Тест по български език – „Синтаксис. Сложно съставно изречение": 20 задачи за строежа, мястото на подчиненото и пунктуацията при съюзните връзки, с отговори

Всяко подчинено обстоятелствено изречение носи определено значение, а от него зависи и съюзът, и мястото на запетаята. Двадесетте задачи упражняват разпознаването на видовете и правилното оформяне на границите между изреченията. Началните въпроси изискват разграничаване на обстоятелственото от допълнителното подчинено изречение и определяне на значението във всеки конкретен случай – за време, цел, условие, причина, следствие и отстъпване. Следваща група задачи разглежда по-специфичните значения: за начин, за място и за количество или степен. Отделни въпроси проверяват откриването на изречение с две подчинени обстоятелствени и разпознаването на синтактични синоними, изразяващи едно и също обстоятелство по различен начин, включително чрез обособена част. Втората половина на теста е посветена на пунктуацията. Задачите обхващат употребата на запетая при думата „като", когато тя въвежда подчинено изречение и когато изразява сравнение, мястото на знака при сложните съюзи и случаите, в които между два съседни съюза запетая не се пише. Разглежда се и разликата между простия и сложния съюз при думата „че", както и употребата на запетая пред частицата „да". Заключителните въпроси изискват откриване на изречение с предно разположено подчинено и преценка кога видът на главното изречение налага въпросителен знак в края. Приложени са верните отговори с кратки обяснения.

Първата стъпка при това упражнение не е да се назове подчиненото изречение, а да се види колко изречения изобщо има в изказа и как са свързани помежду си. Тестът тръгва точно оттам и постепенно стига до най-фината част на темата – значението на подчиненото изречение. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая. Началото е посветено на връзката. Задачите изискват да се различи съчинителната от подчинителната връзка, а и двете – от безсъюзното свързване. Тук се проверява и умението да се определи броят на простите изречения в сложното, както и да се отдели простото изречение от сложното – основа, без която следващите задачи нямат опора. Втората и най-обемна част е върху видовете подчинени изречения според значението им. Обхванати са отношенията за време, място, причина, цел и условие, както и подчинените, които поясняват съществително име или допълват сказуемото. Всяка от тези задачи предлага четири изречения с еднаква външна форма, но с различно отношение между частите, така че разпознаването да става по смисъл, а не по съюза. Подредбата е обмислена: от строежа на изказа към смисъла на връзката и накрая към препинателния знак, който я оформя. Отделни задачи проверяват разположението: кога подчиненото изречение стои пред главното и кога го следва – и умението двете части да бъдат разграничени, когато е дадено графично означение. Пунктуацията е застъпена през целия тест, а не в отделен блок. Няколко задачи изискват откриване на изречението с пропусната или излишна запетая – при различни съюзи и в различни позиции. Това е и типът задача, който на изпит носи най-много изгубени точки. Финалната задача проверява умението да се зададе въпрос от главното към подчиненото изречение – похватът, който в час решава повечето колебания. Изреченията в теста са литературно издържани и разнообразни като обстановка, но не са дълги и не отвличат вниманието от синтаксиса. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, всеки с кратко обяснение, което посочва признака за верния избор и накратко защо останалите варианти не отговарят на условието. Тестът е самостоятелен и не е обвързан с конкретен учебник. Може да се използва като упражнение след урока, като подготовка за класна работа или като преговор върху синтаксиса в началото на годината. Неверните варианти при всяка задача са изградени така, че да съдържат друго логическо отношение, а не безсмислица – затова отговорът изисква вглеждане, а не отгатване по изключване. За учителя: готова проверочна работа с осигурени отговори – за час за упражнение, за текущо оценяване, за домашна работа или за диагностика. За ученика: подготовка, при която се вижда къде точно е слабото място – в разпознаването на връзката, в определянето на вида подчинено изречение или в запетаята.

Две изречения могат да са построени еднакво и въпреки това да изразяват съвсем различно отношение – едното време, другото причина или цел. Разпознаването на тази разлика, заедно с точното поставяне на запетаята, е основното умение, което проверява настоящият тест. Двадесет задачи изследват реда на изреченията в сложното съставно цяло и знака, който отбелязва границата между тях. Началните задачи са посветени на разположението. Ученикът трябва да открие изречение, в което подчиненото следва главното, изречение, в което стои пред него, и изречение, в което е вмъкнато и се огражда от двете страни. Всяко от тези положения има собствено пунктуационно решение, а вариантите за отговор се различават единствено по подредбата. Следващият смислов кръг разглежда изречения с две подчинени. Изисква се разграничаване на случая, при който и двете зависят от едно и също главно, от случая, при който второто подчинено зависи от първото и пояснява именно него. Условията са подбрани така, че решението да изисква проследяване на смисловата връзка, а не броене на съюзи. Съществено място заемат задачите за вида на подчиненото изречение. Проверява се разпознаването на подчинено за време, за причина, за цел и за място, като предложените варианти повтарят един и същ главен изказ и се различават само по въвеждащата дума. Такава постройка изисква разбиране на смисловото отношение, а не заучаване на списък със съюзи. Пунктуацията е проверена в няколко посоки. Задачите обхващат оформянето при подчинено определително, вмъкнато между съставящите на главното, поставянето на запетая при подчинено, въведено с предложна съюзна дума, и разпознаването на изречение, в което запетаята е попаднала вътре в изказа без основание. Самостоятелна линия е посветена на случаите, в които запетая изобщо не се поставя: пред въпросителна дума след глагол за питане или узнаване, пред частицата, която въвежда допълнително действие, и вътре в устойчиви съчетания със засилваща дума пред съюза за време. Именно тук се допускат най-много излишни запетаи. Отделни задачи проверяват съседството на два съюза, при което знакът стои пред първия, и цялостното оформяне на изречение с две подчинени, където всяка граница трябва да бъде отбелязана и нито една запетая да не е в повече. Всички условия са изградени върху обичайни училищни и всекидневни ситуации, така че граматичното правило да се приложи върху разпознаваем езиков материал, а не върху изкуствено съставени примери. Приложени са верните отговори с подробни обяснения към всеки въпрос. Обясненията определят вида и мястото на подчиненото изречение и назовават конкретното нарушение в останалите варианти, така че проверката се превръща в упражнение по синтактичен разбор. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на сложното съставно изречение, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна подготовка за класна работа, за изпит и за кандидатстване, както и практическа опора при всяко писане, в което дългото изречение трябва да остане ясно.

Един тест, който минава през целия синтаксис – от сказуемото в простото изречение до кавичките около чужда дума. Точно такова обобщение е нужно в края на раздела, когато отделните теми вече са изучени, но не е ясно дали са се свързали. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори с обяснения накрая. Проверката е подредена като изкачване по нива. Началото е при простото изречение: разграничаване на просто, съставно глаголно и съставно именно сказуемо – основата, без която нищо от следващото не се държи. Второто ниво е обособяването. Задачите изискват преценка кога една част от изречението се отделя със запетаи и кога това е излишно, къде трябва да са и двете запетаи и как се оформя обособена част в началото на изречението. Тук са включени и деепричастните изрази – мястото, на което запетаята се пропуска най-често. Третото ниво е сложното изречение. Проверява се видът на връзката между простите изречения, значението на подчиненото и разположението му спрямо главното, както и цялата пунктуация около подчинителните съюзи и относителните местоимения. Отделни задачи са посветени на смесеното изречение – там, където двата вида връзка се срещат и запетаите стават най-спорни. Всяко следващо ниво стъпва върху предишното, така че редът на решаване има смисъл – трудността расте заедно с обхвата на изречението. Последното ниво излиза извън строежа и стига до предаването на чужда реч. Задачите разграничават трите начина за това и проверяват оформянето им, а накрая се стига до цитирането – мястото на кавичките, на двоеточието и на точката спрямо тях. Тази част рядко се упражнява отделно, а се търси редовно. Всяка задача има четири варианта и почти винаги един-единствен правилен, като останалите съдържат достоверна грешка – изместена запетая, липсваща двойка, разместен знак. Изреченията са кратки и от позната училищна и домашна среда. Тъй като темите са различни, тестът дава ясна картина по раздели – вижда се дали пропускът е в разпознаването на сказуемото, в обособяването, в сложното изречение или в предаването на чужда реч. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая с обяснение към всяка, което назовава правилото и признака за верния избор. Прочетени наведнъж, те работят като сбит преговор на раздела. Тестът е самостоятелен и не е обвързан с конкретен учебник. Може да се даде в края на раздела, като входно ниво в началото на годината или като подготовка преди класна работа. Обхватът е широк, но обемът остава удобен: двадесет кратки задачи се решават и обсъждат в рамките на един учебен час. За учителя: готова обобщителна работа с осигурени отговори, която показва не общата оценка, а точното ниво, на което ученикът се затруднява. За ученика: пълна самопроверка по синтаксис – от сказуемото до цитата – и ясна представа какво още трябва да преговори преди изпитване.

Преди да се говори за подчинени изречения, трябва да се различат самите връзки между простите изречения – съчинителна, подчинителна или безсъюзна. Двадесетте задачи изграждат именно това умение. Началните въпроси изискват откриване на съчинително и на безсъюзно свързване, както и на случая, в което едно изречение пояснява сказуемото на друго. Следва задача за разпознаване на частта, която не може да съществува самостоятелно, защото е подчинена. Друга група въпроси разграничава съчинителните съюзи от съюзните думи, изисква посочване на главното изречение сред оградени части и определяне на броя на простите изречения според броя на сказуемите. Следващите задачи проверяват разпознаването на подчинено, което пояснява име от главното, и на изречение без подчинителна връзка, както и правилното поставяне на запетая между двете части. Отделен въпрос е посветен на пунктуацията при съюза „че". Заключителната част определя значението на подчинените изречения – за време, за цел и за причина – и изисква откриване на простото изречение сред сложни по вид конструкции. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача, което позволява самостоятелна проверка след решаването.

Подчиненото изречение може да стои пред главното, след него или вмъкнато между неговите части – и всяко от тези положения има свои пунктуационни изисквания. Двадесетте задачи упражняват точно това. Началните въпроси изискват разграничаване на сложното съставно от сложното съчинено и правилно оформяне на връзката с причинния съюз. Следват три задачи, посветени последователно на трите възможни места на подчиненото изречение спрямо главното. Друга група въпроси проверява поставянето на запетаите при всяко от тези положения: пред главното, когато подчиненото е в началото, от двете страни при вмъкнато подчинено и пред въвеждащия съюз, когато подчиненото следва. Значителна част от задачите разглежда случаите, в които запетая не се пише – пред частицата „да" в границите на простото изречение, пред въпросителна дума, която е част от същото изречение, между два съседни съюза и между уточняващо наречие и следващия го съюз. Заключителните въпроси изискват откриване на изречението с допусната грешка, разпознаване на подчинено, което пояснява съществително име, и на подчинено, изясняващо съдържанието на глагола в главното изречение. Приложени са верните отговори с кратки обяснения към всяка задача.