Правопис на думата — променливо я, непостоянно ъ и съгласни. 25 задачи с отговори

Правописът се проверява най-точно тогава, когато задачите обхващат едновременно всички правила, а не се групират по теми. Този тест е съставен именно така – 25 задачи с избираем отговор, в които правилата се редуват и ученикът не може да разчита на предварителна нагласа. Първата част е насочена към правописа на отделната дума. Проверяват се променливото я при съществителни, прилагателни и производни думи; непроизносимите съгласни в характерни съчетания; обеззвучаването и правописът на представки; правописът на съществителните от чужд произход, завършващи на -ия; удвояването на съгласни при членуване на съществителни от женски род и при числителни имена; непостоянната гласна ъ и нейното изпадане при формообразуване. Включена е и задача за разграничаване на две глаголни форми от различен вид, при които мястото на гласната се променя. Втората част обхваща главните и малките букви: съставни географски имена, названия на празници, названия на езици, съставни собствени имена от чужд произход, наименования на институции, названия на художествени стилове, абревиатури, станали нарицателни, притежателни и относителни прилагателни от лични имена, заглавия на литературни произведения и названия на географско-политически общности. Третата част проверява слятото, полуслятото и разделното писане – сложни прилагателни от подчинително и от съчинително съчетание, наречия с равноправни съставки, форми за степенуване, писането на „не“ с глагол и с прилагателно, съкратени сложни съществителни и устойчиви предложни изрази. След задачите са дадени верните отговори, като всеки от тях е обоснован – формулирано е правилото, посочен е начинът за проверка и е обяснена разликата между сходните случаи.

Двадесет задачи, двадесет отделни правила – и нито едно повторение. Това е основното достойнство на теста: той не се върти около две-три любими теми, а покрива нормата широко, като на всяко правило отделя точно по един въпрос. Всички задачи са с изборен отговор и с обяснение накрая. Правописът на гласните е застъпен с няколко задачи. Проверяват се редуването, което зависи от следващата сричка, съчетанието, характерно за думите от чужд произход, гласната, която изпада при формообразуване, и правилото за буквеното съчетание в многосрични думи. Четири различни явления, четири отделни въпроса. Съгласните имат свой блок. Едната задача е за буквата, която се пише в края на думата въпреки изговора, а две други – за случаите, в които се пишат две еднакви съгласни: веднъж при прилагателни от определен тип и веднъж при съединяване на представка с корен. Голямото писане е проверено с три задачи: при названията на културно-историческите епохи, при дните, месеците и паричните единици и при учтивата форма. Тези три случая покриват почти всичко, което се греши в практиката. Слятото, полуслятото и разделното писане е най-обемният дял. Отделни въпроси разглеждат кога думата се пише слято, кога с тире и как се оформя съчетание с буквено съкращение. Тук е и задачата за частицата за отрицание пред различни части на речта. Включени са и два въпроса, които излизат отвъд чистия правопис: за наставката, при която изпада съгласна при образуване на прилагателно име, и за глаголните форми, при които коренната съгласна се запазва. Подредбата е тематична и удобна за разчитане на резултата: гласни, съгласни, главни букви, слято и разделно писане, словообразуване и накрая изговор. Всяко явление е събрано на едно място. Особено ценна е правоговорната част. Три задачи се занимават с изговора: какво представлява случаят, при който една дума има две правилни ударения, кога ударението остава на мястото си при множествено число и в коя дума при изговор изпада съгласна, която обаче се пише. Такива въпроси рядко влизат в тест, а са част от нормата наравно с правописа. Финалната задача е за слетите съюзи и предлози – кратка, но полезна проверка. Обясненията към отговорите са изчерпателни. Всяко от тях формулира самото правило, а после посочва и защо останалите варианти са неверни – така последната страница се чете като кратък справочник по норма. Неверните варианти навсякъде са изградени като реални грешки – такива, каквито се срещат в ученически и в служебни текстове, – а не като случайни изкривявания. Обемът е удобен: двадесет кратки задачи се решават и обсъждат в рамките на един учебен час. За учителя: готова проверочна работа с широк обхват и с бърза проверка, а обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: самопроверка, която показва точно кое правило не е усвоено, и справочник, към който да се връща.

Книжовната норма се проверява най-точно тогава, когато задачите обхващат едновременно принципите, на които тя се гради, и конкретните правила, произтичащи от тях. Настоящият тест предлага 25 задачи с избираем отговор, обхващащи целия обобщителен раздел, като към всеки отговор е дадено обяснение и, където е необходимо, проверочна дума. Началните задачи разглеждат правописните принципи – разпознаване на думи, изписани по фонетичния и по историческия принцип, както и терминологичните съответствия на понятието книжовен език. Следваща група задачи е свързана с изговора и с несъответствията между изговор и писане: проверка на неударена гласна чрез сродна дума, наличие на съгласна, която не се произнася, но задължително се изписва, обеззвучаване на крайна съгласна и типичната грешка, произтичаща от изпускане на съгласна при писане. Обособен раздел е посветен на конкретни правописни правила – условията за изписване на „я“, изпадането на вметнатото „ъ“ при промяна на формата, изписването на групите с „ръ“ и „ър“ в многосрични думи, глаголните форми при глаголи с определен коренен състав и правописа на думите с двойни съгласни. Значителна част от задачите разглеждат употребата на главните и малките букви: едносъставни и съставни собствени имена, притежателни прилагателни от имена на лица, названия на дни, месеци и сезони, жителски названия и учтивата форма в писмено обръщение. Заключителните задачи обхващат слятото, полуслятото и разделното писане – сложни думи със съединителна гласна, наречия от предлог и наречие, думи с представки от чужд произход, съчетания с равноправни съставки, съществителни с поясняваща втора част, словосъчетания от две съществителни и писането на частицата „не“ с глагол. Материалът е подходящ за обобщителен преговор, за подготовка преди контролно или изпит и за самостоятелна проверка на знанията.

Двете най-често смесвани правописни области – кога се пише главна буква и как се изписват сложните думи – са обединени в един тест с 25 задачи с избираем отговор. Първата половина е посветена на главните и малките букви. Разгледани са дните от седмицата, месеците и названията на художествени стилове; съставните названия на улици и площади с родово определение; географските имена от няколко думи; наименованията на институции; названията на празници; притежателните прилагателни от лични имена и прилагателните за народност; названията на длъжности и титли; заглавията на литературни произведения; посоките на света и названията на географски области; названията на небесни тела в различно значение; инициалните абревиатури. Втората половина обхваща слятото, полуслятото и разделното писане. Проверяват се сложните прилагателни от подчинително и от съчинително съчетание; наречията, образувани от предлог и друга дума; съставните местоименни изрази; формите за степенуване и разграничаването им от предлога „по“; устойчивите изрази с равноправни и с повтарящи се съставки; сложните съществителни, при които втората част се пояснява от първата; думите с несамостоятелна първа съставка; писането на „не“ с глагол, с прилагателно и с деепричастие; числителните имена; съставните съюзи. Формулировките изискват преценка за няколко думи едновременно – в един ред или в цяло изречение, – което прави проверката по-надеждна от разпознаването на отделна дума. След задачите са дадени верните отговори, всеки от които е придружен от обяснение на приложеното правило и на разликата между близките случаи, включително как се членуват сложните съществителни с малко тире.

Тестът проверява прилагането на нормата там, където изговорът и писането се разминават най-често. В началото е поместен опорен текст за разликите между устната и писмената реч и за правилата при сложните думи, а първите пет задачи стъпват изцяло върху него. Следващата част съдържа задачи с избираем отговор. Обособена група е насочена към правоговорните явления, представени чрез примери за изговор – обеззвучаване на съгласна в края на думата, изпадане на съгласна при струпване и запазването на всички букви в писмената форма. Друга група задачи разглежда конкретни правописни случаи: редуването на променливото „я“ и „е“ в различни форми на думата, подвижното „ъ“ и позицията му спрямо съгласните, книжовните глаголни форми за първо лице единствено число и трето лице множествено число, както и членуването на съществителни от мъжки род, назоваващи лица и предмети. Обширна група задачи е посветена на сложните думи и на съчетанията: изписване на съставните цветови прилагателни, полуслято писане при равноправни части, слято писане на утвърдени заемки, оформяне на съчетания със съкращения и производни от тях, както и употребата на главните и малките букви при названия и наименования. Практическата част включва три задачи от открит тип: поправяне на пет неправилно изписани съчетания с формулиране на правилото към всяко, посочване на по два примера с обяснение за променливото „я“ и за подвижното „ъ“, както и съставяне на кратък текст, в който трябва да бъдат употребени три зададени езикови явления. Приложени са верните отговори с обяснения и примерни решения на отворените задачи, включително примерен текст по последната задача. Подходящ е за обобщителен преговор, за упражнение в учебния час и за самостоятелна подготовка.

Два израза означават едно и също – но единият се пише в една дума, а другият в две. Тъкмо такива несиметрични правила правят темата за наречията и предлозите по-трудна, отколкото изглежда. Настоящият тест ги подрежда в двадесет въпроса и добавя към тях нещо, което рядко се проверява: границата между писмената и устната норма. Началните въпроси са за степенуването. Проверява се изписването на сравнителната и на превъзходната степен с малко тире без интервали, като сред вариантите нарочно са включени разредено тире, дълго тире и разделно написване – три грешки, които в набран текст изглеждат почти еднакво. Отделен въпрос противопоставя форма с тире на дума, при която тире изобщо не се поставя. Следващият смислов кръг обхваща слятото писане. Няколко въпроса проверяват наречия за място и за време, образувани от предлог и друга дума, а самостоятелен въпрос съпоставя слято написано наречие с израз от две думи, който на слух звучи по същия начин. Именно това съпоставяне прави правилото запомнящо се. Отделна линия е за наречията, при които отрицателната частица е сраснала с думата. Три последователни въпроса разглеждат такива случаи и изискват разграничаването им от изкази, в които същата частица остава самостоятелна. Следва проверка на удвоеното „н“: кога наречието се пише с две букви заради произхода си от прилагателно на „-нен“ и кога остава с една. Отделен въпрос изисква да се посочи правилната връзка между прилагателното и произлязлото от него наречие. Значителен дял е за предлозите – разделното им писане, изборът на удължена форма пред дума със съответния начален звук и същият избор при предлога за съвместност. Самостоятелен въпрос разглежда формата пред число, записано с цифра, където решението зависи от произношението. Заключителните два въпроса са за правоговора и стила: в коя житейска ситуация двата варианта се чуват свободно, без това да е грешка, и в какъв текст е допустимо отклонение заради ритъм и благозвучие. Тези въпроси показват, че правилото не е самоцелно, а обслужва яснотата и звученето. Езиковият материал е взет от познати всекидневни положения – прибиране у дома, търсене на изгубен молив, почивка в игра, украсяване на плакат, така че правилата се прилагат върху жив текст. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава правилото и посочва къде точно е нарушението. Всички условия следват един модел: сред четири близки изречения се търси единственото без допусната грешка, а разликата често е един интервал. Стойността на темата идва от честотата ѝ: наречията и предлозите се срещат в почти всяко изречение, а грешките в тях се натрупват незабелязано и правят целия текст небрежен. Затова задачите не изискват заучаване на списък от думи, а разбиране откъде идва всяко правило – от произхода на думата, от началния звук на следващата или от начина, по който изразът се произнася. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит.