Тест по литература „Човекът и другите" – 12 задачи върху „Радини вълнения", „Принцът и просякът", „Братчетата на Гаврош", „Серафим", „География" и „Малкият принц", с отговори

Темата „Човекът и другите" поставя пред ученика въпроса как литературата изобразява срещата с другия – с бедния, с непознатия, с приятеля. Тестът обхваща всички творби от раздела в тринадесет задачи и проверява както познаването на текстовете, така и умението за тълкуване. Първите въпроси са върху главата „Радини вълнения" от романа „Под игото" на Иван Вазов – смисълът на заглавието и разпознаването на героите от произведението. Следват задачи върху „Принцът и просякът" на Марк Твен, насочени към поведението на принца в диалога с Том и към причината за възникналата между двамата симпатия. Върху стихотворението „Братчетата на Гаврош" от Христо Смирненски е зададена задача за разграничаване на изразите, изграждащи образа на града, от онези, които се отнасят до децата. Разказът „Серафим" на Йордан Йовков е представен с въпроси за вида на характеристиката в думите на повествователя и за разпознаването на речта на самия герой сред цитираните реплики. Задачите върху „География" от Бранислав Нушич проверяват връзката между заглавието и темата, както и умението да се определи характерът на описаните случки. Върху „Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери са зададени въпроси за условията на опитомяването според лисицата и за стойността на розата за героя. Тестът завършва със задача със свободен отговор, която изисква тълкуване на прочутите думи на лисицата „Най-важното е невидимо за очите". Под нея е оставено достатъчно място за разгърнато писмено разсъждение. Верните отговори на задачите с избираем отговор са приложени в края и позволяват бърза самопроверка.

Проверката на знанията по раздела „Човекът и другите" изисква обхващане на шест различни по жанр и произход текста. Настоящите тестови задачи го правят чрез тринадесет въпроса, подредени в реда на изучаване на произведенията. Началните задачи са свързани с главата „Радини вълнения" от романа „Под игото" на Иван Вазов и проверяват определянето на жанра, от който е откъсът, както и разпознаването на героите. Следва блок върху трета глава на романа „Принцът и просякът" от Марк Твен – темата на главата, осъзнатото от принца по време на разговора и средствата, чрез които авторът изгражда двата детски образа. Върху стихотворението „Братчетата на Гаврош" от Христо Смирненски е зададен въпрос за значението на нарицателното име, превърнало се в обобщен образ на бездомните деца. Разказът „Серафим" на Йордан Йовков е представен с две задачи, които изискват разграничаване на портретната от нравствената характеристика и разпознаване на репликите, принадлежащи на главния герой. Отделни въпроси проверяват знанието за автора на „География" и умението да се съпостави мотивът за отношенията между учител и ученик в няколко от изучаваните творби. Задачите върху „Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери са насочени към отликата на лисицата от познатите приказни образи и към предмета на разговора между двамата герои. Заключителната задача е със свободен отговор и изисква обяснение на постъпката на Серафим, който дава на непозната жена парите, събирани за ново палто. Оставеното място позволява разгърнато писмено разсъждение върху нравственото послание на разказа. Верните отговори на въпросите с избираем отговор са приложени в края.

Този вариант на теста върху раздела „Човекът и другите" е насочен към сигурното разпознаване на авторите, героите и водещите мотиви в изучаваните творби. Дванадесетте задачи с избираем отговор преминават последователно през всички произведения от раздела. Първите въпроси са свързани с главата „Радини вълнения" от романа „Под игото" на Иван Вазов – кои герои присъстват в нея и какво стои зад вълнението на младата учителка по време на изпита. Следват задачи върху „Принцът и просякът" на Марк Твен, които проверяват вниманието към речта на героите и към конкретните подробности от диалога между Том и Едуард, включително оценката на поведението на принца. Върху стихотворението „Братчетата на Гаврош" от Христо Смирненски са зададени два въпроса – за основния мотив на творбата и за разпознаването на думата, употребена с преносно значение в поетичния образ на вечерта. Разказът „Серафим" на Йордан Йовков е представен чрез задачи за поведението на Еньо и за истинските подбуди на главния герой, като едната задача изисква отхвърляне на невярно твърдение. Заключителните въпроси проверяват знанието за авторите на „География" и „Малкият принц", разпознаването на портретната характеристика на един от учениците в класната стая и определянето на основната тема в разговора между Малкия принц и лисицата. Форматът е компактен и подходящ за проверка в рамките на един учебен час, за домашно упражнение или за преговор преди класна работа. Верните отговори на всички задачи са приложени в края и позволяват незабавна самопроверка.

Този вариант е построен по ясна и повтаряща се схема: за всяка творба следват въпрос за автора и два-три въпроса по съдържанието и смисъла. Така проверката е равномерна, а резултатът показва точно къде има пропуск. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Първо се проверява познаването на авторите – по един въпрос за всяко от шестте произведения, разположени между останалите задачи. Съдържателните въпроси проследяват какъв човек е героинята от българския роман и в каква историческа атмосфера се усеща действието; какво разкрива срещата между двете момчета и кой проблем е поставен в началото на онзи роман; какво чувство будят образите на децата в стихотворението и коя е основната му идея; какъв избор прави героят на разказа и какво доказва поведението му; какъв е учителят в хумористичната глава и защо текстът е смешен, макар да описва училище; какво търси героят в главата за срещата с лисицата и какво научава от нея. Следва съпоставителна група: кои две творби показват социална несправедливост, в кои се среща посланието за отговорност към другия, в кои детският поглед прави света едновременно странен и смешен, коя обща ценност свързва две от произведенията и къде външният вид заблуждава. Трите отворени задачи изискват кратък писмен отговор: за силата на училището, за общото между два текста по темата за доброто и отговорността и за начина, по който две творби карат читателя да мисли за бедността. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преимуществото на този вариант е предвидимата структура. Ученикът бързо разбира по каква логика вървят въпросите и се съсредоточава върху съдържанието, вместо да губи време в ориентиране. За преподавателя пък е лесно да проследи къде точно се къса подготовката – при авторите, при съдържанието или при обобщенията. Полезна е и съпоставителната група в края. Тя изисква творбите да се групират по идея – по социална тема, по отношение към другия, по гледна точка – и подготвя пряко за въпроси, които изискват отговор върху повече от едно произведение. За ученика при самостоятелна работа обясненията към отговорите служат като кратък преговор: за всяка творба са събрани авторът, водещият образ и основното послание, а примерните решения показват как се пише сбит отговор в няколко изречения.

Шест заглавия. Един учебен час. Двадесет въпроса, които трябва да покажат какво е останало от цял срок. Точно това предлага настоящата разработка – завършена контролна работа по литература за шести клас за втория срок, придружена с готови отговори. В проверката влизат „Радини вълнения“ и „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов, „Серафим“ на Йордан Йовков, „Братчетата на Гаврош“ на Христо Смирненски, „Урок по география“ от „Автобиография“ на Бранислав Нушич, началото на „Принцът и просякът“ на Марк Твен и главата с лисицата от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Разностилен подбор, който върши работа именно защото е разностилен: възрожденски роман до съвременна приказка, българска поезия до английска повест. Ученик, прочел само едно от заглавията, няма да мине. Задачите са седемнадесет с избираем отговор и три за писане. Съотношението е практично – основната част се проверява с поглед, а трите писмени въпроса показват кой мисли, а не само помни. Всеки въпрос носи указание за творбата и главата, до които се отнася. Дреболия, която обаче спестява ненужни ръце вдигнати по време на работата. Отговорите не са само списък от букви. Под всеки верен вариант стои изречение, което обяснява защо е точно той. Тези пояснения вършат двойна работа: ускоряват проверката и дават готови формулировки за обсъждането след нея. Писмените въпроси също имат приложени решения – по няколко изречения всяко, с наблюдение и извод. Полезни са не толкова като еталон за оценяване, колкото като образец, който може да се прочете пред класа: ето така изглежда добър кратък отговор. Въпросите вървят групирани по произведения. Ако някоя творба още не е взета, съответните задачи се махат и работата продължава да е смислена. Разпределението следва тежестта на материала – Вазовият роман взема най-много въпроси, останалите заглавия по два-три. Така проверката отразява действителното съотношение в програмата, а не механично равенство. Обемът се вмества в един учебен час. Затворената част минава бързо и оставя основното време за писмените отговори – там, където всъщност се вижда разликата между учениците. Формулировките са кратки, а възможностите за избор се различават ясно. Работата е посилна за клас със средна подготовка, без това да я прави повърхностна. Оформлението е за директно размножаване: номерирани задачи, отделени варианти, място за писане в края. Никакво преоформяне преди печат, а целият тест се събира на малко място – икономия при копиране за цял клас. Приложението надхвърля една класна работа. Същите двадесет въпроса стават преговор седмица по-рано, домашна работа през ваканцията или спасение при внезапно заместване. Освен това материалът е готов документ – отваряте, разпечатвате, раздавате. Нищо не се дописва и нищо не се съкращава. Спестеното време е реално: часове съставяне, подбор на въпроси и писане на отговори в най-натоварения период от годината. А ученикът получава ясен ориентир какво се очаква от него, преди работата да влезе в бележника.

Този вариант проверява не само разбирането на текстовете, но и познаването на авторите и жанровете. Част от въпросите изискват точно съотнасяне на творба и писател – проверка, която е особено полезна преди изпитване. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху главата от българския роман разглежда причината за силното вълнение и ролята на училището като място за общност, а отделен въпрос изисква да се посочи авторът на творбата. Групата върху романа за двете момчета проследява какво подвежда хората в началото на историята, какво показва размяната на роли и кой е авторът. Следва група върху стихотворението за уличните деца – тонът, силата на въздействието и авторът, познат с вниманието си към социалната болка. Групата върху разказа за добрия човек разглежда как го възприемат околните, какъв избор стои в центъра на творбата и кой е нейният автор. При хумористичната глава за училището се проверяват източникът на смеха, обектът на критиката и името на писателя. При главата за срещата с лисицата – защо е нужно търпение, каква е ролята на обредите и кой е авторът. Отделна и по-обширна група е изцяло съпоставителна: кои две творби показват училището по различен начин, в кои героят прави добро без награда, кои противопоставят външния вид на истинската стойност и кои говорят за детството като време на нужда от закрила. Има и въпрос за жанровете. Трите отворени задачи изискват кратък писмен отговор по темите за времето в приятелството, за общата идея за човечността и за двата различни образа на училището. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Особеното при този вариант е включването на въпроси за авторите. Творбите са от различни литератури и лесно се смесват, а точното им съотнасяне с писателите е част от очакваните знания при изпитване и при устен отговор. Полезна е и голямата съпоставителна група. Четири последователни въпроса изискват да се посочат по две творби, свързани с определен признак – формат, който учи на групиране по идея, а не по реда на изучаване. За преподавателя тестът дава пълна проверка върху раздела с бърза и еднозначна оценка. Обясненията към отговорите съкращават работата и дават готови формулировки за коментар. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък преговор – съдържание, автор и основна идея за всяка от творбите на едно място.