Тест по литература за 6. клас: „Бъчва със знания“ – 11 задачи с отговори

Всеки в семейството знае най-добре какво трябва да учи момчето, а самото момче знае съвсем друго. Настоящият тест разглежда тази комична ситуация и хората, които участват в нея. Тринадесет задачи са с избираем отговор и с по четири възможности. Началните установяват мястото на действието и повода за спора, а следващите проследяват предложенията на отделните членове на семейството и възраженията срещу тях – кой на какво държи и защо. Втора група задачи е насочена към характерите и отношенията: как се отнася по-големият брат към малкия, какво е отношението на автора към собственото му семейство и какво разкрива всеки от участниците в спора чрез позицията си. Тези въпроси проверяват дали ученикът долавя интонацията на текста – насмешка, зад която стои обич. Трета посока обхваща самия герой и начина, по който той усвоява знания: какво избира вместо учебниците, какво издава нежеланието му към сметките, как приема упражненията по фехтовка, какво го впечатлява в географските карти и как реагира, когато ученето се превърне в игра. Включена е и задача за смисъла на устойчив израз от текста – „херкулесова задача“, което е и упражнение по речниково богатство. Двете задачи със свободен отговор и с оставено място за писане изискват разсъждение с опора в текста. Първата пита какво означава истинското знание за героя и изисква пример, който показва начина му на учене. Втората насочва към семейството – как спорът разкрива характера на отделните му членове. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, които показват как се съчетават извод и конкретен пример. Ученикът упражнява разбиране на хумористичен текст – умение, което изисква повече внимание, отколкото четенето на сериозно повествование. Преподавателят разполага с материал за проверка след прочитане на главата, за упражнение в час или за домашна работа, а свободните задачи могат да послужат за разговор за различните представи за образование.

Спор без нито една обидена дума и без нито един победител – така изглежда семейното съвещание за бъдещето на най-малкия. Настоящият тест се съсредоточава именно върху тона на тази сцена и върху характера на героя. Тринадесет задачи са с избираем отговор и с по четири възможности. Първата група е насочена към атмосферата и участниците: какъв е тонът на спора, каква реплика подхвърля по-големият брат, с каква дума го иронизира, как се държи майката сред различните мнения и какво обединява всички предложения въпреки разликите между тях. Отделен въпрос търси кой от близките разсъждава най-практично. Втора група задачи е посветена на самия герой: кое занимание му е най-чуждо, какво го привлича в часовете по история, какво общо има между уроците по фехтовка и по танци, защо предпочита да учи сред природата и как изобщо възприема образованието, което му предлагат. Тези въпроси изграждат последователен портрет, а не проверяват отделни подробности. Отделна задача се спира на старинните географски карти, които впечатляват момчето, а друга – на отношението на автора към описаната сцена, което определя цялата ѝ тоналност. Двете задачи със свободен отговор и с оставено място за писане са различни по характер. Първата изисква кратка характеристика на героя и посочване на онова, което го отличава от останалите. Втората е творческа и поставя ученика в положението на член от семейството – той трябва сам да предложи начин на учене и да обоснове предложението си с примери от текста. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително конкретно предложение за начин на учене, съобразено с интересите на героя. Ученикът упражнява характеристика на герой и изказване на собствено мнение, подкрепено с текста – две от най-често изискваните умения. Преподавателят разполага с материал за проверка, за упражнение в час или за домашна работа, а последната задача е подходяща и за разговор в клас за различните начини на учене.

Вариант за входно равнище по литература, съобразен с учебното съдържание за шести клас. Тринадесет задачи в кратка форма показват какво е усвоено трайно и какво се е загубило през ваканцията – информация, която учителят получава още в първите дни на новата учебна година. Проверката обхваща творби от различен характер – български и преводни, поетични и прозаични, разкази и откъси от по-обемни произведения. Сред разглежданите текстове са „Косачи“ и „Художник“, „Бъчва със знания“, „Братчетата на Гаврош“, „Принцът и просякът“, „Малкият принц“, „Серафим“, „География“, „Хубава си, моя горо“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, както и главите „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“. Този обхват позволява да се провери цялата учебна година наведнъж. Задачите с избираем отговор покриват няколко умения. Проверява се съотнасянето на творба с нейния автор, разпознаването на герой, определянето на жанр, откриването на водеща тема и на основен мотив. Отделна задача изисква посочване на мотив, общ за две произведения – умение, което подготвя за съпоставителните задачи през седми клас. Литературните понятия са застъпени с две задачи от различен тип. Първата е с отрицателна формулировка и се отнася до функциите на пейзажа в художествения текст, като изисква точно разграничаване между това, което пейзажът върши, и това, което не му е присъщо. Втората изисква назоваване на видове характеристика на литературен герой – свободен отговор, при който ученикът трябва сам да си спомни термина. Свободните отговори са няколко и с различна трудност: допълване на изречение с обяснение за постъпка на герой, изброяване на герои от посочени творби, свързване на заглавие с герой в таблична форма. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя е насочена към епизод от „Под игото“ и изисква разсъждение върху това как едно училищно събитие засяга не само децата, а и възрастните – задача за тълкуване, а не за възпроизвеждане. Отговорите са изнесени след задачите, включително примерни формулировки за свободните отговори и попълнените съответствия. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на учебната година, с бърза проверка и възможност да се раздаде без подготовка. На ученика служи за самопроверка преди старта на седми клас: показва кои произведения са забравени и кои литературни понятия се нуждаят от освежаване, преди да започне новото учебно съдържание.

Началото на седми клас поставя въпроса какво реално е останало от изучаваното година по-рано. Настоящият тест дава отговор на този въпрос чрез тринадесет задачи, обхващащи произведенията от учебното съдържание за шести клас. Проверката е построена върху творби от различен характер – български и преводни, стихотворения, разкази и откъси от романи. Сред тях са „Серафим“ от Йордан Йовков, „География“ от Иван Вазов, „Художник“, „Бъчва със знания“, „Братчетата на Гаврош“, „Косачи“, „Отечество любезно, как хубаво си ти!“, както и главите „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“. Обхватът позволява да се провери познаването на цялата година, а не на отделен раздел. Основната част включва задачи с избираем отговор, които покриват няколко различни умения. Проверява се съотнасянето на творба с автор, разпознаването на герой и на произведението, от което идва, определянето на жанровата принадлежност чрез задача с отрицателна формулировка, както и разпознаването на водеща тема и на основен мотив. Отделна задача изисква откриване на общ мотив в две творби – умение, което подготвя за съпоставителните задачи в седми клас. Включена е и задача върху литературните понятия – за видовете характеристика на герой, с формулировка, изискваща да се посочи невярното твърдение. Този тип задача проверява точното разбиране на термина, а не общата представа за него. Отделна група задачи изисква свободен отговор. Едната е за допълване на изречение, друга – за посочване на функции на пейзажа в художествения текст, трета – за назоваване на герои от конкретни творби. Включена е и таблична задача за свързване на заглавие с герой. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане. Тя изисква разсъждение върху обединяващата роля на едно събитие в живота на общността – задача, която проверява не запомнено съдържание, а умение за тълкуване. Отговорите са изнесени след задачите, включително примерни отговори за свободните и таблично подредените съответствия. На учителя тестът дава готов инструмент за диагностика в началото на учебната година – показва с какви знания идва класът и къде е нужно връщане назад преди новия материал. Проверката е бърза благодарение на отговорите, а форматът позволява раздаване без допълнителна подготовка. На ученика материалът служи за самопроверка преди началото на седми клас или за преговор на изученото през шести – решаването показва кои творби са забравени и кои литературни понятия се нуждаят от освежаване.

Проверката върху раздела „Човекът и природата“ изисква едновременно познаване на текстовете и разбиране на посланията им. Този тест обединява двете изисквания в 18 задачи – 17 с избираем отговор и една с разширен отговор. Първата група задачи е посветена на стихотворението „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов. Проверяват се темите, които творбата засяга, образът на гората и цитатите, свързани с него, както и чувствата, които стихотворението поражда. Включена е задача с пропусната дума в поетичен откъс, която изисква точно познаване на текста. Втората група се съсредоточава върху „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Тук вниманието е насочено към разпознаването на цитати от творбата и отделянето им от чужди стихове, към тона на поетическото послание, към използваните художествени средства и към промяната в обичайния словоред. И тук има задача за допълване на липсваща дума в стих. Третата група е свързана с откъсите от главата „Бъчва със знания“ от „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл – жанрова принадлежност, реплики на героите, интересите на Джери, отношението на семейството към тях и начинът, по който протичат уроците. Отделна задача изисква да се открие общото между три цитата и да се разпознае използваното художествено средство. Последната задача е с разширен отговор и оставено място за писане – тя изисква ученикът сам да обоснове защо Джери е благодарен на своя първи учител. Материалът завършва с ключ с верните отговори на всички задачи, а към разширения въпрос е дадено примерно начало на отговора, което задава посоката на разсъждението, без да го изчерпва. Тестът е подходящ за класна работа и текущ контрол, за обобщение след приключване на раздела, за самостоятелна подготовка и за преподаватели, които търсят готов вариант с по-широк обхват.

Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.