Тест по литература върху „Немили-недраги“ на Иван Вазов – 10 задачи с отговори, с избираем и с писмен отговор

Тест по литература върху три глави от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – пета, десета и седемнадесета. Задачите са десет, всички с избираем отговор и с по четири предложени възможности. Съсредоточаването върху избрани глави е основната особеност на материала. Вместо да обхваща цялата повест повърхностно, тестът проверява подробно онези части, които в учебната програма се разглеждат най-внимателно. Разпределението не е равномерно и това е премислено решение. Най-много въпроси са отделени на петата глава, следват два за десетата и един за последната. Такова съотношение съответства на тежестта, която тези части имат при разбора в час. При петата глава задачите вървят по хода на действието. Първата се отнася до онова, което се случва с второстепенните лица, следват въпроси за смисъла на едно от събитията, за предметите, които преминават от единия герой у другия, и за чувствата на по-младия от тях. Отделно място заема въпросът за обстановката. Той изисква тълкуване на подробност от вътрешността на едно помещение, а не на цялата картина – проверка, която насочва към символното значение на детайла. Няколко от задачите са построени с непълно изречение, което трябва да бъде продължено. Ученикът избира кое от четирите твърдения не му подхожда – формат, различен от обичайния въпрос и по-взискателен, тъй като изисква да се прегледат всичките четири възможности. Задачите за десетата глава се отнасят до един от героите и до художествено средство в приведен цитат. Последният въпрос се отнася до строежа на повестта. Задачата с приведения цитат заслужава отделно внимание. Изразът е подчертан в самия текст на въпроса, така че ученикът работи с думите пред очите си, а не по спомен. Такъв формат проверява действително разпознаване на изразното средство. Ценна е и задачата за строежа на повестта. Тя изисква да се определи каква роля играе последната разглеждана глава – въпрос, който въвежда понятия от теорията на литературата и рядко се среща при проверка върху проза. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, без пояснения. Това прави проверката бърза при работа с цял клас, но налага обсъждането на по-сложните задачи да стане в час. Малкият брой задачи е предимство при определени случаи. Тестът може да се раздаде в началото на часа като проверка на прочетеното и да остави достатъчно време за същинската работа върху текста. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че трите глави са прочетени внимателно: част от въпросите се отнасят до подробности, а не до общото развитие на действието. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, вариантите са ясно отделени, а цитатът в една от тях е отделен от условието. Учителят получава кратка проверка след изучаването на трите глави, която може да раздели според хода на часовете или да използва изцяло. Ученикът – възможност да провери бързо дали помни съществените моменти преди изпитване или преди по-обемна писмена работа върху повестта.

Тест за входно равнище по литература за осми клас с двадесет и шест задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изучените през предходната година творби и позволява още в първите седмици да се установи доколко те са усвоени. Проверката е изцяло литературна, без езикова част. Това е предимство при диагностика: резултатът показва точно кои произведения са останали непознати, без да се смесва с езиковата подготовка. Задачите са групирани по творби, което позволява проверката да се използва и на части. При стихотворението за раздялата с майката се разглеждат ролята на песента, значението на образа на пътя, съотношението между смъртта и безсмъртието, подбудите за избора на героя и изразните средства в приведен откъс. При повестта за хъшовете проверката обхваща смисъла на заглавието, портретна подробност, чрез която е изграден един от образите, елементите, изпълняващи ролята на забавяне на действието, противопоставянето, което в творбата не присъства, и подбудата на един от героите да остане при умиращия. При разказа за жената, помогнала на преследвания, се разглеждат вярността на твърдения за нейното поведение и художествените елементи, които придават достоверност на историята. При одата за защитниците на прохода се проверяват изразното средство в приведен цитат и качеството, което не подхожда на героите. При одата за езика – основанието тя да бъде определена като ода и противопоставянията в нея. Отделни задачи засягат сатиричната книга, стихотворението за изгнаниците и разказа за жътвата – включително разпознаване на цитат сред четири приведени. Заключителните пет задачи са съпоставителни и обхващат по две творби наведнъж: обща тема, общо противопоставяне, различие в един и същи образ. Финалната задача проверява познаването на литературен жанр по неговото описание. Съпоставителните задачи са и най-стойствената част от материала. Те не проверяват отделна творба, а умението произведенията да се съотнасят помежду си – кои две разработват темата за състраданието, кои две засягат живота далеч от родината, в какво образът на пътя се различава при две от тях. Такива въпроси се задават и при по-обемно изпитване, а тук подготвят за тях. Почти всички задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не може да продължи изречението, как образът не може да бъде тълкуван, кой мотив не е подбуда, кое качество не се отнася до героите, коя опозиция не е обща. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет, но и прави теста по-труден от обичайното. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат, че творбите са разглеждани подробно. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза въпреки големия брой задачи. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище по литература в началото на осми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва кои творби са останали само като заглавия.

Тестът започва не с творбата, а с текст за нея. Първите четири задачи изискват работа с литературнокритическо изложение – да се определи основната му тема, да се проверят твърденията в него и да се разчете символиката, която то извежда. Този вход е рядък и много полезен, защото учи да се чете научен текст, а не само художествен. Общо тридесет задачи с отговори накрая. След уводната част тестът преминава към самата повест и я обхожда изцяло. Първият кръг задачи е исторически и композиционен: заради какво героите напускат родината, кои елементи изграждат пряката характеристика в началото на творбата, какво контрастно представя обстановката в кръчмата и какво изобразяват картините по стените ѝ. Тези въпроси проверяват внимателния прочит на първите глави. Следва блок върху лирическото отстъпление – какъв елемент е то спрямо сюжета, как е изграден образът на родината в него и чрез какви художествени фигури е постигнато внушението в конкретен цитат. Тук се работи с приведени в условието стихове и изречения. Обособена част е за героите. Едната задача изисква разпознаване по разгърната характеристика, две други съпоставят двойки образи – по общото и по различното между тях, – а отделен въпрос пита кой е прототипът на един от героите. Включена е и задача за момента, в който младият герой се приобщава към общността. Най-обемният дял е посветен на речта на предводителя. Разгледани са моралният му лик, особеностите на самата реч като текст, сентенциите в нея, определенията, чрез които се гради нравственият образ на изгнаника, и следите от друг класик, доловими в изказа. Тук е и въпросът за песента, изпята след речта. Отделни задачи проследяват смисловите линии на творбата: противопоставянето между тогава и сега, реторическите въпроси, свързани с темата за забравата, и трагическата ирония в едно обещание, дадено на умиращ. Подредбата следва хода на повестта – от началните глави към финала, – което позволява тестът да се решава и на части, успоредно с четенето. Финалната част се връща към действието – кои препятствия преодолява героят в среднощната си мисия, защо изгнаниците се включват във войната и какво превръща един от тях в това, което е накрая. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се неверният отговор или онова, което липсва, което изисква премисляне на всички варианти. Отговорите на всичките тридесет задачи са изведени накрая, а при една от тях е добавено и обяснение. Цитатите, върху които се работи, са дадени направо в условията, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита. На учителя тестът дава готова обобщителна работа върху цялата повест – с висока трудност и с широк обхват. На ученика материалът е задълбочена самопроверка преди изпитване и добра подготовка за интерпретативно съчинение върху творбата.

Тест, който проследява повестта от кръчмата в Браила до последната страница на епилога. Материалът обхваща цялото съдържание на „Немили-недраги“ и съдържа 18 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности. Началото е върху обстановката и колектива на хъшовете. Задачите изискват да се обясни защо кръчмата на Странджата е наречена „будна“, да се допълни изречение с точната дума, определяща какво е тя за героите, и да се посочи по какво си приличат хъшовете според портретните описания в първа глава. Тук е и задачата за разпознаване на герой по портретна характеристика — от четири имена трябва да се избере онова, което съответства на описанието. Следващият блок е посветен на Странджата. Проверява се какво поражда най-силното му страдание в предсмъртните часове, как може да бъде определена смъртта му и кой герой в повестта е идеалист като него. Отделно място заема речта в трета глава: какъв е висшият идеал, който тя утвърждава, и каква е ролята ѝ в композицията на творбата — задача, изискваща владеене на понятията за композиция, а не само познаване на съдържанието. Македонски е застъпен с няколко въпроса и това е сред силните страни на теста. Проверява се по какво героят се различава от Странджата, коя дума не може да го определи и какво допълва зимният пейзаж в началото на десета глава към представата за него — въпрос, при който трябва да се свърже описание на природата с характеристика на герой. Отделни задачи са върху авторовия глас и внушенията в текста. Едната изисква да се разчете какво внушава сравнението за гостоприемството, което Румъния дава на хъшовете. Другата отнася познат израз за хъшовете като висши същества към героя, който го изрича. Заключителните задачи излизат извън фабулата. Проверява се как завършва повестта и какво съдържа епилогът ѝ, каква е целта на творбата — с обърната формулировка, изискваща да се посочи неподходящото продължение, — както и кой герой е с прототип самият автор. Тестът включва и въпрос за времето и мястото, в които Вазов започва да пише повестта. Няколко задачи са с обърната формулировка — търси се твърдението, което не е вярно, или думата, с която героят не може да бъде определен. При тях останалите възможности са в съгласие с творбата, но не и с конкретния въпрос, което изисква внимателно четене на условието и прави теста по-точен измерител. След задачите е даден разделът с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение за обобщителна проверка след изучаването на цялата повест — за контролна работа, за упражнение в час, за домашна работа или за преговор преди изпитване. Задачите обхващат както съдържанието, така и композицията, героите и идеите, което ги прави подходящи и за устно обсъждане. На ученика тестът служи за самопроверка след прочита и за подготовка. Показва дали са усвоени най-важните акценти в творбата — образите на Странджата и Македонски, смисълът на речта, внушенията за чуждата земя и посланието на епилога — и е полезен при преговор преди класно и преди писане на отговор на литературен въпрос или интерпретативно съчинение върху повестта.

Проверка по литература върху десета и седемнадесета глава от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов. Единадесет задачи – с избираем отговор, с посочване на цитати и със заключителен разгърнат отговор – проследяват епизода с опасното пътуване и събитията, до които той води. Началната задача се отнася до края на десета глава и изисква да се определи с какво тя завършва. Следва лексикална задача с обратна формулировка: дадена е дума от текста и трябва да се посочи кое значение тя не носи. Такъв обърнат въпрос е по-труден от обичайния, защото изисква да се прегледат и отхвърлят всичките четири варианта. Три последователни задачи изискват свободен отговор и по два елемента. Първата е насочена към качествата на историческата личност, с която героят се среща – рядко проверявано, тъй като този образ присъства в главата само за кратко. Втората изисква цитати, разкриващи предпазливостта на пратеника. Третата – цитати за саможертвата на доброволците. При тези задачи ученикът трябва да се върне към текста и да намери точното място, а не да отбележи готов вариант. Отделна задача е насочена към езика: сред четири изречения трябва да се открие онова, в което липсват думи с преносен смисъл. Останалите три съдържат образност, свързана с природната картина. Особено сполучлива е задачата за жеста на прекръстването преди опасния преход. Сред вариантите са предложени няколко правдоподобни причини за страх, но верният отговор насочва към страха не за собствения живот, а за успеха на поръчението – наблюдение, което разкрива същността на героя. Включена е и задача върху устойчив израз, чието значение не следва от буквалния смисъл на думите. Двете задачи с преценка на твърдения обхващат наведнъж мястото на срещата, ролята на природната картина, настроението в началото на главата, изхода от сражението и положението на героя след Освобождението. Финалната задача е с разгърнат отговор и с много място за писане: какви качества проявява героят при преминаването на заледената река. Отличителна черта на този вариант е, че значителна част от задачите изискват работа с конкретния текст, а не с общото впечатление от повестта. Проверява се как започва и как завършва главата, какво означава отделна дума, кой израз съдържа образност, какво стои зад един жест. Такова четене в подробности е точно онова, което се изисква при анализ на епизод. Обърнатите формулировки също заслужават внимание. Няколко задачи питат кое твърдение не е вярно, кое значение думата не носи, в кой ред няма преносен смисъл. Този тип въпроси не позволява отговор по усет и налага проверка на всеки вариант поотделно. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е дадена буквата, а при свободните – примерни решения с конкретни цитати и с уговорката, че са възможни и други. Тези примери показват какъв обем отговор се очаква и как се подбира подходящ цитат. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на двете глави, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се даде и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху образа на хъша.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.