Обобщителен тест по български език върху граматичната норма – 22 задачи с отговори за пълния и краткия член, съставните имена, бройните форми и глаголните форми

Обобщителната проверка по граматика има смисъл само ако мине през всички проблемни точки едновременно — защото в реалния текст те се появяват заедно, а не поотделно. Настоящата разработка е съставена именно с такъв обхват. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа теста с двадесет и три задачи, оформен с готови редове за писане при отворените въпроси, така че да се разпечата и раздаде в час без допълнителна подготовка. Тестът започва с кратък свързан текст, в който умишлено са вплетени грешки от различни категории — пълен и кратък член, съставни имена, местоименни форми, съгласуване, бройни форми, глаголни окончания. Върху него са построени първите пет въпроса, които изискват откриване и поправка на конкретни нарушения на нормата. Втората група от петнадесет задачи от затворен тип обхваща материала системно. Разгледани са правилата за пълен и кратък член, включително при сказуемно определение, при две съгласувани определения и след предлог, както и особеностите при съставни и географски имена и при заглавия. Отделни въпроси са посветени на бройните форми — за неодушевени и за лица, — на случаите след думи като „колко“, „десетки“ и „милиони“, както и на формите за множествено число при съществителни на -ий. Следват задачи върху притежателните и относителните местоимения, върху окончанията в първо лице множествено число, върху деепричастието и върху съчетаването на глаголи, изискващи различно управление. Последните три задачи изискват писане и обхващат наведнъж няколко правила. Първата е корекционна: ученикът трябва да открие и поправи няколко грешки от различен вид в изходния текст и да формулира правилото към всяка. Втората е творческа и изисква съставяне на изречения с точно определени форми. Третата изисква преобразуване в учтива форма, при това в два варианта според пола на адресата. Втората част съдържа отговорите на целия тест. При затворените въпроси всяко решение е придружено с кратко обяснение, което формулира приложеното правило. При отворените са дадени примерни решения: изведен списък с възможните корекции и съответните правила, готови изречения и двата варианта за учтиво обръщение — материал, годен едновременно за критерий при оценяване и за обобщителен справочник по темата. Учителят получава готова контролна работа или преговор в края на дяла, с вградени критерии за оценка. Ученикът получава средство за самопроверка, което ясно показва кои правила владее уверено и кои изискват повторение преди изпитване. Разработката е подходяща и за самостоятелна работа у дома.

Текстът в началото е написан нарочно сгрешено – и това е най-добрата идея в целия тест. Кратък разказ за една вечер в читалището, в който са вградени пет типични грешки, а първите пет задачи изискват те да бъдат поправени. Така правилата не се учат отделно, а се откриват там, където реално се случват. Двадесет задачи, седемнадесет с изборен отговор и три за писане. Вградените грешки не са случайни. Сред тях са неправилно относително местоимение, деепричастие с чужд вършител, дублирана притежателна форма, нарушена учтива форма и несъгласуван глагол. Всяка от тях се среща постоянно и в ученически, и в служебни текстове. След уводната част тестът минава към системна проверка по норми. Най-обемният блок е за членуването. Четири задачи покриват различни случаи: пълна и кратка форма след предлог, членуване при съставни собствени имена и правилото при две съгласувани определения, отнасящи се до един обект. Последното рядко се упражнява целенасочено, а се греши почти винаги. Следват задачите за числото: съгласуването на сказуемото при събирателни названия, бройната форма и случаят, при който тя не се употребява, както и правилото за няколко определения към едно съществително име. Тези въпроси заедно покриват цялата тема за формата за множествено число. Отделно място заема правилото за окончанието при думите, завършващи на кратка гласна, а също и две задачи за съгласуването на относителните местоимения – едното се съгласува с думата преди него, другото с думата след него. Точно тази разлика обърква най-често и тук е проверена в две отделни задачи. Учтивата форма има свой самостоятелен въпрос, освен появата си в уводния текст. Подредбата е удобна за разчитане на резултата: всяка норма е събрана на едно място, така че по грешките веднага се вижда кой раздел е слабото място. Отворената част е практическа. Първата задача изисква да се съставят две словосъчетания – с бройна форма и с обикновено множествено число – и да се обясни изборът. Втората изисква преформулиране на изречение, така че притежанието да сочи към подлога. Третата връща към деепричастието от уводния текст и иска корекция с обяснение. Отговорите са с кратки обяснения, които назовават самото правило, а при отворените задачи са дадени примерни решения, включително два възможни варианта за последната. Примерите навсякъде са от една и съща среда – училищна и обществена, – което прави теста цялостен и го предпазва от усещането за случайно събрани изречения. Обемът е удобен: затворената част се решава за част от часа, а трите отворени задачи могат да се дадат отделно, като домашна работа. За учителя: готова обобщителна работа върху граматичната норма – с редакторска част и с проверка по правила, с осигурени отговори. За ученика: самопроверка, която показва точно кое правило не е усвоено, и практика в поправянето на реален текст.

Този тест събира на едно място почти всички правила, които се проверяват при работа върху граматичната норма – от членуването и съгласуването до глаголните форми и деепричастието. Устройството е еднотипно: всяка задача поставя четири варианта на едно и също изказване и изисква да се посочи нормативният. Задачите са 23, всички от затворен тип. Първата група е върху местоименията: двойното отрицание, въпросът към подлога и към допълнението, излишното дублиране в подчинено изречение, формата след предлог, употребата на притежателните форми за избягване на двусмислие и съгласуването на притежателната относителна форма. Втората група обхваща членуването – пълен член при подлог, кратък при допълнение, съгласуване между прилагателно и съществително в членувана група, поведение на членната форма при две различни синтактични позиции в едно изречение и особеният случай при собствено име. Третата група е за съгласуването по число между подлог и сказуемо, а четвъртата – за образуването на множествено число. Тук са включени няколко съществителни с различен тип форма, включително такова с особено множествено число и такова от среден род. Петата група съдържа задачи от други части на нормата: пунктуацията при подчинено определително изречение, окончанието за първо лице множествено число, съгласуването на причастието при учтива форма, правилната употреба на деепричастие при един и същ вършител и образуването на сложна повелителна форма. Отговорите са изведени накрая, като при всеки верен избор е дадено кратко правило. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обхватът е основното предимство. Правилата, които обикновено се упражняват в различни часове и по отделни листове, тук са събрани в една проверка. Резултатът показва не отделно умение, а общата грамотност – доколко ученикът може да напише правилно изречение, независимо кое правило се намесва в него. Полезно е и това, че почти всички неверни варианти възпроизвеждат реални грешки от ученически текстове. Ученикът не отхвърля измислени конструкции, а разпознава своите собствени навици и вижда защо не са нормативни. Отделно внимание заслужават задачите за деепричастието и за учтивата форма. Те се появяват рядко в упражненията, а се срещат постоянно в официалната кореспонденция и в писмените работи – затова присъствието им прави теста по-пълен. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратко правило за всеки случай, готово за коментар в час.

Дали една дума ще получи пълен, или кратък член, не зависи от самата дума, а от службата ѝ в изречението. Върху този принцип е построен целият тест — той не изисква запомняне на отделни форми, а прилагане на едно правило в различни синтактични позиции. Материалът съдържа 16 задачи: четиринадесет с избираем отговор, една с попълване на форми и една с редактиране на текст. Проверката на членуването е разгърната последователно. В отделни задачи една и съща норма се прилага към подлог, към приложение, към сказуемно определение, към дума след предлог, към пряко допълнение и към обстоятелствено пояснение за време. Така ученикът се сблъсква не с изключения, а с една и съща логика, приложена шест пъти в различна обстановка. Втора линия следват задачите върху формите за множествено число. Разграничението между бройна форма и обикновено множествено число е проверено след числително, след думи за неопределено количество и след прилагателно без числително — три случая, при които правилото действа различно. Включено е и съществително, чиято форма за множествено число се греши най-често. Отделна и обстойна група е върху местоименията. Обхванати са съгласуването на относителните форми по род и по число, изборът между лично и възвратно притежателно местоимение, употребата на пълна и кратка форма при удвояване и разграничението между формите за одушевени и неодушевени имена след предлог. Включени са и няколко задачи, които излизат извън морфологията: смесване на преизказно с изявително наклонение в едно изречение, логическо несъответствие при деепричастна конструкция и съгласуване по род между прилагателно и съществително. Отделен въпрос изисква да се преброят грешките в едно изречение, което не позволява отговор наслуки. Двете последни задачи са практически. В четири раздела трябва да се попълнят правилните форми — при членуване, при множествено число, при учтива форма и при местоимения. Финалната задача изисква редактиране на цял текст с осем допуснати грешки, разпределени в различни изречения. Начинът на съставяне има ясно предимство пред изброяването на отделни случаи. Когато една и съща дума се появи веднъж като подлог и веднъж след предлог, разликата във формата става очевидна и правилото се запомня чрез съпоставка, а не чрез повторение. Затова тестът е полезен и при затвърждаване на темата, не само при проверка. Примерните изречения са взети от познати ситуации — конференция, конкурс, спортна среща, ежедневен разговор. Вариантите се различават само по една буква, което изисква точно прилагане на правилото и не позволява избор по слух. Разделът с отговорите е много подробен. При всяка задача е посочено не само кой вариант е верен, но и каква е синтактичната служба на всяка дума, поради която формата ѝ е такава. Именно тези обяснения превръщат материала в справочник, а не само в проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за подготовка за изпит и за целенасочено упражнение. Практическите задачи в края са приложими и като самостоятелно упражнение по редактиране.

Този тест не пита какво гласи правилото — той изисква то да бъде разпознато сред четири почти еднакви изречения, от които само едно е вярно. Материалът се състои от две части. Първата е тестът с двадесет и три задачи, всички с избор между четири варианта. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза работа: решава се за един учебен час и се проверява за минути. Неправилните опции не са произволни — всяка от тях възпроизвежда реална, често допускана грешка, което превръща отсяването им в същинско упражнение. Обхватът покрива основните точки от нормата. Началните задачи разглеждат двойното отрицание, разграничаването на въпроса към подлога от въпроса към допълнението и излишното дублиране на местоимение — три места, където разговорната практика редовно се разминава с книжовната. Следва група върху съгласуването по род и число, върху пунктуацията при подчинено определително изречение и върху членуването в различни синтактични позиции: при подлог, при допълнение, при съчетание на определение със съществително, при два подлога в едно изречение и при собствено лично име. Отделно направление е посветено на формите за множествено число — при съществителни от различни типове, включително такива, при които разговорната практика предлага изкривени варианти. Друга група разглежда местоименията: формата след предлог, недвусмисленото изразяване на притежание в трето лице и съгласуването на относително местоимение със следващата дума. Заключителните задачи обхващат глаголната система: окончанието в първо лице множествено число, съгласуването на деятелното причастие в учтива форма, употребата на деепричастието при един и същ извършител и образуването на сложна повелителна форма. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с кратко обяснение, което формулира приложеното правило, а при по-сложните случаи посочва и защо останалите варианти го нарушават. Обясненията са сбити и годни за използване като преговорен списък преди изпитване. Учителят получава готово упражнение с вградени критерии за оценка, подходящо за час за затвърждаване, за входно ниво или за бърза проверка преди контролна работа. Ученикът получава ясна картина къде точно допуска грешки — при отрицанието, при члена, при множественото число или при глагола — и може да се съсредоточи именно там. Разработката е удобна и за самостоятелна работа у дома, и за подготовка преди писмени изпитвания, при които езиковата коректност се оценява отделно от съдържанието.

„Четири нови компютри“ звучи привично, но не отговаря на нормата – и точно такива форми проверява настоящият тест по български език, защото грешките в тях са едновременно чести и лесно забележими. Изпитният вариант съдържа 20 задачи. Началото е кратък текст за случка в училищна библиотека, съставен така, че в него да присъстват едновременно бройни форми, имена за лица след числително, събирателно съществително като подлог, притежателно местоимение и изредени определения към един предмет. Първите пет задачи произтичат изцяло от него и изискват разпознаване на всяка от тези конструкции в правилния ѝ вид. Следващите задачи систематизират правилата. Проверява се след кои думи се употребява бройна форма и след кои – обикновена множествена, как се съгласуват числителното и прилагателното пред съществително, което не назовава лице, и как се образуват множествените форми на съществителните, завършващи на -ий, както и на онези, при които в множествено число отпада крайното -й. Отделна задача разграничава измерващата от възклицателната употреба на въпросителната дума – случай, в който изборът на форма се променя. Проверката продължава със съгласуването и с местоименните форми: сказуемото при подлог, означаващ съвкупност, правилното разграничаване на въпросителните форми за единствено и за множествено число, коректните форми на притежателното местоимение за женски род, както и разпознаването на грешка при названия на лица след числително. Включени са и случаите, в които след количествено название следва обикновена множествена форма. Заключителните три задачи са с място за писане и имат редакторски и практически характер. Първата изисква поправка на изречение с две сгрешени форми и обосновка на избора. Втората – преобразуване на израз според правилото за изредени определения към един предмет. Третата поставя задача за съставяне на собствени изречения по два зададени модела. Приложен е ключ с верните отговори и кратки пояснения, които назовават правилото зад всеки избор, както и примерни решения на отворените задачи. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка, за упражнение върху граматичната норма или за преговор преди класна работа – може да се приложи изцяло или на части. За ученика тестът работи върху форми, които се употребяват ежедневно, и изгражда навик да ги преценява, преди да ги напише. Формулировките са ясни, а обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.