ТЕСТ - Български език - Текстът в масовата комуникация - 7 клас

Тестът „Текстът и общуването“ по български език за 7. клас предлага 17 задачи с избор на отговор върху художествени и медийни текстове. Материалът съчетава въпроси за жанровите особености с четене на откъс от Йордан Радичков и информационна бележка за театрална постановка. В края са включени отговори към всички задачи. Подходящ е за тематичен преговор, самостоятелна подготовка и проверка на знанията в час. Началните три въпроса разглеждат репортажа, езиковите особености на информиращите медийни текстове и съдържанието на информационната бележка. Този блок подготвя работата с конкретни примери и насочва към разграничаване на текстови форми според техните функции. Ученикът упражнява внимателното прочитане на условието и съпоставянето на предложените характеристики. Първата текстова опора е художествен откъс от Йордан Радичков. Петте задачи към него включват разпознаване на художествената специфика, проверка на съдържащата се информация и наблюдения върху преносното значение и олицетворението. Текстът е непосредствено преди въпросите, което улеснява връщането към конкретни изрази. Така четенето с разбиране се свързва с осмисляне на художествения език. Следващата част се връща към медийното общуване. Въпросите са посветени на понятието „медия“, разпространението на медийните текстове и особеностите на интервюто. Тази подредба позволява общите знания да бъдат отделени от непосредствената работа с откъс. За учителя блокът е удобна основа за кратко обсъждане на отношенията между комуникативна среда, цел и текстова организация. Втората текстова опора е кратка бележка за предстоящо театрално представление в Берлин. Шестте въпроса към нея проверяват извличането на информация, избора на подходящо заглавие, наличието на сведения по определени въпроси и разпознаването на вида на текста. Силен структурен акцент е съчетаването на художествено описание и медийно съобщение в общ тест. Това позволява различията между образност и информативност да се упражнят чрез конкретни примери. За ученика материалът е практична опора за подреждане на понятията и откриване на затруднения при работа с текст. Отговорите улесняват проверката след решаване и насочват към повторен прочит на съответния откъс. За учителя отделните блокове позволяват подбор на задачи според целта на урока и спестяват време при подготовката. Изберете този тест, за да организирате уверен преговор по темата „Текстът и общуването“ и да свържете знанията за репортаж, интервю и информационна бележка с точно четене и наблюдение върху художествените средства.

Тестът „Текстът в масовата комуникация. Информационна бележка“ за 7. клас предлага 20 въпроса с четири възможности за избор и отговори с обяснения. Материалът преминава от разпознаване на сфери на общуване към видове медии, функции на медийните текстове и особености на информационната бележка. Подходящ е за упражнение, тематичен преговор и самостоятелна проверка по български език. Първите задачи поставят ученика в конкретни ситуации: четене на художествен текст, разговор с близък и възприемане на новина. След тях вниманието се насочва към обхвата на аудиторията и разпространението на информация. Този преход свързва познатите понятия за общуването с по-специфичната тема за медийния текст и неговите получатели. Следващите въпроси разглеждат печатните и електронните медии чрез примери от всекидневието. Ученикът трябва да преценява вида на източника и начина, по който съдържанието достига до хората. Радиопредаване, вестник, телевизия и интернет среда дават разнообразна основа за сравнение. Така учебните понятия се упражняват чрез разпознаваеми дейности. Отделен тематичен блок обхваща обществените теми, различните гледни точки и условията на масовата комуникация. Включени са въпроси за официално изявление и общуване в социалните мрежи. Тази част помага да се свържат характерът на ситуацията, участниците и езиковото поведение, като се работи с кратки и конкретни описания. Въпросите за функциите на медийните текстове са подредени последователно. Примерите поставят акцент върху различни цели на журналистическия материал. Ученикът сравнява предложените определения и се връща към описаната ситуация, за да избере отговор. Втората половина на теста насочва към медийните жанрове и информационната бележка. След задача за разпознаване на жанр идват въпроси върху кратко съобщение за събитие. Проверяват се наблюденията върху времето, мястото, участниците, начина на представяне и подбора на думи. Така общата тема постепенно се конкретизира в работа с отделни текстови белези. Особено полезна е задачата с оценъчно изречение. Тя изисква преценка на езиковия израз спрямо жанровите особености. Заключителният въпрос разширява наблюдението към текстове, които съчетават различни характеристики. Този завършек позволява преговорът да включи както отделния пример, така и подхода към определяне на вида на текста. След въпросите са поместени отговори с обяснения към всяка задача. Коментарите се връщат към конкретните ситуации и назовават основанията за избора. Учениците могат да ги използват след самостоятелно решаване, а учителят – като опора за обсъждане и затвърдяване. Изберете теста за подредена подготовка по масова комуникация и информационна бележка в 7. клас. Решете 20-те въпроса, проверете избора си и използвайте обясненията, за да откриете какво е нужно да преговорите. Получавате готов материал за работа в час и у дома, който спестява време и свързва понятията с конкретни медийни ситуации.

Кратко съобщение за откриване на изложба се превръща в упражнение по разчитане на медийна информация – кой я съобщава, какво точно казва и какво не се съдържа в нея. В началото е поместен медиен текст за юбилейна изложба на български художник. Върху него са построени първите пет задачи: към кой жанр принадлежи текстът, коя институция го е публикувала, каква е целта на събитието според написаното, кое сведение не присъства в него и какъв е характерът му. Задачата с отрицателна постановка е особено полезна – тя проверява дали ученикът чете точно, или добавя от собствените си предположения. Втората част обхваща работата с медиен текст като процес. Задачите изискват да се определи кое е основното действие при запознаването с текста, какво включва извличането на информация при репортаж и какво означава обработване на информацията. Отделни въпроси проверяват познаването на медийните жанрове – кой от изброените е медиен жанр, кой не спада към основните и какво не е характерно за информационната бележка. Трета посока е свързана с медиите и с етичните изисквания към тях: какво представлява масмедията, кое е вярно за електронните медии, кой източник е допустим според етичните норми и какво изисква журналистическата етика. Отделни задачи разграничават понятията факт и мнение – какво означава мнение и какво трябва да се търси в текста, за да се определят фактите. Това разграничение е сред най-важните умения при работа с медии. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение с няколко изречения каква е разликата между факт и мнение. Втората – изброяване на две стъпки от процеса на извличане на информация. Третата свързва учебния материал с всекидневието: ученикът трябва да посочи два типа медии по вид и да даде конкретен пример за всеки. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни примери, като при една от тях изрично е отбелязано, че се приемат различни верни варианти. Ученикът упражнява умение, което му е нужно всеки ден извън училище – да разчита новинарски текст, да отделя проверимото от оценъчното и да преценява надеждността на източника. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите за факта и мнението и за видовете медии могат да послужат и като начало на разговор за медийната грамотност.

1. Предназначението на научния текст е: а) Да подтиква читателя към действие. б) Да въздейства върху емоциите на читателя. в) Да дава достоверна информация. г) Да отразява актуални събития. 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Предназначението на урочната статия е: а) Да се представи в достъпен за ученици вид научна информация. б) Да се обогатяват науките с нова методи на изследване. в) Да се затвърдят сведения, свързани с определен научен проблем. г) Да се създадат умения за прилагане на

Тест, който не проверява какво е научил ученикът наизуст, а дали умее да се справи с текст, който вижда за пръв път. Единайсет задачи, два истински откъса от печата и ясно възходяща трудност: от познаването на понятията до самостоятелно писмено разсъждение. Началото е теоретично. Първите три задачи вървят по един и същ похват, който обърква повече ученици, отколкото изглежда: търси се НЕВЯРНОТО твърдение. Проверява се дали особеностите на медийния текст, неговите жанрове и причините да го четем са усвоени точно, а не приблизително. Този похват сам по себе си е добра тренировка за внимание, защото наказва четенето по диагонал и не прощава наученото по памет. Втората част стъпва върху кратко съобщение от печата за предстоящо културно събитие. Петте задачи към него са подредени по естествения ред, по който се работи с новина: първо темата, после опорните думи, после проверка кое от изнесените сведения отговаря на текста, след това жанрът и накрая най-интересното питане от целия тест, което връща ученика обратно към съдържанието, за да види какво в него липсва. Задачите са така направени, че невнимателният ученик да се хване на близкия по звучене, но различен отговор. Третата част е с отворени отговори и върху нея се проверява най-много. Пред ученика стои втори откъс от печата, този път на съвсем друга тема, и три задачи без предложени възможности: определяне на жанра, извличане на конкретни думи от текста с обяснение защо са употребени, и разсъждение, което изисква да се разграничат два стила на речта. Последната задача е с обосновка и дава на преподавателя ясна представа кой ученик разбира материята и кой само я помни. Накрая са приложени отговорите на всички задачи. За затворените задачи е даден верният вариант, а за трите отворени са разписани примерни отговори, включително за задачата с обосновката, така че проверяващият да има с какво да сравни написаното от учениците. Подредбата прави теста удобен за различни употреби. Първите осем задачи се проверяват за минути и вършат работа като бърз входен контрол или за писмено изпитване в началото на часа. Трите задачи с отворен отговор могат да се дадат отделно като домашна работа или като материал за обсъждане, защото в тях има място за спор и за аргументи. Целият тест се побира в един учебен час, а при нужда се разделя на две кратки проверки в два поредни часа. Полза за учителя: получава готов инструмент за проверка по тема, по която трудно се съставят задачи, защото тя изисква автентични текстове, а не учебникарски примери. Тук тези текстове вече са подбрани, кратки са, от различни области са и работят в час без допълнително обяснение. Отговорите позволяват проверката да стане бързо и еднакво за целия клас. Полза за ученика: проверява дали може да стигне сам до темата, до опорните думи и до жанра на едно съобщение, без някой да му ги подскаже. Упражнява се и в умение, което му трябва всеки ден извън училище: да прочете новина и да разбере какво точно му казва тя, какво премълчава и защо е написана така. Отговорите в края дават възможност за самопроверка и за преговор преди изпитване.

Тестът е предвиден за срочна класна работа само по български език и е насочен изцяло към работата с информация и към лексикалните и правописните знания. Съдържа 18 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Основата е двоен източник на информация – репортаж от празничен концерт и схема на празничния календар. Задачите изискват да се определи връзката между двата текста, да се открие фактическата неточност, останала непоправена в разговора, чрез съпоставка със схемата, да се обясни защо се споменава определена дата и да се групират празници по общ признак, както и да се посочи по какво един от тях се различава от останалите. Отделни задачи проверяват разпознаването на предназначението на текста и преценката за уместността на дума, предизвикала реакция у събеседника. Следващата група задачи е свързана с лексиката: откриване на грешно записана дума, на излишната дума в ред от близкозначни думи, на чуждица и на остаряла дума. Заключителната част съдържа шест задачи с отворен отговор. Те изискват определяне на вида на текста по цел на създаване с мотивировка, посочване на участниците в общуването, извличане на примери за неутрална и за експресивна лексика, за домашна дума и за заемка, определяне на речниковото и граматичното значение на дума, промяна на числото на дадени думи и редактиране на изречение с натрупани правописни и пунктуационни грешки. Оставеното място за писане позволява да се използва в разпечатан вид. Подходящ е за класна работа, за преговор преди нея, за упражнение върху работата с текст и за самостоятелна подготовка.