Тест по литература върху разказа „По жътва“ от Елин Пелин – 13 задачи с отговори: конфликт, образи, пейзаж, кулминация и ролята на песента. Песента, прекъсната насред полето

Този вариант е съставен предимно от въпроси с отрицателна формулировка – търси се твърдението, което не е вярно, качеството, което не е присъщо, продължението, което не подхожда. Този формат изисква да се прочетат внимателно и четирите възможности. Задачите са 13. Началото установява жанра на творбата и частта, която изпълнява ролята на въведение – два въпроса, свързани с композицията и с първото впечатление от текста. Следва група със свободен отговор на предвиденото място: качества на героинята, видовете характеристика, чрез които е изграден образът на героя, и причините хората да пеят по време на работа. При тези задачи се очаква използване на литературните понятия, а не преразказ. Третата група разглежда героите и техните черти чрез въпрос за качеството, което не им е присъщо, както и художествения похват в конкретен цитат. Четвъртата и най-обширна група е върху ролята на песента. Тя е поставена два пъти в различни места на теста и в двата случая се търси неверният отговор – формат, който изисква точно разграничаване между близки твърдения и не позволява случайно попадение. Следват задачите за композицията и за средствата, чрез които е предадена промяната в състоянието на хората след вестта – изброяване, сравнение, изображение на действията или пейзаж. Отделен въпрос проверява какви изводи допуска разказаната случка и кое обобщение би било прекалено. Последната задача е с разгърнат писмен отговор върху размислите за живота на селяните. Отговорите са изведени накрая, с примерни решения при свободните задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Отличителното при този вариант е трудността на формулировките. При въпросите с отрицание не е достатъчно да се разпознае едно вярно твърдение – трябва да се преценят и трите останали, а това изисква действително познаване на текста. Особено полезна е двойката задачи за песента. Тя се проверява от два различни ъгъла и в двата случая грешният отговор е един и същ по смисъл, което помага правилното разбиране да се затвърди. Ценен е и въпросът за средствата, чрез които е предадена промяната у хората. Той изисква цитатът да бъде съотнесен с точното понятие – умение, което върши работа при всеки анализ. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават мярка при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа те служат като преговор върху съдържанието и върху основните понятия по темата.

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Проверка върху изучените произведения от раздела за човека в обществото, при която повечето задачи изискват не разпознаване, а изключване. Ученикът трябва да открие кой мотив липсва, кой цитат не принадлежи на творбата, кое твърдение не отговаря на истината – формат, който налага преглед на всички варианти, вместо спиране при първия познат. В обхвата на контролната влизат „По жицата“ на Йордан Йовков, „По жътва“ на Елин Пелин, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Първите задачи установяват основното – смисъла на едно от заглавията, авторството на творба и жанровата принадлежност на „Неразделни“. Към тях е добавена и задача, изискваща обосновка защо „Заточеници“ се отнася към елегията, тоест да се посочи признакът, а не впечатлението. Работата с цитати заема значително място. Проверява се кой герой от разказа на Йовков произнася определени думи, на кого принадлежи реплика от Алековата творба и кой цитат не е от разказа, в който се предполага, че се среща. Тъй като всички предложени варианти са автентични текстове от изучените произведения, отгатването е изключено. Отделни задачи засягат мотивите и строежа: кой мотив отсъства в разказа на Йовков и къде е неговата кулминация. Съпоставителна е задачата за жертвоготовността в името на отечеството, изискваща поглед през целия учебен материал и разпознаване на двете творби, в които този мотив действително присъства. Езиковата задача изисква сред четири цитата от „По жътва“ да бъде открит онзи без образност – при положение че останалите три съдържат метафори и олицетворения. Обобщаваща е задачата за преценка на твърдения, обхващаща жанра на пътеписа, смисъла на разказа на Йовков, определението за баладата и двойствения образ на природата у Елин Пелин. Завършва се с разгърнат отговор върху чувствата в „Неразделни“ и техния източник. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък. За учителя това е бърза проверка с малък обем; за ученика – преговор, който показва къде познаването на текстовете е повърхностно.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са пет различни – от избор между четири възможности до довършване на изречение по памет. Именно последният формат прави теста труден. При две от задачите е даден само началото на цитат и трябва да се допише краят му. Тук налучкването не помага – текстът или се знае, или не. Материалът е върху „По жътва“ на Елин Пелин и е събран на три страници. Началото е фактологично: жанрова принадлежност и година на създаване. Втората задача е коварна – сред четирите години стоят близки помежду си, а една от тях е от съвсем друг период. Следва задача с отворен отговор за основния конфликт, при която трябва да се назоват двете страни. Тя стои на трето място, макар да е от най-важните – а отговорът ѝ определя цялото разбиране на творбата. Оттам проверката минава към композицията и съдържанието. Две поредни задачи търсят невярното твърдение, а трета изисква да се прецени с кой израз едно изречение не може да продължи. Този формат проверява логика, а не памет. Особено полезна е задачата за строежа на повествованието. Тя изисква да се разбере дали събитията следват естествения си ред, или има връщане назад – понятия, които се обясняват веднъж и после се питат постоянно. Средището са въпросите за героите и за песента. Задачата за песента изброява четири нейни роли и изисква да се посочи онази, която не ѝ принадлежи – разграничение, изискващо внимателен прочит. Отделен въпрос търси качеството, което не е присъщо на героите. Литературоведската част е с две задачи. Едната стъпва на приведен цитат и изисква да се разпознаят три изразни средства наведнъж. Другата тълкува един-единствен епитет, като сред четирите възможности стоят близки по значение думи и трябва да се избере най-точната. Финалната задача е отворена и изисква разсъждение защо смъртта на героинята може да се възприеме като жертвоприношение – въпрос, който не се решава с преразказ и подготвя за съчинение. Отговорите са изведени накрая в един ред, включително двете попълнени места и отговорът за конфликта. За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и поединично – като тема за писмена работа или като домашно. За ученика ползата е ясна: творбата е обходена от жанра до отделния епитет, а двете задачи с довършване подтикват към внимателен прочит на самия текст. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Дванадесет задачи, подредени така, че трудността да нараства – от разпознаване на стих до самостоятелно формулиране на теза по литературен въпрос. Вариантът е предназначен за края на седми клас и обхваща изучените през годината творби. В обхвата влизат „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване в 1868 г.“, „Заточеници“, „Немили-недраги“, „Една българка“, „По жицата“, „По жътва“, „Неразделни“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“, заедно с авторите на тези произведения. Началните задачи проверяват познаването на самия текст. Първата изисква да се посочи стих, който не принадлежи на дадено стихотворение – формат, при който помага само реалният досег с творбата. Следват задачи за съответствие между произведение и автор и между произведение и жанр, при които неверните варианти са съставени от правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася реплика с героя, който я произнася, в конкретен разказ. Биографичната задача изисква разпознаване на писател по няколко характеристики – месторождение, семейна среда, образование и литературна принадлежност. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърдения за герой, жанрова определеност, композиция и смисъл на заглавие едновременно. Две задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретно произведение и откриване на мотив, общ за две творби. Следва задача за особеностите на баладата като литературен вид и задача, изискваща да се назове мотив за две посочени произведения. Задачата с разгърнат отговор стъпва върху кратък цитат от „Немили-недраги“ и изисква той да бъде разтълкуван – какво внушава и какво твърди за цената на свободата. Финалната задача изисква формулиране на теза по въпрос, свързан с образа на познат литературен герой. Тя проверява умение, а не памет – способността позицията да бъде сведена до ясно и защитимо твърдение, което стои в основата на всяко интерпретативно съчинение. Отговорите следват задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за тълкуването на цитата. На учителя тестът дава готова годишна проверка с бърза проверка и ясна представа за нивото на класа преди края на учебната година. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване: показва кои творби и понятия са останали неусвоени, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на съчинение.