Тест по литература за разказа „По жътва“ на Елин Пелин – 13 задачи с отговори: жанр, въведение, образи, ролята на песента и размислите за селския живот. Жегата, която не прощава

Тестът обхваща разказа изцяло – от заглавието и пейзажа до финала – и проверява както познаването на съдържанието, така и разбирането на художествените средства. Задачите са 13 и са от няколко типа. Началните въпроси установяват автора и основния конфликт – проверка, при която близките по звучене варианти изискват точна преценка. Следва група от задачи с кратък писмен отговор на предвиденото място. Тук се посочват качества на единия герой, видовете характеристика, чрез които е изграден образът на героинята, и причините за страданието на хората в творбата. Тези задачи изискват наблюденията да бъдат назовани с правилните понятия, а не преразказани. Третата група е върху композицията и цитатите. Проверява се кой момент е кулминация – въпрос, който се появява два пъти в различна формулировка – както и кой от предложените цитати не принадлежи на текста. Отделна задача изисква да се разчете смисълът, който едно кратко наречие внася във финалния възглас. Четвъртата група обхваща твърденията за верността. Разгледани са ролята на пейзажа, значението на заглавието, реакцията на околните към песента и отношенията в семейството, както и обобщаващата оценка за смисъла на разказаната случка. Отделен въпрос изисква да се определи художественият похват в даден цитат. Последната задача е с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа: каква е ролята на песента в живота на героите – въпросът, който събира цялата творба в един извод. Отговорите са изведени накрая, с примерни решения при свободните задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за проверка след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Силната страна е вниманието към понятията. Няколко задачи изискват не просто наблюдение, а точното му назоваване – портретна характеристика, косвена характеристика, кулминация. Именно това се очаква при писмен и при устен отговор по литература. Особено полезен е въпросът за наречието във финалния възглас. Една-единствена дума променя смисъла на цялата сцена и я превръща от единичен случай в обобщение – наблюдение, което рядко се прави, а е ключово за разбирането на творбата. Ценна е и последната отворена задача. Песента присъства от началото до края на разказа и промяната в нейното звучене отразява целия ход на действието, така че отговорът изисква проследяване на цялата творба. За преподавателя отговорите съкращават проверката и дават мярка при свободните задачи. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък преговор върху разказа.

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

Петнадесет задачи, а форматите в тях са пет различни – от избор между четири възможности до довършване на изречение по памет. Именно последният формат прави теста труден. При две от задачите е даден само началото на цитат и трябва да се допише краят му. Тук налучкването не помага – текстът или се знае, или не. Материалът е върху „По жътва“ на Елин Пелин и е събран на три страници. Началото е фактологично: жанрова принадлежност и година на създаване. Втората задача е коварна – сред четирите години стоят близки помежду си, а една от тях е от съвсем друг период. Следва задача с отворен отговор за основния конфликт, при която трябва да се назоват двете страни. Тя стои на трето място, макар да е от най-важните – а отговорът ѝ определя цялото разбиране на творбата. Оттам проверката минава към композицията и съдържанието. Две поредни задачи търсят невярното твърдение, а трета изисква да се прецени с кой израз едно изречение не може да продължи. Този формат проверява логика, а не памет. Особено полезна е задачата за строежа на повествованието. Тя изисква да се разбере дали събитията следват естествения си ред, или има връщане назад – понятия, които се обясняват веднъж и после се питат постоянно. Средището са въпросите за героите и за песента. Задачата за песента изброява четири нейни роли и изисква да се посочи онази, която не ѝ принадлежи – разграничение, изискващо внимателен прочит. Отделен въпрос търси качеството, което не е присъщо на героите. Литературоведската част е с две задачи. Едната стъпва на приведен цитат и изисква да се разпознаят три изразни средства наведнъж. Другата тълкува един-единствен епитет, като сред четирите възможности стоят близки по значение думи и трябва да се избере най-точната. Финалната задача е отворена и изисква разсъждение защо смъртта на героинята може да се възприеме като жертвоприношение – въпрос, който не се решава с преразказ и подготвя за съчинение. Отговорите са изведени накрая в един ред, включително двете попълнени места и отговорът за конфликта. За преподавателя това е готова проверка за края на урока, без нужда от подготовка. Последната задача върши работа и поединично – като тема за писмена работа или като домашно. За ученика ползата е ясна: творбата е обходена от жанра до отделния епитет, а двете задачи с довършване подтикват към внимателен прочит на самия текст. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тест за входно равнище по литература в началото на осми клас. Деветнадесетте задачи обхващат творбите, изучени през предходната година, и позволяват още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Началото е съставено от четири таблични задачи за съотнасяне. Първата свързва творба с жанр, втората – герой с произведение, третата – персонаж с автор, а четвъртата – реплика с героя, който я произнася. Тази последната е особено сполучлива: тя изисква не само познаване на съдържанието, но и усет за това кой как говори. Следва група задачи за темите и мотивите. Проверява се коя тема не присъства в едно от изучените произведения и кой мотив не обединява няколко творби наведнъж. Втората задача е ценна, защото изисква поглед върху четири текста едновременно. Отделни въпроси се отнасят до строежа на творбите – какви са частите на композицията при един от разказите, какво внушава епилогът на едно стихотворение и какво се случва с героя в епилога на повестта. Обособена е и линия за жанровите белези. Един въпрос търси мотива, характерен за баладата, друг проверява какво не е вярно за същата творба, а трета задача изисква със свои думи да се докаже жанровата определеност на изучена елегия. Включени са и задачи за героите: кое качество не се отнася до познат комичен образ и как може да бъде разчетен ключов стих от стихотворение за изгнанието. Финалната част стъпва върху приложен откъс от разказ. Три задачи изискват свободен отговор: кой изрича цитираните думи, какво символизира появяващият се в тях образ и как се тълкува обръщението, с което героят се обръща към момичето. Именно тази последна група е най-стойностна. Тя не се решава с отбелязване, а изисква разчитане на конкретен текст – разпознаване на говорещия по начина му на изразяване, тълкуване на символ и вникване в едно-единствено обръщение, което разкрива цялото отношение между двамата герои. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор и при табличните е посочено съответствието, което прави проверката бърза при работа с цял клас. За задачите с разгърнат отговор е оставено място за писане и оценяването остава по преценка на преподавателя. Обхватът е широк, но задачите са кратки и тестът се решава в рамките на един учебен час. На учителя материалът дава готов инструмент за диагностика в началото на осми клас – показва кои творби са останали неусвоени и по кои теми е нужно връщане назад, преди да започне новият материал. На ученика служи за самопроверка и за преговор на изученото преди лятото.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Тест по литература върху стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов. Задачите са тринадесет и са придружени с точкуване – при всяка е посочено колко точки носи, което позволява оценяването да стане по предварително известна скала. Разпределението на точките е премислено и показва каква тежест има всеки тип задача. Въпросите с избираем отговор носят по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато писмено изложение, носи десет точки, тоест почти половината от общия сбор. Такова съотношение прави теста едновременно кратък и взискателен: механичното решаване на затворената част не носи висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с жанровата определеност на творбата и с началния ѝ пейзаж. Следват задачи, при които трябва да се разпознае стих, непринадлежащ на творбата, и да се посочи проблем или мотив, който в нея отсъства. Обособена е и линия за преценка на твърдения. Две задачи изискват да се определи кое твърдение за творбата е вярно и кое не е, като при тях се дават по две точки заради по-високата трудност. Отделни въпроси се отнасят до смисъла на приведен стих и до замисъла на автора. Задачата върху стиха е ценна, защото изисква тълкуване на кратък израз, а не преразказ на цялата творба. Четири от задачите изискват кратък свободен отговор с определен брой примери – два довода, два израза в пряко значение, два мотива. Този формат е удобен за оценяване, тъй като всеки от исканите елементи носи по една точка. Задачата за изразите в пряко значение заслужава отделно внимание. При творба, изградена предимно върху преносни образи, откриването на думи, употребени буквално, е по-трудно, отколкото изглежда, и изисква внимателен прочит на целия текст. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ започва с въпросителна дума, която изисква обяснение, а не изброяване. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, а при свободните са дадени примерни решения, като изрично е отбелязано, че са възможни и други верни отговори. Това уточнение е важно при задачи, изискващи собствени примери. За последната задача не е даден примерен отговор, което оставя оценяването изцяло по преценка на преподавателя. Малкият брой задачи е предимство: тестът може да се раздаде и в част от учебния час, а точкуването позволява оценката да се формира без допълнителни изчисления. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като част от въпросите изискват познаване на конкретни стихове. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване, която може да използва след изучаването на творбата. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и да прецени сам колко точки би събрал.