Тест по литература върху темата за човека и изкуството – 10 задачи с отговори по „Косачи“, „Представлението“ от „Под игото“ и „Художник“

Приказката край огъня, картините по голите стени, представлението в читалището – три различни срещи на човека с изкуството и една обща проверка върху тях. Дванадесет задачи, разпределени поравно между три творби, следят дали прочетеното е разбрано в дълбочина, а не само запомнено. Първият блок е върху „Косачи“ на Елин Пелин. Проверява се разпознаването на герой по портретен детайл, ориентирането във времето и мястото на действието, отделянето на пейзажното описание сред други откъси и разбирането за ролята на разказвача и за въздействието на разказаното върху слушателя. Вторият блок работи със стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Тук задачите излизат извън фактологията – търси се какво чувство поражда конкретен стих у читателя, кое твърдение противоречи на посланието на творбата, къде думата е употребена в преносно значение. Това са въпроси, които изискват вглеждане в текста, а не преразказ на съдържанието му. Третият блок е върху главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов. Проверява се познаването на героите и на поведението им, разграничаването на действителна историческа личност сред литературните персонажи и разбирането за начина, по който публиката възприема сценичното действие – наивно, но искрено, което е и източникът на хумора в главата. Задачите са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Голяма част от тях са формулирани с обърната логика – търси се невярното твърдение или онова, което не се отнася за творбата, така че познаването да бъде реално, а не резултат от налучкване. Отговорите са приложени накрая и правят проверката бърза и безспорна, а кратката форма позволява тестът да се реши в рамките на един учебен час заедно с обсъждането. Обединяващата тема личи през целия тест: какво прави изкуството с човека – утешава, преобразява, събира хора, кара ги да плачат и да се смеят. Задачите я проследяват в три различни жанра – разказ, стихотворение и епизод от роман, което позволява и естествена съпоставка между тях. За учителя това е готова проверка след приключване на темата или бърза диагностика преди обобщителен урок. Не изисква подготовка, обхваща трите творби в оценима форма и показва веднага коя от тях е останала неусвоена. Всеки от трите блока може да се използва и самостоятелно, като кратък тест върху отделна творба. За ученика е удобен начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Приложените отговори позволяват самопроверка, а задачите насочват вниманието точно към онова, което обикновено се пита – герои, пейзаж, преносна употреба и внушения на творбата.

Тринадесет задачи, които се движат близо до самия текст – толкова близо, че повечето от тях се решават само ако творбите са четени, а не преразказвани. Проверката обхваща три произведения от различни жанрове, обединени от общата тема за силата на изкуството. Първият дял е върху разказа за косачите. Проверява се с какво е свързано заглавието, кой цитат не е откъс от пейзаж, кой герой изрича известната реплика за приказките и каква е причината един от героите да напусне другарите си. Задачите вървят от формата към смисъла и завършват с най-важния въпрос – какво всъщност променя героя за една нощ. Вторият дял е върху стихотворението за художника и неговите картини. Определя се жанрът на творбата, търси се настроението, което поражда началното описание, и се разпознава цитатът, който не принадлежи на текста – капан, при който подобният по звучене стих идва от съвсем друга творба. Особено ценна е задачата за прякото и преносното значение: сред четири цитата трябва да се открие единственият, в който всички думи са употребени пряко. Тя изисква вглеждане във всяка дума поотделно и показва колко плътен е образният език на творбата. Третият дял е върху главата от романа. Проверява се от какъв тип произведение е тя, на кой герой принадлежи конкретна реплика, каква е причината един от участниците да излезе на сцената и кое твърдение не отговаря на разказаното. Тези задачи изискват точно познаване на епизода – кой какво прави, кой как реагира и кое се случва преди кое. Финалната задача е отворена и е същинската сърцевина на теста: защо представлението се превръща в празник за целия град. За нея е оставено много място, а отговорът е свободен – без предложен образец, така че ученикът да формулира сам мисълта си. Точно тази задача показва дали темата е разбрана като цяло. Останалите отговори са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова проверка след изучаване на трите творби. Не изисква подготовка, обхваща и трите с еднаква тежест и завършва с въпрос, който естествено преминава в беседа за ролята на изкуството в живота на общността. Може да се използва цял или на части. За ученика е сигурен начин да провери дали помни текстовете в подробности. Задачите с цитати са особено полезни, защото упражняват разпознаване по думи – умение, което се пита на всяко външно оценяване и при всяко изпитване върху художествен текст. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тридесет и четири задачи в четири раздела, а последната част стига до литературоведски понятия, каквито обикновено не влизат в тест за този раздел. Обхват, който покрива темата от най-простото до най-трудното. Устройството е стъпаловидно и всяка следваща част изисква повече от предходната. Първата се решава с една дума, втората с една буква, третата с изречение, четвъртата с обяснение. Началният раздел е с десет твърдения, на които се отговаря само с да или не. Те не са върху конкретна творба, а върху самото понятие изкуство: откъде идва потребността от него, каква е ролята на фантазията, какво изобразява то и къде минава границата на условността. Формат, който изглежда лесен, но при отрицателните твърдения се греши постоянно – достатъчно е едно невнимателно прочетено „само“, за да се обърне смисълът. Вторият раздел е с шест въпроса с избираем отговор и минава през трите изучавани произведения – „Косачи“ на Елин Пелин, стихотворението „Художник“ и главата от „Под игото“ на Иван Вазов, посветена на представлението в Бяла черква. По два въпроса за всяка творба, разпределени поравно. Третият раздел е най-обширен – дванадесет въпроса с кратък свободен отговор, разпределени в същия ред по творби. Тук вече не се избира, а се формулира: защо героят постъпва така, какво постига, какво чувство внушава дадено описание. Именно тази част отсява четящите от преразказващите, защото отговорът не може да се налучка. Четвъртият раздел е и най-стойностният. Шестте въпроса в него излизат от съдържанието и стигат до устройството на творбите: как разказвачът предава атмосферата, как се внушава идея, кое понятие описва пренасянето на признак от едно явление върху друго и защо разказвачът знае какво мислят героите. Последният въпрос е особено находчив, защото въвежда понятието за условната фигура на повествователя. Отговорите са приложени за всички тридесет и четири задачи, при отворените – с кратка формулировка, годна за критерий при оценяване. Списъкът е компактен и се сверява за минути. Преподавателят получава готова проверка за цял раздел с ясно разграничени равнища на трудност, без нужда от подготовка. Четирите части вършат работа и поединично – например само първата като бърз контрол в началото на час или само четвъртата като въпроси за беседа. За ученика ползата е в градацията: същата тема се проверява четири пъти и всеки път се изисква едно стъпало повече – разпознаване, избор, формулиране и накрая обяснение с термин. Материалът върши работа и за преговор преди класна работа.

Тестът обхваща трите творби, изучавани в раздела „Човекът и изкуството", и проверява познаването на текстовете заедно с разбирането на художествените средства, чрез които е предадено въздействието на изкуството върху човека. Задачите са подредени по творби, така че всяка група да проследява едно произведение в неговата цялост – от външните му белези до вътрешния му смисъл. Първата група е свързана с „Косачи". Проверява се жанрът на творбата, разпознаването на героите сред четири близки имена, началото, с което тя започва, и положението на разказвача, който наблюдава отстрани, без да се намесва с оценки и обобщения. Тези въпроси изискват не преразказ на случката, а внимание към начина, по който тя е поднесена. Втората група обхваща „Художник". Задачите изискват преценка към какво насочва заглавието и към какво не, разпознаване на цитат от творбата сред няколко близки по звучене стиха, определяне на настроението, което поражда финалът, и откриване на израз с дума, употребена в преносно значение – упражнение, което свързва литературния анализ с наблюдението над езика. Третата група е посветена на „Представлението". Проверява се разпознаването на героите, съотнасянето на реплика с този, който я изрича, поводът, заради който единият от зрителите бива изгонен от залата, и умението да се открие твърдение, което не отговаря на текста. Тук вниманието е насочено както към действието, така и към поведението на публиката, чрез което се разкрива отношението на общността към изкуството. Заключителната задача е с отворен отговор и предвижда място за писане. Тя изисква свързан текст за ролята на пейзажа в „Косачи" – упражнение, което проверява умението описанието да се обвърже с настроението на героите и със смисъла на разказаното. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, а последната задача е предвидена за свободно изложение. На преподавателите тестът служи за проверка след изучаването на раздела, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а последната задача позволява да се провери и умението за писане. На учениците той дава възможност за самопроверка, за откриване на пропуските в прочита и за преговор преди класно или изпитване.

Тестът обобщава раздела „Човекът и изкуството" и завършва с група задачи, които съпоставят трите изучавани творби и извеждат общото между тях. Първата част обхваща „Косачи". Проверява се какво събира мъжете около огъня, как е представен трудът им, в какво се състои дарбата на Благолажа, как приказката за змея и момата въздейства върху слушателите, каква е ролята на песента след нея и до какъв извод води разказът. Втората част е посветена на „Художник". Задачите се отнасят до багрите като израз на богатството на живота, до светлината като знак за надежда и духовен полет, до представата за твореца, до връзката му с хората около него, до общото внушение и до посланието на творбата. Третата част разглежда главата „Представлението". Проследени са празничното събиране на публиката, смехът при играта на един от актьорите, спорът, който разкрива две различни отношения към изкуството и свободата, поведението на бея и мигът, определен като връх на цялото събитие. Четвъртата част е обобщаваща. Три задачи търсят какво свързва трите творби, каква е ролята на твореца и на словото в тях и коя е водещата мисъл на целия раздел. Заключителните три задачи са с отворен отговор и предвиждат място за писане. Те изискват свързан текст от няколко изречения за значението на приказката за героите, за смисъла на палитрата и за онова, което общото пеене разкрива за общността. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, а към отворените задачи – примерни решения. На преподавателите тестът служи за обобщителна проверка в края на раздела, за контролна работа и за оценяване на писмени умения. На учениците той дава възможност за самопроверка и за преговор преди класно или изпитване.

Тестът обобщава целия раздел „Човекът и изкуството" и проверява доколко ученикът е разбрал водещата за него мисъл – че словото, песента и картината променят човека и общността около него. Задачите са разпределени по творби, а всяка група върви от конкретното към извода. Първата група обхваща „Косачи". Проверява се как е представена природата в началото, каква е ролята на Благолажа сред спътниците му, как се променя настроението на мъжете в хода на разказаното, какво въплъщава самият разказвач на приказки, как завършва творбата и какво е нейното послание. Втората група е посветена на „Художник". Задачите се отнасят до преобладаващото чувство в творбата, до начина, по който е представен творецът, до значението на цветовете за разкриването на вътрешния му свят, до посланието и до връзката между човека и изкуството. Третата група разглежда главата „Представлението". Проверява се мястото на театралното събитие в живота на градчето, причината плачът на героинята да предизвика смях, ролята на Каблешков сред публиката, значението на общото пеене във финала и особеностите в поведението на бея. Заключителните три задачи са с отворен отговор и предвиждат място за писане. Те изискват свързан текст от няколко изречения за значението на приказката за останалите герои, за връзката между твореца и изкуството и за смисъла на финалното пеене, което заличава границата между сцена и зала. Приложени са верните отговори с кратки обяснения, а към отворените задачи – примерни решения. На преподавателите тестът служи за обобщителна проверка в края на раздела, за контролна работа и за оценяване на писмени умения. На учениците той дава възможност за самопроверка и за преговор преди класно или изпитване.