Тест по български език върху относителните и отрицателните местоимения – 15 задачи с отговори: съгласуване, форми за допълнение, сливане на изречения. Думите, които свързват и отричат

Изборът между „който“ и „когото“, между „чиито“ и „чийто“, между правилна и осакатена отрицателна конструкция – това са местата, на които се решава дали едно изречение звучи грамотно. Тестът е построен изцяло върху тях. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи относителното местоименно наречие сред останалите форми, да се открие двойката с правилно съгласуване и да се разпознае формата за непряко допълнение. Текстът съдържа четири различни относителни форми едновременно, което прави разграничаването им реална задача, а не механично разпознаване. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. При относителните местоимения се проверяват редът само от книжовни форми, правилното преобразуване на две прости изречения в сложно, случаят, в който местоимението е подлог в подчиненото изречение, притежателната форма за множествено число и относителното средство за количество. При отрицателните се разглеждат коректната отрицателна конструкция, дателната форма при глагол, изискващ непряко допълнение, отрицателното местоименно наречие и формата за признак със съгласуване по род. Всяка задача поставя цели изречения, така че отговорът зависи от службата на думата в тях. Последните 3 задачи изискват собствено писане. Първата е сливане на две прости изречения чрез относително наречие за място. Втората изисква изречение с конкретна дателна форма в официален стил. Третата – изречение с отрицателно местоимение по избор при спазена отрицателна конструкция. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при избираемите задачи и с примерни решения при отворените, като при последната са предложени няколко варианта. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Предимството на този вариант е плътността. В петнадесет задачи са събрани почти всички форми, които обикновено създават колебание, и всяка от тях е поставена в изречение, а не в списък. Така ученикът се учи да преценява по функция – кой член на изречението замества местоимението – вместо да заучава форми една след друга. Задачите за отрицателните местоимения заслужават отделно внимание. Правилото за двойното отрицание в българския език изглежда просто, но точно то се нарушава най-често, особено под влияние на чужди езици. Няколко от вариантите за отговор възпроизвеждат точно тази грешка, така че разпознаването ѝ е част от проверката. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават оценяването и дават готова формулировка за коментар в час. За ученика те работят като кратък справочник с пример за всеки случай.

Две теми в един тест – и то две, които постоянно се смесват. Относителните и отрицателните местоимения си приличат по форма, но вършат съвсем различна работа в изречението, а грешките при тях се пренасят направо в писмените работи. Петнадесет задачи, дванадесет с изборен отговор и три за самостоятелно съставяне. Началото е свързан текст – кратка сцена с диалог, в която двете групи форми се появяват естествено. Към него са поставени три задачи: в кое изречение местоимението свързва две прости изречения, коя двойка представлява две различни форми на едно и също местоимение и къде вместо местоимение е употребено наречие. Още тук се въвежда разграничението, около което се върти целият тест. Следва блокът за относителните местоимения. Задачите проверяват разпознаването им сред други групи, съгласуването по число при попълване на изречение, притежателната форма, при която се греши най-често, и формата, която се изисква при пряко допълнение. Всяка от тях стъпва на конкретно изречение, а не на изолирана дума. Отделно място е отредено на относителните наречия. Те рядко се упражняват целенасочено, а са неотделима част от темата – тук са проверени с две задачи, което позволява разликата между местоимение и наречие да стане ясна. Втората половина е за отрицателните местоимения и е построена по същия принцип. Проверяват се разпознаването на реда, съставен само от тази група, формата за непряко допълнение, формата за признак и употребата на отрицателно наречие. Особено полезна е задачата за непрякото допълнение, защото в живата реч тази форма почти винаги се сгрешава. Последните три задачи изискват писане. При първата две прости изречения трябва да се превърнат в едно сложно чрез подходящо местоимение – най-практичното упражнение в целия тест, защото точно това умение се използва при всяко съчинение. Втората изисква съставяне на изречение с точно определена форма и с глагол от определен тип. Третата дава свобода на избор между няколко наречия и изисква изречение с едно от тях. Неверните варианти навсякъде са изградени като реални грешки – разместена форма, погрешно съгласуване, излишно повторение на отрицанието, – така че решаването изисква проверка, а не усет. Отговорите на затворените задачи са с кратки обяснения, а към отворените са дадени готови решения, всяко придружено с обяснение защо формата е точно тази. Подредбата е логична: първо текстът, после всяка от двете групи поотделно и накрая самостоятелно съставяне на изречения. Обемът е малък, но покритието е пълно: и двете групи местоимения са проверени във всичките си основни форми, без излишни повторения. За учителя: готова кратка проверочна работа върху две свързани теми – за упражнение в час, за домашна работа или за бърза диагностика преди преминаване към следваща тема. За ученика: самопроверка, която показва точно коя форма се бърка, и модел как се строи сложно изречение с относително местоимение.

Един кратък текст, шест вида местоимения и двадесет задачи, при които всяка форма трябва да бъде разпозната по функцията си – така е устроена тази обобщителна проверка. Целта е ясна: да покаже дали ученикът владее темата като система, а не като поредица от отделни уроци. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи показателното местоимение за близост, да се разпознае въпросителната форма за признак и да се открие относителното наречие. И трите отговора се извеждат от самия текст. Втората част включва 15 задачи с избираем отговор. При показателните местоимения се проверяват формата за отдалеченост в множествено число, самостойната и несамостойната употреба. При въпросителните – формата след предлог при неодушевен предмет, формата за принадлежност и разграничаването на книжовния от остарелия разговорен вариант. При относителните – свързването на изречения чрез наречие за време и правилният предлог при неодушевено ядро. При отрицателните – конструкцията с наречие за място и притежателната форма. Следват задачи за неопределително местоимение с предлог, за обобщителна форма за признак и за откриване на грешно съгласуване. Последните два въпроса са правописни: двойка думи с редуване на гласната и правилното попълване на форма в изречение. Двете отворени задачи изискват собствено писане – две изречения с местоимения от различни видове и две сродни думи с редуване, придружени с посочване на променената гласна. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка задача и с примерни решения при отворените. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Силната страна на този вариант е вниманието към местоименните наречия. Формите за място и за време се учат бегло, а в изпитните варианти се появяват редовно – тук те са проверени и при относителната, и при отрицателната група, при това в цели изречения. Вторият акцент е върху съчетаването с предлог. Изборът зависи едновременно от глагола и от това дали предметът е одушевен, а грешките при него са сред най-устойчивите. Тестът поставя този случай в няколко отделни задачи, за да се види дали правилото се прилага последователно. За преподавателя листът дава бърза и обективна оценка, а разпределението на въпросите показва кой вид местоимения се нуждае от повторение. За ученика при самостоятелна работа обясненията към отговорите остават като кратък справочник по темата, с пример към всяко правило.

Видовете местоимения се изучават поотделно, но в реалния текст стоят един до друг – и точно тогава започват колебанията. Този обобщителен тест събира всички групи в една проверка и изисква те да бъдат разграничени уверено. Задачите са 20 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи показателното местоимение за близост, да се открие въпросителната форма за притежание и да се разпознае обобщителното местоимение. Откъсът е подбран така, че да съдържа наведнъж форми от пет различни вида. Следват 15 задачи с избираем отговор. При показателните се проверяват формата за отдалеченост в женски род, самостойната употреба и ролята на съгласувано определение. При въпросителните – формата за признак, правилното съчетание с предлог и разграничаването на книжовния от разговорния вариант. При относителните – свързването на две прости изречения и изборът на подходящ предлог според управлението на глагола. При отрицателните – коректната конструкция при пряко допълнение за лице и формата за количество. Следват задачи за неопределителните и за обобщителните местоимения, включително формата за лица в множествено число и формата за признак. Последните два въпроса излизат към правописа – множествено число и производна дума с редуване на гласната. Двете отворени задачи изискват собствено писане: две кратки изречения с местоимения от различни видове и две сродни думи, при които се проявява редуване на гласната, с подчертаване на променената буква. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с примерни решения при отворените, включително допълнителни варианти. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху темата, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Обхватът е основното предимство. В една проверка са събрани шест вида местоимения, а към тях са добавени и два правописни въпроса – така резултатът показва не отделно умение, а цялостна представа за темата. Ученик, който е учил само последния урок, ще се справи частично; за пълен резултат е нужно владеене на целия дял. Вниманието към управлението на глагола заслужава отделно споменаване. Изборът на правилния предлог пред относително местоимение е сред най-честите затруднения при писане на сложни изречения, а тук е поставен като отделна задача с ясно обяснение в отговорите. За преподавателя листът дава бърза и еднозначна оценка, а разпределението на въпросите показва кой вид местоимения се нуждае от допълнително упражнение. За ученика обясненията остават като кратък справочник по цялата тема.

Двата вида местоимения се учат заедно, защото стоят в противоположни краища на едно и също поле: едните оставят лицето или предмета неуточнени, другите обхващат всички. Тестът проверява дали ученикът различава уверено тези две групи, включително когато формите им се появят в едно изречение. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се открие изречението с неопределително местоимение за лице, да се определи функцията на един обобщителен израз и да се посочи формата за признак. Текстът съдържа наведнъж неопределителни, обобщителни и отрицателни форми, така че разграничаването им е реална задача. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се редът само от неопределителни форми и редът само от обобщителни, притежателните форми при неопределителните местоимения, изборът на книжовен вариант вместо съкратен разговорен, изразяването на неопределено количество, правилната употреба на обобщително местоимение в изречение, съгласуването по род и число, разпознаването на неопределителните местоименни наречия и книжовният правопис на формите за признак. Вариантите за отговор възпроизвеждат типичните грешки – съкратени форми, разминаване между единствено и множествено число, смесване с отрицателни местоимения. Последните 3 задачи изискват собствено писане. Първата е трансформационна: две прости изречения се обединяват в едно сложно с обобщително местоимение. Втората изисква довършване на изречение с притежателна неопределителна форма. Третата – съставяне на изречение, в което неопределително местоимение за лице и форма за признак се срещат заедно. Отговорите са приложени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с примерни решения при отворените, включително алтернативни варианти. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Сред най-полезните задачи е тази за съгласуването. Обобщителното местоимение в единствено число изисква и сказуемо в единствено число, а точно тук се допуска най-честата грешка, защото по смисъл се мисли за множество хора. Тестът поставя този случай изрично, вместо да го оставя на интуицията. Отделно внимание заслужават и задачите с местоименните наречия. Те се учат бегло, а се срещат постоянно в писмената реч, затова разпознаването на цял ред от такива форми е добра проверка за прецизност. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник, а последните три задачи позволяват наученото да бъде използвано веднага в собствен текст.

Форматът на този тест е практически: в голяма част от задачите не се пита каква е дефиницията, а коя дума липсва в изречението и коя форма е книжовната. Темата за неопределителните и обобщителните местоимения се проверява така, както се среща в реалното писане. Задачите са 15, разпределени в две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се посочи неопределителното местоимение за лице, да се определи ролята на обобщителна форма в контекста и да се разпознае изразът, който назовава признак с неопределеност. Трите въпроса въвеждат и трите основни групи форми, които се проверяват по-нататък. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Няколко от тях са с попълване – ученикът трябва да избере думата, която се вписва смислово и граматически в дадено изречение. Останалите проверяват притежателните неопределителни форми, реда само от неопределителни местоимения по род и число, съгласуването при обобщително местоимение, обобщителните местоименни наречия, книжовната форма за признак, изразяването на неопределено количество и уместната замяна на цял израз с обобщителна дума. Разговорните и съкратените варианти са включени нарочно сред отговорите, защото именно те се промъкват в ученическите текстове. Последните 3 задачи изискват собствено писане. Първата обединява две прости изречения чрез обобщително местоимение. Втората изисква допълване с неопределително местоимение за лице в правилната форма за непряко допълнение. Третата – съставяне на изречение, в което се срещат едновременно форма за лице и форма за признак. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при избираемите задачи и с примерни решения при отворените, включително по няколко възможни варианта. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването отнема около учебен час. Задачите с попълване са и най-показателни. Когато ученикът трябва сам да избере думата, която липсва, не може да разчита на разпознаване по звучене – налага се да прецени и смисъла, и съгласуването, и стиловата уместност едновременно. Точно тази комбинация се изисква и при писане на съчинение или официално писмо. Полезна е и последната задача. Съчетаването на форма за лице и форма за признак в едно изречение изглежда просто, но показва дали ученикът разбира разликата между двете – коя дума посочва кой е извършителят и коя описва какъв е предметът. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават оценяването и дават готова основа за коментар на типичните грешки. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник с пример за всяка форма.