Тест по литература: V глава от „Немили-недраги“ на Иван Вазов - 20 задачи с отговори. Израстването на Бръчков, достойнство пред смъртта, стилът на Вазов, истинско геройство

Няколко от задачите тук съзнателно отхвърлят лесния отговор. Още първата пита за причина, която изглежда ясна, а се оказва друга, и така задава правилото на целия лист: в тази глава нищо не е толкова просто, колкото изглежда при бърз прочит. Двадесетте задачи са подредени точно за да покажат това и затова тестът е по-труден, отколкото изглежда по формулировките. Началото е при изпразването на помещението и при тишината, която остава след това. Първите задачи се занимават с причината, с преобразяването на мястото и със смисъла на самото мълчание. Тази тройка задачи е внимателно направена: учи ученика да не бърка бедност със безразличие и да вижда, че едно описание може да носи присъда или да я отменя. Следва част за по-възрастния герой: с какви думи е представен в края, коя сцена разкрива най-пълно избора на другия, какво съдържа оставеното от него. Тук се проверява нещо, което повечето ученици подминават, а именно че съдържанието на един завет не е предметно. Задачата за откритото в сандъка допълва същото: предметите са прости, смисълът им не е. Отделна поредица задачи се занимава с поведението на младия герой в няколко последователни момента: по време на смъртта, при погребението, в последното действие от главата. Задачите са разположени така, че взети заедно да очертаят цялостната му промяна. Между тях е поставена една формулирана с отрицание, която иска да се посочи кое НЕ е вярно за него. Такова условие е по-трудно от правото питане и работи отлично тук, защото неверният отговор е точно онова, което ученикът би предположил по инерция. Следваща част задачи се занимава със символите и с връзките между тях. Една пита каква е връзката между две неща, които остават в главата, друга какво внушава последното действие, трета какъв е смисълът на финалното изречение. Тези задачи изискват от ученика да сглоби отделните елементи в едно значение и са добра подготовка за въпрос върху цялата повест. Между тях са разположени и две задачи за писането: какъв стил преобладава при описанието на единия герой и каква е ролята на песента в началото на главата. Втората е особено ценна, защото проверява дали ученикът е усетил контраста между онова, което звучи, и онова, което предстои. Такова наблюдение е от онези, които правят разликата между прочел и разбрал. Към края задачите изискват обобщение върху мястото на главата в повестта: каква е функцията на случилото се в цялостното устройство и какво послание отправя повествователят. Тук вече не се проверява помненето на подробност, а разбирането на цялото. Трите отворени задачи са от различен тип и всяка иска друго. Първата се занимава с естеството на оставеното наследство и с причината за неговата важност, тоест с тълкуване. Втората проследява развитието на един от героите и изисква да бъдат посочени конкретни места, тоест работа по текста. Третата е най-смелата и най-ценната в целия материал: пита защо авторът завършва главата така, както я завършва, а не иначе. Този въпрос изисква ученикът да мисли за писателския избор и да го сравни със собственото си очакване, което е най-високото ниво на четене в този клас задачи. Под всяка от трите има оставени редове и листът е готов за ползване. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи стои верният отговор и под него обяснение с едно изречение, което в няколко от случаите изрично отхвърля очаквания погрешен отговор и казва защо. Тази особеност е силата на отговорите тук, защото ученикът научава не само кое е вярно, но и къде се подхлъзва мисълта му. За трите отворени задачи са дадени насочващи отговори в сбит вид, които показват посоката и обхвата. Устройството позволява няколко употреби. Първите задачи вършат работа като проверка веднага след прочита. Задачите за символите могат да се дадат отделно като повод за разговор. Обобщаващите задачи са подходящи за преговор преди писмено изпитване, а трите отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият лист покрива главата и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Формулировките са кратки, навсякъде има по четири възможности и всички са цели изречения. Условията не изискват знание извън повестта. Ползата за учителя е в тест, който поправя най-честите погрешни прочити на тази глава, вместо само да проверява запомненото. Обясненията под отговорите могат да се използват дословно при връщане на листовете, защото назовават точно къде е грешката. Последната отворена задача дава готова основа за урок върху авторовия избор и върху смисъла на трагичния финал. Ползата за ученика е в това да провери дали не чете главата прибързано. Като мине през задачите и прочете обясненията, той вижда кои свои предположения са били погрешни и защо, разбира какво точно се предава между двамата герои и получава представа как се обосновава отговор на въпрос за писателски избор. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Главата е за предаване и този тест проследява точно него. Двадесетте задачи вървят по една линия: от момента, в който кръчмата се изпразва, през онова, което се случва между двама останали души, до онова, което единият оставя на другия. Подредбата е строго следваща текста и затова работи като проверка дали ученикът е схванал движението на главата, а не само нейния край. Първите задачи установяват причината за промяната в обстановката и реакцията на присъстващите. Едната от тях пита какво прави най-младият, когато останалите вече не са там, и тази задача е решаваща за разбирането на цялата глава, затова е поставена съвсем рано. Следва част, в която няколко задачи се занимават с онова, което става между двамата. Питат как изглежда единият, какво казва, какво прави другият до него, каква е посоката на думите му. Задачите са кратки, но не леки: при повечето от тях неверните възможности предлагат по-очаквано, по-сантиментално поведение от действителното, и точно затова различават внимателния читател. Централната част на теста се занимава с нещо, което учениците обикновено разбират погрешно: с естеството на наследството. Три задачи, разположени на различни места, работят върху тази тема от три страни. Една пита какво представлява онова, което остава на младия. Друга пита какво той намира. Трета пита защо постъпва така, както постъпва, с намереното. Взети заедно, трите задачи правят разликата между материално и духовно наследяване напълно ясна, без да я обясняват наготово. Това е най-добре премисленото място в целия материал. Отделни задачи се занимават с песента и с описанието на обстановката, като и двете питат за функция, а не за съдържание. Такива задачи учат ученика да вижда защо нещо е там, където е, и са добра подготовка за писмено изпитване върху повестта. Към края задачите изискват обобщение: как се характеризира младият герой в тази глава, каква е ролята на думите, с които всичко завършва, какво казва повествователят в последните редове, кой мотив е водещ. Тези задачи проверяват разбирането на главата като цяло и на мястото ѝ в повестта. Задачата за позицията на повествователя е особено важна, защото тази глава е мястото, където авторският глас излиза най-напред. Трите отворени задачи са подредени от конкретното към същественото. Първата иска да се посочат нравствените качества, проявени в поведението на единия герой, тоест работа по текста. Втората иска да се обясни как другият герой се превръща в символ, тоест вече обобщение. Третата задава най-интересния въпрос в целия материал: защо авторът избира точно този герой за тази роля. Такъв въпрос изисква ученикът да мисли за намерението на писателя, не за случилото се, и затова е добре да стои последен. Под всяка от трите задачи има оставени редове за писане и листът е готов за ползване директно. Отговорите в края са направени като учебна част. При затворените задачи стои верният отговор и под него обяснение с едно изречение, което изяснява основанието и често добавя кратка бележка за смисъла на постъпката или на думите. За трите отворени задачи са дадени насочващи отговори в сбит вид, които очертават посоката и обхвата. Така проверяващият има ясен критерий, а ученикът остава свободен да напише своето. Възможностите за отговор при всяка задача са цели изречения, а не отделни думи, което прави избора по-внимателен и оценяването по-смислено. Условията не изискват знание за следващите глави, но няколко от задачите предполагат, че предходните са прочетени, което е естествено за тази част от повестта. Устройството позволява няколко употреби. Първите задачи вършат работа като проверка веднага след прочита в клас. Трите задачи за наследството могат да се дадат отделно като повод за разговор върху разликата между имане и завет. Обобщаващите задачи са подходящи за преговор преди писмено изпитване, а трите отворени задачи стават за домашна работа или за писмено изпитване. Целият лист покрива главата и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Ползата за учителя е в тест, който проверява най-трудното в тази глава: че наследеното не е предмет. Подредбата позволява да се види дали ученикът разбира сцената като предаване, или я помни само като смърт. Последната отворена задача дава готова отправна точка за урок върху авторовия избор и върху смисъла на приемствеността в повестта. Ползата за ученика е в това да провери дали е разбрал защо тази глава е най-важната в повестта. Като мине през задачите и прочете обясненията, той вижда какво точно се предава между двамата герои, подрежда значението на отделните постъпки и получава представа какво се очаква от него при въпрос за смисъл и за намерение на автора. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Един млад човек пристига при хъшовете с представа, изградена от разкази, и заварва нещо съвсем различно. Настоящият тест тръгва именно от този сблъсък и стига до последната глава, в която времето вече е отсъдило. Двадесет задачи обхващат изучените глави, като проследяват както поведението на отделните герои, така и общата картина на хъшовския свят. Първата група е свързана с първите впечатления и с обстановката: какво поразява Бръчков в живота на хъшовете, какво символизира картината в кръчмата, какво го разочарова при срещата с действителността и как се държи той спрямо по-опитния си спътник. Отделна задача се спира на отношението на румънските власти към емигрантите – подробност, която обяснява тежкото им положение. Втората група се отнася до Странджата и до неговата роля: какво е отношението на повествователя към него, какво е основното чувство в главата за неговата смърт и какво означава той за младия хъш в духовен план. Тук е включена и задача за колективния образ на хъшовете в лирическото отстъпление – начинът, по който авторът обобщава съдбата на цяло поколение. Третата група обхваща мисията на Македонски: кое негово качество проличава най-силно, как е представена самата задача и коя сцена разкрива вътрешната му борба. Четвъртата група е свързана с финала: какво разкрива картината на гибелта при Гредетин, как обществото се отнася към оцелелия герой, какво внушава повторението на думата „бедни“, какъв смисъл носи прочутият завет и какво отличава разказвача от неутралния наблюдател. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като при всяка е посочен очакваният обем. Първата пита какво символизира кръчмата и как тя се променя след болестта на своя стопанин. Втората изисква обяснение какво внушава контрастът между образа на Македонски в началото и в края на творбата. Третата е насочена към ролята на Бръчков за връзката между поколенията. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са дадени насоки, които очертават посоката на отговора. Ученикът получава преговор на изучените глави и подготовка за писмена работа – както за характеристика на герой, така и за разсъждение върху идеята на творбата. Преподавателят разполага с готов материал за обобщителна проверка, за упражнение в час или за домашна работа, а свободните задачи са подходящи и като теми за обсъждане в клас.

Главата има един център и този тест е построен около него. Почти всяка от двадесетте задачи се отнася по някакъв начин към едно събитие в кръчмата: какво го е предизвикало, какво се случва по време на него, какво остава след него. Такъв концентричен строеж е редкост при тестовете върху проза и е най-практичното тук, защото учи ученика да разпознава кулминация, а не просто да я помни. Първите задачи подготвят центъра. Занимават се с обстановката, с напрежението между присъстващите и с причината за него. Те са леки по условие, но вършат важна работа: без тях читателят не разбира защо след малко се случва онова, което се случва. Следва ядрото на теста. Няколко задачи подред се занимават с последствията от едно изказване: какво настъпва веднага след него, какво означава жестът, с който то е посрещнато, какъв е ефектът от песента, която идва след това. Тези задачи проверяват умение, което в клас рядко се упражнява отделно: да се проследи какво точно едно слово прави със слушателите си. Условията са формулирани така, че да не подсказват, а неверните възможности звучат правдоподобно за ученик, прочел главата бегло. Отделна поредица се занимава с героите в тази глава. Задачите питат как се характеризира водещата фигура, каква роля има един от младите в сцената с представлението, какво се променя в поведението на най-младия от всички и защо той реагира така. Този последен въпрос е особено важен, защото в тази глава става преломът с него, и задачата го проверява, без да го назовава. Друга част от задачите изисква обобщение върху устройството на главата. Проверява се каква е функцията на описанието на обстановката, защо авторът противопоставя две поколения, каква цел имат двата включени момента на изкуство, какво отличава тази глава от предходните две. Тези задачи са най-близо до онова, което се иска при писмено изпитване върху повестта, защото изискват ученикът да говори за построяването, а не за случките. Между тях е поставена и задача за отношението на околните хора към героите, която е съществена: тя връща читателя от възторга към реалността и проверява дали е забелязал и тази страна на главата. Последната затворена задача пита защо едно място от текста има особена тежест за цялата повест, с което тестът затваря собствения си кръг. Трите отворени задачи са от различен тип и всяка изисква друго умение. Първата иска обяснение заедно с подкрепа от текста, тоест работа с цитат. Втората се занимава с функцията на един елемент в развитието на сюжета, тоест с устройството. Третата проследява промяната в един от героите и изисква да бъдат посочени двете места, по които тази промяна се вижда. Под всяка от трите има оставени редове за писане и листът е готов за ползване директно. Отговорите в края са направени като учебна част, не само като справка. При затворените задачи стои верният отговор и под него кратко обяснение с едно изречение, което изяснява основанието и често добавя по една подробност от текста. За трите отворени задачи са дадени насочващи отговори в кратък вид, които показват посоката и обхвата, без да изчерпват възможните прочити. Така проверяващият има ясен критерий, а ученикът остава свободен да напише своето. Устройството позволява няколко употреби. Първите задачи вършат работа като проверка веднага след прочита в клас. Задачите за ефекта и за устройството на главата са най-подходящи за преговор преди писмено изпитване. Трите отворени задачи стават за домашна работа, за писмено изпитване или като повод за разговор в час. Целият лист покрива главата изцяло и е подходящ за класна работа, за писмено изпитване и за самостоятелна проверка вкъщи. Формулировките са дълги колкото е нужно и еднозначни, навсякъде има по четири възможности, а условията не изискват знание за следващите глави. Възможностите за отговор при повечето задачи са цели изречения, което прави избора по-труден, но и много по-смислен от обичайното. Ползата за учителя е в тест, който е организиран около кулминацията на главата и затова проверява точно онова, което трябва да остане от нея. Подредбата позволява да се види дали ученикът разбира причинно-следствените връзки в текста или помни само отделни сцени. Задачата за разликата между тази и предходните глави дава готова отправна точка за урок върху построяването на повестта. Ползата за ученика е в това да провери дали е схванал защо точно тази глава е повратна. Като мине през задачите и прочете обясненията, той вижда какво предизвиква какво в текста, подрежда в главата си ролите на отделните герои и получава представа какво се очаква от него при въпрос за функция на елемент от творбата. Материалът е за четене и за самопроверка преди класна работа или изпитване.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Втора глава на повестта е онази, в която Вазов прекъсва разказа и заговорва пряко за своите герои. Именно затова проверката върху нея изисква въпроси, които стигат по-надълбоко от сюжета. Настоящата разработка предлага такъв тест — цялостен, готов за работа в час и придружен от отговори към всяка задача. Тестът съдържа двадесет задачи. Първите седемнадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора. Опциите са ясно разграничени, а дистракторите са подбрани така, че да отсяват внимателния прочит от повърхностното запознаване с текста. Последните три задачи са с отворен отговор, с изрично посочен обем от 3–4 изречения, и са оформени с готови редове за писане — разработката може да се разпечата и раздаде без каквато и да е допълнителна подготовка. Задачите обхващат главата в цялост и следват реда на изложението. Обособени групи въпроси са посветени на поведението и ролята на духовния водач сред хъшовете, на лирическото отстъпление и неговата функция в художествената структура, на съня като композиционен похват, на сцените в кафенето и на играта на карти. Отделни задачи разглеждат развитието на отделните образи в сравнение с предходната глава, както и колективния образ на хъшовете и общото внушение на текста. Включена е и задача върху ключово обобщаващо определение от повествованието. Трите отворени задачи изискват разгърнато разсъждение и са подредени по нарастваща сложност: от обяснение на функцията на конкретен художествен похват, през тълкуване на сцена, до анализ на противоречив образ и на неговото въздействие върху друг герой. Обемът им е съобразен с възможностите на класа и позволява оценяване по ясни критерии. Втората част на разработката съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и се позовава на конкретното място в текста. Към трите отворени задачи са приложени примерни отговори, които очертават очакваната посока на разсъждение и служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. За учителя разработката е готов инструмент за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор преди контролна работа — без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка: решава се самостоятелно, проверява се веднага и показва точно кои части от главата са усвоени и къде е нужен повторен прочит. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.