Тест по български език и литература за 7. клас: 27 задачи с отговори. Синоними, представки, назоваващи и заместващи думи, редактиране

Двадесет задачи, които обхождат почти цялата училищна граматика – от разбирането на прочетено до дяловете на езикознанието. Тестът е построен така, че всяка задача да проверява отделно правило, а заедно да дават цялостна картина на езиковата подготовка. Началото е работа с текст. Кратък откъс от популярно четиво за отношенията между родители и деца служи за основа на три задачи: определяне на темата, разчитане на преносния смисъл на израз от текста и откриване на противопоставяне, което не отговаря на замисъла. Това е типична задача за четене с разбиране, каквато се среща на всяко външно оценяване, и е добро начало, преди да започне същинската езикова проверка. Оттам започва правописната и граматичната част. Членуването е представено с два различни случая – при определение и при подлог, всеки със собствена задача. Пунктуацията се проверява при повторени разделителни съюзи и при отделена с запетаи част от изречението. Отделни задачи обхващат правописа на частиците за степенуване, променливото я, удвоеното н при прилагателните имена, употребата на главни букви при съставни географски имена и поставянето на кавички при собствени наименования. Морфологията заема също толкова място. Проверява се разграничаването на нелични глаголни форми от лична глаголна форма, бройната форма при съществителни от мъжки род, окончанията при спрежението, употребата на относителните местоимения и разпознаването на наклоненията. Отделна задача изисква да се отделят местоименните наречия сред други думи. Финалът излиза на по-общо равнище – определяне на стила на художествен откъс и назоваване на дяла от езикознанието, който изучава строежа на думите. Двете задачи затварят теста там, където той е започнал: при умението да се разчита текст. Отговорите са приложени накрая, като при част от задачите е изписан и правилният вариант на сгрешената форма, а не само буквата на верния избор. Това превръща проверката в кратък урок и спестява допълнителни обяснения. За учителя това е готов материал за обобщителна проверка или за подготовка преди изпит. Обхваща широк кръг явления в компактна форма, дава оценима картина по няколко направления наведнъж и позволява резултатът да се разчете по теми – четене с разбиране, правопис, пунктуация, морфология. За ученика е сигурен начин да открие пропуските си, докато има време да ги поправи. Задачите са съсредоточени точно върху онова, което се пита на изпит и в което най-често се греши, а изписаните верни форми в отговорите правят самопроверката пълноценна.

Една сгрешена буква обезсмисля цяло изречение – и точно това проверява този тест. Двадесет и три задачи върху раздела „Думата в езика“ обхващат значението на думата, лексикалните ѝ отношения, произхода ѝ, правописа ѝ и поведението ѝ в текст, събрани в един последователно изграден комплект. Първата част върви по логиката на самия раздел. Тръгва се от значението – речниково и преносно, от разпознаването на остарели и на чужди по произход думи, от синонимните двойки. Оттам работата преминава към правописа: съответствие между изговор и правопис, звукови промени, глаголни форми, окончания при думи от чужд произход, изречения с преднамерено допуснати грешки, включително такива, в които правописна и пунктуационна грешка стоят една до друга и трябва да бъдат открити заедно. Средището на теста е съпоставка на два текста върху една и съща тема. Първият е откъс от разказа „Грехът на Иван Белин“ на Йордан Йовков, вторият – кратък научен текст. Към тях са зададени седем задачи, които изискват ученикът да различи художествен от научен изказ, да посочи целта на всеки текст, да разпознае експресивната и неутралната лексика и да се ориентира в конкретното съдържание на прочетеното. Това е частта, която превръща изпитването от механично разпознаване в реална работа с текст. Финалните задачи се връщат към езиковите правила – променливо я, правопис на думи с двугласни съчетания, граматична правилност. Кръгът се затваря там, където е започнал: при думата и нейния верен облик. Обхватът е премерен – в кратка форма са събрани почти всички явления, върху които се допускат типични грешки, без задачите да се повтарят по еднакъв модел. Форматът е удобен за работа в час – всяка задача е с четири възможности за избор и еднозначен верен отговор. Накрая са дадени отговорите на всички задачи, като при правописните и граматичните грешки е изписана и правилната форма, а не само буквата на верния избор. Това спестява обяснения и прави самопроверката пълноценна. За учителя тестът е готов инструмент за текуща проверка, за обобщение след раздела или за диагностика в началото на годината. Материалът се разпечатва и се използва веднага, обхваща широк кръг правописни явления в кратка форма и дава ясна представа кои правила не са усвоени. Съпоставката на двата текста върши работа и като самостоятелно упражнение по стилистика, отделно от останалите задачи. За ученика това е бърз и честен начин да провери какво владее наистина. Изписаните правилни форми в отговорите позволяват грешката да бъде разбрана веднага, а не просто отчетена. Подходящ е за домашна подготовка, за преговор преди класна работа и за упражнение върху най-често допусканите грешки в писмената реч, а решаването му втори път след време показва какво наистина е останало.

Двадесет задачи, а последните седем крият в себе си двадесет и осем отделни избора. Тестът изглежда кратък в списъка и се оказва двойно по-обемен при самото решаване. Устройството е в три ясно разграничени части, всяка с различно изискване. Първата е върху лексикалната грешка в изречение. Шест задачи, при които формулировката се обръща – ту се търси изречението с грешка, ту единственото без нея. Изреченията са смислени и извадени от жив език, а грешката е една сред четири напълно правдоподобни възможности. Именно тази правдоподобност прави задачите трудни: и четирите изречения звучат добре, докато не се вгледаш. Втората част е изцяло върху фразеологизмите и обхваща седем задачи. Изисква се разпознаване на синонимни и на антонимни двойки, при това отново в двете посоки – веднъж се търси редът, в който отношението е налице, друг път единственият, в който го няма. Богатството на устойчиви изрази тук е забележително: в тези задачи преминават над петдесет фразеологизма, така че тестът попътно разширява речника, докато проверява знанието. Третата част е и най-стойностната. Седем кратки свързани текста, всеки с по четири празни места, а за всяко от тях са предложени по три близки по значение думи. Тук няма грешен отговор в обичайния смисъл – и трите варианта са смислени, но само единият е уместният. Проверява се стилистична преценка, а не запаметено правило, и точно този формат се среща на изпит. Темите на текстовете са различни – обществени, културни, образователни, – което поддържа вниманието и не позволява решаването да стане механично. Всеки от тях е кратък, но завършен, така че уместната дума се преценява в реален контекст, а не в откъслечно изречение. Отговорите са приложени за всички задачи, като при последната част са изписани и четирите избора във всяка – проверката е бърза, а оценяването безспорно. На преподавателя тестът дава проверка с широк обхват, събрана на няколко страници. Трите части вършат работа и поединично: първата като кратко контролно, втората като упражнение по фразеология, третата като самостоятелна задача за стилистична преценка. За ученика ползата е двойна. Проверката е върху онези грешки, които се отчитат при всяка писмена работа, а докато решава, той се сблъсква с десетки устойчиви изрази и с двойки близки по значение думи. Подходящ е за преговор и за подготовка преди изпит, а приложените отговори показват веднага къде преценката е изневерила.

Петдесет и осем задачи върху един лист. Това не е кратка проверка след урок, а цял изпитен тренинг: толкова задачи решава седмокласникът, когато се готви сериозно за външното оценяване. В началото стои кратка народна песен, а към нея вървят първите задачи. Те проверяват вида на песента, героите, стихиите в текста, изразните средства и строежа на изречението, така че една-единствена творба се разчита едновременно литературно и езиково. След това идват задачите за отношения между думите. Дадена е двойка и се търси същото отношение в друга двойка: обитател и среда, подлог и сказуемо, определение и определяемо. Това е типът задача, в който решава вниманието, а не заученото правило. Пунктуацията е проверена в три поредни задачи с дълги изречения, пълни с обособени части и подчинени изречения. Темата им е символиката на водата, вятъра, гората и коня, тоест ученикът чете нещо смислено, докато търси липсващата запетая. Правописът заема най-голям дял. Подчертаните думи са разположени в свързани откъси за рибата като древен символ и за Пинокио, а задачите се редуват в двете посоки: в едни се търси сгрешената дума, в други правилно написаната. Проверяват се членуването, удвояването на съгласни, непроизносимите съгласни, представките и бройната форма. Граматиката минава през частите на речта, наречието и прилагателното име, причастията, променливото я, глаголните времена, местоименията и частите на изречението. Отделни задачи питат за вида на изречението по състав и по интонация и за броя на пропуснатите запетаи в едно дълго изречение. Теорията на литературата е събрана в блок с определения, в които липсва терминът: преувеличаването, преумаляването, преносът по прилика и прекъснатата реч. Такива задачи изглеждат лесни, но бъркат онзи, който е учил термините без примери. Накрая листът стига до Ботев: две задачи върху изразните средства в цитирани стихове и една, в която стиховете трябва да се допишат по памет. Има и задачи върху прозаични откъси, с които се проверяват синтактичният паралелизъм, вметнатият израз и преносните значения. Две от задачите са със свободен отговор и имат редове за писане, а останалите са с четири възможности. Към всички има отговори с обяснения: при правописните и граматичните е изписана верната форма, при пунктуационните е даден поправеният вариант, а при литературните е казано защо другите възможности отпадат. Редът на задачите не е случаен: трудността се покачва на всеки няколко въпроса и вниманието се сменя между литература и език, така че листът не изморява и не се решава механично. Полза за учителя: цял изпитен вариант за пробно оценяване или за преговор в края на годината, с готови отговори и обяснения, които вършат работа при обсъждането на грешките; задачите могат да се ползват и на части, по теми. Полза за ученика: проверка на всичко, което се пита на външното оценяване, върху един лист, с обяснения, по които се вижда не само кой отговор е верен, а и защо останалите не са.

Едно и също повторение може да бъде грешка или похват, а една и съща дума – уместна или неуместна според текста. Настоящият тест поставя ученика пред такива избори двадесет пъти подред. Всяка задача предлага четири изречения и изисква да се посочи едно от тях – онова, в което е допусната неточност, или напротив, онова, което е безупречно. Този формат е по-надежден от въпросите за определения, защото проверява усет, а не запаметена формулировка. Част от задачите са свързани с уместността на думите: коя чуждица не подхожда на разказ, коя дума звучи научно за обикновено повествование, кой израз е разговорен и разваля сериозния текст и къде чуждата дума може лесно да бъде заменена с позната българска. Отделни въпроси изискват да се посочи изречението, подходящо за научнопопулярен текст, и това, което е стилово вярно за детски разказ. Друга посока обхваща повторенията: къде думи с общ корен са натрупани излишно, къде морфемното повторение пречи на стила и кое ненужно повторение затруднява разбирането. Наред с тях стоят въпроси с обратна насока – кое повторение е направено нарочно, кое носи ироничен смисъл и в кой случай то въздейства на читателя вместо да пречи. Няколко задачи са посветени на неяснотата в изказа: къде местоимението не позволява да се разбере за кого се отнася, кое изречение не показва кой извършва действието и къде предлогът поражда двояко тълкуване. Последните задачи изискват да се разпознае доброто изречение – ясно написано, без излишни чуждици и без повторения. Така ученикът се учи да оценява не само сгрешеното, но и добре построеното. Верните отговори са изведени накрая, като при всеки е обяснено защо посоченото изречение е сгрешено или уместно и с какво се различават останалите варианти. Ученикът тренира един и същ навик – да сравнява варианти и да усеща кой от тях звучи на място. Преподавателят разполага с материал за бърза проверка, за упражнение в час или за домашна работа, а задачите са удобни и за устна работа с целия клас.

Входното ниво е моментът, в който трябва да се види какво е останало след лятото – и то бързо, без дълги обяснения. Този тест дава точно това: 20 задачи, които обхождат наведнъж четенето с разбиране, граматиката, правописа и редактирането, и пълни отговори накрая. В началото е поставен кратък научнопопулярен текст, върху който стъпват първите осем задачи. Изборът на такъв текст е удачен – проверява се умение за работа с информация, а не познаване на литературна творба, което е и смисълът на входната диагностика. Задачите към текста вървят от общото към частното. Първите питат за темата и за верността на твърденията, като едната от тях изисква обратната преценка – кое твърдение не отговаря на прочетеното. Следва работа с лексиката и с контекстовите съответствия между думите. По-нататък същият текст е използван за граматичен анализ. Няколко задачи са насочени към един и същ подчертан израз от последното изречение и го разглеждат последователно от различни страни: като синтактична единица, като състав от части на речта, като изказ, който може да бъде заменен с равностойна конструкция, и накрая – като част от изречение с определен вид. Този похват е много ценен, защото показва как един и същ откъс се разглежда на няколко езикови равнища. Отделно място заема задачата за редактиране. В нея е поместен кратък ученически текст с точно определен брой грешки, които трябва да бъдат открити. Грешките са от различен вид – членуване, слято и разделно писане, правопис на гласни и съгласни, глаголни форми – така че задачата проверява наведнъж няколко правила. В отговорите е даден целият текст в поправен вид, което позволява бърза и безспорна проверка. Следващата част обхваща отделни граматични и правописни задачи. Проверяват се употребата на местоименията, бройната форма при съществителните имена, разграничаването на въпросителните форми според синтактичната им служба, употребата на относителните местоимения и разпознаването на части на речта. Пет последователни задачи са посветени изцяло на правописа – във всяка от тях сред четири думи трябва да се открие сгрешената. Включена е и задача за уместност на изказа, при която се търси най-краткият и точен начин да се съобщи определена ситуация – проверка, която излиза извън правилото и опира до езиково чувство. Всички задачи са с изборен отговор, с изключение на редактирането, което изисква работа върху текста. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, заедно с изцяло поправения текст на задачата за редактиране. На учителя тестът дава готов инструмент за входно ниво – с обхват, който покрива основните умения, и с отговори, които правят проверката бърза. Резултатът показва не обща оценка, а в коя област е пропускът. На ученика материалът е удобна самопроверка преди началото на учебната година – показва кои правила са забравени и върху какво трябва да се съсредоточи преговорът.