Тестови задачи по литература върху елегията „Заточеници" от Пейо Яворов – колективният глас, оковите и неумолимостта на съдбата, 23 въпроса с отговори

Морето е тихо и светло, а душите на пътниците са изпълнени с мрак – този контраст е сред най-силните внушения в творбата и към него се връщат няколко от задачите в теста. Двадесет и трите въпроса обхващат елегията от нейния конкретен исторически повод до заключителното обръщение. Началото установява основата: събитията, довели до заточението на революционерите, положението на страната, в която част от народа остава извън свободните граници, белезите на елегията като жанр и основната тема на творбата. Втора група задачи разглежда лирическия говорител и внушенията, изградени чрез него – смисълът на общото „ние", представата за света, който ще остане само далечен сън, и посоката на пътя, от който няма връщане. Трета група е насочена към образната система: широката картина на родния край, очертана чрез реките и планините, определенията за борците, свещеният олтар, последният духовен знак, който изчезва в тъмнината, и родината, назована изгубен рай. Отделно място заемат задачите за предателството и за настроението, което то поражда – гняв, обида и усещане за несправедливост. Към тях се добавят въпросите за отровната скръб, за спускащата се нощ и за смисъла на прощалните думи. Обобщаващите задачи извеждат основната ценност в творбата и обясняват защо равнодушната красота на природата прави човешкото страдание още по-осезаемо. Трите отворени задачи с място за писане изискват свързан текст за въздействието на колективния глас, за мотива на изгубения рай и за ролята на предателството. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения. На преподавателите тестът дава готова основа за проверка след изучаването на творбата, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а обясненията подпомагат обсъждането в клас. На учениците той служи за самопроверка, за подготовка преди класно или изпит и за упражнение в писането на кратък аргументиран отговор.

Кораб, който се отдалечава, и последен поглед към бреговете – върху този образ е изградена цялата творба и към него се връщат повечето задачи в теста. Двадесет и трите въпроса следват движението на текста строфа по строфа. Началните въпроси установяват контекста: времето на създаване, личното участие на автора в революционното движение, жанровите белези на елегията и смисълът на заглавието. Отделна задача е посветена на особения лирически говорител, в чието „ние" се сливат гласовете на всички изпратени далеч от дома. Следва група задачи върху образната система. Проверява се функцията на морския пейзаж и създаденият чрез него контраст, символиката на кораба като носител на неотменима съдба, значението на изброените реки и планини, които изграждат поетическата карта на родния край, и ролята на Атон като последен видим знак от родната земя. Трета група разглежда идейния пласт: определенията, с които са назовани борците, мястото на предателството в трагедията им, представата за родината като свещен олтар и като изгубен рай, значението на спускащата се нощ и на повторението, което подчертава окончателността на прощаването. Обобщаващите въпроси проследяват промяната в настроението от първата до последната строфа, същността на централния конфликт и смисъла на заключителния стих. Трите отворени задачи с място за писане изискват свързан текст за образа на кораба, за цената на свободата и за един избран от ученика мотив, разгледан с примери от текста. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни решения. На преподавателите тестът дава готова основа за проверка след изучаването на творбата, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а обясненията подпомагат обсъждането в клас. На учениците той служи за самопроверка, за подготовка преди класно или изпит и за упражнение в писането на кратък аргументиран отговор.

Група изгнаници гледа назад към брега, който напускат завинаги. Анализът на „Заточеници“ проследява тази болка. В началото е представен Пейо Яворов с истинското си име, роден в Чирпан, и с материалните трудности, които определят младостта му. Следва раздел за елегията като жанр, а веднага след него личен въпрос към ученика: какво значи да те стегне носталгията и какъв е неговият собствен корен. Именно това начало свързва творбата с преживяването. Същинската част е подробен анализ по строфи, построен като номерирани въпроси. Първите разглеждат втората строфа и невъзможността за обратен път, като са изведени конкретните думи, които внушават това. След това следва задача да се посочат всички думи, назоваващи родината или свързани с нея, включително конкретните имена в текста. Именно тази работа с отделни думи, а не с общи разсъждения, прави анализа приложим. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо творбата е елегия по жанр и къде точно в текста личи това, а не само в заглавието на разработката. Подходящ е за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за родината и изгнанието.

Елегията е разгледана по точки и с внимание към посвещението ѝ. Началото представя Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов, роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан, и произведението. Оттам анализът върви по въпроси: какъв е смисълът на заглавието, защо поетът посвещава стихотворението именно на Тодор Александров, кой е основният конфликт и как той определя емоционалната атмосфера. Следват питания за втората строфа и за начина, по който тя засилва чувството за безнадеждност, за художествената функция на сегашното време в последните две строфи, за представата за смисъла на живота и за идеята за любовта към родината. Рубриката „Да приложим“ предлага три съпоставки: на мотивите за дома и пътя, на мотива за изгнанието в повест и на връзката с Ботево стихотворение. Четиридесет и шест въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което прави разработката подходяща за задълбочена подготовка и за съпоставителен текст. Съпоставителните задачи в края излизат извън отделната творба и дават готови теми за самостоятелен писмен текст върху мотива за изгнанието в българската литература. Отговорите са разгърнати и с точни препратки към строфите.

Подробен прочит на цялата творба, строфа по строфа, с обяснени понятия и с много цитати. Чете се наведнъж и покрива всичко, което се пита по тази тема. Анализ на елегията „Заточеници“ от Пейо Яворов. Изложението е свързан текст без въпроси и задачи. Движи се последователно от контекста към самата творба, а накрая излиза към обобщенията, което го прави удобен и за въвеждане в темата, и за подготовка по конкретен литературен въпрос. Началото поставя творбата в историческото време и обяснява каква е обстановката, когато тя се появява. Следва част за личния опит на поета и за това откъде познава темата отблизо, с което става ясно защо творбата звучи толкова достоверно. Отделна част е посветена на жанра. Обяснено е какво представлява елегията, кои са нейните белези и кои от тях присъстват тук, включително чрез ритъма и повтарящите се образи. Следва разбор на заглавието, в който е изяснено значението на самата дума и защо липсата на лично име в него е съществена. Същинската част разглежда творбата строфа по строфа. При всяка е приведен цитат и веднага след него тълкуване. Първата строфа е разчетена чрез противопоставянето между спокойната картина и тревогата в душите. Втората въвежда мотива за пътя и обяснява защо посочените в нея имена не са просто география. Третата изяснява кои са героите и какви определения им дава поетът, както и двата източника на тяхната участ. Там е разгледан и образът на родината като свещено място. Четвъртата строфа е посветена на движението и на една силна метафора, свързана с настъпващата нощ, а също и на последното, което героите виждат от родното. Петата разглежда най-силния емоционален момент, повторението, което подчертава окончателността, и два образа, които показват физическата и духовната несвобода. Накрая е разчетен финалният двустих, при който е показано, че обръщението има два различни смисъла. След разбора следват обобщаващите части. Едната разглежда особеностите на лирическия говорител и обяснява защо той говори в множествено число и каква е неговата функция. Другата извежда петте основни мотива и показва как те се свързват помежду си. Трета разглежда съчетаването на личното с националното, а четвърта поставя темата за отношението на обществото към своите герои. Накрая е формулиран смисълът на творбата и са зададени няколко въпроса, които могат да се използват направо за дискусия или за устен отговор. Заключението обяснява защо произведението остава актуално. Цитатите са многобройни и винаги последвани от тълкуване. Понятията са обяснени на място, а езикът е ясен и достъпен. За учителя: цялостен прочит за часовете върху творбата. Разборът по строфи се раздава като схема за попълване, петте мотива стават таблица, а въпросите в края отварят разговор, който се води сам. За ученика: цялата творба, разгледана последователно и обяснена докрай, с жанр, мотиви и образи на едно място. Подходящ за подготовка по литературен въпрос, за класна работа, за писмено и устно изпитване, за самопроверка и за преговор.

Прочитът е построен около собственото възприятие на ученика. Началото представя Пейо Яворов, чието истинско име е Пейо Тотев Крачолов, и произведението. Рубриката „Да се впиша в текста“ проверява какво се знае за поета, преди да започне четенето. Рубриката „А какво мисля аз“ идва два пъти: след първия откъс с въпроси какво се вижда и чува, съвпада ли станалото с очакванията, кое изненадва, кое смущава и има ли нещо възмутително, и след пълния текст с въпроси какво ново се вижда, изненадва ли финалът, какво настроение създава творбата и кои стихове ще бъдат запомнени и защо. Накрая рубриката „В час ли съм“ проверява усвоеното. Четиридесет и два въпроса с разгърнати отговори придружават анализа, което го прави подходящ за работа в час и за домашна подготовка. Двукратното връщане към собственото мнение е ключът към метода: първото впечатление се сравнява с окончателното, а въпросът кои стихове ще бъдат запомнени превръща четенето в личен избор. Отговорите са конкретни и се опират на стихове от творбата. Наблюденията върху езика помагат и при търсене на подходящи цитати за собствен текст.