Тест по български език: Синтаксис – сложно съставно изречение. 20 задачи с отговори и обяснения: главно и подчинено изречение, подчинителни съюзи и съюзни думи, запетая

Подчиненото изречение може да стои пред главното, след него или вмъкнато между неговите части – и всяко от тези положения има свои пунктуационни изисквания. Двадесетте задачи упражняват точно това. Началните въпроси изискват разграничаване на сложното съставно от сложното съчинено и правилно оформяне на връзката с причинния съюз. Следват три задачи, посветени последователно на трите възможни места на подчиненото изречение спрямо главното. Друга група въпроси проверява поставянето на запетаите при всяко от тези положения: пред главното, когато подчиненото е в началото, от двете страни при вмъкнато подчинено и пред въвеждащия съюз, когато подчиненото следва. Значителна част от задачите разглежда случаите, в които запетая не се пише – пред частицата „да" в границите на простото изречение, пред въпросителна дума, която е част от същото изречение, между два съседни съюза и между уточняващо наречие и следващия го съюз. Заключителните въпроси изискват откриване на изречението с допусната грешка, разпознаване на подчинено, което пояснява съществително име, и на подчинено, изясняващо съдържанието на глагола в главното изречение. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.

Две изречения могат да са построени еднакво и въпреки това да изразяват съвсем различно отношение – едното време, другото причина или цел. Разпознаването на тази разлика, заедно с точното поставяне на запетаята, е основното умение, което проверява настоящият тест. Двадесет задачи изследват реда на изреченията в сложното съставно цяло и знака, който отбелязва границата между тях. Началните задачи са посветени на разположението. Ученикът трябва да открие изречение, в което подчиненото следва главното, изречение, в което стои пред него, и изречение, в което е вмъкнато и се огражда от двете страни. Всяко от тези положения има собствено пунктуационно решение, а вариантите за отговор се различават единствено по подредбата. Следващият смислов кръг разглежда изречения с две подчинени. Изисква се разграничаване на случая, при който и двете зависят от едно и също главно, от случая, при който второто подчинено зависи от първото и пояснява именно него. Условията са подбрани така, че решението да изисква проследяване на смисловата връзка, а не броене на съюзи. Съществено място заемат задачите за вида на подчиненото изречение. Проверява се разпознаването на подчинено за време, за причина, за цел и за място, като предложените варианти повтарят един и същ главен изказ и се различават само по въвеждащата дума. Такава постройка изисква разбиране на смисловото отношение, а не заучаване на списък със съюзи. Пунктуацията е проверена в няколко посоки. Задачите обхващат оформянето при подчинено определително, вмъкнато между съставящите на главното, поставянето на запетая при подчинено, въведено с предложна съюзна дума, и разпознаването на изречение, в което запетаята е попаднала вътре в изказа без основание. Самостоятелна линия е посветена на случаите, в които запетая изобщо не се поставя: пред въпросителна дума след глагол за питане или узнаване, пред частицата, която въвежда допълнително действие, и вътре в устойчиви съчетания със засилваща дума пред съюза за време. Именно тук се допускат най-много излишни запетаи. Отделни задачи проверяват съседството на два съюза, при което знакът стои пред първия, и цялостното оформяне на изречение с две подчинени, където всяка граница трябва да бъде отбелязана и нито една запетая да не е в повече. Всички условия са изградени върху обичайни училищни и всекидневни ситуации, така че граматичното правило да се приложи върху разпознаваем езиков материал, а не върху изкуствено съставени примери. Приложени са верните отговори с подробни обяснения към всеки въпрос. Обясненията определят вида и мястото на подчиненото изречение и назовават конкретното нарушение в останалите варианти, така че проверката се превръща в упражнение по синтактичен разбор. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на сложното съставно изречение, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна подготовка за класна работа, за изпит и за кандидатстване, както и практическа опора при всяко писане, в което дългото изречение трябва да остане ясно.

Обобщителната проверка по синтаксис се проваля обикновено на едно място – при пунктуацията в сложното изречение. Този тест е съставен изцяло около нея: всяка задача поставя четири варианта на едно и също изказване и изисква да се посочи правилният. Задачите са 20, всички от затворен тип, изградени върху цели изречения. Първата група е върху устройството на сложното изречение: къде връзката е само съчинителна, къде е употребен подчинителен съюз, в кое изречение има три прости и къде присъстват едновременно двата типа връзка. Тези въпроси проверяват дали ученикът различава сложното съчинено от сложното съставно, преди да мине към пунктуацията. Втората група обхваща видовете подчинени изречения. Разгледани са определителното – включително случаите, в които се въвежда с относително наречие, допълнителното с два различни съюза, подложното и разликата между въвеждането му със съюз и с въпросителна дума, както и обстоятелствените за време, за условие и за отстъпка. Отделна задача изисква да се определи кога подчиненото пояснява вече изразен подлог. Третата група е изцяло върху пунктуацията. Проверяват се запетаята пред относителното местоимение, липсата на запетая пред второто еднородно подчинено, правилото при съюза „да“, запетаята пред съюза „и“ в зависимост от това какво свързва той, употребата при сложния съюз за отстъпка и правилото при двойния съюз. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с обяснение защо останалите варианти са погрешни. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Практическата насоченост е основното му предимство. Никъде не се пита каква е дефиницията на дадено подчинено изречение – навсякъде се избира между четири готови изречения, от които само едно е правилно. Така проверката възпроизвежда точно ситуацията при писане, когато правилото трябва да се приложи веднага. Особено полезни са задачите за съюза „и“. Дали пред него се поставя запетая зависи от това дали свързва еднородни части, или две отделни прости изречения – разграничение, което се обяснява лесно, но се прилага трудно. Тестът го поставя няколко пъти в различни варианти. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка на всяко правило, готова за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа целият раздел с отговори може да се чете и отделно – като компактен наръчник по пунктуация в сложното изречение.

Един тест, който минава през целия синтаксис – от сказуемото в простото изречение до кавичките около чужда дума. Точно такова обобщение е нужно в края на раздела, когато отделните теми вече са изучени, но не е ясно дали са се свързали. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая. Проверката е подредена като изкачване по нива. Началото е при простото изречение: разграничаване на просто, съставно глаголно и съставно именно сказуемо – основата, без която нищо от следващото не се държи. Второто ниво е обособяването. Задачите изискват преценка кога една част от изречението се отделя със запетаи и кога това е излишно, къде трябва да са и двете запетаи и как се оформя обособена част в началото на изречението. Тук са включени и деепричастните изрази – мястото, на което запетаята се пропуска най-често. Третото ниво е сложното изречение. Проверява се видът на връзката между простите изречения, значението на подчиненото и разположението му спрямо главното, както и цялата пунктуация около подчинителните съюзи и относителните местоимения. Отделни задачи са посветени на смесеното изречение – там, където двата вида връзка се срещат и запетаите стават най-спорни. Всяко следващо ниво стъпва върху предишното, така че редът на решаване има смисъл – трудността расте заедно с обхвата на изречението. Последното ниво излиза извън строежа и стига до предаването на чужда реч. Задачите разграничават трите начина за това и проверяват оформянето им, а накрая се стига до цитирането – мястото на кавичките, на двоеточието и на точката спрямо тях. Тази част рядко се упражнява отделно, а се търси редовно. Всяка задача има четири варианта и почти винаги един-единствен правилен, като останалите съдържат достоверна грешка – изместена запетая, липсваща двойка, разместен знак. Изреченията са кратки и от позната училищна и домашна среда. Тъй като темите са различни, тестът дава ясна картина по раздели – вижда се дали пропускът е в разпознаването на сказуемото, в обособяването, в сложното изречение или в предаването на чужда реч. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая с обяснение към всяка, което назовава правилото и признака за верния избор. Прочетени наведнъж, те работят като сбит преговор на раздела. Тестът е самостоятелен и не е обвързан с конкретен учебник. Може да се даде в края на раздела, като входно ниво в началото на годината или като подготовка преди класна работа. Обхватът е широк, но обемът остава удобен: двадесет кратки задачи се решават и обсъждат в рамките на един учебен час. За учителя: готова обобщителна работа с осигурени отговори, която показва не общата оценка, а точното ниво, на което ученикът се затруднява. За ученика: пълна самопроверка по синтаксис – от сказуемото до цитата – и ясна представа какво още трябва да преговори преди изпитване.

Сложното съставно с подчинено подложно изречение изисква внимание към две неща едновременно – каква служба изпълнява подчиненото спрямо главното и как това се отразява върху пунктуацията. Двадесетте задачи в теста следват именно тази логика и позволяват знанията да се проверят стъпка по стъпка. Началните упражнения изясняват същността на подчиненото подложно изречение и представят практическата проверка чрез заместване с местоимение – похват, който бързо показва дали пред нас стои подлог, или друга подчинена част. Следва група задачи за съюзите и съюзните думи, чрез които подчиненото се въвежда, включително за относителното местоимение „който" и за въпросителните думи в подчинени изречения след безлични изрази. Особено място заемат упражненията върху главни изречения с безлично сказуемо и със сказуемо, изградено от прилагателно име и глагола „съм". Именно при тези конструкции подчиненото изречение поема ролята на подлог и разпознаването му става най-сигурно. Успоредно с това няколко задачи изискват съпоставка с подчинени допълнителни изречения, за да се изгради навик за точно определяне на вида, дори когато въвеждащата дума е една и съща. Пунктуационната част проверява поставянето на запетая при подчинено изречение пред главното и случаите, в които запетая не се пише след главното изречение. Включени са задачи за откриване на сгрешена пунктуация, което тренира и редакторско внимание върху готов текст. Форматът е с избираем отговор от четири възможности, а към всяка задача е приложено кратко обяснение защо посоченият отговор е верният. Това прави теста подходящ за самостоятелна подготовка, за упражнение в час, за контролна работа или за преговор преди изпит, а на учителите спестява време при съставянето на проверовъчни материали по синтаксис и пунктуация.

Преди да се говори за подчинени изречения, трябва да се различат самите връзки между простите изречения – съчинителна, подчинителна или безсъюзна. Двадесетте задачи изграждат именно това умение. Началните въпроси изискват откриване на съчинително и на безсъюзно свързване, както и на случая, в което едно изречение пояснява сказуемото на друго. Следва задача за разпознаване на частта, която не може да съществува самостоятелно, защото е подчинена. Друга група въпроси разграничава съчинителните съюзи от съюзните думи, изисква посочване на главното изречение сред оградени части и определяне на броя на простите изречения според броя на сказуемите. Следващите задачи проверяват разпознаването на подчинено, което пояснява име от главното, и на изречение без подчинителна връзка, както и правилното поставяне на запетая между двете части. Отделен въпрос е посветен на пунктуацията при съюза „че". Заключителната част определя значението на подчинените изречения – за време, за цел и за причина – и изисква откриване на простото изречение сред сложни по вид конструкции. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача, което позволява самостоятелна проверка след решаването.