Главни части в простото изречение – тест по български език с 14 задачи върху подлога и сказуемото, с приложени отговори

Тест по български език, посветен на второстепенните части в простото изречение и на частите на речта, с които те се изразяват. Петнадесетте задачи с избираем отговор покриват темата от няколко страни и позволяват проверката да се проведе в рамките на един учебен час. Началните задачи изискват анализ на конкретно изречение. Първата е с отрицателна формулировка – трябва да се посочи коя част липсва в дадено изречение, което налага да бъдат разпознати всички останали. Втората пита с каква част на речта е изразено допълнението. Третата е най-взискателната: сред четири варианта трябва да се избере онзи, който точно изброява броя на всички второстепенни части в изречението. Тук грешка при една част води до грешен отговор, така че анализът трябва да е пълен. Отделна задача изисква откриване на изречение, в което допълнението е изразено със съществително име в определена форма – проверка, съчетаваща синтактичен и морфологичен разбор. Две от задачите са с графичен характер: дадено е изречение и трябва да се посочи схемата, която отразява неговия строеж. Този формат е ценен, защото изисква изреченията да бъдат представени нагледно, а не само описани с думи. Следваща линия в теста е насочена към частите на речта. Проверява се разпознаване на предлози в ред от думи, откриване на наречие сред сродни думи от един корен, разграничаване на качествено от относително прилагателно име в две отделни задачи, както и откриване на дума, която не е числително – при която сред вариантите присъства съществително, образувано от числително. Отделно място заемат задачите за функцията на думата в изречението. Едната изисква да се определи в кое съчетание дадена дума изпълнява служба на определение, а не на обстоятелствено пояснение – проверка, показваща, че една и съща дума може да има различна синтактична служба. Друга е насочена към обстоятелственото пояснение за време и изисква разграничаване от пояснения за начин и за място. Включена е и задача за членуването, при която трябва да се открие изречението с грешка – съчетаване на синтактично и правописно умение. Отговорите са дадени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на второстепенните части, с възможност да се използва изцяло или на части. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване и показва къде синтактичният разбор още не се извършва уверено.

Цяла учебна година, събрана в двадесет и шест задачи. Този тест за годишен преговор не се спира на едно явление, а минава през всичко изучено – от особеностите на научния текст до правилата за съставяне на обява, като на всяка тема отделя точно толкова, колкото ѝ се полага. Началото е при текста и неговите функции. Проверява се разбирането за научния изказ, за същността на термина и за строежа на научното описание – теми, които обикновено се пропускат при преговор, а се появяват на всяко външно оценяване. Най-обширният блок е посветен на местоименията. Последователно се проверяват отделните видове, разграничаването им едно от друго, верният избор на форма в изречение и типичните грешки при употреба – включително онези, които се допускат и в говоримата реч. Задачите редуват положителна и отрицателна логика, така че разпознаването да е съзнателно. Оттам проверката преминава към глагола: неличните глаголни форми и разграничаването на причастие от деепричастие, начинът на образуване на сложните глаголни времена, определянето на времената в свързан контекст и разчитането на това какво остава неизвестно за действието. Отделно се проверяват преизказните форми и правописът на думи, при които изборът на буква обърква редовно. Служебните части на речта имат свой дял – съюзи и разграничаването на съчинителни от подчинителни, частици и разпознаването им в различна служба, звукоподражателни думи. Следващият кръг задачи излиза на равнище изречение: еднородни части и разграничаване на сложно съчинено от други видове сложни изречения. Краят е практически. Три задачи проверяват уменията, свързани със създаване на текст – строежа на отговор на научен въпрос, задължителните елементи на обява и на делова покана. Проверява се не наизустено правило, а способност да се открие какво липсва или какво е излишно. Всички задачи са с избираем отговор и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. Обемът е премерен за един учебен час. За учителя това е готов преговорен инструмент за края на годината: обхваща целия материал в оценима форма, не изисква подготовка и показва по блокове къде са слабите места – при местоименията, при глаголните форми или при създаването на текст. Използваем е и на части, като кратки упражнения по отделни теми. За ученика е бърза и честна проверка преди годишната оценка. Дава представа какво е усвоено наистина, позволява самопроверка по приложените отговори и насочва преговора точно там, където той е необходим.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.

Кой върши действието и какво се съобщава за него – два въпроса, които изглеждат лесни, докато изречението не поднесе изненада: подлог, който търпи действието, или сказуемо, съставено от два елемента. Настоящият тест събира двадесет въпроса точно върху такива случаи. Началните въпроси установяват основата: разпознаване на изречение, изградено само от двете главни части, откриване на изказ, в който подлогът назовава предмета, а истинският извършител е посочен с предложен израз, и разграничаване на действие от състояние. Отделна линия е посветена на съставното сказуемо. Проверява се разпознаването на съчетание от спомагателен глагол и съществително име, както и обратното – откриване на изречение, в което сказуемото е само един глагол. Тези условия помагат на ученика да не отделя механично последната дума, а да види цялото сказуемо. Значителна част от теста е за правописа. Два въпроса проверяват пълния член при подлог от мъжки род и при съществително, което следва спомагателния глагол – две положения, в които изборът се прави по едно и също правило, но учениците ги възприемат като различни. Следват въпросите за съгласуването по лице и по число. Условията предлагат едно и също изречение с четири различни глаголни форми, така че решението изисква съобразяване с подлога, а не със слуха. Няколко въпроса разграничават просто от сложно изречение по броя на сказуемите, включително случай, в който двете съставящи са свързани със съюз за противопоставяне и разделени със запетая. Отделен смислов кръг е за второстепенните думи: коя пояснява подлога и коя пояснява сказуемото – разграничение, което се решава чрез въпроса, зададен към думата. Няколко условия разглеждат с какво може да бъде изразен подлогът: с числително име, с прилагателно име, употребено самостоятелно, и с лично местоимение. Отделен въпрос изисква разпознаване на изречение, в което местоимението не е подлог, а допълнение – проверка, която показва дали ученикът мисли за службата, а не за вида на думата. Заключителните въпроси изискват съкращаване на изречение до двете му главни части и замяна на подлога с подходящо лично местоимение. Езиковият материал е кратък и всекидневен – птица в небето, градинар при розите, две сестри в игра, влак сутринта. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава службата на думата и правилото зад избора. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването, а разликата между тях често е една буква в окончанието или една дума в повече. Умението да се откриват двете главни части е основополагащо. От него зависи къде ще застане запетаята, дали изречението ще бъде определено правилно като просто или сложно и дали глаголната форма ще е съгласувана. Затова задачите тренират практическо откриване в жив текст, а не заучаване на определение. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит и опора при синтактичен разбор.

Този тест пита два вида неща: какво знаеш и какво можеш. Едните задачи проверяват определения и твърдения, а другите изискват те да бъдат приложени върху конкретно изречение. Осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към всяка. Първият кръг е за видовете сказуеми. Три задачи се въртят около съставното именно сказуемо и го подхождат от различни страни – веднъж се търси изречението, в което то присъства, друг път изречението, в което го няма, а трети път то трябва да бъде отличено сред други съставни конструкции, които външно му приличат. Това последователно връщане към едно и също понятие е добър начин то да се затвърди. Вторият кръг е за обособените части. Задачите обхващат кои части на изречението могат да бъдат обособени и кои не, с какви препинателни знаци се отделят и кое твърдение за тях не отговаря на истината. Към тях е добавена и практическа задача – да се открие изречението с пунктуационна грешка при обособяване. Третият кръг е върху видовете сложни изречения. Проверява се разпознаването на сложното съставно и на сложното смесено изречение, от колко прости изречения може да се състои то и какво свързване е възможно между частите му. Тук отново се редуват теоретични и практически задачи. Четвъртият кръг е пунктуационен и е сред най-трудните. В него се търси ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, като случаите са подбрани така, че да покриват различни съюзи и различни позиции на подчиненото изречение. Задачите изискват внимателен прочит, защото грешката често е една запетая встрани. Подредбата върви от частта към цялото: първо сказуемото, после второстепенните обособени части, след това цялото сложно изречение и накрая начините, по които в него влиза чужд глас. Отделно място заемат двете задачи за връзката между думите в словосъчетанието – да се посочи изразът с подчинителна връзка и обратно, редът, в който такава връзка липсва. Тази проверка се пропуска често, а е основа за разбирането на строежа на изречението. Особено ценна е задачата за цитирането. В нея трябва да се открие грешно оформеният цитат сред четири примера, взети от познати литературни текстове. Тя свързва граматиката с реалното писане на съчинение и е от малкото места, където това умение се проверява целенасочено. Последните задачи са за чуждата реч – кои са начините за предаването ѝ в художествен текст и как пряката реч се отделя от авторовата. С тях темата се затваря. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, с осигурени отговори и с обхват, който покрива целия раздел. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали различава видовете сказуеми и изречения, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали умее да оформи цитат правилно.

Тестът свързва две неща, които в учебника стоят в различни раздели: вида на сказуемото и членуването. А те всъщност са един и същ въпрос. Тест по български език за 7. клас върху темата за съставното сказуемо. Основната идея Тя е в това, че тестът не спира до разпознаването. Повечето задачи върху тази тема се изчерпват с въпроса какъв е видът на сказуемото. Тук това е само началото. След него идват седем задачи за членуване, и то не случайно. Когато именната част на сказуемото е съществително или прилагателно от мъжки род, тя се членува по правило, различно от това при допълнението. Тоест ученикът трябва първо да определи вида на сказуемото и чак тогава да реши как се пише думата. Така от теоретичен въпрос темата се превръща в практически и се вижда защо изобщо се учи. Четирите начални задачи Построени са огледално и обхващат и трите вида сказуеми. В две от тях се търси изречението, в което има определен вид сказуемо, а в другите две, обратно, изречението, в което няма. Това редуване не позволява отговаряне по инерция. Задачите за членуване Седем на брой, с различни постановки: в едни се търси редът с грешка, в други редът без грешка. Обхванати са най-честите случаи: именна част на сказуемото, определение към нея, степенувани прилагателни и числителни редни, както и съчетания от нарицателно и собствено име. Една от тези задачи е отворена и изисква не само да се посочи грешката, но и да се обясни защо формата е сгрешена. Точно такива задачи показват дали правилото е разбрано. Отделно внимание е отделено на учтивата форма, при която съгласуването е различно и обърква мнозина. Трите по-особени задачи Едната е придружена с уточнение в самото условие кои глаголни форми не бива да се смятат за съставни сказуеми. Това не е подсказка, а предпазване от типична грешка и превръща задачата в кратък урок. Другата проверява разпознаването на съставно сказуемо, скрито сред изречения, в които има и подчинени части. Третата излиза извън граматиката и пита кое изречение изразява пропусната възможност за действие. Отговорът зависи от глаголното време и от смисъла наведнъж. Отговорите Приложени са накрая, събрани на един ред с номер и буква. При отворената задача е дадена и правилната форма, и причината за грешката, което позволява тестът да се решава самостоятелно. За учителя: готов тест за контролна работа или за проверка след урока. Свързването на двете теми се използва и при обяснение защо членуването зависи от службата на думата, отворената задача показва веднага кой може да обоснове отговора си, а първите четири задачи вършат работа и като отделно упражнение. За ученика: проверка дали видовете сказуеми се разпознават и дали членуването се прави по правило, а не по усет. Подходящ за самопроверка, за преговор преди изпитване, за упражняване на пълния и краткия член и за откриване на грешките, които се повтарят във всяка писмена работа.