Тестови задачи. Борис Христов – „Честен кръст“. Литература – 12 клас (Вариант 1)

Тест по литература върху раздела за обществото и властта, съставен изцяло от двадесет задачи с избираем отговор. Обхванати са три произведения от различни жанрове и епохи – стихотворение на Христо Ботев, разказ на Елин Пелин и притча на Христо Смирненски. Отличителното при този вариант е достъпността. Липсват задачи с писмен отговор, формулировките са ясни, а вариантите са ясно различими по смисъл. Затова тестът е подходящ за проверка в средно подготвен клас, за бърза диагностика преди по-обемно изпитване или за самостоятелна работа у дома. Задачите са групирани по творби, а не разбъркани – по шест-седем за всяка. Тази подредба улеснява решаването и позволява проверката да се направи и на части: само върху едно от произведенията, ако то тепърва е било разгледано. Първата група се отнася до Ботевата творба. Проверяват се авторството, смисълът на известен стих за отношението на обществото към честния човек, темата, която в творбата отсъства, отношението към официалната религия, представата за обществото и общото послание. Задачата за черквата е важна, защото насочва към нещо, което лесно се пропуска: упрекът е отправен не само към управляващите, а и към онези, които им служат. Втората група разглежда разказа. Проверяват се кой е главният герой, каква е подбудата за постъпката му в развръзката, какво символизира чиновникът, каква е ролята на самия герой, в какво се състои конфликтът, какво послание отправя авторът и как се променя поведението на изоставения. Последната задача е ценна, тъй като изисква да се забележи, че под външната строгост на служителя стои обикновен страх. Третата група е посветена на притчата. Разгледани са символиката на стълбата, подбудата героят да тръгне нагоре, ролята на изкусителя, най-тежката размяна, положението на героя накрая и общото внушение. Заключителната задача е обобщаваща и обхваща и трите произведения наведнъж – какво ги обединява в представата за властта и за търсения от хората нравствен изход. Тя е и най-важната, тъй като превръща поредицата от отделни въпроси в цялостен извод. Неверните варианти заслужават отделна дума. При повечето задачи те описват противоположното на истинското – справедлива власт, безразличен герой, помирение вместо съпротива. Такъв подбор прави задачите достъпни, но същевременно всяка от тях подчертава онова, което е характерно за творбата, чрез отграничаване от неговата противоположност. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза дори при работа с цял клас. Обемът позволява тестът да се реши в рамките на част от учебния час, което оставя време за обсъждане на резултатите веднага след това. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. На учителя материалът дава готова проверка след изучаването на раздела, с възможност да се използва изцяло или по творби. На ученика служи за преговор преди изпитване и за самопроверка дали трите произведения се различават ясно едно от друго, а не се сливат в обща представа за темата.

Тест по литература върху притчата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката следва хода на творбата – от подбудата на героя до неговото състояние във финала. Началните задачи установяват жанра, водещия мотив и ролята на изкусителя. Задачата за жанра е важна, тъй като притчата лесно се смесва с баснята и с легендата, а именно алегоричният ѝ характер обяснява целия замисъл. Следва частта за изкачването. Разгледани са първоначалната подбуда на героя, промяната у него с всяко следващо стъпало и значението на онова, което получава в замяна на отстъпените човешки способности. Задачата за новото зрение е сред най-важните: тя изисква да се разбере, че героят не вижда по-добре, а вижда друго – света такъв, какъвто властта го показва. Обособена е и линия за общността. Проверява се как героят я определя в началото, каква е ролята на повтарящото се възклицание и как се променя отношението му към нея накрая. Особено ценна е задачата за противника в творбата. Сред вариантите присъстват изкусителят и владетелите, но верният отговор насочва към самия герой – именно неговите избори го погубват. Заключителните въпроси от затворената част разглеждат чувството на върха, поуката и смисъла на финалното изречение, което повтаря началното, но с обърнато значение. Петте задачи с писмен отговор разглеждат символа на паметта, ролята на множеството, начина на подмамване, връзката със съвременността и смисъла на посвещението. Задачата за посвещението е най-стойностната. Тя изисква да се разчете иронията: обръщението е насочено именно към онези, които смятат, че казаното не се отнася до тях, и това превръща творбата в предупреждение към всеки читател. Ценна е и задачата за връзката със съвременността. Тя извежда извън литературния разбор и позволява разговор за това как високите намерения се разменят за положение – въпрос, който остава открит. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с ясен извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последните две задачи могат да прераснат в дискусия. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за изкушенията на властта.

Тест по литература върху притчата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката обхваща творбата от жанровата ѝ определеност до нейната валидност днес. Началните задачи установяват основното: жанрът, темата и главният герой. Задачата за темата е сред полезните – верният отговор насочва към покварата на човешкия характер, а не към борбата за справедливост, макар че тя също присъства в творбата. Обособена е линия за самото изкачване. Разгледани са ролята на стълбата, онова, което героят губи по пътя, същността на предлаганата сделка и начинът, по който той бива убеден да се раздели със сърцето си. Тази група показва, че падението не идва наведнъж, а с последователни отстъпки. Отделни задачи са посветени на множеството долу – какво то въплъщава и защо героят престава да чува неговите стонове. Втората е сред най-важните: тя изисква да се разбере, че страданието не е изчезнало, а е престанало да бъде възприемано. Значително внимание е отделено на изкусителя. Един въпрос разглежда какво той символизира, а отделна писмена задача изисква цялостен анализ на този образ. Примерният отговор извежда съществено наблюдение: той не принуждава, а предлага, и затова е по-скоро олицетворение на самите компромиси, отколкото външна сила. Заключителните въпроси от затворената част засягат промяната у героя, смисъла на финалните му думи, невярното твърдение за творбата, поуката и ролята на посвещението. Петте задачи с писмен отговор разглеждат връзката между отстъпките и падението, реални примери за същия ход, образа на изкусителя, стълбата като метафора за обществената подредба и валидността на творбата днес. Задачата за реалните примери е особено ценна. Тя извежда от литературата към живота и позволява разговор за хора, които започват с намерение да променят нещо, а завършват като част от онова, срещу което са тръгнали. Примерните отговори са обстойни и с ясен извод, а при задачите с избор всеки верен вариант е придружен с пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последните задачи могат да прераснат в дискусия. На ученика служи за преговор и за подготовка преди съчинение върху темата за компромиса.

Двадесет и три задачи върху съвременна българска поема – истинска рядкост, защото за творбите от последните десетилетия почти не се намират готови тестове с отговори. Проверката е изцяло върху смисъла. Няма нито един въпрос за сюжет или за подробност от съдържанието: всяка задача пита какво постига дадено място в творбата и защо е поставено там. Началото очертава рамката – жанр, композиция с точния брой части, вид на речта и функция на началните обръщения. Четири задачи, които поставят творбата на мястото ѝ, преди да се стигне до тълкуванията. Средището е върху предметните образи и това е най-стойностната част. Отделни задачи разглеждат сцената, ключа и книгите, детето с бялото цвете, влака, перото и ножа. При всеки от тях се търси не какво представлява буквално, а какво стои зад него, като неверните възможности са подбрани умело – всяка звучи като възможен прочит. Отделно място заемат въпросите за нравствената страна: към какво е насочен социалният упрек, защо се появяват библейските препратки, коя ценност защитава творбата и какъв смисъл носи самото заглавие. Особено находчива е задачата за движението „назад“ в края на творбата. Тя изисква да се разграничи съзнателният избор от бягството – разграничение, което е ключът към целия финал и се греши най-често. Формулировките на неверните отговори заслужават отделно внимание: част от тях са нарочно снижени и предлагат плоски, битови тълкувания – реклама на транспорта вместо символ, урок по география вместо картина на света. Който ги избере, показва, че чете буквално. Последните три задачи са отворени и всяка изисква разгърнат отговор. Първата настоява да бъдат посочени две различни места от текста и да бъдат обяснени. Втората дава свобода на избор между пет предметни образа и изисква позицията да бъде защитена. Третата се връща към движението назад и иска обяснение как то пренарежда ценностите. Отговорите са изработени грижливо. При всяка от двадесетте затворени задачи е добавено кратко обяснение, а при трите отворени са дадени пълни примерни решения, като при задачата с избора е посочен и конкретният вариант, по който е разработен отговорът. Преподавателят получава проверка с готови критерии върху творба, за която трудно се намират материали. Отворените задачи вършат работа и поединично – като въпроси за беседа или като теми за домашна работа. За ученика трите отворени задачи са готови теми за кратко съчинение, а примерните отговори показват какъв обем и каква обосновка се очакват при разгърнат отговор.

Кариеристът, който гази през хората, момъкът без корени и разказвачът, който се смее на абсурда – трима много различни герои и една обща проверка върху тях. Двадесет и пет задачи обхождат три от най-силните творби на българската проза след Втората световна война. Първата трета е върху романа „Тютюн“ и работи прицелено с две отделни глави. Проверява се какво символизира фабричното пространство, какъв е Борис в началото и в какво се превръща по-късно, как гледа на образованието и на близките си, какъв социален свят изгражда авторът и какъв е сблъсъкът между двамата водещи мъжки образа. Задачите проследяват промяната в героя стъпка по стъпка, вместо да я обобщават с една оценка, и точно затова изискват познаване на конкретния текст. Втората част е върху „Дърво без корен“. Тук се търсят смисълът на заглавието, основният конфликт, образът на народната култура, значението на ключова сцена в разказа, ролята на второстепенен, но важен персонаж и ценностите, които авторът противопоставя на модерния свят. Това са въпросите, чрез които разказът се разбира като нещо повече от история за един преселник. Третата част е посветена на „Нежната спирала“ и на онова, което прави Радичков различен – внушението на разказа, стилът, символиката на заглавието, начинът, по който се проявява абсурдът, позицията на разказвача, езикът, ролята на отделни образи и сцени. Тази част е и най-предизвикателната, защото изисква усет към стил и към подтекст, а не запомнени определения от учебника. Две от задачите обединяват трите творби и търсят общото между тях – по тема и по вътрешно състояние на героите. Те завършват работата с обобщение, което иска съпоставка, а не изброяване. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Отговорите заемат отделна и много подробна част в края на материала. Всеки от тях е придружен с обосновка в няколко изречения – защо посоченото е вярно и на какво в текста се опира. Така материалът работи и като кратък коментар върху трите произведения. За учителя това е готова контролна работа, която не изисква никаква подготовка и обхваща цял дял в оценима форма. Разделянето по творби позволява да се използва и на части, а обосновките към отговорите дават формулировки за коментар и за устно изпитване. За ученика е бърз и надежден начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Обясненията към отговорите превръщат всяка грешка в изяснено място, а не в отбелязана точка, и подготвят почвата за самостоятелно изложение върху някоя от трите творби.

Едно поколение учители знае колко неблагодарна е задачата да се състави обобщителна работа за осми клас. Материалът е разпилян между библейски текстове, ренесансова проза, английска драма и старобългарска книжнина – четири свята, които трудно се побират в един лист. Настоящата разработка ги побира. Двадесет и пет задачи с приложени отговори покриват втория срок: избрани текстове от Стария и Новия завет, „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, „Хамлет“ и сонети на Уилям Шекспир, „За буквите“ на Черноризец Храбър и „Пространно житие на Константин-Кирил Философ“. Проверката е насочена към смисъла. Условията питат какво символизира един образ, какъв е моралният сблъсък, какво внушава едно име – а не кой какво е направил. Такъв подход е удачен при текстове, чието съдържание е познато отпреди. Не помага общата представа за библейски сюжет или за приключенията на един идалго; нужно е разбиране. Устройството е практично: двадесет задачи с четири възможности за избор и пет с писмен отговор. Първата част се проверява за минути, а петте писмени показват кой мисли самостоятелно. Примерните решения на писмените въпроси са писани на достъпен език – кратки изречения, без книжни украси. Това е съзнателно: те са замислени като образец, който осмокласник наистина може да следва, а не като образцов текст на филолог. Обясненията към затворената част са кратки – по едно изречение под всяка буква. Разделът се преглежда бързо, което при двадесет и пет задачи има значение. Задачите са групирани по източници и следват реда на изучаване. Ако някой текст още не е взет, съответните въпроси отпадат без загуба на смисъл. Библейският дял е по-обемен от останалите – девет задачи, разпределени между Стария и Новия завет. Съотношението отговаря на мястото, което тези текстове заемат в програмата. Петте писмени въпроса са подбрани от различни части на материала: новозаветна притча, старобългарско житие, испански роман, английска трагедия и сонет. Нито един пласт не остава непроверен. Формулировките са ясни, а възможностите за избор се различават по смисъл – важно при текстове с толкова различен произход. Ученикът не се препъва в самото условие, а решава задачата. Обемът се вмества в един учебен час, като основното време остава за писмената част. Съотношението между двете части е удобно за оценяване по точки: двадесетте кратки въпроса дават стабилна основа, а петте писмени разграничават работите по качеството на разсъждението. Оформлението е готово за размножаване: номерирани задачи, отделени варианти, място за писане накрая. Отваряте, разпечатвате, раздавате. Приложението надхвърля срочната проверка – преговор преди нея, домашна работа, час при заместване или повторение в началото на следващата година. Един материал за няколко различни повода. На учителя разработката спестява дните, които иначе отиват за подбор на въпроси и писане на отговори за осем текста от три епохи. На ученика дава ясен ориентир какво се очаква да знае в края на осми клас.