Тест по литература върху „На прощаване“ от Христо Ботев – 30 задачи с отговори: словото на юнака, тропи и фигури, символика, антитези и поанта. Гласът, който говори с бъдещето

Вариант, който тръгва от чужд поглед към поета и постепенно навлиза в самата творба. Проверява се както четенето с разбиране, така и задълбоченото познаване на стихотворението. Задачите са 30, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първите шест са върху приложено есе за Ботев, написано от известен български художник. Въпросите обхващат сферата на общуване, характерните за текста езикови особености, разчитането на едно противоречиво словосъчетание, значението на определение, дадено на поета, и смисъла на подчертано изречение. Тази част е ценна и сама по себе си – есето е кратко, силно и подходящо за цитиране в съчинение. Следващата група е върху общата постановка на творбата: кой говори в нея, с кого се прощава героят, от какво иска да се раздели народът, какво очаква синът от майка си и защо началото е изградено с повелителни форми. Отделен въпрос е върху жанровата ѝ определеност чрез съпоставка с четири различни жанра. Третата и най-обширна част следва хода на текста. Разгледани са възторгът при мисълта за преминаването на реката и смисълът на един епитет; анафората, която въвежда картината на родното, и градацията, която тя поражда; ролята на сърцето при вестта за гибелта; тропите в конкретни стихове; етимологичната фигура и спираловидното повторение с неговите функции. Заключителните задачи са върху картината на победното завръщане – какво присъства и какво липсва в нея и как е постигнато опиянението, както и върху предчувствието в творбата, върху наградата за героя и върху единствения му съдник. Отговорите са изведени накрая, с подробни пояснения при спорните задачи – включително посочване на конкретните глаголни форми и на промяната в лицето при една от тях. Материалът е подходящ за контролна работа върху творбата, за подготовка за изпит и за самостоятелна работа. Тестът е готов за раздаване и се решава в рамките на един учебен час. Преимуществото му е вниманието към повторенията. В тази творба те не са украса, а основен градивен принцип, и тук са проверени последователно – анафора, етимологична фигура, спираловидно повторение, включително въпрос за това какво повторението не постига. Особено полезна е групата за финалната картина. Опиянението там е постигнато с точно определени средства и разпознаването им дава готови аргументи при съчинение върху мечтата и идеала в творбата. Ценно е и присъствието на есето. То дава на ученика чужд, силно образен поглед към поета, който може да бъде цитиран или преразказан при отговор върху мястото на Ботев в българската литература. За преподавателя тестът е готова задълбочена проверка с разгърнати обяснения, които вършат работа и като материал за коментар в час.

Обемен изпитен вариант, който покрива почти цялата програма за седми клас и по двата предмета. Броят на задачите надхвърля този в реалния изпит, което го прави подходящ и за упражнение, и за пробна работа. Задачите са 56 и следват няколко части. В началото е поместен откъс от биографичен текст за Христо Ботев, написан от негов съвременник. Върху него са зададени четири въпроса – за липсващата информация, за вида на речта, за фактическа точност и за причината дадена дата да се разминава с посочената в учебниците. Втората част е върху езиковите норми. Тя е най-обширна и обхваща пунктуацията при обособени части и при подчинени изречения, правописа на отделни думи в свързан текст, членуването, употребата на местоименни форми, слятото и разделното писане, както и броенето на пропуснати запетаи в цял пасаж. Третата част е върху синтаксиса: видове изречения по състав, видове сказуеми, синтактична служба на подчертани думи, разграничаване на просто от сложно изречение, еднородни части и приложение. Четвъртата част проверява лексиката и теорията на литературата – значения на думи, отношения между двойки понятия, разпознаване на изразни средства по цитат, омоними и пароними. Отделна и голяма група задачи е върху стихотворението „На прощаване“ на Христо Ботев – назоваването на героя, противопоставянията, синтактичната служба на изрази от текста, реторическите фигури. Последните шест задачи изискват писмен отговор: попълване на изречение, определяне на служба, допълване на два пропуснати стиха и три тълкувателни въпроса върху заглавието и върху два ключови стиха. Отговорите са изведени накрая, с разгърнати примерни решения при свободните задачи – включително пълно тълкуване на трите въпроса върху стихотворението. Материалът е подходящ за подготовка за националното външно оценяване, за пробен изпит в клас и за самостоятелна работа през цялата година. Може да се решава наведнъж или на части. Основното му предимство е обхватът. В един материал са събрани всички типове задачи, които се срещат на изпита, а голямата им бройка позволява всяко правило да бъде проверено повече от веднъж. Полезно е и това, че езиковите задачи стъпват върху свързан текст. Изреченията, в които се търсят грешки, съдържат сведения за творческата история на стихотворението, за връзката между двама възрожденци и за съдбата на майката – така подготовката по правопис върви заедно с натрупване на знания за творбата. Ценна е и последната част. Разгърнатите отговори показват какъв обем се очаква при въпрос за смисъла на заглавие или на стих и как се строи кратко тълкуване – умение, което носи най-много точки на изпита.

Между страха от смъртта и славата на подвига стои един избор, направен доброволно. Настоящият тест се съсредоточава именно върху този избор и върху начина, по който той е внушен в творбата. Задачите обхващат няколко ясно различими посоки. Първата установява основното: каква е причината за обръщението към майката, какво изразява думата в заглавието, как се нарича образът, чрез който говори творбата, и какво е отношението на героя към робството. Тези въпроси проверяват и владеенето на литературоведските понятия, не само на съдържанието. Втора група задачи е насочена към образите: каква е ролята на майката, какъв е образът на любимата, какво значение имат момите и другарите, какво изразява черната прокуда и кой образ не е свързан с родината. Тук проличава дали ученикът разчита символното значение на всеки от тях. Трета посока обхваща устройството и смисъла на творбата: коя мисъл най-точно изразява вътрешния конфликт, как се нарича противопоставянето между страха и дълга, каква е композицията на стихотворението, как звучи гласът на народа във финала и какво внушава последният стих. Отделни задачи разглеждат ключови изрази – кои думи назовават дълга към отечеството и какъв смисъл носи „песен юнашка“. Последните три задачи са със свободен отговор и с оставено място за писане. Първата пита какви чувства изпитва героят към майка си и по какъв начин ги изразява. Втората изисква обяснение как се проявява темата за саможертвата в творбата. Третата извежда посланието на стихотворението към бъдещите поколения – въпрос, който изисква обобщение, а не преразказ. Верните отговори са изведени накрая с кратки обяснения, а към свободните задачи са дадени примерни насоки, които показват какъв обем и каква посока на разсъждение се очакват. Ученикът получава проверка на две нива – познаване на текста и умение да формулира извод върху него, което е пряка подготовка за писмена работа по творбата. Преподавателят разполага с материал за проверка след изучаването на стихотворението, за упражнение в час или за домашна работа, а свободните задачи могат да послужат и като теми за обсъждане на конфликта между личното и общественото.

Тест за входно равнище по литература за осми клас с двадесет и шест задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изучените през предходната година творби и позволява още в първите седмици да се установи доколко те са усвоени. Проверката е изцяло литературна, без езикова част. Това е предимство при диагностика: резултатът показва точно кои произведения са останали непознати, без да се смесва с езиковата подготовка. Задачите са групирани по творби, което позволява проверката да се използва и на части. При стихотворението за раздялата с майката се разглеждат ролята на песента, значението на образа на пътя, съотношението между смъртта и безсмъртието, подбудите за избора на героя и изразните средства в приведен откъс. При повестта за хъшовете проверката обхваща смисъла на заглавието, портретна подробност, чрез която е изграден един от образите, елементите, изпълняващи ролята на забавяне на действието, противопоставянето, което в творбата не присъства, и подбудата на един от героите да остане при умиращия. При разказа за жената, помогнала на преследвания, се разглеждат вярността на твърдения за нейното поведение и художествените елементи, които придават достоверност на историята. При одата за защитниците на прохода се проверяват изразното средство в приведен цитат и качеството, което не подхожда на героите. При одата за езика – основанието тя да бъде определена като ода и противопоставянията в нея. Отделни задачи засягат сатиричната книга, стихотворението за изгнаниците и разказа за жътвата – включително разпознаване на цитат сред четири приведени. Заключителните пет задачи са съпоставителни и обхващат по две творби наведнъж: обща тема, общо противопоставяне, различие в един и същи образ. Финалната задача проверява познаването на литературен жанр по неговото описание. Съпоставителните задачи са и най-стойствената част от материала. Те не проверяват отделна творба, а умението произведенията да се съотнасят помежду си – кои две разработват темата за състраданието, кои две засягат живота далеч от родината, в какво образът на пътя се различава при две от тях. Такива въпроси се задават и при по-обемно изпитване, а тук подготвят за тях. Почти всички задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не може да продължи изречението, как образът не може да бъде тълкуван, кой мотив не е подбуда, кое качество не се отнася до героите, коя опозиция не е обща. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет, но и прави теста по-труден от обичайното. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат, че творбите са разглеждани подробно. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза въпреки големия брой задачи. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище по литература в началото на осми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва кои творби са останали само като заглавия.

Материалът предлага втори, различен вариант на класната работа за края на учебната година, съобразен със същия учебен материал, но с изцяло нови формулировки и примери. Задачите са 40 и са разделени поравно между езиковата и литературната част. Езиковата част включва седемнайсет задачи с избираем отговор и три с писмен отговор. Проверява се разграничаването на прякото от преносното значение на думата, както и разпознаването на функционалните стилове по конкретни езикови белези: логическа последователност на изложението и превес на имената над глаголите при научния стил; достъпност, нагледни сравнения и оценъчна лексика при научнопопулярния; императивни форми, отглаголни съществителни, формули на деловото писмо и изказ на нормативен акт при официално-деловия; широк тематичен обхват, клишета и реторични въпроси при публицистичния. Отделна група задачи е посветена на лексиката – активна лексика, историзми, архаизми, паронимна замяна и евфемизми. Писмените задачи изискват съставяне на изречение с историзъм и обосновка, посочване на правила на нетикета при онлайн дискусия и съставяне на изречение в научнопопулярен стил с обяснение. Литературната част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с разширен отговор върху „Сплин“ на Бодлер, „Есенна песен“ на Верлен, „История славянобългарска“, „Изворът на Белоногата“ и творбите на Ботев „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „Странник“. Въпросите изискват разчитане на композиционни решения, символи и метафори, а няколко задачи са съпоставителни между отделни творби и автори. В края е приложен ключ, в който всеки отговор е обоснован с кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с очаквания обхват и посока на разсъждението.

Класната работа в края на втория срок обхваща материал от два дяла едновременно, което я прави сериозна проверка на цялостната подготовка. Този вариант съдържа 40 задачи, разпределени в езикова и литературна част, с включени както въпроси с избираем отговор, така и задачи с разширен отговор. Езиковата част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с писмен отговор. Проверяват се разпознаването на функционалните стилове – научен, научнопопулярен, официално-делови и публицистичен – по характерни за тях езикови белези: терминологична лексика, страдателен залог, клишета, графични съкращения и абревиатури, реторични въпроси и оценъчна лексика. Отделна група задачи е посветена на лексиката: активна лексика, историзми, архаизми и неологизми, паронимна замяна и евфемизми. Писмените задачи изискват пример за архаизъм с обяснение на разликата от историзмите, посочване на правила за успешно поведение при дискусия и съставяне на изречение с евфемизъм. Литературната част обхваща седемнайсет задачи с избираем отговор и три с разширен отговор. Творбите, върху които се работи, са „Сплин“ на Бодлер и „Есенна песен“ на Верлен, Предисловието на „История славянобългарска“, „Изворът на Белоногата“, както и пет творби на Ботев – „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „Странник“. Въпросите са построени върху конкретни стихове и образи и изискват разчитане на метафора, символ, алюзия, композиционно решение и авторова позиция. Включени са и съпоставителни задачи между отделни творби. Материалът завършва с пълен ключ, в който всеки верен отговор е обоснован с кратко обяснение, а към отворените задачи са дадени примерни отговори с очаквания обхват.