ТЕСТ. Входно ниво. Български език – 5 клас (Вариант № 2)

Единадесет задачи, при които всеки трети въпрос иска писане, а не посочване. Съотношение, което прави проверката пълноценна и я отличава от бързите тестове по темата. Материалът е върху вълшебната приказка „Тримата братя и златната ябълка“ и е събран на две страници, без нито един излишен въпрос. Началото е с въпрос за жанровата принадлежност, при това с обърната формулировка. Сред четирите възможности три са верни, а една приписва творбата на чужди автори – капан, който отсява познаването на българското народно творчество. Втората задача е неочаквано дълбока: изисква да се разбере с каква представа се свързва образът на космическото дърво. Въпрос, който излиза от сюжета и стига до митологичния пласт на приказката. Оттам проверката се движи по героите. Отделни задачи изискват да се посочат качествата на по-големите братя, да се разпознаят помощниците на най-малкия и да се открие мястото, което не участва в действието. Средището са двете задачи с писане върху образа на героя. Първата иска две негови геройски постъпки, втората – три негови качества. И при двете отговорът не е един-единствен, а приложеният ключ дава примерни, което оставя място за собствена преценка. Отделно място заема задачата за долната земя. Тя изисква да се посочи с какво тя се различава от горната, а сред възможностите стоят три признака, които на пръв поглед също изглеждат верни. Именно този въпрос показва дали е разбрана причината за второто изпитание. Следват две задачи върху строежа на вълшебната приказка изобщо. При едната се търси невярното твърдение сред четири, описващи как е устроен жанрът, а при другата – единственото вярно твърдение за конкретни моменти от сюжета. Двете заедно свързват общото правило с частния случай. Финалната задача е най-обширната и изисква писмен отговор върху девет реда: как подвизите на героя променят долната земя и живота на хората там. Въпрос, който не се решава с преразказ, а изисква извод. Отговорите са дадени за всички затворени задачи в компактен ред, а при трите отворени са приведени примерни, с изричното указание, че са само пример. За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и самостоятелно – като тема за кратко съчинение или като домашна работа. За ученика ползата е двойна: припомняне на съдържанието и същевременно подготовка за писмен отговор, какъвто се изисква при изпитване. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква.

Единадесет задачи върху едно стихотворение, а пет от тях изискват писане. При такъв обем това означава, че почти половината оценка се формира от собствени формулировки. Материалът е върху стихотворението „Братчетата на Гаврош“ и е събран на три страници. Форматът се редува непрекъснато – след избор идва писане, после отново избор. Началото е кратко – жанрова принадлежност, при която сред четирите възможности стоят три прозаични и една стихотворна форма. Веднага след това идва първата отворена задача и тя е сред най-силните. Изисква се да се посочат две доказателства, че в текста се преплитат страданието и бездушието – тоест ученикът сам трябва да намери двете противоположни страни. Оттам следват няколко затворени задачи с обърната формулировка. Търси се кой образ не присъства в творбата, върху какво героят не размишлява и кой израз не внушава страданието. При всички сред възможностите стоят приведени изрази от самия текст, което изисква добро познаване на стиховете. Особено сполучлива е задачата за повторението. Приведени са четири израза, а трябва да се разпознае онзи, който показва, че страданието се връща отново – а именно повторяемостта е сърцевината на творбата. Средището са двете отворени задачи, поставени една след друга. Първата иска два извода, до които стига читателят, втората – два конкретни образа от външния вид на децата. Едната работи с общото, другата с частното. Следват двете обобщаващи задачи – кое твърдение е вярно и кое не е. При първата верният отговор стъпва на противопоставяне, събрано в едно изречение: че градът се държи различно с различните си деца. При втората сред възможностите стои и твърдение, което звучи приемливо, но няма нищо общо с творбата. Финалната задача е най-обширната: единадесет реда за писмен отговор на въпроса каква е съдбата на героите. Въпрос, който не се решава с преразказ. Отговорите са пълни за затворените задачи. При четирите с кратко писане са приведени примерни, с изричното указание, че са само пример, а при последната преценката остава изцяло за преподавателя. Преподавателят получава готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Отворените задачи вършат работа и поединично – като теми за беседа или като кратка писмена работа. Ученикът обхожда творбата от жанра до отделния образ, а петте задачи с писане подготвят точно за онова, което се иска при изпитване: собствена формулировка вместо избор.

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)

Този тест не пита какво означава приказката, а дали е прочетена внимателно. Съставен е така, че да отсее общото впечатление от точното познаване на епизодите – кой къде слиза, кой какво вижда и в какъв ред се случват събитията. Изпитният вариант съдържа 15 задачи, изградени в няколко различни формàта, което го отличава от обичайните тестове с избираем отговор. Част от задачите изискват преценка вярно или грешно по конкретно твърдение за развоя на действието. Друга група са класически въпроси с четири възможности, насочени към детайли от сюжета – кого среща героят при слизането си, каква е причината за бедата в чуждия свят, как е решен спорът между братята и какво следва след определена реплика на девойката. Отделно внимание заслужават задачите с повишена трудност, при които условието изрично посочва, че верните отговори са два – ученикът трябва да открие кои твърдения не отговарят на текста или кое продължение на изречението е невъзможно. Този формат изисква пълна ориентация в сюжета и не допуска отгатване. Два от въпросите са за подреждане: изисква се възстановяване на правилната последователност на епизоди, свързани с прехода между двата свята и с развръзката. Още два са за попълване на липсващи думи – единият насочва към ключова формулировка за смисъла на приказката, другият – към конкретен момент от финала. Приложен е пълен ключ с верните отговори и кратки пояснения, които посочват точното място в текста, доказващо всеки отговор, включително уточнения при задачите с два верни отговора и при подреждането. За учителя това е удобен инструмент за проверка дали творбата е прочетена, за бърза текуща оценка или за упражнение преди по-задълбочен анализ. За ученика тестът е начин да провери доколко познава фабулата в подробности – основа, без която всяко тълкуване остава повърхностно. Разнообразието от типове задачи прави проверката бърза, а изпълнението – динамично.

1. Какви са подчертаните думи в изречението според речниковото им значение? Излязох от блока, но се сетих, че си забравих блока за рисуване. A) синоними Б) антоними B) омоними Г) сродни думи 2. На кой ред НЯМА дума с представка? A) достигам Б) разтапям B) приближавам Г) искам 3. На кой ред е посочено лично местоимение? A) той Б) мой B) свой Г) твой 4. В кое изречение думата високо е наречие? A) Васко е високо и слабо момче. Б) Тя отговори високо на поставения въпрос. B) Покатерих се на високо дърво.

Материалът обединява две отделни класни работи за 5. клас – по български език и по литература – всяка с по 15 задачи с избираем отговор, оформени с място за оценка и подпис и придружени от ключ с верните отговори. Класната работа по български език започва с кратък научнопопулярен текст за видрата. Първите четири задачи стъпват върху него и проверяват уменията за четене с разбиране: определяне на предназначението на текста, откриване на информация, която липсва в него, преценка кое изречение не може да продължи изложението и разграничаване на вярно от невярно твърдение. Следващите задачи са насочени към лексиката – разграничаване на пароними, синоними и антоними, както и откриване на ред със сродни думи. Обособена група проверява разпознаването на частите на речта: редове само със съществителни и само с прилагателни имена. Отделни задачи са посветени на правилната употреба на местоименните форми, на членуването в рамките на цяло изречение и на разпознаването на представка в състава на думата. Класната работа по литература обхваща изучаваните фолклорни творби. Задачите проверяват разпознаването на фолклорния мотив, който стои в основата на дадена песен, разбирането на причините за постъпките на героите, характеристиката им чрез отграничаване на неподходящото определение, както и конкретни знания за приказките – произход, тема, място на действието и развръзка. Включени са и задачи върху юнашката песен за Марко, а заключителната задача е съпоставителна и изисква да се открият общите черти между герои от различни творби. Към двата теста са приложени пълните отговори. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея, за упражнение в учебния час и за самостоятелна подготовка.