Тестови задачи. Александър Пушкин – „Евгений Онегин“. Литература – 9 клас (Вариант 2)

Двадесет задачи с избираем отговор върху „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, без отворена част. Проверката е съсредоточена върху двете глави, които в учебната програма се разглеждат най-подробно – третата и осмата. Този избор е удачен, тъй като те са свързани: в едната се появява писмото на девойката, в другата – отговорът на времето върху тази постъпка. Началото установява най-необходимото: кой е авторът, какъв е жанрът и кой е основният сблъсък в творбата. Задачата за жанра е важна, защото роман в стихове е рядко съчетание и определението обяснява защо творбата се чете едновременно като разказ и като поезия. Следва линия за героинята. Разгледани са нейната роля в цялото произведение, водещият мотив в поведението ѝ в едната глава, значението на писмото и отношението ѝ към висшето общество. Обособена е и линия за героя. Отделни въпроси проследяват промяната у него, отношението му към девойката накрая и участта, която го застига. Тази двойна подредба е сред достойнствата на теста. Двата образа са проследени поотделно, но въпросите се редуват така, че става видимо огледалното им положение: онова, което единият изпитва рано, другият разбира твърде късно. Отделни задачи се отнасят до строежа на творбата, до ролята на писмата в него и до значението на селската обстановка в едната глава. Въпросът за обстановката насочва към нещо, което лесно се приема за фон: че простият бит подчертава естествеността на чувството. Въпросът за писмата е сред най-стойностните. Той изисква да се разбере, че те не движат действието, а разкриват вътрешното състояние – похват, който при роман в стихове замества дългите описания. Обособена е и група за особеностите на творбата като цяло. Един въпрос пита защо произведението се смята за широка картина на живота в цяла страна, друг разглежда отличителните черти на писането, трети – мястото на самия разказвач в текста. Задачата за разказвача е ценна и рядко срещана. Тя насочва към нещо съществено: че авторът тук не стои встрани, а се намесва, коментира и се шегува – присъствие, което определя целия тон. Заключителните въпроси обобщават поуката от съдбата на героинята и основния извод от творбата. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно-две изречения, което добавя наблюдение върху творбата. Отличителна черта на този тест са и самите варианти. Те са необичайно дълги – всеки е завършено изречение – и неверните описват положения, каквито в творбата няма: въстания, съдебни дела, магически явления. Отхвърлянето им е лесно, но самото им присъствие показва по контраст какво творбата наистина съдържа. Заради това материалът е достъпен и за клас, който тепърва се запознава с произведението. Липсата на отворена част прави проверката бърза за провеждане и оценяване, а броят на задачите позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава кратка проверка върху обемно произведение. Ученикът – възможност да си припомни двете ключови глави и да провери дали е схванал огледалното разположение на двете съдби.

Двадесет задачи върху „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин – петнадесет с четири възможности за избор, три с отговор в едно изречение и две с разгърнат отговор от три-четири изречения. Степенуването на отворената част е основната особеност на материала. Ученикът първо се упражнява в кратка и точна формулировка, а после преминава към разгърнато разсъждение. Такова разпределение позволява и оценяване по тежест: кратките въпроси носят по-малко, разгърнатите – повече. Затворената част обхваща цялата творба, а не отделни глави. Тя започва с жанровата определеност и продължава с ключовите моменти в развитието: писмото, отказът, двубоят, гибелта на единия от героите, срещата след години. Такъв обхват прави теста подходящ за обобщителна проверка след приключване на работата върху произведението. Обособена е линия за второстепенните лица. Отделни въпроси разглеждат ролята на младия поет и мястото на по-малката сестра, представена като противоположност на главната героиня. Тази съпоставка рядко се проверява, а без нея образът на героинята губи част от очертанията си. Отделни задачи се отнасят до основния сблъсък, до широката картина на живота в творбата и до ролята на авторовите намеси. Въпросът за авторовите намеси заслужава внимание. Той изисква да се разбере, че отклоненията от разказа не са излишни отстъпления, а място, откъдето творбата говори направо – за героите, за времето, за самия живот. Заключителните задачи от затворената част се отнасят до промяната у главния герой, до смисъла на едно признание и до посланието на цялото произведение. Първите три отворени въпроса изискват отговор в едно изречение. Те засягат вътрешния свят на героинята, прозрението на героя и съдбата на младия поет. Форматът е строг: същината трябва да бъде изказана веднага, без въведение. Двата разгърнати въпроса са съпоставителни по замисъл. Първият изисква двата главни образа да бъдат поставени един срещу друг и да се обясни какво въплъщава всеки. Вторият пита защо творбата има значение отвъд границите на своята страна. Именно първият от тях е най-полезен при подготовка за писане. Примерното решение показва как се строи съпоставка: първо разликата, после онова, което всеки от двамата означава, накрая изводът от сблъсъка помежду им. Вторият разгърнат въпрос е ценен с това, че излиза от самата творба и я поставя в историята на жанра. Примерните решения са съобразени с посочения обем – кратките са наистина кратки, разгърнатите следват ясен строеж. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно изречение. Вариантите са дълги и различими по смисъл, което прави материала достъпен за клас със средна подготовка. Обемът се вмества в един учебен час, а оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и различно по големина поле за писане според изисквания отговор. Учителят получава обобщителна проверка с готова основа за оценяване по тежест. Ученикът – упражнение в съобразяването с обема и опорни точки за съчинение.

Отегченият светски човек и момичето, което вярва на романите – два образа, върху които е построен цял роман в стихове, и двадесет задачи, които проверяват доколко този роман е разбран. Тестът върху „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин обхваща творбата от жанровите ѝ особености до нравствения избор във финала. Началото е при формата и строежа. Проверяват се особеностите на стихотворния роман, устройството на строфата, композиционната подредба на главите и тяхната самостоятелност, както и присъствието на сатиричния поглед към дворянския бит. Това са въпроси, които често се пропускат при подготовка, а без тях творбата остава само сюжет. Значителна част от задачите са посветени на главния герой – начина му на живот, отношението му към забавите и към философията, състоянието, в което го заварва действието, разбирането му за щастие и за свобода, отношението му към любовта. Образът се изгражда постепенно, задача след задача, от външните белези към вътрешната криза. Не по-малко място заема Татяна. Проследяват се причината за чувството ѝ, ролята на прочетените романи, обстоятелствата около писмото и състоянието, в което е написано, дързостта на постъпката спрямо нормите на времето, а след това – промяната у нея и настроенията в отговора, който дава. Отделни задачи търсят какво стои зад решението ѝ във финала. Останалите задачи обхващат темите на творбата и водещата ѝ идея, разпознаването на романтическите черти сред други белези и ролята на автора – как присъства в текста, къде изразява отношение и какво прави в лирическите отстъпления. Всички задачи са с четири възможности за избор и са формулирани с обърната логика – търси се невярното твърдение или онова, което не се отнася за героя. Този подход изисква сигурно познаване на творбата и не позволява отговор по асоциация. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката и точкуването въпрос на минути. За учителя това е готова проверка след изучаване на романа, удобна и като входна диагностика преди беседа върху героите. Обхваща жанр, композиция, образи, теми и авторова позиция в оценима форма, не изисква подготовка и показва веднага дали творбата е прочетена в дълбочина. За ученика е бърза и надеждна самопроверка преди изпитване или писмена работа. Задачите насочват вниманието към онова, което най-често се пита – мотивите за постъпките на героите, разликата между първата и последната им среща и особеностите на романа в стихове. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка и ясно показват къде разбирането е останало повърхностно.

Двадесет задачи върху „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин – петнадесет с избираем отговор, три с отговор в едно изречение и две с разгърнат отговор от три-четири изречения. Проверката е насочена към строежа на творбата и към смисъла на отделните ѝ части, а не към проследяване на действието. Затова тя е подходяща за края на изучаването, когато сюжетът вече е познат. Началото очертава основния сблъсък и противопоставянето между двете среди, в които се развива действието. Двата въпроса се допълват: първият назовава напрежението, вторият показва къде то се вижда най-ясно. Следва група задачи за устройството на творбата. Разгледани са делението на глави, ролята на природните описания и значението на кратките надписи в началото на всяка част. Именно въпросът за тези надписи отличава материала. Той насочва към елемент, който при четене обикновено се прескача, а всъщност подготвя настроението на онова, което следва. Такава задача рядко се среща в училищните проверки. Обособена е обемна линия за героите. Отделни въпроси разглеждат нрава на главната героиня, съня ѝ, чертите на младия поет, причината за неговата гибел, съпоставката между двете сестри и състоянието на главния герой след двубоя. Задачата за съня е сред най-стойностните. Тя изисква видението да се разчете като предчувствие, а не като случаен епизод. Отделен въпрос разглежда какво следва от гибелта на младия поет за представите на времето. Той извежда извън личната драма и показва, че двубоят не е лична разправа, а изискване на общоприетите тогава правила. Заключителните задачи от затворената част се отнасят до участта на главния герой, до мястото на героинята в творбата и до посланието на цялото произведение. Отворената част е степенувана. Първите три въпроса изискват отговор в едно изречение и засягат съня, състоянието на героя след двубоя и решението накрая. Форматът приучва към точност. Двата разгърнати въпроса са по-широки. Единият изисква противопоставянето между двете среди да бъде свързано с действителния живот в страната през онова столетие. Другият пита защо героинята се смята за нравствената основа на творбата. Първият от тях е особено полезен, защото свързва литературата с историята и изисква наблюдение върху обществото, а не само върху текста. Примерните решения са съобразени с обема: кратките съдържат по едно завършено наблюдение, разгърнатите следват ясен строеж с извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение от едно изречение, което добавя наблюдение. Вариантите са различими по смисъл, а неверните описват положения, каквито в творбата няма. Затова материалът е достъпен за клас със средна подготовка. Обемът се вмества в един учебен час, а различното по големина поле за писане подсказва очаквания отговор при всяка от отворените задачи. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка с ударение върху строежа и нравствената страна на творбата. Ученикът – упражнение в съобразяването с обема и опорни точки за съчинение.

Двайсет задачи, подредени по концентрични кръгове: най-широкото понятие в началото, конкретните творби в средата, обобщенията отново в края. Който реши теста от край до край, минава два пъти през едно и също – веднъж като теория, втори път като разпознаване в текст. Първите два въпроса поставят рамката – какво представлява епохата на Романтизма и коя е водещата ѝ тема. Оттам се стига до имената: единият въпрос изисква да се разпознае представителят на английския романтизъм измежду четирима автори от различни епохи, другият – какво отличава стила на Джордж Байрон. Средището е разделено между две творби. Върху „Как искам пак да съм дете“ на Байрон са зададени четири въпроса – преобладаващото чувство, начинът, по който е представено детството, темата и тонът на творбата. Групирани заедно, те покриват стихотворението изцяло. „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин получава осем задачи – най-обширния блок в теста. Проверява се какво отличава романа, какво въплъщава главният герой, каква е Татяна в трета глава и какво се случва между двамата в осма. Отделни въпроси разглеждат основния конфликт, ролята на природата и ролята на писмата. Тук е и въпросът за понятието „онегинизъм“ – термин, който се среща рядко в учебните тестове, а без него образът остава неразбран. Финалните пет задачи връщат разговора към епохата, но вече след прочита на творбите: отношението на романтиците към природата, мястото на любовта, какъв тип герой е характерен за направлението и какво отличава романтическата литература като цяло. Така обобщенията не идват на празно място, а стъпват върху прочетеното. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а грешните варианти са подбрани така, че да отвеждат към други литературни направления – реализъм, просвещение, класицизъм. Преподавателят получава проверка, покриваща целия раздел; ученикът – преговор, който подрежда епохата, авторите и творбите в една обща картина.

Творбата на Пушкин съчетава любовна история, портрет на цяла епоха и постоянно присъствие на авторовия глас. Настоящата разработка предлага проверка, която обхваща и трите равнища, без да свежда романа до преразказ на случилото се между двама души. Материалът съдържа две части. Първата е тестът с двадесет задачи. Първите петнадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора, ясно формулирани и добре разграничени, което ги прави подходящи за работа в клас без предварителна подготовка. Задачите обхващат творбата в цялост. Началните въпроси се отнасят до новото, което тя внася в литературата, и до функцията на авторовите намеси в текста. Следваща, най-обширна група е посветена на героите: водещата черта в характера на главния герой, отликата на героинята от нейното обкръжение, същността на нейното писмо и мотивите за отказа, който получава. Разгледани са също поводът за сблъсъка между двамата приятели, символичният смисъл на един трагичен изход и образът на другата сестра. Отделни задачи се отнасят до художествената страна на творбата — композицията ѝ и ролята на епиграфите — както и до положението на героинята в заключителната глава, до нейния отговор и до прозрението на героя накрая. Последният затворен въпрос извежда основното послание. Втората група съдържа задачи за писане. Три от тях са с кратък отговор от едно изречение и тренират точност при формулиране, включително чрез съпоставка на два женски образа. Последните две изискват разгърнат отговор от 3–4 изречения: първата обяснява защо любовната линия е изградена като огледална симетрия; втората разглежда картината на епохата и известното определение за творбата. Всички отворени задачи са с готови редове за писане. Втората част съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с обяснение, което посочва основанието за правилния избор. Към кратките и към разширените задачи са приложени примерни отговори, съобразени с изисквания обем — годни едновременно за критерий при оценяване и за образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка и практика в кратко и в разгърнато писане.