Урок по български език: Функционални стилове на българския книжовен език. Петте стила, четирите фактора, обобщаваща таблица и начин за разпознаване

Всеки стил си има своя сфера, своя цел и свой начин да звучи — и ученикът трябва да ги разпознава не по определение, а по конкретния текст пред себе си. Точно това проверява настоящият тест. Материалът обхваща учебното съдържание за функционалните стилове на българския книжовен език и го поднася в 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Устройството е двупосочно и това го отличава. Част от въпросите тръгват от ситуация към стил: покана между приятелки, съобщение на журналист, запис в медицинско досие, заповед на ректор, обаждане на баща до сина му, репортаж по радиото, стих за зората. Друга част тръгва в обратна посока — от понятието към характеристиката: какъв е предметът на общуване при деловия и при публицистичния стил, каква е обичайната форма на общуване при научния, какви са отношенията между автор и читател при художествения, каква е главната цел на публицистичния стил. Така се проверява и разпознаване, и системно знание. Тестът е съставен така, че да обхване всички теми, които обикновено влизат в проверката по темата, без да остане само на равнище разпознаване по интуиция. Отделна линия следват четирите фактора на общуването. Задачите изискват да се посочи кой фактор отговаря на въпроса какво иска да постигне авторът и кой определя дали общуването е устно или писмено, пряко или непряко. Други въпроси разглеждат отношенията между участниците — неофициалните при разговорния стил, официалните в медийната среда и многопластовите при художествената литература. Всички пет стила са застъпени поотделно. Разговорният е представен чрез послание до близък човек и чрез запис в личен дневник; официално-деловият — чрез документ и чрез въпроса за предмета на общуване; научният — чрез медицински запис, чрез научен факт в урок и чрез формата, в която обикновено се реализира; публицистичният — чрез новинарско съобщение и радиорепортаж; художественият — чрез образен език и олицетворения. Включен е и общ въпрос за броя на функционалните стилове в българския книжовен език. Финалната задача е съпоставителна: как един и същ факт би изглеждал, ако бъде написан веднъж в научен и веднъж в художествен стил. Този въпрос обобщава цялата тема и подготвя ученика за практическото умение сам да избере подходящия стил. Материалът завършва с верни отговори и обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са кратки и обосновани — назовават конкретния белег или фактор, който води до верния избор, и работят като допълнителен преговор по темата. На учителя тестът дава готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор. Задачите се разделят удобно на две групи: ситуативни, подходящи за устно обсъждане, и теоретични, полезни при затвърждаване на понятията. На ученика материалът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — фактори на общуването, петте функционални стила, техните сфери, цели и езикови белези — и е полезен за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за практическото умение да се подбере верният тон и подходящите думи при писане на молба, съобщение, отговор на въпрос или собствен текст.

Пет стила в един учебен час, въведени по един и същ признак. Планът е разчертан за 40 минути. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за влизане в час и за привличане на вниманието, като темата е обявена изрично. Втората част, двадесет и пет минути, започва с три минути за въпроса какво изобщо са функционалните стилове, а нататък всеки стил получава свое време: разговорният, официално-деловият, публицистичният и следващите, всеки с определение, с област на употреба и с пример. Отделно е предвидено и как се стига до извода, че изборът на стил не е въпрос на вкус, а на ситуация. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез кратки откъси, при които учениците определят стила по признаци, а не по усет. Часът завършва с обобщителна таблица на дъската. Въпросите позволяват веднага да се види кой какво е разбрал. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждане във функционалните стилове и като модел за собствен план по езикова тема.

Един и същ факт може да бъде съобщен в наредба, във вестник, в научна публикация и в роман — и всеки път ще звучи различно. Тестът проверява дали ученикът разпознава кое поражда тази разлика. Материалът обхваща учебното съдържание за функционалните стилове на българския книжовен език и го поднася в 20 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Задачите не питат за определения, а поставят ситуации. Пред ученика застава конкретен случай — разговор на двора, документ, подписан от кмет, изречение от научна публикация, реплика на спортен коментатор, съобщение между брат и сестра, лекция пред студенти, стих с олицетворения — и той трябва да прецени за кой стил става дума или кой фактор определя облика на текста. Първата линия в теста са факторите на общуването. Отделни задачи са посветени на всеки от тях: предметът на общуване, целта, начинът — устен или писмен, пряк или непряк — и отношенията между участниците. Няколко въпроса изискват при дадена ситуация да се посочи именно факторът, който определя нейния характер, а един от тях проверява разбирането коя от четирите категории отговаря на въпроса за близостта между събеседниците. Включени са и задачи, в които трябва да се разпознаят едновременно два фактора, водещи към даден стил. Втората линия обхваща самите стилове. Разговорният стил е представен чрез неофициални ситуации от ежедневието; официално-деловият — чрез документ, наредба и въпроса какъв стил изисква молбата; научният — чрез специализиран термин, чрез начина на общуване при научна публикация и чрез причината в него да се избягват личните оценки; публицистичният — чрез телевизионна прогноза и спортен репортаж; художественият — чрез образен език, чрез многопластовите отношения между автор и читател и чрез съчетаването на няколко цели едновременно. Самостоятелен акцент е поставен върху разпознаването на стила по езиковите му белези: една задача изисква стилът да бъде определен само по наличието на олицетворения, метафори и описания, а финалната съпоставя как един и същ факт би бил представен в журналистически и в литературен текст. Отделен въпрос проверява разбирането защо изобщо функционалните стилове са свързани с различни сфери на обществения живот. Финалната част съдържа верни отговори с обяснения към всички 20 задачи. Обясненията са кратки, но обосновани — назовават конкретния белег или фактор, който води до верния избор, и така работят като допълнителен преговор по темата. На учителя материалът дава готов инструмент за проверка — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди писане на текстове от различен тип. Ситуативните задачи се обсъждат добре и устно, а обясненията улесняват работата над допуснатите грешки. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща цялата тема — фактори на общуването, петте функционални стила и белезите, по които се разпознават — и е полезен за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за практическото умение да се избере подходящият стил при писане на молба, съобщение, отговор на въпрос или собствен текст.

Бележка на масата, реплика на мама, заповед на директора, стих за вечерта – всяка задача тук започва с малка сцена и изисква ученикът да прецени какъв стил стои зад нея. Двадесет задачи с избираем отговор са изградени по един и същ принцип: първо е описана конкретна ситуация или е приведен кратък текст, а след това се задава въпрос към нея. Този подход е съществено предимство, защото проверява разпознаване в реален контекст, а не заучени определения. Част от задачите са насочени към четирите фактора, чрез които се определя стилът. Проверява се кой фактор отговаря на въпроса за прякото и непрякото общуване, какъв е предметът на определен текст, каква цел преследва говорещият в дадена ситуация и какви са отношенията между участниците. Отделен въпрос изисква да се посочи наборът от въпроси, който изобщо помага при определянето на стил – така самият метод на работа става обект на проверка. Други задачи разглеждат отделните стилове поотделно: къде темите са свързани с ежедневието, какъв начин на общуване е характерен за официално-деловия стил, защо при художествения стил отношенията са трудно определими и защо публицистичният допуска както официални, така и непринудени елементи. Включена е и задача, която изисква да се посочи кое от изброените не е функционален стил – проверка срещу често срещана грешка. Няколко от въпросите поставят ученика пред практическа задача: да определи стила на вестникарска новина, прочетена на глас у дома, на текст от енциклопедия, на приказка и на бабин спомен, както и да реши в какъв стил трябва да бъде оформена покана за училищен празник. Отговорите са изведени накрая, като при всеки е обяснено не само кой вариант е верният, но и защо останалите не са подходящи, включително при задачите, при които обстановката подвежда. Ученикът упражнява умение, което се проверява при изпитване – да разпознава стила по конкретен текст, а не по заучено правило. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а ситуативните задачи са подходящи и за устна работа в клас.

Един и същ език звучи различно в служебно писмо, в разказ и в разговор между приятели. Настоящият тест проверява дали ученикът разпознава тези разлики и умее да ги назове с точните понятия. В началото е поместен кратък текст за ученическо проучване. Върху него са построени първите пет задачи: какъв стил е използван, каква е основната цел на текста, към кой жанр принадлежи, към коя сфера на речевата дейност се отнася и кои езикови средства не се откриват в него. Последната задача е особено полезна, защото изисква да се прецени какво липсва в текста, а не само какво присъства. Следващите въпроси обхващат петте функционални стила поотделно. Проверява се къде се използва разговорният стил, кой стил се отличава с емоционалност и образност, кое твърдение се отнася за научния стил, кой стил използва оценки, аргументи и призиви, кой се среща в художествената литература и кой предполага най-непринудено общуване. Отделни задачи са свързани с официално-деловия стил – при какви текстове се прилага, какво е характерно за него и къде се среща най-често. Част от въпросите изискват разпознаване по конкретен пример: кой от изброените текстове е в научен стил и кой е жанр на публицистичния стил. Включена е и задача, която проверява какво изучава стилистиката като дял от науката за езика. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата изисква обяснение кога се използва публицистичният стил и какви са неговите цели, подкрепено с примери. Втората – изброяване на два жанра на официално-деловия стил с описание на предназначението им. Третата поставя по-обхватен въпрос: какво означава, че функционалният стил се определя от целта на общуването, като се изисква и пример. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са предложени примерни отговори с конкретни жанрове и ситуации. Ученикът получава преговор на цялата тема и упражнение по разпознаване на стил в конкретен текст – умение, което се проверява при изпитване и е нужно при съставяне на всякакъв писмен текст. Преподавателят разполага с материал за контролна работа, за упражнение в час или за обобщение в края на темата, а свободните задачи дават ясен критерий при оценяване.

Два текста за едно и също нещо, поставени един до друг. Оттам започва часът за езиковия стил. В началото са посочени предметът, разделът, класът и продължителността, а след това целите, разделени на образователни, развиващи и възпитателни, и необходимите материали. Ходът започва с две минути организационен момент, а след това седем минути за работа с двата текста за сравнение, единият от които е в научен стил. Именно това начало прави понятието осезаемо, преди да бъде определено. Нататък часът минава през значенията на думата „стил“, през стилистиката като наука, през индивидуалния стил и през функционалния. Отделно е предвидено и как се обяснява, че двата вида стил не се изключват: човек пише в определен функционален стил и въпреки това остава разпознаваем. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез задача, в която учениците преработват един и същи текст в два различни стила. Часът завършва с обобщение и с кратка проверка. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за въвеждане в стилистиката и като модел за собствен план по езикова тема.