Тест по литература върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски – притчата за властта и нейната цена в 20 задачи с отговори

Тест по литература върху притчата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката следва хода на творбата – от подбудата на героя до неговото състояние във финала. Началните задачи установяват жанра, водещия мотив и ролята на изкусителя. Задачата за жанра е важна, тъй като притчата лесно се смесва с баснята и с легендата, а именно алегоричният ѝ характер обяснява целия замисъл. Следва частта за изкачването. Разгледани са първоначалната подбуда на героя, промяната у него с всяко следващо стъпало и значението на онова, което получава в замяна на отстъпените човешки способности. Задачата за новото зрение е сред най-важните: тя изисква да се разбере, че героят не вижда по-добре, а вижда друго – света такъв, какъвто властта го показва. Обособена е и линия за общността. Проверява се как героят я определя в началото, каква е ролята на повтарящото се възклицание и как се променя отношението му към нея накрая. Особено ценна е задачата за противника в творбата. Сред вариантите присъстват изкусителят и владетелите, но верният отговор насочва към самия герой – именно неговите избори го погубват. Заключителните въпроси от затворената част разглеждат чувството на върха, поуката и смисъла на финалното изречение, което повтаря началното, но с обърнато значение. Петте задачи с писмен отговор разглеждат символа на паметта, ролята на множеството, начина на подмамване, връзката със съвременността и смисъла на посвещението. Задачата за посвещението е най-стойностната. Тя изисква да се разчете иронията: обръщението е насочено именно към онези, които смятат, че казаното не се отнася до тях, и това превръща творбата в предупреждение към всеки читател. Ценна е и задачата за връзката със съвременността. Тя извежда извън литературния разбор и позволява разговор за това как високите намерения се разменят за положение – въпрос, който остава открит. Примерните отговори са обстойни, по няколко изречения всеки, с ясен извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последните две задачи могат да прераснат в дискусия. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за изкушенията на властта.

Тест по литература върху творбата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски с петнадесет задачи с избираем отговор и пет с писмен отговор. Проверката обхваща произведението от авторството и жанра до смисъла на финалната реплика. Началните задачи установяват основното: кой е авторът, какъв е жанрът, коя е темата и каква е ролята на изкусителя. Задачата за жанра насочва към алегоричната приказка – определение, което обяснява защо всеки образ в творбата стои вместо нещо друго. Обособена е линия за самото изкачване. Разгледани са символиката на стълбата, промяната у героя по пътя нагоре, редът на отстъпките и смисълът на последната от тях. Задачата за последната размяна е сред най-важните: тя показва, че без сърце и памет героят престава да бъде човек, а не просто губи качества. Отделни въпроси се отнасят до множеството в подножието – какво то въплъщава и какво означава мигът, в който героят престава да чува неговите гласове. Значително внимание е отделено на художествената страна. Задачата за похватите е сполучлива, тъй като верният отговор обединява всички изброени – символ, алегория, ирония, преувеличение, – което показва, че творбата работи едновременно на няколко равнища. Заключителните въпроси от затворената част засягат промяната в думите на героя, състоянието му накрая, основния конфликт и посланието. Петте задачи с писмен отговор разглеждат образа на изкусителя, проявите на алегоричността, разликата между героя в началото и в края, поуките от творбата и смисъла на финалната реплика. Задачата за разликата между началото и края е особено удачна. Тя изисква двата образа да бъдат поставени един до друг, а примерният отговор извежда същественото: героят не просто е забогатял, а е престанал да вижда бедните като бедни. Ценна е и задачата за финалната реплика, в която самозабравянето е изразено най-пълно. Примерните отговори са обстойни, с ясен строеж и извод. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с кратко пояснение. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане при последните пет въпроса. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху темата за цената на успеха.

1. Какъв е жанрът на „Приказка за стълбата“? А) Лирическа елегия с изповеден говорител Б) Сатирична приказка с алегоричен смисъл В) Реалистичен очерк с документални сцени Г) Исторически разказ с хронологичен дневник 2. Как е изградена композицията на творбата? А) Повест с три отделни части и авторови коментари Б) Описателни глави, разделени с подзаглавия В) Монолог на героя с включени писма и записки Г) Диалогова сцена между двама герои с кратки бележки

1. Каква е основната идея, която стълбата внушава за човека и властта? А) изкачване чрез труд и човешка солидарност Б) изкушение, което променя съвестта и съзнанието В) случайност без морален смисъл и последици Г) знак за бягство от света и отговорностите 2. Какъв разказвачески похват доминира в творбата? А) спор между двама говорители с кратки бележки Б) авторов коментар след всяка сцена и диалог В) дневник на героя с дати, места и събития Г) писмо до невидим адресат в бъдещето

Всяко стъпало нагоре има цена – и целият тест е построен около това как творбата я показва. Двадесет и три задачи върху „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски проверяват дали алегорията е разчетена, а не само сюжетът запомнен. Първите задачи поставят рамката: какъв е жанрът на творбата, какво символизира стълбата и какъв тип е сатиричният изказ. Оттам вниманието се насочва към Дявола – защо се самоопределя така, както се самоопределя, и какъв смисъл носи като персонаж. Обширен блок задачи следва самото изкачване. Проверява се кой е първият откуп, какво се случва след всеки няколко стъпала, каква е ролята на двойния откуп на последното стъпало и как се променя възприятието на героя, след като се лишава от едно от сетивата си. Тези задачи следват логиката на творбата стъпка по стъпка и изискват точно познаване на реда на събитията. Отделно направление е посветено на композицията и езика: функцията на повтарящите се самоопределения, похватът, чрез който расте напрежението, значението на посвещението и промяната в говоренето на героя от началото към края. Тук се проверява усет към строеж, а не към случка – затова и тези задачи обикновено отсяват най-внимателните читатели. Няколко задачи разглеждат образния свят – как е изобразена тълпата в началото, какво се крие зад описанието на мрамора, какъв е типът време и пространство. Финалните въпроси от затворената част извеждат идеята за отношението между човек, общество и власт, ефекта на финалния обрат и поуката на творбата, а една задача проверява и познанията за автора. Последните три задачи изискват писане в едно-две изречения. Първата пита защо на последното стъпало се иска точно това, което се иска, и как то променя героя. Втората изисква посочване на композиционно повторение и обяснение на ефекта му. Третата търси лична позиция по въпроса дали издигането е възможно без загуба на съвест, свързана с алегорията. Затворените задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са дадени накрая с обяснения защо всеки вариант е верен, а за отворените задачи – с примерни решения в искания обем. За учителя това е готова проверка след изучаване на творбата и удобна основа за дискусия върху цената на успеха. Обхваща жанр, символика, композиция и идея в оценима форма и позволява да се работи и на части. За ученика е сигурна подготовка преди изпитване или писмена работа. Задачите подреждат наум цялата логика на творбата, а последният въпрос упражнява формулирането на собствена позиция – умение, което се търси при всяко есе.

Един млад плебей тръгва нагоре по бяла мраморна стълба, за да отмъсти за бедните, а горе го посреща съвсем друг човек: върху този обрат е построен литературният анализ на „Приказка за стълбата“. Разработката започва с портрет на Христо Смирненски и с времето, което ражда творбата, за да стане ясно защо темите за човека и града, за обществото и властта звучат толкова остро след войните. Следва определянето на жанра: как приказният и митологичният материал се преработва в сатирична притча и защо действието е събрано в почти драматични диалози. Същинската част върви по ясни стъпки. Разгледани са заглавието, началото и краят, а след това мотивите, които държат творбата: стълбата, откупът, изкусителят, тълпата, празникът и погребалната песен. Отделен раздел представя персонажната система като система от роли, а следващият очертава двата конфликта, нравствения и социалния, и въпроса за средствата, с които се постига справедлива цел. Метафорите и символите са събрани самостоятелно: какво стои зад слуха, очите, сърцето и паметта, защо мраморът е бял с розови жилки и какво олицетворява Дяволът. Отделен акцент е поставен върху темата за обществото и властта в социокултурен контекст, върху ценностите и нормите, които се сблъскват, и върху въпроса как една справедлива борба може да роди нови господари. Финалната част извежда посланието и предлага съпоставка с опита на днешния читател, а заключението обобщава поуката, без да я свежда до готова формула. Полезен е за подготовка за изпитване и за матура, за писане на съчинение по темата за обществото и властта и за преговор върху творчеството на Смирненски.