ТЕСТ - Български език - Текстът в масовата комуникация - 7 клас

1. Кое НЕ е характеристика на репортажа? A) ясно формулирана лична позиция Б) лаконично поднесена информация B) образност и емоционалност Г) точност на използваните факти 2. В медийните текстове, предназначени да информират, преобладават: A) реторични въпроси Б) изрази с преносна употреба B) съобщителни изречения Г) възклицателни изречения 3. На кой въпрос НЕ е задължително да отговаря информационната бележка? A) Какво се случва? Б) Кога се случва? B) Кои са участниците? Г) Как се

Тестът обхваща в двадесет задачи със затворен отговор основните понятия, свързани с масовата комуникация и с жанра на информационната бележка, и проверява дали ученикът разпознава изучаваната теория в конкретни, взети от практиката ситуации. Първата група задачи е насочена към сферите на общуване. Чрез кратки и лесно разпознаваеми примери от всекидневието се проверява умението да се различат битовата, естетическата, научната и медийната сфера, както и да се прецени до каква аудитория достига дадено съобщение. Втората група обхваща видовете медии и характера на общуването в тях. Проверява се разграничаването на печатни от електронни медии, темите, характерни за масовата комуникация, значението на различните гледни точки, както и разликата между официално и неофициално публично общуване. Третата група е посветена на функциите на медийните текстове – информираща, коментираща и развлекателна – и на разпознаването на медийните жанрове по техните отличителни белези. Четвъртата група се съсредоточава изцяло върху информационната бележка. Проверяват се задължителните ѝ елементи, обективността на изложението, ролята на посочените участници, както и умението да се разпознае езиково средство, което не отговаря на изискванията на жанра. Заключителната задача поставя по-обобщен въпрос – как се определя жанрът на текст, в който се съчетават белези на различни жанрове. Особена стойност на материала придава ключът: към всеки верен отговор е добавено кратко обяснение, което формулира съответното правило и посочва защо останалите варианти отпадат. Така тестът може да се използва не само за проверка, но и за усвояване на учебното съдържание. Материалът е подходящ за текущ контрол, за упражнение и преговор в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелна работа.

1. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Особености на медийния текст са: а) Публикува се в средство за масова комуникация. б) Читатели/слушатели са конкретни хора. в) Дава отговори на въпросите кога, къде, какво се е случва. г) Предназначен е да информира и/или да въздейства. 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Жанр на медийния текст е: а) информационна бележка б) интервю в) разказ г) репортаж 3. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Медийни текстове четем с цел: а) Да се информираме за факти и

Кратко съобщение за откриване на изложба се превръща в упражнение по разчитане на медийна информация – кой я съобщава, какво точно казва и какво не се съдържа в нея. В началото е поместен медиен текст за юбилейна изложба на български художник. Върху него са построени първите пет задачи: към кой жанр принадлежи текстът, коя институция го е публикувала, каква е целта на събитието според написаното, кое сведение не присъства в него и какъв е характерът му. Задачата с отрицателна постановка е особено полезна – тя проверява дали ученикът чете точно, или добавя от собствените си предположения. Втората част обхваща работата с медиен текст като процес. Задачите изискват да се определи кое е основното действие при запознаването с текста, какво включва извличането на информация при репортаж и какво означава обработване на информацията. Отделни въпроси проверяват познаването на медийните жанрове – кой от изброените е медиен жанр, кой не спада към основните и какво не е характерно за информационната бележка. Трета посока е свързана с медиите и с етичните изисквания към тях: какво представлява масмедията, кое е вярно за електронните медии, кой източник е допустим според етичните норми и какво изисква журналистическата етика. Отделни задачи разграничават понятията факт и мнение – какво означава мнение и какво трябва да се търси в текста, за да се определят фактите. Това разграничение е сред най-важните умения при работа с медии. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение с няколко изречения каква е разликата между факт и мнение. Втората – изброяване на две стъпки от процеса на извличане на информация. Третата свързва учебния материал с всекидневието: ученикът трябва да посочи два типа медии по вид и да даде конкретен пример за всеки. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни примери, като при една от тях изрично е отбелязано, че се приемат различни верни варианти. Ученикът упражнява умение, което му е нужно всеки ден извън училище – да разчита новинарски текст, да отделя проверимото от оценъчното и да преценява надеждността на източника. Преподавателят разполага с готов материал за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите за факта и мнението и за видовете медии могат да послужат и като начало на разговор за медийната грамотност.

1. Предназначението на научния текст е: а) Да подтиква читателя към действие. б) Да въздейства върху емоциите на читателя. в) Да дава достоверна информация. г) Да отразява актуални събития. 2. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Предназначението на урочната статия е: а) Да се представи в достъпен за ученици вид научна информация. б) Да се обогатяват науките с нова методи на изследване. в) Да се затвърдят сведения, свързани с определен научен проблем. г) Да се създадат умения за прилагане на

Тестът е предвиден за срочна класна работа само по български език и е насочен изцяло към работата с информация и към лексикалните и правописните знания. Съдържа 18 задачи и е придружен от верните отговори, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Основата е двоен източник на информация – репортаж от празничен концерт и схема на празничния календар. Задачите изискват да се определи връзката между двата текста, да се открие фактическата неточност, останала непоправена в разговора, чрез съпоставка със схемата, да се обясни защо се споменава определена дата и да се групират празници по общ признак, както и да се посочи по какво един от тях се различава от останалите. Отделни задачи проверяват разпознаването на предназначението на текста и преценката за уместността на дума, предизвикала реакция у събеседника. Следващата група задачи е свързана с лексиката: откриване на грешно записана дума, на излишната дума в ред от близкозначни думи, на чуждица и на остаряла дума. Заключителната част съдържа шест задачи с отворен отговор. Те изискват определяне на вида на текста по цел на създаване с мотивировка, посочване на участниците в общуването, извличане на примери за неутрална и за експресивна лексика, за домашна дума и за заемка, определяне на речниковото и граматичното значение на дума, промяна на числото на дадени думи и редактиране на изречение с натрупани правописни и пунктуационни грешки. Оставеното място за писане позволява да се използва в разпечатан вид. Подходящ е за класна работа, за преговор преди нея, за упражнение върху работата с текст и за самостоятелна подготовка.