Тест по български език върху речевото общуване и текста – 20 задачи с отговори и обяснения за официалното общуване, речевия етикет, темата и подтемите, повествованието, описанието и разсъждението

Един ученик може безпогрешно да изрецитира определението за разсъждение и в същия час да напише описание, когато от него се иска мнение. Разминаването между наученото и приложеното е точно това, което този тест е направен да улови. Началото е сцена от учебен час: учителка задава въпрос, ученичка отговаря, следва реплика на одобрение. Пет задачи разглобяват този кратък епизод — какъв е стилът на общуване, какъв тип е изказването на ученичката, какво издава реакцията на учителката, коя от четири предложени реплики отговаря на изискванията за учтивост и как е изграден самият текст. Ученикът не преразказва определения, а ги прилага върху конкретни изречения. Оттам нататък тринадесет задачи покриват понятийния апарат на раздела. Част от тях питат директно — какво е тема, какво е подтема, кога се отваря нов абзац, какво показва речевият етикет. Друга част обръща посоката: дава се примерно изречение и ученикът трябва да разпознае какво е то — описание, разсъждение или текст, свързан чрез местоимение. Тази смяна на посоката е важна, защото знанието на определението и умението то да бъде приложено не са едно и също. Финалът на теста е практически. Две задачи с място за писане искат от ученика да произведе текст сам: веднъж описание с изрично посочени езикови средства, втори път разсъждение по зададена тема, задължително с личен пример. Тук вече няма опции за избор — има само собствен текст. Отговорите обхващат всички задачи. При затворените въпроси всеки верен избор е придружен от едно изречение, което посочва защо именно той е правилният. При двете отворени задачи са приложени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са изпълнени — така те служат едновременно като критерий при оценяване и като образец, който може да се покаже на класа. Тестът работи в няколко посоки. Учителят получава готова контролна работа или преговор на раздела, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си и да види кое от изучаваното разпознава уверено и кое само му се струва познато. А двете писмени задачи накрая го поставят в положението, което най-често го чака на изпитване — да напише текст, а не да избере отговор.

„Добър ден“, „моля“, „благодаря“ — три израза, които всеки ученик знае, но не всеки разпознава като част от система с правила. Речевият етикет не е списък от вежливи думи, а умение да преценяваш ситуацията, а точно това умение обикновено остава непроверено. Настоящият тест го поставя в центъра си. Отправната точка е кратка битова сцена: покупка в квартална пекарна, разменени няколко реплики между купувач и продавачка. Върху нея са построени първите пет задачи — определяне на вида общуване, откриване на етикетните формули, преценка какво впечатление оставя поведението на героя, разпознаване на типа текст и разчитане на смисъла на конкретна прощална реплика. Ситуацията е ежедневна и позната, което позволява на ученика да разсъждава върху нея свободно, без да се затруднява от съдържанието. Следващите тринадесет задачи проверяват понятията от раздела, но по различни начини. Едни питат директно за определение — какво е официално общуване, какво е подтема, кога се отваря нов абзац. Други дават готово изречение и искат ученикът да открие в него темата, ключовата дума или средството за граматическа свързаност. Трети предлагат четири изречения и питат кое от тях е описание или разсъждение. Тази смяна на ъгъла проверява дали понятието е разбрано, а не само запомнено. Последните две задачи изискват собствен текст с място за писане: описание на познато пространство с посочено изискване за езикови средства и разсъждение по зададен въпрос със задължителен личен пример. Така от разпознаване тестът преминава към създаване. Отговорите покриват целия тест. Всеки от осемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор. Към двете отворени задачи са дадени примерни ученически текстове, а под всеки от тях е отбелязано кои признаци на съответния тип текст са налице — което ги прави годни и за критерий при оценяване, и за образец пред класа. За учителя това е готова контролна работа или преговор на раздела без нужда от допълнителна подготовка и без изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е начин да провери сам къде стои: кое разпознава уверено, кое обърква и дали може да напише текст от определен тип, а не само да избере правилната буква.

Всеки текст изпълнява определена задача в общуването – единият кани, другият съобщава, третият доказва. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези задачи и умее сам да състави съответния текст. В началото е поместена ученическа покана за откриване на обновена библиотека. Първите три задачи изискват четене с разбиране на делови текст: към кой вид принадлежи той, кога и къде ще се проведе събитието. Тези привидно прости въпроси проверяват умението да се извлича точна информация, а не да се запомня приблизително. Следващата група задачи е посветена на деловите текстове в общуването: какво е предназначението на поканата, кои елементи задължително присъстват в нея, кое обръщение е подходящо за официално начало, кое не е задължителна част на обявата и какво съдържа тя. Най-обхватната част се отнася до научния текст и научния отговор като форма на общуване. Задачите проверяват какво е характерно за този стил и какво не му е присъщо, какво означава теза, какво включва доказателствената част, кое твърдение за връзката между теза, аргументи и извод е вярно, какво представлява понятийната система и коя дума наричаме ключова. Отделни въпроси разглеждат какво е неуместно в научен отговор и какво се изисква при устно изложение по научна тема. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя научен въпрос, на който трябва да се отговори с теза, два аргумента и извод. Втората изисква съставяне на обява по зададена тема с изрично посочени части. Третата проверява дали ученикът може да изброи и обясни трите основни части на научния текст. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готов научен отговор, готова обява и обяснение на трите части с примери към всяка. Ученикът получава обобщение на целия раздел и три образеца, по които може да се ориентира при самостоятелно писане. Преподавателят разполага с обхватен материал за обобщителна контролна работа по темата, а частите могат да се използват и поотделно според акцента на урока.

Обобщителна проверка, която събира на едно място всичко изучено за текста като средство за общуване – от кратката обява до аргументирания отговор по нравствен въпрос. В началото е поместена обява от училищен вестник. Върху нея са построени първите пет задачи: какъв е видът на текста, какъв е стилът му, кой е авторът, какво е комуникативното намерение и към кого е насочен. Тези задачи изискват четене с разбиране, но и владеене на понятията подател, стил и комуникативно намерение. Втората част обхваща различните видове текст и ситуации на общуване: какво представлява текстът в масовата комуникация, какво съдържа научно-популярният текст, какво е характерно за официалното общуване и коя от изброените ситуации е неофициална. Отделни задачи проверяват какво не е част от обявата, какво представлява дискусията, какво е форумно изказване и какво се изисква при отговор на нравствен въпрос. Трета посока е свързана с редактирането и със структурата на аргументативния текст: какво означава редактиране чрез добавяне, каква е целта на редакцията, какво е теза и какво представлява антитезата – понятие, което обикновено затруднява учениците. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата поставя изречение с езикови недостатъци, което трябва да бъде редактирано чрез съкращаване и заместване. Втората изисква кратък аргументиран отговор по нравствен въпрос. Третата е свързана с личния читателски опит – ученикът трябва да посочи научно-популярен текст, който е чел, да каже какво е научил от него и кой е неговият подател. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително редактиран вариант на изречението с обяснение какво точно е променено и защо. Ученикът получава пълен преговор на раздела и възможност да провери както познанията си за понятията, така и уменията си да пише и редактира. Преподавателят разполага с готов обобщителен материал за края на темата, подходящ за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа, а разнообразните формати позволяват задачите да се използват и на части.

Всеки текст в общуването преследва своя цел – да продаде, да покани, да докаже. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези цели и умее да състави подходящия текст за всяка от тях. В началото е поместена кратка обява за продажба. Върху нея са изградени първите три задачи: към кой вид принадлежи текстът, кой е призивът към действие в него и каква е основната му цел. Второто изискване е особено полезно, защото проверява дали ученикът разпознава функцията на дадена част, а не само съдържанието ѝ. Следващата част обхваща научния отговор като форма на общуване. Задачите изискват да се определи какво представлява той, коя е вярната последователност при съставянето му, какво означава аргумент, кое не е характерно за научния стил и какъв е самият стил. Отделни въпроси проверяват какво е термин, какво представлява ключовата дума, какво съдържа понятийната система и какво се изисква при устно изложение. Трета група задачи се връща към деловите текстове: с какво е подходящо да започне обявата, кое не е нейна черта, кое не е елемент на поканата, кое обръщение е уместно за нея и какво е нейното предназначение. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане, като всяка изисква самостоятелен текст. Първата – изброяване и обяснение на трите части на научния отговор. Втората – цялостен научен отговор по зададен въпрос с теза, два аргумента и извод. Третата – съставяне на делова покана до родители с изрично изброени задължителни елементи и изискване за подходящ стил. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към творческите задачи са предложени примерни текстове – готово обяснение на трите части, готов научен отговор и цялостен образец на делова покана. Ученикът има възможност да сравни собствената си работа с готовия образец и да види къде е пропуснал задължителен елемент. Преподавателят разполага с материал за обобщителна контролна работа по темата, като тестовата и творческата част могат да се използват заедно или поотделно.

Двадесет и петте задачи в този вариант поставят учебното съдържание в конкретни житейски положения – разходка, музей, тържество, електронно писмо до непознат – и изискват преценка според ситуацията, а не възпроизвеждане на заучени формулировки. Началните упражнения се отнасят до връзката между звук и буква и до разграничаването на официална от неофициална обстановка. Отделни задачи насочват вниманието към участниците и към предмета в дадена речева ситуация, както и към съчетаването на два признака едновременно – официалност и устна форма. Следващият дял е посветен на електронната среда. Задачите разглеждат търсенето на информация, публичния характер на написаното в интернет, изискванията към съобщение до непознат човек, кратките публикации в социална мрежа и оформянето на електронно писмо. Дялът за речевия етикет включва формула за посрещане на гости, изрази от чужд произход в неофициалното общуване, значението на подчертаването на дума в изказването и случай, в който прекалено официален изказ звучи неуместно. Отделна задача изисква преценка коя точно дума носи логическото ударение при различни варианти на едно и също изречение. Дялът за текста обхваща средствата за свързаност – повторение, синоними и местоимения, – ролята на абзаца, точността на заглавието спрямо темата и функцията на ключовите думи. Заключителната група разпознава художествен, разговорен и официално-делови текст, разграничава описанието на външност от описанието на характер, разглежда разместването на действията във времето и завършва със задача за откъс, в който присъстват и трите начина на изграждане. Към всяка задача е приложен верният отговор с обяснение. На преподавателите тестът служи за обобщителен преговор, за контролна работа и за оценяване в края на раздела, а обясненията улесняват проверката. На учениците той дава възможност за самопроверка и за подготовка преди класно, изпитване или външно оценяване.