Тест по български език за функционалните стилове – разпознаване по конкретни ситуации от всекидневието, четирите определящи фактора и характеристика на всеки стил: 20 задачи с отговори

Всеки стил си има своя сфера, своя цел и свой начин да звучи — и ученикът трябва да ги разпознава не по определение, а по конкретния текст пред себе си. Точно това проверява настоящият тест. Материалът обхваща учебното съдържание за функционалните стилове на българския книжовен език и го поднася в 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Устройството е двупосочно и това го отличава. Част от въпросите тръгват от ситуация към стил: покана между приятелки, съобщение на журналист, запис в медицинско досие, заповед на ректор, обаждане на баща до сина му, репортаж по радиото, стих за зората. Друга част тръгва в обратна посока — от понятието към характеристиката: какъв е предметът на общуване при деловия и при публицистичния стил, каква е обичайната форма на общуване при научния, какви са отношенията между автор и читател при художествения, каква е главната цел на публицистичния стил. Така се проверява и разпознаване, и системно знание. Тестът е съставен така, че да обхване всички теми, които обикновено влизат в проверката по темата, без да остане само на равнище разпознаване по интуиция. Отделна линия следват четирите фактора на общуването. Задачите изискват да се посочи кой фактор отговаря на въпроса какво иска да постигне авторът и кой определя дали общуването е устно или писмено, пряко или непряко. Други въпроси разглеждат отношенията между участниците — неофициалните при разговорния стил, официалните в медийната среда и многопластовите при художествената литература. Всички пет стила са застъпени поотделно. Разговорният е представен чрез послание до близък човек и чрез запис в личен дневник; официално-деловият — чрез документ и чрез въпроса за предмета на общуване; научният — чрез медицински запис, чрез научен факт в урок и чрез формата, в която обикновено се реализира; публицистичният — чрез новинарско съобщение и радиорепортаж; художественият — чрез образен език и олицетворения. Включен е и общ въпрос за броя на функционалните стилове в българския книжовен език. Финалната задача е съпоставителна: как един и същ факт би изглеждал, ако бъде написан веднъж в научен и веднъж в художествен стил. Този въпрос обобщава цялата тема и подготвя ученика за практическото умение сам да избере подходящия стил. Материалът завършва с верни отговори и обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са кратки и обосновани — назовават конкретния белег или фактор, който води до верния избор, и работят като допълнителен преговор по темата. На учителя тестът дава готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. Задачите се разделят удобно на две групи: ситуативни, подходящи за устно обсъждане, и теоретични, полезни при затвърждаване на понятията. На ученика материалът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — фактори на общуването, петте функционални стила, техните сфери, цели и езикови белези — и е полезен за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за практическото умение да се подбере верният тон и подходящите думи при писане на молба, съобщение, отговор на въпрос или собствен текст.

Един и същ факт може да бъде съобщен в наредба, във вестник, в научна публикация и в роман — и всеки път ще звучи различно. Тестът проверява дали ученикът разпознава кое поражда тази разлика. Материалът обхваща учебното съдържание за функционалните стилове на българския книжовен език и го поднася в 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите не питат за определения, а поставят ситуации. Пред ученика застава конкретен случай — разговор на двора, документ, подписан от кмет, изречение от научна публикация, реплика на спортен коментатор, съобщение между брат и сестра, лекция пред студенти, стих с олицетворения — и той трябва да прецени за кой стил става дума или кой фактор определя облика на текста. Първата линия в теста са факторите на общуването. Отделни задачи са посветени на всеки от тях: предметът на общуване, целта, начинът — устен или писмен, пряк или непряк — и отношенията между участниците. Няколко въпроса изискват при дадена ситуация да се посочи именно факторът, който определя нейния характер, а един от тях проверява разбирането коя от четирите категории отговаря на въпроса за близостта между събеседниците. Включени са и задачи, в които трябва да се разпознаят едновременно два фактора, водещи към даден стил. Втората линия обхваща самите стилове. Разговорният стил е представен чрез неофициални ситуации от ежедневието; официално-деловият — чрез документ, наредба и въпроса какъв стил изисква молбата; научният — чрез специализиран термин, чрез начина на общуване при научна публикация и чрез причината в него да се избягват личните оценки; публицистичният — чрез телевизионна прогноза и спортен репортаж; художественият — чрез образен език, чрез многопластовите отношения между автор и читател и чрез съчетаването на няколко цели едновременно. Самостоятелен акцент е поставен върху разпознаването на стила по езиковите му белези: една задача изисква стилът да бъде определен само по наличието на олицетворения, метафори и описания, а финалната съпоставя как един и същ факт би бил представен в журналистически и в литературен текст. Отделен въпрос проверява разбирането защо изобщо функционалните стилове са свързани с различни сфери на обществения живот. Финалната част съдържа верни отговори с обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са кратки, но обосновани — назовават конкретния белег или фактор, който води до верния избор, и така работят като допълнителен преговор по темата. На учителя материалът дава готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на текстове от различен тип. Ситуативните задачи се обсъждат добре и устно, а обясненията улесняват работата над допуснатите грешки. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — фактори на общуването, петте функционални стила и белезите, по които се разпознават — и е полезен за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за практическото умение да се избере подходящият стил при писане на молба, съобщение, отговор на въпрос или собствен текст.

Целият урок почива на четири колони и точно това го прави лесен за усвояване. Четири фактора се въвеждат в началото, после по тях се описва всеки от стиловете, после същите четири стоят като заглавия на обобщаващата таблица, а накрая се връщат още веднъж, вече обърнати в практически въпроси за разпознаване. Ученик, който веднъж е разбрал тези четири неща, после не се нуждае от нищо друго. Въведението тръгва от нещо познато: от разликата между разговора с приятел и домашната работа. Това е добро начало, защото поставя темата преди да е въведен нито един термин, и прави определението, което следва, напълно разбираемо. Втората част представя четирите фактора поотделно, всеки с кратко обяснение и с примери от ученическото всекидневие. Тук е въведено и едно разграничение, което после се използва навсякъде, и още едно, свързано с формата на общуване. Частта е кратка, но е носещата за целия урок. Третата част е най-обемната и е посветена на отделните стилове. Всеки от тях е разгледан по една и съща схема, и това повторение е главното достойнство на материала: когато ученикът стигне до третия стил, той вече знае какво да търси и само попълва схемата в главата си. Описанието на всеки започва с кратко представяне с познати ситуации, после минава през четирите фактора и завършва с примерен текст. Примерите заслужават отделна дума. Те са измислени специално за урока, кратки са и са написани именно в стила, който илюстрират. След всеки от тях е посочено по какво личи, че текстът принадлежи на този стил. Така ученикът не само чете за даден стил, а го вижда в действие. Четвъртата част е обобщаваща таблица с пет реда и четири колони. Тя събира целия урок на една страница и позволява материалът да се преговаря за минути. Може да се използва и самостоятелно, като справка при упражнения. Петата част е най-практичната. Тя обръща теорията в инструмент: дава четири прости въпроса, които ученикът да си зададе пред всеки непознат текст, и показва накъде сочи всеки възможен отговор. Такава част рядко присъства в учебниците, а точно тя превръща знанието в умение. Шестата част обяснява защо изобщо си струва да се учи всичко това, в няколко точки, всяка подкрепена с конкретна ситуация. Тук е и единственият пример от типа как не трябва, който е кратък и остава в паметта. Обобщението събира всичко в няколко изречения и завършва с мисъл, която излиза извън учебния предмет. Езикът е прост и разговорен там, където трябва да бъде близък, и точен там, където се дава определение. Терминологията е малко и всеки термин е обяснен на мястото си. Урокът на няколко места се обръща пряко към ученика, което го прави по-лесен за четене. Ползата за учителя е в завършен урок по цяла тема, с теория, примери, таблица и практическа част, готов за влизане в час. Повторяемата схема при петте стила позволява темата да се раздели на два или три часа, без да се губи връзката. Таблицата върши работа на дъската, а примерните текстове могат да се дадат разбъркани като упражнение по разпознаване. Последната практическа част е готова основа за задача, при която класът определя стила на непознати текстове. Ползата за ученика е в това да получи цялата тема подредена около четири лесни за помнене неща. Като прочете урока, той вижда по какво се различават стиловете, разпознава всеки от тях по готови примери и получава проста схема от въпроси, с която да се справи с всеки непознат текст. Таблицата накрая му дава бърз преговор преди класна работа или изпитване. Материалът е за четене, усвояване и преговор.

Този тест не пита за определения, а поставя ученика пред конкретни изречения — реплика на дете, изказване на лекар, ред от документ — и изисква да прецени към коя сфера принадлежат и защо. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи, всички от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са формулирани като пълни изречения с изравнена дължина, което не позволява отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза проверка в час. Почти всяка задача тръгва от ситуация или от готово изречение. Ученикът трябва да разпознае битовото обръщение към близък човек, научното изказване с термини, официалната формулировка от документ, медийното съобщение за публично събитие или художествения израз с олицетворение. Този подход развива умение, което пряко се проверява на изпитване: определяне на стила по непознат текст. Отделна група задачи разглежда причините за стиловите различия — защо два текста на една и съща тема изглеждат различно, защо стилът е свързан с човешкия избор и какво показва наличието на система от стилове в един развит език. Включен е и въпрос, който изисква да се посочи коя сфера не се отнася към функционалните стилове. Трета група се отнася до понятийния апарат: произходът на думата и връзката ѝ със съвременно устройство, многозначността ѝ, разграничаването на индивидуалния от колективния стил и приносът на две антични науки за появата на стилистиката. Четвърта група е посветена на езиковите равнища — какво обхваща фонетичното и по какво лексикалното се различава от граматичното. Тези въпроси са сред най-точните в теста и изискват прецизно разграничаване. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с разгърнато обяснение, което посочва конкретните стилови маркери в примера и формулира правилото — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект. За учителя тестът е готово упражнение или контролна работа, с вградени критерии за оценка. За ученика е практическа подготовка за задачи, при които трябва да определи стила на текст и да обоснове избора си.

Статия в училищния вестник е отправната точка на този тест, а оттам въпросите обхващат петте стила, сферите, в които те действат, и понятието за стил на отделния човек. В началото е поместен кратък текст за юбилейна публикация в ученическо издание. Върху него са построени първите пет задачи: към кой стил принадлежи, каква е неговата цел, какви езикови средства са използвани, в коя сфера на речевата дейност функционира и какво е характерно за жанра му. Така една и съща публикация се разглежда последователно от няколко страни. Следващите въпроси проверяват познаването на отделните стилове. Изисква се да се посочи кой от изброените текстове е пример за научен стил, в коя сфера действа разговорният, каква е основната цел на художествения, какво е характерно за официално-деловия и към кой стил принадлежи конкретно уведомление. Отделни задачи са свързани с публицистичния стил – какво твърдение за него е вярно и кой стил използва оценъчна и експресивна лексика. Включени са и задачи, които изискват по-точно владеене на понятията: каква е ролята на стилистиката, какво представлява индивидуалният стил, в какви сфери действа научният и кой жанр не принадлежи към художествения стил. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква да се обясни разликата между функционален и индивидуален стил. Втората – да се посочи пример за официално-делов текст с кратко описание на съдържанието и целта му. Третата е най-интересна: поставен е цитат от проф. Мирослав Янакиев, в който изборът на езикови средства е сравнен с избора на дреха според случая, и се изисква обяснение как тази мисъл се отнася до употребата на езика. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори, включително разгърнато тълкуване на цитата. Ученикът получава преговор на темата и упражнение по формулиране на определение със свои думи – нещо, което се изисква често при изпитване. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а задачата с цитата е подходяща и като начало на разговор за уместността в речта.

Тест, в който всяка задача е малко упражнение по разграничаване: четири изречения от различни сфери на общуване и въпрос кое от тях принадлежи на публицистичната реч. Материалът съдържа 20 задачи с избираем отговор и обхваща цялата тема за публицистичния стил. Началните задачи проверяват предмета и адресата. Търси се заглавие, подходящо за публицистичен текст, тема с обществено значение и изречение, насочено към широк кръг хора. Сред неверните възможности стоят въпроси от битов и личен характер, което прави границата между сферите ясно осезаема. Следващият блок е върху въздействието и оценката. Задачите изискват да се разпознае изречението, в което авторът заявява позиция, редът, в който личи отношение, примерът с призивно звучене и риторичният въпрос, който буди размисъл. Отделна задача обобщава двете основни цели на стила. Езиковите средства са застъпени с няколко въпроса: образен израз, разговорна дума, придаваща по-близък тон, и готов модел, който често се повтаря в медийната реч. Тук е и задачата за думите от различни обществени области — признак, който показва широката тематика на стила. Съвременната медийна среда заема самостоятелно място. Разгледани са жанровете, разнообразните канали за разпространение, възможността читателят сам да изразява мнение, засилената визуализация и новите формати. Тази част прави теста актуален, а не само учебникарски. Две от задачите имат нравствена насоченост — за въпрос с морален смисъл и за реакцията на читателите след публикация, което показва реалното влияние на текста върху хората. Материалът е подходящ и за въвеждане в темата, не само за проверка след нея: примерите в него по същество изброяват признаците на стила един по един. Финалната задача е обобщителна: сред четири реда с признаци трябва да се посочи онзи, който събира характеристиките на публицистичния стил. Тя работи като кратко резюме на цялата тема. Неверните възможности заслужават внимание, защото не са случайни. Във всяка задача те представят изречения от други стилове — служебен документ, научно обяснение, инструкция, битова реплика. Така при решаването ученикът неволно повтаря и останалите функционални стилове и вижда с какво точно се различават те от публицистичния. Разделът с отговорите съдържа по едно изречение обяснение към всяка задача — какво точно прави посочения пример публицистичен. Подредбата на задачите е обмислена: първо предметът и адресатът, после целите и въздействието, след това езикът, накрая медийната среда и обобщението. Така материалът не е случаен набор от въпроси, а следва логиката, по която темата се изучава. Всички задачи са затворени и с кратки изречения, което прави решаването бързо, а оценяването еднозначно. Затова тестът е удобен за проверка в част от учебния час, като остава време за обсъждане на по-спорните примери. На учителя материалът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на темата — за упражнение в час, за домашна работа или за кратка контрола. На ученика служи за самопроверка и подготовка преди изпитване, а усетът, който изгражда, помага при четенето на всяка новина, статия или коментар.