Тестови задачи по литература върху „Немили-недраги" от Иван Вазов – трета и пета глава: словото на знаменосеца и достойната му смърт, 11 въпроса с примерни отговори

Тестът е съсредоточен върху двете глави от повестта, които бележат най-силния подем и най-дълбокия спад в живота на хъшовете, и проверява както познаването на текста, така и умението за самостоятелно разсъждение върху него. Задачите с избираем отговор проследяват повода за словото на знаменосеца и противопоставянията, върху които то е изградено, обстановката в кръчмата и промяната, настъпила в нея, характера на смъртта на героя, завещаните на младия писар предмети и подбудите, които го задържат край смъртния одър. Отделна задача изисква преценка кое твърдение за двете глави е вярно, което налага съпоставяне на няколко близки по звучене формулировки. Втората група задачи е с отворен отговор и изисква работа непосредствено с текста. Ученикът трябва да посочи два момента от словото, отнасящи се до настоящето на изгнаниците, да подбере два цитата, разкриващи въздействието на речта върху младия герой, и да назове две качества на знаменосеца, проявени в двете глави. Последната задача е разгърната и предвижда самостоятелен свързан текст върху въздействието на словото върху слушателите – с място за писане, което позволява да се провери умението за изграждане на аргументирано изложение. Приложени са верните отговори на задачите с избираем отговор, както и примерни решения на задачите с отворен отговор, които показват очаквания обхват и начин на формулиране. На преподавателите тестът предлага готов инструмент за проверка след изучаването на двете глави, за работа в час, за контролна работа и за оценяване, а примерните отговори улесняват изготвянето на критерии. На учениците той служи за самопроверка, за упражнение в подбирането на цитати и за подготовка преди класно или изпитване.

Отговорите тук не са само букви. При голяма част от задачите след верния вариант следва обяснение – понякога от няколко реда, – в което е разписано защо той е верният и в какво се състои грешката на останалите. Това превръща последната страница в кратък разбор на творбата. Двадесет и две задачи, от които три с отворен отговор. Началото е нетипично: даден е аналитичен текст върху повестта и към него са поставени пет задачи. Първата изисква да се определи към какъв жанр принадлежи самият текст, следващите – кой е основният му проблем, кое твърдение отговаря на съдържанието му и кое не, както и какво значение получава в него един ключов израз. Тази част тренира умение, което рядко се упражнява – четенето на текст за литература, а не на литературен текст. След нея тестът минава към повестта. Отделен кръг задачи е посветен на речта на предводителя: с какво обръщение започва тя, кои от известните му думи всъщност не са част от нея и в чия чета е носил знамето. Първият от тези въпроси е с отворен отговор и изисква точно възпроизвеждане. Следват задачите за героите – кой от тях е бил войвода, кое качество на единия липсва у другия и кой е прототипът на младия герой. Последният също е отворен, а отговорът към него е разгърнат и обяснява как реалната биография се среща с художествената измислица. Обособена част проследява как са наречени изгнаниците в различните глави и къде точно се появява определението, дало заглавието на творбата. Най-голямата група задачи е върху художествените средства. Работи се с приведени в условието цитати и се иска да се назове реторичната фигура, да се посочи изразното средство, което липсва сред изброените, и да се обясни какво разкриват художествените детайли в едно описание. Една от тези задачи е отворена – фигурата трябва да се назове самостоятелно, без варианти за избор. Подредбата следва хода на творбата – от началните глави към финала, – а трите отворени задачи са разпределени между затворените, така че писането не се струпва накрая. Финалната част е върху последната глава: как е назован героят в края на едно от най-известните места в творбата, кой цитат не принадлежи на финала и защо познатото възклицание е реторичен въпрос. Двете последни задачи са свързани и разглеждат един и същ израз от различни страни – като фигура и като смисъл. Голяма част от въпросите са формулирани обратно – търси се неверният или грешният отговор. Всички цитати, върху които се работи, са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без книгата под ръка. Неверните варианти са изградени от близки твърдения и от места в съседни глави, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск в прочита, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова проверочна работа с подробни отговори, които могат да се използват направо като коментар пред класа. На ученика материалът служи и за проверка, и за учене: обясненията към отговорите заместват цял урок върху творбата.

Тест по литература върху три глави от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов – пета, десета и седемнадесета. Задачите са десет, всички с избираем отговор и с по четири предложени възможности. Съсредоточаването върху избрани глави е основната особеност на материала. Вместо да обхваща цялата повест повърхностно, тестът проверява подробно онези части, които в учебната програма се разглеждат най-внимателно. Разпределението не е равномерно и това е премислено решение. Най-много въпроси са отделени на петата глава, следват два за десетата и един за последната. Такова съотношение съответства на тежестта, която тези части имат при разбора в час. При петата глава задачите вървят по хода на действието. Първата се отнася до онова, което се случва с второстепенните лица, следват въпроси за смисъла на едно от събитията, за предметите, които преминават от единия герой у другия, и за чувствата на по-младия от тях. Отделно място заема въпросът за обстановката. Той изисква тълкуване на подробност от вътрешността на едно помещение, а не на цялата картина – проверка, която насочва към символното значение на детайла. Няколко от задачите са построени с непълно изречение, което трябва да бъде продължено. Ученикът избира кое от четирите твърдения не му подхожда – формат, различен от обичайния въпрос и по-взискателен, тъй като изисква да се прегледат всичките четири възможности. Задачите за десетата глава се отнасят до един от героите и до художествено средство в приведен цитат. Последният въпрос се отнася до строежа на повестта. Задачата с приведения цитат заслужава отделно внимание. Изразът е подчертан в самия текст на въпроса, така че ученикът работи с думите пред очите си, а не по спомен. Такъв формат проверява действително разпознаване на изразното средство. Ценна е и задачата за строежа на повестта. Тя изисква да се определи каква роля играе последната разглеждана глава – въпрос, който въвежда понятия от теорията на литературата и рядко се среща при проверка върху проза. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, без пояснения. Това прави проверката бърза при работа с цял клас, но налага обсъждането на по-сложните задачи да стане в час. Малкият брой задачи е предимство при определени случаи. Тестът може да се раздаде в началото на часа като проверка на прочетеното и да остави достатъчно време за същинската работа върху текста. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът обаче предполага, че трите глави са прочетени внимателно: част от въпросите се отнасят до подробности, а не до общото развитие на действието. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, вариантите са ясно отделени, а цитатът в една от тях е отделен от условието. Учителят получава кратка проверка след изучаването на трите глави, която може да раздели според хода на часовете или да използва изцяло. Ученикът – възможност да провери бързо дали помни съществените моменти преди изпитване или преди по-обемна писмена работа върху повестта.

Кои въпроси наистина проверяват дали една глава е прочетена? Не тези за имена и събития, а онези, които изискват да се обясни защо героите постъпват така, а не иначе. Настоящата разработка е съставена по този принцип и предлага цялостна проверка върху трета глава на повестта. Структурата е ясна и удобна за директна употреба. Двадесет задачи, от които седемнадесет с четири възможни отговора и три с място за писане. Опциите в затворената част са изравнени по дължина и формулировка, за да не подсказват отговора по външни белези — изборът стъпва изцяло върху познаването на текста. Отворените задачи са оформени с редове за писане, така че листът може да се разпечата и раздаде такъв, какъвто е. Обхватът следва самата глава от началото до края ѝ. Първите въпроси се спират на обстановката и на настроението в помещението, както и на конкретен обществен упрек, който изгнаниците отправят. Оттам вниманието се насочва към сцената, около която е построена цялата глава: какво я предизвиква, какви последици има, какво означава реакцията на присъстващите, как чрез нея се променя представата за един от героите. Следват задачи върху песента и нейното въздействие, върху театралното начинание и младия човек, който стои зад него, както и върху погледа на страничните наблюдатели към случващото се. Няколко въпроса излизат отвъд отделния епизод — те се отнасят до контраста между външното положение и вътрешния свят на героите, до връзката между старото и новото поколение, до мястото на тази глава спрямо предходните и до причината един конкретен момент да се смята за нравствената сърцевина на творбата. Проследено е и състоянието на най-младия участник в сцената преди и след преживяното. Трите отворени задачи изискват обосновано разсъждение. Едната пита за причината за въодушевлението на героите и настоява отговорът да се опира на текста. Другата разглежда функцията на песента в хода на действието. Третата проследява промяната в един образ въз основа на неговите реакции. Отговорите са дадени за всички задачи. Затворените въпроси са придружени с изречение, което посочва защо именно този избор е правилният, а към отворените са приложени примерни отговори — годни както за критерий при оценяване, така и за образец, който да се покаже на класа. Учителят получава готов материал за упражнение, изпитване, проверка на прочетеното или преговор, без да съставя критерии за оценка. Ученикът получава средство да провери сам себе си: решава, сверява и веднага вижда кое е разбрал и кое трябва да прочете отново.

Първа глава на Вазовата повест е изградена почти изцяло от описание — улици, лавки, кръчма, стени, лица. Именно затова е удобна за подробен прочит: почти всеки детайл в нея носи значение. Настоящият тест проверява дали ученикът е забелязал тези детайли и дали е разчел какво стои зад тях. Двадесетте задачи следват движението на самата глава — от външното към вътрешното. Първите въпроси са посветени на атмосферата в началото: настроението, което създава описанието на улиците, значението на думите за мрак и студ, видът на тютюнджийските лавки. Оттам тестът навлиза в кръчмата и проверява разбирането на нейното название, смисъла на понятието за будна кръчма, значението на думата „народен“ за средата на хъшовете, внушението на картините по стените и контраста между външния вид и вътрешното състояние. Следваща група задачи е насочена към героите. Проверява се кой е определен с трите характеристики за мечтател и идеалист, с какво се свързва образът на Македонски, какъв е Странджата не външно, а нравствено, как се вписва младият посетител в средата и защо буди любопитство. Отделни въпроси разглеждат основните мотиви на главата и социалния облик на посетителите. Една от задачите е формулирана обърнато и изисква да се посочи изображението, което не присъства в описанието — проверка за точност на четенето. Последните три задачи са отворени, с готови редове за писане. Първата изисква извод какво разкрива обстановката в кръчмата за живота на хъшовете. Втората пита за ролята на повествователя, при това със задължително позоваване на конкретен пример от текста. Третата разглежда образа на младия посетител в контекста на борческата мисия и причината той да буди надежда. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси имат кратко обяснение на основанието за верния избор, а към трите отворени са дадени примерни отговори, които очертават посоката на разсъждението. За учителя това е готов тест за час върху главата, за изпитване или за преговор, с вградени критерии за оценка. За ученика той е ефективна проверка дали е чел внимателно — а при тази глава внимателното четене е половината от разбирането.

Каква част от една прочетена глава остава у ученика седмица по-късно? Отговорът зависи не толкова от четенето, колкото от това дали някой го е накарал да се върне към текста и да го премисли. Настоящата разработка е съставена точно за тази цел — да превърне прочетеното в осмислено. Материалът се състои от две части. Първата е самият тест с двадесет задачи. Седемнадесет от тях са от затворен тип, с по четири възможни отговора, всеки от които е формулиран като пълноценно твърдение. Опциите са близки по смисъл и изравнени по дължина, така че изборът да изисква действителна преценка, а не отгатване по външни признаци. Останалите три задачи са с отворен отговор и са оформени с готови редове за писане — разработката може да се разпечата и раздаде в час без каквато и да е предварителна подготовка. Задачите обхващат главата в нейната цялост и следват хода на изложението. Обособени групи въпроси са посветени на промяната в обстановката и на нейното значение, на състоянието и достойнството на главния герой в последните му дни, на моралните избори на младия хъш и на конкретните му постъпки. Отделно внимание е отделено на символиката на наследството, на връзката между отделните символи в главата и на завършека ѝ. Част от задачите изискват преценка за стила на повествованието и за композиционната функция на главата в цялата повест, а една от тях е формулирана обърнато и търси невярното твърдение — проверка колкото за знание, толкова и за внимателно четене. Трите отворени задачи изискват разгърнат отговор и вървят по нарастваща сложност: от обяснение на духовното наследство и неговото значение, през проследяване на развитието на образ, до разсъждение върху авторовия избор на финал. Формулировките насочват какво да съдържа отговорът, без да подсказват самия него. Втората част на разработката съдържа верните отговори на всички задачи. Всеки затворен въпрос е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за правилния избор и уточнява защо той е единственият точен. Към трите отворени задачи са приложени насочващи отговори, които очертават очакваната посока на разсъждение и служат едновременно като критерий при оценяване и като образец пред класа. Разработката е подходяща за учителя като готов инструмент за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор преди контролна работа — без нужда от изготвяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобна форма за самопроверка: решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои части от главата са усвоени и къде е нужен повторен прочит.