Тест по български език – езикът като средство за общуване: 15 задачи с отговори върху елементите на речевата ситуация, видовете общуване и електронната комуникация

Тест по български език върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация – двадесет задачи с избираем отговор. Всяка задача предлага четири кратки сцени от всекидневието и изисква да се посочи онази, която отговаря на зададеното понятие. Този начин на съставяне е и главното предимство на материала. Ученикът не преценява едно положение, а сравнява четири наведнъж, и така се учи да отделя същественото от привидното. За да отговори вярно, той трябва да прегледа всички варианти, а не да спре при първия, който му звучи познато. Началните задачи разграничават видовете общуване. Отделно са проверени наличието на пишещ и четящ, прякото общуване лице в лице, непрякото чрез устройство, устната реч и писмения текст. Тази част покрива основното разграничение в раздела чрез пет последователни задачи с различни примери. Следват две задачи за официалната и неофициалната обстановка, при които са съпоставени срещи с непознати служители и разговори между близки. Обособена е обемна група за съставките на речевата ситуация. Поотделно са разгледани условията, предметът, целта и участниците, като за всяко понятие са предложени четири близки по вид ситуации, между които разликата е именно в търсения елемент. Линията за строежа на езика обхваща четири задачи: как звуковете се записват с букви, кое е изречение за разлика от изброяване на думи или звукоподражания, кое е текст и коя е правилната последователност на равнищата. Особено ценни са няколко задачи с по-висока трудност. Едната изисква да се открие пример, който е едновременно писмен и непряк – съчетание на два признака. Друга пита за кой елемент от ситуацията се грижи правилото да не се прекъсва говорещият. Трета проверява кога условията могат да доведат до объркване, ако не бъдат съобразени. Заключителните задачи се отнасят до подходящото обръщение към непознат възрастен, до целта за забавление и до разпознаването на ежедневен проблем като предмет на разговора. Заслужава внимание и задачата, при която трябва да се съчетаят два признака наведнъж. Тя показва, че видовете общуване не се изключват взаимно – един и същ случай може да бъде едновременно писмен и непряк. Такова наблюдение рядко се прави в час, а е важно, защото учи ученика да не поставя явленията в отделни кутийки. Неверните варианти са изградени от реални и напълно правдоподобни всекидневни действия, които обаче не отговарят на търсеното понятие. Затова отговорът не може да се получи по изключване, а изисква проверка на всеки от четирите примера. Формулировките са кратки и достъпни, а форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без предварителна подготовка. Отговорите са изнесени накрая с кратко обяснение към всеки, което назовава правилото зад избора. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност да се използва на части. На ученика служи за преговор преди изпитване и го научава да разпознава изучените понятия в положения, каквито среща всеки ден.

Тест, в който единият от приведените текстове е разговор във форум в интернет – с провлачени гласни, с преправени думи и с изрази, каквито се пишат в чат. Рядко се среща жив съвременен език, поставен като материал за анализ. Материалът е върху разговорния стил и е събран на две страници. Устроен е в три блока с по четири задачи, като последният е изцяло с отворени въпроси. Първият блок е теоретичен и обхваща четири задачи. Началото е находчиво: изисква се да се разпознае съотношение между понятия, а не да се посочи определение. Следват въпрос за признак, който не принадлежи на стила, и две задачи, при които сред четири изречения с еднакъв смисъл трябва да се различи разговорното от книжовните. Именно тези две задачи са полезни. Те показват, че разликата между стиловете не е в съдържанието, а в подбора на думите. Вторият блок е върху приведен диалог между майка и син. Четирите задачи изискват да се определи по какъв проблем се води разговорът, кое твърдение за него не е вярно и към кой стил принадлежи, а също и да се посочи изразът, който няма разговорна отсянка. Последната от тях е особено находчива: сред четири израза от текста три звучат разговорно, а един е неутрален и точно него трябва да се открие. Третият блок е върху втория текст и е съвсем различен по вид. Задачите тук са отворени – ученикът пише сам, без готови възможности. Те изискват да се определят четирите основни признака на всяка комуникативна ситуация: целта на общуването, участниците в него, формата и накрая предметът, при това с допълнително уточнение как точно е означен той в самия разговор. Последната част превръща задачата от разпознаване в търсене. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове проверяват дали ученикът разпознава стила; тук се иска да разчете цяла ситуация и да я опише със свои думи. Отговорите са пълни. При осемте затворени задачи са дадени в един компактен ред, а при четирите отворени са изписани цели примерни отговори, така че проверяващият има с какво да сравнява. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Вторият текст върши работа и самостоятелно – като повод за беседа за езика в социалните мрежи и за границите на разговорното. За ученика ползата е двойна: упражнение по разпознаване и същевременно образец как се описва комуникативна ситуация по четирите ѝ признака. Приложените примерни отговори показват какъв обем се очаква при отворен въпрос.

Двадесет и петте задачи в този вариант следват структурата на раздела и проверяват всяка негова част чрез конкретни ситуации от ежедневието, а не чрез отвлечени формулировки. Началните упражнения проследяват изграждането на езиковите единици и разграничаването на видовете общуване. Отделни задачи изискват разпознаване на устно и пряко общуване, на непряко общуване чрез посредник, както и определяне на участниците и на предмета в дадена речева ситуация. Обособен дял е посветен на общуването в електронна среда. Задачите разглеждат съкращенията, характерни за кратките съобщения, изписването на български език в интернет, учтивостта в коментарите, разликата между официална и непринудена електронна кореспонденция и особеностите на изказа в чат. Следващата група проверява речевия етикет чрез съпоставка на формули за поздрав, за благодарност и за прощаване в официална и в неофициална обстановка, както и разпознаването на думата, върху която пада логическото ударение. Включена е и задача за значението на уместния избор на израз спрямо ситуацията. Отделен дял разглежда строежа на текста: съотнасяне на ключови думи към подтема, откриване на темата чрез обединяване на смисловите части, разпознаване на подтемите в текст с три абзаца и подреждане на логичен план. Заключителната група е посветена на видовете текст – художествен, разговорен и официално-делови – и на трите начина на изграждане: описание, повествование и разсъждение, като за всеки е предложен откъс за разпознаване, а една задача изисква и съпоставка между два от тях. Към всяка задача е приложен верният отговор с обяснение. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за обобщителен преговор, за контролна работа и за оценяване в края на раздела, а обясненията улесняват проверката и разговора в клас. На учениците той служи за самопроверка у дома и за подготовка преди класно, изпитване или външно оценяване.

Тест по български език върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация. Двадесет задачи с избираем отговор проверяват основните понятия от уводния раздел, като всяка от тях стъпва върху кратка житейска сцена. Точно това е и главното предимство на материала. Понятията в този раздел са отвлечени и трудни за усвояване, но тук те са въведени чрез познати положения: урок в клас, покана за рожден ден, разговор по телефона, бележка на хладилника, семейна вечеря, състезание пред публика. Ученикът не заучава определения, а разпознава явлението в обстановка, която му е позната. Първата група задачи разграничава устното от писменото общуване. Няколко примера се редуват така, че ученикът да види разликата не по думите, а по действието – кой говори, кой пише, кой чете. Свързана с тях е и задачата за непрякото общуване, при което разговорът минава през устройство. Следваща линия разглежда официалното и неофициалното общуване. Двете задачи са построени огледално – едната описва изява пред публика, другата разговор между близки, – а неверните варианти предлагат неподходящи основания за преценка, като външни подробности от обстановката. Обемна група задачи е посветена на строежа на езика. Проследена е веригата от звуковете, през думите и изреченията, до текста, като отделни въпроси разглеждат всяко звено. Включена е и задача за самата подредба на равнищата – проверка, която изисква да се схване цялата система наведнъж. Останалите задачи се отнасят до речевата ситуация и нейните съставки. Поотделно са разгледани участниците, условията, предметът на общуването и целта, като целите са застъпени с няколко примера – да убедиш, да се осведомиш, да се забавляваш. Заключителните задачи насочват към уместността: кога е особено важно речта да бъде съобразена с обстановката и как се пише кратка бележка. Неверните варианти заслужават отделна дума. При много от задачите те описват съвсем безобидни всекидневни действия – подреждане на моливи, оцветяване на рисунка, броене на стъпки, – които обаче нямат нищо общо с общуването. Този похват е сполучлив: той кара ученика да се запита кое всъщност прави едно действие общуване и така понятието се изяснява отвътре, чрез отграничаване от онова, което не е. Всички задачи са с еднаква трудност и с кратки формулировки, което позволява тестът да бъде решен бързо – подходящ е и за проверка в началото на учебен час. Форматът е готов за разпечатване: номерирани задачи с по четири ясно отделени варианта. Отговорите са изнесени накрая и всеки е придружен с обяснение от едно изречение, което формулира правилото зад избора. Формулировките са кратки и лесни за запомняне. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, а отделните му части могат да се използват и самостоятелно – например само задачите за строежа на езика или само тези за речевата ситуация. На ученика служи за преговор преди изпитване и помага понятията да се свържат с реални положения от собствения му опит, вместо да останат заучени определения.

Проверка на знанията върху езика и неговия строеж и върху речевата ситуация – двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача описва конкретно положение, в което участват деца или възрастни, и изисква то да бъде определено с езиково понятие. Първата линия в теста разграничава видовете общуване. Отделни задачи проверяват писменото и устното общуване, прякото и непрякото, като примерите се редуват така, че разликата да личи от самото действие: кой говори, кой пише, кой изпраща съобщение през устройство. Тук е включена и по-фина задача – размяната на бележки в час, при която ученикът трябва да прецени едновременно вида на общуването и кои са участниците. Следваща група разглежда официалната и неофициалната обстановка. Двете задачи са построени с по четири примера всяка, така че ученикът да сравни различни положения – среща с директор, разговор с лекар, подаване на документ, пикник с приятели – и да отдели онова, което определя вида на общуването. Обособена е линия за строежа на езика. Проследено е как звуковете се отбелязват с букви и образуват дума, кое представлява изречение и кое – текст. Задачите за изречението и за текста са особено сполучливи: сред вариантите са дадени редици от отделни думи, повторени букви и звукоподражания, така че ученикът трябва да разпознае наличието на завършена мисъл и на смислова връзка. Значителна част от задачите се отнасят до съставките на речевата ситуация. Поотделно са разгледани участниците, условията, предметът и целта, като целта е застъпена в няколко задачи с различни примери – да се осведомиш, да поискаш помощ. Отделен въпрос проверява разпознаването на близки и познати участници. Заключителните задачи насочват към уместността на речта и към необходимостта тя да се съобразява със събеседника. Отличителна черта на този вариант е, че нито една задача не пита за определение. Никъде не се търси какво представлява речевата ситуация или как се дефинира текстът – вместо това ученикът трябва да разпознае понятието в жива обстановка. Този подход е по-труден от наизустяването, но и много по-полезен: усвоеното остава свързано с реални случки и се пренася в собствения опит. Неверните варианти често описват действия, които изобщо не са общуване – въртене на гумичка, броене на крачки, гледане на облаци. Така всяка задача незабелязано изяснява и обратното: кога не общуваме. Формулировките са кратки, задачите са с еднаква трудност, а форматът е готов за разпечатване – номерирани въпроси с ясно отделени варианти, подходящи за раздаване в клас без предварителна подготовка. Отговорите са изнесени накрая, всеки с кратко обяснение, което формулира правилото зад избора. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, а отделните му части могат да се дадат и самостоятелно – само задачите за видовете общуване или само тези за строежа на езика. На ученика служи за преговор преди изпитване и за проверка дали умее да разпознава изучените понятия извън учебника, в положения от всекидневието.

„Добър ден“, „моля“, „благодаря“ — три израза, които всеки ученик знае, но не всеки разпознава като част от система с правила. Речевият етикет не е списък от вежливи думи, а умение да преценяваш ситуацията, а точно това умение обикновено остава непроверено. Настоящият тест го поставя в центъра си. Отправната точка е кратка битова сцена: покупка в квартална пекарна, разменени няколко реплики между купувач и продавачка. Върху нея са построени първите пет задачи — определяне на вида общуване, откриване на етикетните формули, преценка какво впечатление оставя поведението на героя, разпознаване на типа текст и разчитане на смисъла на конкретна прощална реплика. Ситуацията е ежедневна и позната, което позволява на ученика да разсъждава върху нея свободно, без да се затруднява от съдържанието. Следващите тринадесет задачи проверяват понятията от раздела, но по различни начини. Едни питат директно за определение — какво е официално общуване, какво е подтема, кога се отваря нов абзац. Други дават готово изречение и искат ученикът да открие в него темата, ключовата дума или средството за граматическа свързаност. Трети предлагат четири изречения и питат кое от тях е описание или разсъждение. Тази смяна на ъгъла проверява дали понятието е разбрано, а не само запомнено. Последните две задачи изискват собствен текст с място за писане: описание на познато пространство с посочено изискване за езикови средства и разсъждение по зададен въпрос със задължителен личен пример. Така от разпознаване тестът преминава към създаване. Отговорите покриват целия тест. Всеки от осемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са дадени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са налице — което ги прави годни и за критерий при оценяване, и за образец пред класа. За учителя това е готова контролна работа или преговор на раздела без нужда от допълнителна подготовка и без изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е начин да провери сам къде стои: кое разпознава уверено, кое обърква и дали може да напише текст от определен тип, а не само да избере правилната буква.