Тестови задачи. Български език – 5 клас. Причастия. 

Дванадесет задачи върху две глаголни форми, които понякога се различават с една-единствена буква – и точно затова се бъркат постоянно, включително от възрастни. Материалът е върху миналото свършено и миналото несвършено деятелно причастие и е събран на две страници. Устройството му е обмислено: първо теория, после разпознаване в изречения, накрая грешки за откриване. Началото е с две задачи, поставени една срещу друга. Първата пита кое не е вярно за едната форма, втората – кое е вярно за другата. Така разликата между тях се очертава още от първите редове, вместо да се обяснява отделно. Оттам следват задачите за разпознаване. Едната изисква да се намери причастие с три едновременно зададени граматични признака – род, число и членуваност. Формат, при който трябва да се провери всяко от четирите изречения по три показателя наведнъж. Друга задача върви в обратна посока: търси се редът, в който точно такава форма не е употребена, а сред останалите три тя присъства в различни родове. Средището са трите задачи за откриване на грешка. Първата е върху писането с отрицателна частица, втората – върху смесването на двете причастия в едно и също изречение, третата – върху съчетаването им с частицата в различни положения. Именно тези три задачи носят практическата стойност. И трите поставят грешки, които се допускат при писане и се отчитат при всяка проверка. Финалната част е с четири кратки задачи, при които се работи с отделни думи вместо с изречения. Търси се коя дума е причастие сред прилагателни, коя не е причастие сред глаголни форми, и накрая – коя точно от двете разглеждани форми е дадената. Последните две задачи са най-прекият начин за проверка: четири близки думи, една вярна, никакъв контекст, който да помогне. Има и обобщаваща задача върху свойствата на причастията изобщо – че са нелични глаголни форми, че имат време и залог, – включително разграничението спрямо деепричастието, което често се смесва с тях. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до дванадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка. Последните четири задачи вършат работа и поединично – като бърз устен контрол в началото на час. За ученика ползата е ясна: двете форми са поставени една до друга в дванадесет различни положения, а грешките в теста са точно онези, които се допускат при писмена работа и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тестът обхваща учебния дял за неличните глаголни форми, за глаголните времена и за служебните и възклицателните думи, като задачите изискват както разпознаване на формите, така и преценка за смисъла, който те придават на изказването. Първата група упражнения е посветена на миналото страдателно причастие: откриване на ред, съставен изцяло от такива форми, и на глагол, от който то може да се образува по два начина. Следват задачи за деепричастието – от кой глагол се образува и в кое изречение е допусната грешка при изписването на отрицателната частица пред него. Следваща група разглежда миналото неопределено време: в кое изречение чрез глагола не се изразява действие в неопределен минал момент, къде е допусната грешка при съгласуването на причастието и кога промяната на времето не води до промяна в смисъла. Обособена част от теста е посветена на учтивите форми и на съгласуването на причастието при тях – област с чести колебания в устната и в писмената практика. Отделна група задачи разглежда бъдещето време в миналото: разпознаване на редовете с такива форми, откриване на изречение с предстоящо спрямо минал момент действие и разпознаване на отрицателната форма. Заключителните задачи се отнасят до неизменяемите части на речта – разграничаване на междуметията за възклицание от звукоподражателните, пунктуацията при тях и разпознаване на частица, изразяваща съмнение. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите тестът служи за упражнение в час, за контролна работа и за оценяване по морфология. На учениците той дава възможност за самопроверка у дома и за преговор преди класно или изпитване.

Между „живял“ и „живеел“ стои една гласна, а зад нея – две различни минали времена. Настоящият тест е изграден изцяло върху такива минимални различия: двадесет въпроса проверяват образуването, правописа и употребата на двете минали деятелни причастия. Началните въпроси установяват същността на понятието. Изисква се разпознаване на форма, която се изменя по род и число подобно на прилагателно име, и разграничаването ѝ от глаголна форма. Следват задачи за образуване – от дадена минала форма се стига до причастието чрез премахване на окончанието и добавяне на наставката. Централно място заемат въпросите за гласната пред наставката. Няколко условия предлагат двойки форми и изискват преценка коя от тях е образувана правилно, а отделен въпрос насочва към случай, при който разликата между двете причастия не се изчерпва с гласната, а засяга и съгласен звук в основата. Този тип наблюдение развива усет за строежа на думата. Самостоятелна линия е посветена на формите за множествено число. Проверява се изписването при глаголи, чиито форми в единствено число съдържат подвижна гласна, както и случаите, в които гласната се запазва. Тук грешките са особено чести, защото на слух вариантите звучат близко. Отделен смислов кръг разглежда службата на причастието в изречението. Изисква се разпознаване на изказ, в който то е сказуемо, и на изказ, в който пояснява съществително име, както и на изречение с няколко причастия в ролята на сказуеми. От тази служба произтича и правописното правило: няколко въпроса проверяват кога отрицателната частица се пише разделно и кога слято. Отделен въпрос е посветен на членуването на причастието, което е възможно само когато то изпълнява служба на определение. Заключителните въпроси проверяват съгласуването по род и по число с подлога, както и разпознаването на форма, при която двете причастия могат да съвпаднат и разликата се изяснява единствено от контекста. Езиковият материал е кратък и всекидневен – живеене в колиба, пране на дрехи, влизане в стая, тичане по улицата, така че правилото се прилага върху разпознаваеми примери. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което показва как е образувана формата и защо останалите варианти отпадат. Условията са кратки и се решават бързо, но изискват точност: разликата между възможностите често е една буква. Темата има пряко практическо значение. Миналите деятелни причастия се употребяват при всеки преразказ и при всеки разказ за чуто събитие, а сгрешената гласна или неправилно написаното отрицание веднага личат в текста. Затова задачите тренират не запаметяване на списък с форми, а разбиране как всяка от тях се получава. Подредбата води от разпознаване към образуване и оттам към правопис и употреба, така че материалът може да се използва и като план за преговор в час. За преподавателя тестът е готово средство за текущ контрол след изучаване на темата, за обобщение или за диагностика преди писмена работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка за класна работа и за изпит, а също и практическа опора при преразказ, където миналите деятелни причастия се употребяват постоянно.

Тестът проверява дали ученикът разпознава всяка глаголна форма и дали умее да прецени коя от тях е подходяща за конкретния смисъл. Задачите вървят от отделните причастия към сложните времена, изградени с тях. Задачите са 25, всички от затворен тип и с по четири варианта. Първата част е върху причастията. При сегашното деятелно се проверяват образуването от дадена основа, употребата като определение и като допълнение, както и правописът на отрицанието. При миналото страдателно – образуването, отрицанието, участието му в съставно сказуемо и редуването на гласната при членуване. Отделна група обхваща деепричастието: разпознаването му, обстоятелственото значение, което внася, изискването за един и същ вършител и разделното писане на отрицанието. Втората част е върху глаголните времена. При миналото неопределено се разглеждат разпознаването, формата за второ лице, мястото на спомагателния глагол пред причастието, редуването на гласната в множествено число. При миналото предварително – значението за предходност, правилната форма, възможността между двете части да застане друга дума и учтивото обръщение. Третата част е върху бъдеще време в миналото: как се разпознава, как се образува правилно, коя е нормативната отрицателна форма, кога изразява неизпълнено намерение и кога звучи като деликатно напомняне. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор и с уточнение защо останалите варианти не са коректни или не пасват на смисъла. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дяла, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е вниманието към службите в изречението. Причастието не се проверява само като форма, а и според ролята си – определение, допълнение, част от сказуемото. Това разграничение подготвя и за въпросите при синтактичен разбор. Полезни са и задачите за деепричастието. Изискването вършителят на двете действия да е един и същ се нарушава често и води до изречения, които звучат нелепо, макар всяка дума в тях да е правилна. Тестът показва разликата чрез съпоставка на четири варианта. Ценни са и въпросите за нюансите при бъдеще време в миналото. Една и съща форма може да изрази неизпълнено намерение или учтиво напомняне, а разпознаването на този нюанс е част от езиковата култура. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратко правило за всеки случай. За ученика при самостоятелна работа те служат като справочник по целия дял.

Причастията и сложните глаголни времена се учат в различни часове, а в изречението работят заедно. Този тест ги обединява в една проверка и следва естествената им връзка – от отделната форма към времето, което тя изгражда. Задачите са 25, всички от затворен тип. Първата част е върху причастията. Разгледано е сегашното деятелно причастие – образуването му, употребата като определение, правописът на отрицанието и запазването на гласната при определени глаголи. Следва миналото страдателно причастие с въпроси за образуването, за отрицанието, за участието му в съставно сказуемо и за редуването на гласната при членуване. Отделна група е посветена на деепричастието: как се разпознава, кога употребата му е правилна, как се отделя със запетая и как се пише отрицанието при него. Втората част преминава към глаголните времена. При миналото неопределено се проверяват смисълът, формите за различните лица, възможният словоред със спомагателния глагол след причастието, учтивата форма и правописът в множествено число. При миналото предварително – разпознаването, формата за второ лице, вмъкването на дума между двете части и учтивото обръщение. Третата част е върху бъдеще време в миналото: как се разпознава, как се образува правилната отрицателна форма, как звучи то за първо лице множествено число и кога се използва като деликатно напомняне. Отговорите са изведени накрая, с кратко правило при всеки верен избор. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху целия дял, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Обхватът е основното му предимство. Двадесет и пет задачи покриват всички изучавани причастия и три глаголни времена, така че резултатът показва не отделно умение, а цялостна представа за дела. Слабото място личи ясно – дали е в образуването, в съгласуването, в правописа на отрицанието или в избора на време. Полезно е и подреждането. Въпросите вървят от простото към сложното: първо се проверяват отделните форми, после времената, които се изграждат с тях. Така при решаването се възстановява и логиката на цялата тема. Особено внимание заслужават задачите за отрицанието. При различните причастия правилото не е едно и също – при едни се пише слято, при други разделно – и точно тук се допускат най-често грешки. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратко правило за всеки случай. За ученика при самостоятелна работа те служат като компактен справочник по целия дял.

Тест по български език върху миналото предварително време. Двадесетте задачи обхващат темата изцяло – от значението и образуването на формите до правописа на причастията и до стилистичната им употреба. Началните задачи изясняват същността. Проверява се коя форма принадлежи на това време, в кое изречение действието предхожда друго минало действие и какво точно означава конкретна глаголна форма. Съществено място заема разграничението между подчертаването на самото действие и изтъкването на резултата от него – наблюдение, което обикновено се пропуска в час. Две отделни задачи са посветени на образуването. Едната изисква да се определи как е получена дадена форма, другата – да се посочи общото правило. И в двете сред вариантите присъстват съчетания с други причастия и с други времена на спомагателния глагол, така че отговорът изисква точно знание, а не приблизителна представа. Значителна част от задачите проверяват разпознаването. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие търсената форма. Особено сполучлива е задачата, при която едно и също изречение е представено в четири варианта, всеки с различно глаголно време – така разликата между тях личи веднага. Отделна линия обхваща съгласуването при учтива форма. Няколко задачи изискват да се открие грешката при обръщение към жена или към мъж, което съчетава темата за глаголното време с изискванията на учтивото общуване. Правописната част е застъпена силно. Три задачи проверяват образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се появява погрешна гласна. Включени са и две задачи с по-широк обхват: едната изисква да се преброят формите за това време в едно изречение, другата – да се открие редът, в който всички глаголи са в търсеното време. Финалната част засяга смисловите разлики между близки форми и стилистичната употреба, чрез която се изразява учтивост. Задачата за учтивостта заслужава отделно внимание. Тя показва, че глаголното време не е само граматична категория, а има и стилистична стойност: чрез него може да се смекчи изказването и да се изрази учтивост. Такъв въпрос рядко се среща в тестовете и е добър повод за кратък разговор в час. Полезна е и задачата, при която трябва да се посочи в кой ред двете изречения не се различават по смисъл. Тя изисква съпоставка на четири двойки и умение да се долови дали промяната на времето променя значението, или е просто вариант на същата форма. Съсредоточаването върху едно глаголно време позволява темата да бъде обхваната в подробности – от определението, през образуването и разпознаването, до най-честите правописни грешки. Примерите са взети от различни среди – от канцеларското общуване до описания на природа, – което поддържа вниманието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва изцяло или на части – например само правописните задачи или само тези за учтивата форма. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение върху причастията, при които грешката се допуска най-често.