл носи неочакваната кротост на вълка край ранения – детайл, който често се пропуска при повърхностен прочит. Творбата „Обесването на Васил Левски“ е представена чрез задачи за зимния пейзаж и бесилото, за гласа, останал без отклик, и за мястото, където пада акцентът на елегичното послание. Задачите върху „Моята молитва“ изискват разбиране на бога, към когото е отправено обръщението, тълкуване на молбата за жива любов към свободата и разпознаване на силите, заклеймени като морално опасни. Върху „Странник“ се проверява кой е обектът на сатирата, по какъв начин са поднесени привидните съвети и каква поука носи финалът. Обобщаващите задачи изискват мислене през цялата епоха: общият мотив, който свързва Паисий и Ботев, и двойката творби, в която най-ясно се сблъскват героичното действие и удобното примирение. Тестът завършва с три задачи за писмен отговор. Първата свързва паметта и съвестта като подтик към действие, втората изисква съпоставка на дома и майчиния образ с изрично посочване на прилика и на разлика в емоционалния тон, а третата е насочена към художествените средства и изисква конкретен пример от всяка от две творби. Такива задачи подготвят пряко за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос. Приложени са верните отговори с обяснения към всеки въпрос и примерни отговори на писмените задачи, които показват как се строи кратко аргументирано разсъждение. За преподавателя тестът е готово средство за обобщение в края на изучаването на Възраждането, за текущ контрол или за подготовка преди класна работа. За ученика той е точна проверка на разбирането и удобно упражнение за самостоятелна работа у дома, което показва кои творби са усвоени и кои се нуждаят от повторение.