Тестови задачи по литература върху елегията „Заточеници" от Пейо Яворов – историческият повод, предателството и контрастът между красотата на света и човешката болка, 23 въпроса с отговори

В творбата не говори един човек, а общност – и точно това „ние" превръща личната болка в национална. Двадесет и трите задачи в теста проследяват как е изграден този общ глас и какво изразява той. Началните въпроси очертават историческия момент, в който част от българските земи още остават извън свободната държава, определят жанра на елегията и посочват основното чувство, което я изпълва. Отделна задача разглежда как формите за първо лице множествено число обединяват съдбите на всички. Следваща група е насочена към пространството и природата: спокойното море, което влиза в противоречие с вътрешната буря, попътният вятър, сякаш подпомагащ пътя към изгнанието, и необятният свят, в който човекът се усеща малък и безсилен. Тук е и задачата за реките и планините, изграждащи широкия образ на родния край. Трета група разглежда идейния пласт: определенията, с които са назовани борците, ролята на предателството, представата за родината като свещено място, значението на думите за кораба, който не спира, и изчезването на последния духовен знак в тъмнината. Отделно се проверяват изразните средства, чрез които е предадено страданието – оковите, отровната скръб, повторението, което прави прощаването окончателно, и заключителното обръщение към родината. Трите отворени задачи с място за писане изискват свързан текст за сливането на личното и националното, за мотива на пътя без връщане и за сравнението между физическото заточение и духовната загуба. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на творбата, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а обясненията подпомагат разговора в клас. На учениците той служи за самопроверка, за подготовка преди класно или изпит и за упражнение в аргументирането на писмен отговор.

Кораб, който се отдалечава, и последен поглед към бреговете – върху този образ е изградена цялата творба и към него се връщат повечето задачи в теста. Двадесет и трите въпроса следват движението на текста строфа по строфа. Началните въпроси установяват контекста: времето на създаване, личното участие на автора в революционното движение, жанровите белези на елегията и смисълът на заглавието. Отделна задача е посветена на особения лирически говорител, в чието „ние" се сливат гласовете на всички изпратени далеч от дома. Следва група задачи върху образната система. Проверява се функцията на морския пейзаж и създаденият чрез него контраст, символиката на кораба като носител на неотменима съдба, значението на изброените реки и планини, които изграждат поетическата карта на родния край, и ролята на Атон като последен видим знак от родната земя. Трета група разглежда идейния пласт: определенията, с които са назовани борците, мястото на предателството в трагедията им, представата за родината като свещен олтар и като изгубен рай, значението на спускащата се нощ и на повторението, което подчертава окончателността на прощаването. Обобщаващите въпроси проследяват промяната в настроението от първата до последната строфа, същността на централния конфликт и смисъла на заключителния стих. Трите отворени задачи с място за писане изискват свързан текст за образа на кораба, за цената на свободата и за един избран от ученика мотив, разгледан с примери от текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения. На преподавателите тестът дава готова основа за проверка след изучаването на творбата, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а обясненията подпомагат обсъждането в клас. На учениците той служи за самопроверка, за подготовка преди класно или изпит и за упражнение в писането на кратък аргументиран отговор.

Елегията е разгледана по точки и с внимание към посвещението ѝ. Началото представя Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов, роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан, и произведението. Оттам анализът върви по въпроси: какъв е смисълът на заглавието, защо поетът посвещава стихотворението именно на Тодор Александров, кой е основният конфликт и как той определя емоционалната атмосфера. Следват питания за втората строфа и за начина, по който тя засилва чувството за безнадеждност, за художествената функция на сегашното време в последните две строфи, за представата за смисъла на живота и за идеята за любовта към родината. Рубриката „Да приложим“ предлага три съпоставки: на мотивите за дома и пътя, на мотива за изгнанието в повест и на връзката с Ботево стихотворение. Четиридесет и шест въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което прави разработката подходяща за задълбочена подготовка и за съпоставителен текст. Съпоставителните задачи в края излизат извън отделната творба и дават готови теми за самостоятелен писмен текст върху мотива за изгнанието в българската литература. Отговорите са разгърнати и с точни препратки към строфите.

Прочитът е построен около собственото възприятие на ученика. Началото представя Пейо Яворов, чието истинско име е Пейо Тотев Крачолов, и произведението. Рубриката „Да се впиша в текста“ проверява какво се знае за поета, преди да започне четенето. Рубриката „А какво мисля аз“ идва два пъти: след първия откъс с въпроси какво се вижда и чува, съвпада ли станалото с очакванията, кое изненадва, кое смущава и има ли нещо възмутително, и след пълния текст с въпроси какво ново се вижда, изненадва ли финалът, какво настроение създава творбата и кои стихове ще бъдат запомнени и защо. Накрая рубриката „В час ли съм“ проверява усвоеното. Четиридесет и два въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което го прави подходящ за работа в час и за домашна подготовка. Двукратното връщане към собственото мнение е ключът към метода: първото впечатление се сравнява с окончателното, а въпросът кои стихове ще бъдат запомнени превръща четенето в личен избор. Отговорите са конкретни и се опират на стихове от творбата. Наблюденията върху езика помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст.

Група изгнаници гледа назад към брега, който напускат завинаги. Анализът на „Заточеници“ проследява тази болка. В началото е представен Пейо Яворов с истинското си име, роден в Чирпан, и с материалните трудности, които определят младостта му. Следва раздел за елегията като жанр, а веднага след него личен въпрос към ученика: какво значи да те стегне носталгията и какъв е неговият собствен корен. Именно това начало свързва творбата с преживяването. Същинската част е подробен анализ по строфи, построен като номерирани въпроси. Първите разглеждат втората строфа и невъзможността за обратен път, като са изведени конкретните думи, които внушават това. След това следва задача да се посочат всички думи, назоваващи родината или свързани с нея, включително конкретните имена в текста. Именно тази работа с отделни думи, а не с общи разсъждения, прави анализа приложим. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо творбата е елегия по жанр и къде точно в текста личи това, а не само в заглавието на разработката. Подходящ е за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за родината и изгнанието.

Петнадесет въпроса с избор и пет с разгърнат отговор – но истинската стойност на материала е в самите отговори. При всяка задача е обяснено защо посоченото е вярно, а петте отворени са разписани като готови абзаци, а не като кратки указания. Затворената част обхожда творбата в широк кръг. Началото поставя автора в неговия литературен период и разчита самото заглавие – две задачи, които подготвят всичко останало. Следват въпроси за героите, за историческия момент и за онова, което отличава Яворовия почерк. Средището е върху вътрешното устройство: ролята на природните картини, основният конфликт, ценностите на героите, отношението към родния край. Тук отговорите са особено близки помежду си и се търси най-точният, а не единственият смислен. Отделно място заема въпросът за един конкретен образ в творбата – символ, чието значение обикновено се подминава при бърз прочит, а тук е поставен в центъра на самостоятелна задача с четири близки тълкувания. Последните въпроси в тази част излизат отвъд текста: какъв свят изгражда творбата и какво е мястото ѝ в българската културна история – два въпроса, които подготвят прехода към разгърнатите отговори. Втората част е с пет разгърнати въпроса и всеки от тях по същество е тема за кратко съчинение: за хуманитарните ценности на епохата, за въздействието на морските картини в началото, за мотива за оковите, за ролята на предателството и за значението на творбата за културната памет. Именно приложените към тях отговори правят материала различен от обичайния тест. Всеки е разписан в цял абзац с довод, тълкуване и извод – не като указание какво да се напише, а като образец как се пише. Ученик, който ги прочете, вижда наведнъж какъв обем, каква терминология и каква степен на обосновка се очакват при разгърнат отговор. Такива образци обикновено се търсят отделно. При затворените задачи обясненията са кратки, по едно изречение, но покриват всичките петнадесет без изключение. Списъкът с отговори се чете и самостоятелно – като кратък разбор на творбата. Преподавателят получава проверка и пет готови теми за писмена работа наведнъж, без нужда от подготовка. Обясненията се четат направо при поправката пред класа, а отворените задачи вършат работа и поединично – като въпроси за беседа. За ученика ползата е двойна. Творбата се пита често и почти винаги с разгърнат отговор, а тук са налице и въпросите, и образците за отговаряне. Материалът върши работа за подготовка преди изпитване, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.