Думата в изречението и в текста. Местоимения. Звукови промени – тест по български език върху ученически текст: показателни, въпросителни и относителни местоимения, с отговори

Кратък текст за планетата Земя става изходна точка за граматичен анализ, а след него тестът се насочва към най-често грешените случаи при местоименията и при променливото „я“. Материалът съдържа 10 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Първите три задачи работят върху общия текст. Едната изисква да се преброят относителните местоимения в него — задача, при която е нужно да се прегледа целият откъс, а не да се разпознае една форма. Втората проверява кое местоимение осъществява връзката между простите изречения в едно от изреченията и от какъв вид е то. Третата изисква да се определи синтактичната служба на подчертано местоимение в последното изречение. Така още в началото се съчетават три различни умения: откриване, класифициране и синтактичен разбор. Следващият блок е върху видовете местоимения. Задачите изискват да се посочи редът, съдържащ само неопределителни местоимения — сред разсейващи варианти със смесени видове, — както и изречението, в което е употребено отрицателно местоимение. Формулировките са така направени, че сходно звучащи форми от различни групи да стоят една до друга, което проверява реално познаване на класификацията. Централно място заемат задачите върху употребата и правописа на местоименията. Три от тях са с обърната формулировка и изискват да се посочи изречението, в което грешка НЕ е допусната. Обхванати са притежателните относителни местоимения и съгласуването им по род и число — един от най-често срещаните проблеми в писмената реч, — както и падежните форми при относителните местоимения за лица и за предмети. Отделна задача е върху правописа на местоименна форма. Заключителните две задачи са върху звуковите промени в думата. Едната изисква да се открие редът, в който има дума без променливо „я“ — задача, изискваща проверка на всяка дума поотделно. Другата проверява правописа в изречения с глаголни форми, при които се допускат типични грешки в редуването. Стойността на теста е в подбора, а не в обема. Десетте задачи не повтарят един и същ тип проверка, а покриват последователно текста, класификацията, употребата, правописа и звуковите промени — така резултатът показва не само колко въпроса са верни, а в коя точно област стои пропускът. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за проверка след изучаването на местоименията, за домашна работа или за преговор преди контролна работа. Обемът от десет задачи го прави удобен за използване в част от учебния час, а обърнатите формулировки повишават трудността достатъчно, за да разграничат добре подготвените ученици. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща именно онези случаи, в които се греши най-често — съгласуването на притежателните относителни местоимения, изборът между формите за лица и за предмети и правописът при променливо „я“ — и е подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за проверка на собствената писмена реч.

Осемнадесет задачи, посветени на думите, които заместват другите думи – и на едно правописно правило, което върви ръка за ръка с тях. Контролната работа обхваща видовете местоимения, употребата им и променливото я. Началото проверява разпознаването по вид: кой ред съдържа само показателни местоимения и кой – само отрицателни. Веднага след това идват и по-фините задачи – определяне на местоимение по зададени граматични признаци, разпознаване на изречение без неопределително местоимение и посочване на вида на отрицателно местоимение в конкретен контекст. Отделна линия следи правилната форма. Проверява се коя форма на отрицателното местоимение се вписва в подадено изречение, къде местоимението е употребено неправилно и как се образуват неопределителните местоимения. Тук са и двете задачи за относителните местоимения – съгласуването с думата, към която се отнасят, и разграничаването на близките падежни форми. Точно тези грешки се допускат най-често и в устната, и в писмената реч, а при оценяване тежат. Средищно място заема работа с кратък текст. Върху откъс от популярен научен автор са зададени три задачи: преброяване на показателните местоимения в него, определяне на вида на местоимението, което свързва двете прости изречения, и посочване на синтактичната служба на подчертано местоимение. Този формат е от изпитен тип и проверява дали правилата се прилагат в свързан текст, а не само в изолирано изречение. Втората тема на работата е променливото я. Разгледана е чрез разпознаване на думи с това правило, чрез откриване на изречение, в което такава дума липсва, и чрез намиране на грешка в правописа. Отделни задачи проверяват и правописа на глаголни форми, при които правилото се прилага, включително в изречения с преизказен изказ. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на раздела: обхваща и двете теми системно, включва работа с текст и показва по блокове дали пропускът е при разпознаването на видовете, при употребата на формите или при правописа. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всички видове местоимения, изясняват кога се пише едната и кога другата форма и упражняват правилото за променливото я – две от местата, където грешките се пренасят в следващите класове, ако не бъдат отстранени навреме. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тест по български език върху местоименията – дванадесет задачи с избираем отговор и една обемна задача за самостоятелна работа върху свързан текст. Материалът обхваща няколко вида местоимения и проверява едновременно тяхното разпознаване, синтактичната им служба и правилната им употреба. Първата линия в теста е насочена към показателните местоимения. Проверява се в кое изречение такова местоимение изпълнява служба на подлог, както и разпознаването на неправилно образувана форма сред четири. Тези задачи изискват едновременно граматично и синтактично наблюдение. Втората линия обхваща въпросителните местоимения. Разгледано е за какво служат те, кой ред съдържа само такива местоимения и коя е правилната форма при задаване на въпрос. Отделни задачи проверяват разграничаването между подложна и обектна форма, което е сред най-честите източници на грешки в речта. Отделна и сполучливо решена задача засяга разликата между пряк и косвен въпрос. Дадени са четири изречения с една и съща въпросителна дума, а грешката е в поставянето на въпросителен знак там, където въпросът не е пряк. Такъв тип проверка рядко се среща в училищните тестове, а е много полезен. Следваща група разглежда неопределителните местоимения. Тук са включени бройната форма след дума за количество и по-фина задача, при която трябва да се прецени в кое изречение дадена дума не е употребена като неопределително местоимение, а като числително. Отрицателните местоимения са застъпени с две задачи: едната изисква откриване на грешна форма, другата – да се посочи в кое изречение такова местоимение изпълнява служба на подлог. Отделна задача се отнася до относителното местоимение и до неговата свързваща функция, като изисква да се посочи невярното твърдение за него. Последната задача е обемна и изцяло самостоятелна. Върху свързан текст с философска насоченост трябва да се препишат всички показателни местоимения, да се посочи видът и граматичните признаци на всяко от тях и накрая да се открие показателно местоименно наречие. За отговора е оставено място, а в края са предвидени полета за точки и за оценка. Именно последната задача отличава този тест от обичайните. Тя не се решава с отбелязване, а изисква ученикът сам да прегледа целия текст, да открие всяко местоимение от търсения вид и да го опише по вид, род, число и лице. Така се проверява не разпознаване между готови варианти, а действително владеене на темата. Търсенето на местоименно наречие накрая добавя и разграничението между двете близки категории. Подборът на текста също заслужава внимание. Той не е откъс от учебник, а разсъждение за усилието и за задържането на постигнатото – съдържание, което задържа вниманието и позволява задачата да прерасне в кратък разговор в час. Наличието на полета за точки и за оценка показва, че материалът е замислен като готова проверка, а не като упражнение. Обемът е съобразен с един учебен час: дванадесетте кратки задачи се решават бързо, а основното време остава за последната. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с ясно разделена лека и трудна част, което позволява диференцирано оценяване. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали умее да разпознава местоименията не само в отделно изречение, а и в свързан текст – именно както се изисква при задачите по редактиране.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.

Вариант без изходен текст, изцяло съсредоточен върху нормата. Тук всяка задача поставя ученика пред четири изречения и изисква да се открие грешката — или обратното, единственото правилно написано изречение. Материалът съдържа 15 задачи с избираем отговор по темата за местоименията и звуковите промени в думата. Първият блок е върху въпросителните местоимения. Задачите обхващат формите, които не се менят по род и число, употребата на въпросителни местоимения не за питане, а за изразяване на възхищение във възклицателни изречения, както и правилният избор между формите за лица. Отделно място заема пунктуацията при подчинени изречения, въведени с въпросително местоимение — случай, в който запетая често се поставя погрешно. Следващият блок е върху относителните местоимения. Задачите проверяват съгласуването на притежателните относителни форми по род и число, разграничаването на формите за лица от тези за предмети и правилния избор при пряко и непряко допълнение. Тези въпроси покриват точно онези употреби, които предизвикват най-много колебания и в речта на възрастни. Отрицателните местоимения са застъпени с две задачи — едната изисква да се посочи редът, съдържащ само такива форми, а другата работи по обратния път и търси изречението, в което отрицателно местоимение не е употребено. Обобщителните местоимения също имат отделна задача, като сред вариантите присъстват сходни по звучене форми от други видове, което налага внимателно разграничаване. Самостоятелна линия следват задачите върху бройната форма и съгласуването при неопределителни местоимения за количество. Тук се проверява употребата на формите за лица и за предмети след „няколко“ и „неколцина“ — една от най-често допусканите грешки в устната реч. Заключителните три задачи са върху звуковите промени. Едната изисква да се обясни защо в конкретна дума променливото „я“ се изговаря по определен начин, тоест да се посочи самото правило, а не да се приложи. Другата проверява разпознаването на променливо „я“ сред думи, в които буквата присъства, но явлението липсва. Последната изисква да се открие изречението с допусната грешка при редуването. Обърнатите формулировки са водещи в целия тест. В голяма част от задачите се търси не верният, а сгрешеният вариант — подход, който изисква всяко от четирите изречения да бъде прочетено и преценено поотделно и не позволява отговор по първо впечатление. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение по нормата — за проверка след изучаването на местоименията, за домашна работа, за преговор преди контролна работа или като допълнителен материал за работа с ученици, които допускат чести грешки в писмената реч. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Форматът му е еднотипен и това е предимство: без разсейващ текст в началото вниманието остава изцяло върху изреченията и върху разликите между четирите варианта. Подходящ е за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за целенасочено упражняване на случаите, в които се греши най-много.

Тест за годишен преговор по български език за шести клас. Двадесет и шестте задачи обхващат целия материал от учебната година – от особеностите на научния текст, през местоименията и глаголните форми, до пунктуацията и деловото общуване. Началните задачи се отнасят до текста и неговите видове. Проверяват се характеристиките на научния текст, същността на урочната статия и общите белези на научното изложение. Тези въпроси изискват разграничаване между близки понятия – между текст за специалисти и текст за ученици, между обективност и въздейственост. Обемна част е посветена на местоименията. Проверяват се разпознаването на показателно местоимение чрез отрицателна формулировка, ролята на въпросителното местоимение като свързваща дума, употребата на относително местоимение в сложно изречение, преброяването на отрицателни и на обобщителни местоимения в дадено изречение и правописът при близки по звучене форми. Задачите за броене са особено полезни, тъй като изискват ученикът да прегледа цялото изречение. Правописната част включва променливото я, изписването на представките, членуването при причастия и правописа на отрицателната частица. Всички те са проверени чрез изречения, а не чрез отделни думи. Морфологичната част обхваща деепричастието, миналото неопределено и миналото предварително време, бъдещето време в миналото, съюзите, междуметията и частиците. При междуметията задачата изисква да се различи изразяваното чувство, а при частиците – каква служба изпълнява в изречението. Синтактичната и пунктуационната част засягат безсъюзната съчинителна връзка, запетаята при еднородни части и при сложно съчинено изречение. Заключителните задачи се връщат към общуването: какво се обяснява в отговора на научен въпрос, коя обява съдържа рекламираща информация и каква съставка липсва в дадена делова покана. Трите заключителни задачи заслужават отделно внимание. Те не проверяват граматика, а умения, свързани с общуването: дали ученикът различава съобщаващата от рекламиращата информация и дали знае какви данни задължително съдържа една покана. Такива задачи свързват учебния предмет с всекидневието и рядко се срещат в тестовете за преговор. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма и е удобен за диагностика: резултатите показват не общо ниво, а кой точно дял е останал неусвоен – текстът, местоименията, правописът, глаголните форми или пунктуацията. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, природата, всекидневието. Това улеснява четенето и позволява вниманието да остане върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за годишен преговор или за изходно ниво, с възможност да се използва на части – например само задачите за местоименията или само пунктуационните. На ученика служи за преговор преди края на годината и показва къде са пропуските преди преминаването в следващия клас.