Родното и чуждото – тест по литература върху „Железният светилник“, „Бай Ганьо журналист“ и „Балкански синдром“ с 15 задачи, работа с два откъса и задача за теза

Осемнадесет задачи върху три творби едновременно – и то подредени така, че едни и същи въпроси се задават последователно за всяка от тях. Именно това устройство прави теста различен. Той не проверява трите произведения поотделно, а ги съпоставя: една и съща тема, разгледана през три различни епохи и три различни жанра. Материалът е върху родното и чуждото и обхваща „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Бай Ганю журналист“ на Алеко Константинов и пиесата „Балкански синдром“. Началото е тройно. За всяка творба поред е зададен въпрос от вида „кое не е вярно“, при който сред четирите твърдения три описват действителни особености, а едно противоречи на замисъла. Формат, изискващ да се познава цялата творба, а не отделен момент. Средището са задачите за героите и жанра. При всяка творба се пита кой герой носи основния смисъл и към кой жанр принадлежи текстът – при това с четири близки жанрови определения, между които разграничението е фино. Особено ценна е поредицата за въздействието. Три последователни задачи търсят похвата, който не се среща в съответната творба – а сред възможностите стоят реални литературни средства. Тук се решава дали е разбран начинът, по който всеки автор въздейства. Следват три задачи за изразните средства, всяка стъпваща на конкретен образ или реплика от съответната творба. Сред възможностите винаги стоят четири близки понятия, което прави избора истинска проверка. Финалната част е с три отворени задачи и е най-стойностната. Първата иска да се допълнят три изречения – по едно за всяка творба, – като се посочи откъде идва убеждението в превъзходството на своето. Отговорите се оказват три различни причини. Втората привежда две почти еднакви реплики от две различни творби и изисква да се обясни какво обществено поведение се осмива чрез тях. Задача, която прави съпоставката осезаема. Третата тълкува кратък израз от пиесата и изисква разсъждение върху разминаването, което той назовава. Отговорите са пълни, а при трите отворени са дадени примерни. Преподавателят получава готово контролно за цял раздел, което не изисква подготовка. Примерните отговори служат за мерило при оценяването, а трите отворени задачи вършат работа и поединично – като теми за писмена работа. Ученикът обхожда три творби наведнъж и получава готов модел за съпоставка – умение, което се изисква при матура и се упражнява рядко. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Три произведения от три различни епохи, обединени от една тема – и тест, който ги проверява така, че съпоставката между тях се получава от само себе си, без да е нужно да бъде правена отделно. Устройството е симетрично и в него е основното достойнство на материала. Всяко от трите произведения получава по пет задачи, зададени в сходен ред, а последните пет са общи и за трите. Така „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов и „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев се обхождат поотделно, а накрая се събират в обща картина. Началото е върху романа. Петте задачи проследяват водещата тема, централния символ и неговото значение, главния носител на определена ценностна позиция и основния конфликт. Подредбата е обмислена: от най-общото към конкретния образ. Следва блокът върху фейлетона. Тук въпросите засягат отношението на героя към една професия, качеството, което се осмива, обектът на авторовата критика, начинът, по който героят използва положението си, и характерът на самия образ. Пет въпроса, които заедно изчерпват творбата. Третият блок е върху пиесата и следва същата логика: какво стои зад заглавието, кой герой представлява определен обществен тип, какво критикува авторът, как се проявява явлението в поведението на героите и какво послание отправя творбата. Финалната пета част е най-стойностната, защото излиза извън отделните текстове. Първият въпрос търси онова, което обединява трите произведения, а следващите три разглеждат поотделно как всеки от централните образи се отнася към чуждото. Последната задача извежда общата идея. Тук проверката вече не е върху една творба, а върху умението те да се мислят заедно – точно това се изисква при съпоставителна тема. Формулировките са изградени внимателно: възможностите не са явно грешни, а представляват различни, но по-неточни тълкувания, затова се търси най-точното от тях. Това прави теста по-труден, отколкото изглежда при първи поглед. Всички задачи са с по четири възможности, а отговорите са изведени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. На преподавателя тестът дава готова проверка след цял тематичен раздел, без нужда от подготовка. Отделните блокове вършат работа и поединично, а последната част – самостоятелно, като въведение към съпоставително съчинение. За ученика ползата е двойна: тестът припомня трите творби поотделно и същевременно подрежда общото между тях – най-трудното при подготовка за изпитване. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома.

Роман, сатиричен разказ и абсурдна пиеса – трудно е да се намерят три по-различни текста, поставени под една обща тема. Точно затова обобщението на дяла „Родното и чуждото“ изисква повече от преразказ: нужно е да се види какво прави сблъсъка между свое и чуждо еднакво важен и в трите творби. В обхвата на теста влизат „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов и „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев. Задачите са 20 и следват три различни формата. Затворената част включва 15 въпроса с по четири разгърнати варианта. При романа се проверяват основната тема, олицетворението на чуждото, представата за родното и мястото на двама от централните образи. При сатиричния разказ – ролята на героя в новото му поприще, действието на иронията и формата, в която чуждото присъства в текста. При драматургичната творба – какво разкриват диалозите, какъв смисъл носи един необичаен образ и как е представено родното. Заключителните задачи са обобщаващи: какво свързва трите произведения, каква е целта на използваните похвати и какво е отношението на творбите към чуждото. Средната част съдържа 3 задачи с кратък отговор от едно изречение, по една за всяка творба – върху заглавния символ, върху опасността, показана чрез една професия, и върху смисъла на един неочакван елемент в сюжета. Финалните 2 задачи изискват разгърнат отговор от 3–4 изречения: съпоставка между подходите на двама от авторите към родното и обобщение върху напрежението между родно и чуждо в целия дял, подкрепено с примери. Отговорите са изведени накрая – с кратко пояснение при избираемите задачи и с примерни решения при свободните. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дяла, за преговор преди срочна оценка и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, с място за писане, а решаването се вмества в един учебен час. Основната полза от теста е в съпоставителната част. Трите творби принадлежат към различни жанрове и епохи, а учебната програма ги обединява около една тема – именно тази връзка обикновено остава неясна за учениците. Задачите я правят видима, като изискват едни и същи аспекти да бъдат проследени във всеки от текстовете и едва след това обобщени. За преподавателя това е готова проверка върху целия дял, с равномерна трудност и с отговори, които правят оценяването бързо и еднозначно. За ученика, който се готви самостоятелно, обясненията към верните варианти връщат към конкретни моменти от творбите, а примерните решения на свободните задачи показват какъв обем и каква степен на конкретност се очакват при отговор на литературен въпрос или при съчинение по обобщителна тема.

Три текста, три различни начина чуждото да влезе в българския свят – като власт, като поза и като нещо съвсем непознато. Тестът проследява точно тези три форми и проверява дали ученикът разпознава общата тема под много различните ѝ въплъщения. Проверката обхваща „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов и „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев. Задачите са 20 и се движат в три формата. Затворената част включва 15 въпроса с по четири разгърнати варианта, разпределени равномерно между трите творби. При романа се проверяват формата, в която се проявява чуждото, смисълът на заглавния символ, ролята на образа, който въплъщава съпротивата, и на образа, свързан с изкушението, както и ценностната посока на един от героите. При сатиричния разказ – начинът, по който се изопачава родното, основното средство на героя, функцията на иронията и онова, което тя разобличава. При пиесата – значението на сцената като пространство, представата за родното, характерът на комизма и обектът на осмиване. Последната задача изисква обобщение върху общото между трите произведения. Формулировките на вариантите са разгърнати и близки по смисъл, така че отговорът се извежда от разбиране, а не от разпознаване. Втората част съдържа 3 задачи с отговор в едно изречение – за основния конфликт в романа, за употребата на едно ключово понятие в разказа и за жанровата определеност на пиесата. Финалните 2 задачи изискват анализ от 3–4 изречения: как чуждото пречи на изграждането на родната идентичност в романа и съпоставка между двата водещи похвата – иронията и абсурда – като средства за разкриване на обществени проблеми. Втората задача е особено ценна, защото свързва два различни по епоха текста през начина им на въздействие. Отговорите са приложени накрая, с кратки пояснения при избираемите задачи и с примерни решения при свободните. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дяла, за преговор и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Равномерното разпределение на въпросите между трите творби е предимство при оценяването: резултатът показва не само общо ниво, а точно коя от тях е останала недочетена или неразбрана. Това е особено полезно преди срочна оценка, когато времето за преговор е малко и трябва да се насочи там, където има нужда. За ученика, който се готви самостоятелно, обясненията към отговорите работят като кратък преговор на целия дял. Всяко пояснение връща към конкретен момент от текста, а примерните решения на свободните задачи показват как се строи кратък аналитичен отговор с ясна теза – умение, което се търси и при устно изпитване, и при писмена работа по темата.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи с избираем отговор. Материалът е обемен, обхваща изученото през деветата година и е съобразен с изпитния формат. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ и четири задачи към него. Проверяват се сферата на общуване, разбирането на съдържанието, разпознаването на думи от пасивната лексика и определянето на лексикалната група на конкретна дума. Задачата за съдържанието е сред полезните: сред вариантите са включени твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на текста, така че отговорът изисква внимателен прочит. Езиковата част е разгърната необичайно широко. Освен обичайните правописни и пунктуационни задачи тук се проверяват функционалните стилове и техните жанрове, авторският неологизъм, синтактичният паралелизъм като средство за свързаност, паронимите, антонимите и фразеологичните синоними. Такъв обхват рядко се среща в тест за входно равнище. Отделни задачи изискват броене на пропуснати препинателни знаци и откриване на правописна грешка сред четири означени думи в едно изречение. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература и е разгърнат подробно: героите и сюжетът на един от романите, съдържанието на друг, мотивите в изучената творба на френския символист, опозициите на романтизма, жанровата определеност на две произведения и разпознаване на герой по реплика. Отделна задача изисква да се провери цяла редица от автор, творба, жанр и герой – формат, който налага четири проверки в един въпрос. Вторият дял засяга Възраждането – сведения за първото историческо съчинение, строежът на изучената поема и особеностите на Ботевата поезия, включително общите образи между две от стихотворенията. Задачата с проверката на цяла редица заслужава отделна дума. В нея са свързани четири сведения наведнъж и е достатъчно едно от тях да е сгрешено, за да отпадне целият вариант. Такъв формат изисква сигурни знания и не позволява отгатване. Ценна е и задачата за синтактичния паралелизъм. Приведени са четири откъса от различни автори и трябва да се открие онзи, в който похватът липсва – проверка, изискваща вглеждане в строежа на стиха, а не в неговото съдържание. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой жанр не принадлежи към стила, кой мотив не се среща, коя опозиция не е основна, кое твърдение съдържа грешка. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище – от съвременна проза, през стилистиката и лексикологията, до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва не отделен пропуск, а състоянието на подготовката като цяло. Всички задачи са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен, а задачите са номерирани с разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с висока степен на трудност, подходящ за клас с добра подготовка, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тест по литература върху комедията „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, съставен от петнадесет задачи с обявено точкуване към всяка. Отличителното за него е разнообразието от формати – наред с обичайните задачи с един верен отговор тук присъстват и такива с два или три верни варианта, задача за преценка вярно и грешно, две таблични задачи за съответствие и задача за попълване на пропуснати думи. Задачите с повече от един верен отговор са особено взискателни. При тях е изрично посочено колко варианта трябва да бъдат отбелязани, така че ученикът не може да спре при първия познат, а трябва да прецени всички четири. Този формат е приложен към темите в комедията, към проявленията на кича, към проблема за родното, към отношението на автора към двамата герои, към истините за националния характер и към негативните обществени явления, които пиесата критикува. Съдържателно тестът обхваща основните посоки, в които се разглежда творбата. Първата се отнася до темите и проблемите – самотата, кичът, противоречието между идеали и действителност, въпросът за родното. Втората е насочена към героите: духовно извисените образи и тяхната позиция спрямо средата, авторовото отношение към тях, включително иронията, с която е представен единият от тях. Отделна линия проследява смисъла на повтарящата се реплика, чрез която се изразява примирението с наличния ред, и причината един от героите да бъде представен като своеобразен говорител на националния характер. Включена е и задача за изразното средство, чрез което авторът показва, че промяната у нас засяга формата, но не и съдържанието. Двете таблични задачи изискват съотнасяне: първата свързва конфликти, мотиви и послание с техните формулировки, втората – групи герои с характерните им черти, включително типизираните образи без лични имена и онези, определени като наследници на Алековия герой. Финалната задача с попълване на пропуснати думи е насочена към езика на пиесата и към пластовете, от които той е съставен. Отговорите са изнесени накрая в разгърнат вид – с изписан текст на всеки верен вариант, а не само с буква, което улеснява проверката при задачите с няколко отговора. На учителя тестът дава готова проверка с ясно точкуване. На ученика служи за преговор преди изпитване.