Тестови задачи. Входно равнище. Български език – 6 клас (Вариант 4)

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.

Контролна работа по литература за пети клас върху изучаваното през втория срок – двадесет задачи, седемнадесет с избираем отговор и три с разгърнат писмен отговор. Материалът е готов за използване и обхваща шест произведения, разположени в реда на учебната програма. Проверката е насочена повече към смисъла, отколкото към случките. Голяма част от условията питат какво показва творбата, какво олицетворява един образ, каква е поуката – а не кой какво прави в нея. Заради това материалът е подходящ за края на срока, когато произведенията вече са прочетени и обсъдени, а проверката трябва да установи какво е останало. Разпределението е равномерно: за всяко произведение са отделени по две-три задачи. Такова устройство позволява контролната да се раздроби, ако проверката трябва да се проведе на няколко пъти. Вътре във всяка група въпросите вървят от по-конкретното към по-общото. Първият се отнася до нещо от текста, последният – до онова, което творбата утвърждава. Сред задачите има няколко, които заслужават внимание. Една от тях изисква да се посочи какво противопоставя единият родител на думите на другия в народната легенда – въпрос, който насочва към двойствеността в тази история. Друга задача пита какво е основното изпитание за героя от същата творба. Верният отговор е неочакван: изпитанието не е събитие, а начин на живот, който трябва да бъде понесен. Полезен е и въпросът за съвета, който получава героят от приключенския роман относно оръжието си. Той се отнася до подробност, която при бърз прочит се пропуска, а всъщност поставя нравствена граница пред героя. Трите отворени въпроса са подбрани така, че да не повтарят затворената част. Първият разглежда взаимопомощта между приятели, вторият – промяната у един герой след дълъг път, третият – мястото на мечтата в едно предание. Последният е най-стойностен. Той изисква да се прецени кога стремежът към нещо голямо е похвален и кога става опасен – въпрос без еднозначен отговор, подходящ и за разговор в час. Примерните решения са кратки, но плътни: по няколко изречения всяко, с наблюдение и извод. Годни са за образец при писане на кратък отговор. При задачите с избор всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно-две изречения, което добавя сведение върху творбата. Вариантите са ясно различими, така че материалът е решим и от клас със скромна подготовка, въпреки насочеността си към смисъла. Обемът е съобразен с един учебен час, като по-голямата част от времето остава за трите писмени отговора. Съотношението между двете части позволява оценяване с различна тежест. Затворената се проверява за минути и мери познаването на творбите; отворената показва кой умее да изложи наблюдение писмено – умение, което в пети клас тепърва се изгражда. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи, ясно отделени варианти и достатъчно място за писане накрая. На учителя контролната спестява време за съставяне и проверка в края на срока. На ученика дава възможност да провери сам подготовката си, преди работата да бъде оценена.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.

Проверка на знанията върху приказката „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ от Шарл Перо. Двадесет задачи с избираем отговор и три с разгърнат кратък отговор обхващат творбата от жанровата ѝ принадлежност до нравствената оценка на постъпките в нея. Началните задачи установяват вида на приказката и сведенията за автора – коя страна, кой век и с какво е известен. Тази информация е важна, защото разграничава литературната от народната приказка, а именно това разграничение често затруднява учениците. Следващата група проследява началото и завръзката: несправедливата подялба на наследството и първата проява на котарака, когато проговаря. Оттук нататък задачите вървят по хода на действието. Значителна част от теста е посветена на котарака като двигател на събитията. Проверяват се неговата роля, подбудата зад подаръците за краля, произходът на измисленото благородническо име, предварителната подготовка на хората край пътя и поведението му при срещата с опасния противник. Отделни задачи разглеждат ролята на краля като лицето, чиято дума дава признание, и значението на сцената край реката за промяната в положението на героя. Обособена е и линия за жанровите особености: началото без точно означено време, обобщените места на действието, олицетворението и неговият смисъл, както и обяснението защо в много приказки краят е свързан със сватба. Заключителните задачи извеждат идеите – основния конфликт, промяната в живота на героя, главното послание за силата на ума и по-скритото предупреждение за това, че външният вид и титлите могат да заблуждават. Особено внимание заслужава третата задача с писмен отговор. Тя изисква да се посочи най-спорната постъпка на котарака и да се обоснове защо е такава – въпрос, който въвежда нравствена преценка и допуска различни отговори. Такива задачи рядко се срещат в тестовете по литература за тази възраст, а те развиват именно самостоятелното мислене. Другите две отворени задачи се отнасят до предвидливостта на котарака и до главната поука според самия ученик. Отговорите са изнесени след задачите с кратко пояснение към всеки. Към трите отворени задачи са дадени примерни формулировки, включително и за спорния въпрос, където отговорът е представен като лична позиция. Формулировките на задачите са пределно ясни, а неверните варианти често са явно несъответни на творбата – помощник, който бяга и се крие, крал злодей, човекоядец приятел. Това прави теста достъпен и за по-слаби ученици, без да го превръща в лек: най-важните въпроси – за конфликта, за посланието и за спорната постъпка – изискват действително осмисляне. Форматът е готов за разпечатване: кратки условия, четири ясно отделени варианта и оставено достатъчно място за писане при последните три задачи. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а последната задача е добра основа за разговор или кратка дискусия в час. На ученика служи за преговор преди изпитване, а разгърнатите въпроси в края го подготвят да формулира собствена оценка за постъпките на литературен герой.

Тестът проверява познаването на героите от произведенията в раздела и на изводите, до които всяко от тях води. Значителна част от задачите са формулирани обратно – търси се твърдението, което не отговаря на текста, което изисква внимателен прочит и точна преценка за всяка от четирите възможности. Първата група задачи е свързана с народната песен за Чавдар войвода: кои определения се отнасят за него и кои герои са противопоставени в творбата. Следва група въпроси по „Легенда за рома" – кои дарби идват от бащата и кои от майката, на кой въпрос творбата не дава отговор и с какво царица Дай благославя сина си. Отделни задачи разглеждат приказката за главатаря, който искал да плени месечината: подбудите му да не се откаже от намерението си, отношението на бащата и дъщерята към хората и качествата, които са присъщи или чужди на бащата. Следваща група обхваща „Котаракът в чизми" – в какво се състои вълшебното в образа на героя и кой персонаж принадлежи на тази приказка. Обособена част е посветена на „Грозното патенце": съотнасяне на герой и качество и преценка кой извод не следва от развитието на действието. Заключителните задачи се отнасят до „Пърси Джаксън и боговете на Олимп" – вълшебното средство, което героят получава, устройството на света в творбата и разпознаването на герой от нея. Приложени са верните отговори за всички задачи. На преподавателите тестът служи за обобщителна проверка в края на раздела, за работа в час, за контролна работа и за оценяване. На учениците той дава възможност за самопроверка и за преговор преди класно или изпитване.

Тест по литература върху приказката „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ от Шарл Перо. Двадесет задачи с избираем отговор и три с кратък писмен отговор обхващат творбата от нейните жанрови белези до поуките, които тя носи. Началните задачи установяват принадлежността към вълшебната приказка и посочват онова, което най-ясно я издава. Следва задачата за събитието, което нарушава спокойния ред и поставя началото на действието – важно понятие, което се използва при разбор на всяка приказка. Втора група задачи разглежда двамата главни герои. За най-малкия син се проверява какво е неговото затруднение в началото и как се променя положението му накрая. За котарака – каква е ролята му в развитието на действието, какви са чертите на характера му, защо носи подаръци на краля и кое негово действие показва, че мисли предварително. Тази част извежда важно наблюдение: успехът идва не от сила, а от съобразителност. Обособена е линия за художественото време и пространство. Три задачи проверяват дали ученикът е забелязал, че времето не е точно назовано, колко приблизително траят събитията и че местата са обобщени, а не конкретни. Тези въпроси развиват умение, приложимо при всяка приказка. Отделни задачи се отнасят до опасността в творбата и до най-рисковия момент от плана, както и до напрежението в началото и в края – съпоставка, която показва как се променя проблемът в хода на действието. Заключителните задачи обобщават: какъв е типичният край за такава приказка, защо е налице олицетворение, коя е основната тема, коя е главната поука и коя е втората, по-житейска поука, свързана с това как хората съдят по външния вид. Финалната задача извежда особеността на творбата – че тук помощникът, а не главният герой, е двигателят на успеха. Трите задачи с писмен отговор са с обем от едно-две изречения и се отнасят до печеленето на доверие, до най-опасното изпитание с обяснение защо е такова и до промяната в живота на героя заедно с нейната причина. Ценна страна на теста е, че освен съдържанието на конкретната приказка той проверява и общи литературни понятия – завръзка, помощник, олицетворение, художествено време и пространство, типичен край. Така решаването му подготвя ученика да разбира и други произведения от същия жанр, а не само тази творба. Неверните варианти са съставени от действителни подробности от приказката – воденицата, магарето, каретата, жътварите, – но поставени на място, където не отговарят на въпроса. Затова отговорът изисква разбиране на смисъла, а не разпознаване на позната дума. Отговорите са изнесени след задачите, всеки с кратко пояснение. Към отворените задачи са дадени примерни формулировки. Форматът е готов за разпечатване – кратки условия, ясно отделени варианти и оставено място за писане. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение по разпознаване на белезите на вълшебната приказка – знание, което после се прилага при всяко ново произведение от този жанр.