Тест по български език върху обособените части в простото изречение – 12 задачи с отговори: признаци, видове обособени части, пунктуация и деепричастни изрази

Този тест пита два вида неща: какво знаеш и какво можеш. Едните задачи проверяват определения и твърдения, а другите изискват те да бъдат приложени върху конкретно изречение. Осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към всяка. Първият кръг е за видовете сказуеми. Три задачи се въртят около съставното именно сказуемо и го подхождат от различни страни – веднъж се търси изречението, в което то присъства, друг път изречението, в което го няма, а трети път то трябва да бъде отличено сред други съставни конструкции, които външно му приличат. Това последователно връщане към едно и също понятие е добър начин то да се затвърди. Вторият кръг е за обособените части. Задачите обхващат кои части на изречението могат да бъдат обособени и кои не, с какви препинателни знаци се отделят и кое твърдение за тях не отговаря на истината. Към тях е добавена и практическа задача – да се открие изречението с пунктуационна грешка при обособяване. Третият кръг е върху видовете сложни изречения. Проверява се разпознаването на сложното съставно и на сложното смесено изречение, от колко прости изречения може да се състои то и какво свързване е възможно между частите му. Тук отново се редуват теоретични и практически задачи. Четвъртият кръг е пунктуационен и е сред най-трудните. В него се търси ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, като случаите са подбрани така, че да покриват различни съюзи и различни позиции на подчиненото изречение. Задачите изискват внимателен прочит, защото грешката често е една запетая встрани. Подредбата върви от частта към цялото: първо сказуемото, после второстепенните обособени части, след това цялото сложно изречение и накрая начините, по които в него влиза чужд глас. Отделно място заемат двете задачи за връзката между думите в словосъчетанието – да се посочи изразът с подчинителна връзка и обратно, редът, в който такава връзка липсва. Тази проверка се пропуска често, а е основа за разбирането на строежа на изречението. Особено ценна е задачата за цитирането. В нея трябва да се открие грешно оформеният цитат сред четири примера, взети от познати литературни текстове. Тя свързва граматиката с реалното писане на съчинение и е от малкото места, където това умение се проверява целенасочено. Последните задачи са за чуждата реч – кои са начините за предаването ѝ в художествен текст и как пряката реч се отделя от авторовата. С тях темата се затваря. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, с осигурени отговори и с обхват, който покрива целия раздел. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали различава видовете сказуеми и изречения, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали умее да оформи цитат правилно.

Тест за входно равнище по български език за седми клас с двадесет задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изученото през предходната година и е предназначен за първите седмици на учебната година. Проверката е изцяло езикова и е разпределена равномерно между няколко дяла, което позволява резултатът да покаже точно кой от тях е останал неусвоен. Правописната част заема най-голямо място. Проверява се изписването на представки при думи, започващи с различни съгласни, удвояването на съгласни, обеззвучаването, правописът на наречия и слятото или разделно писане. Задачите са построени върху редове от отделни думи, което ги прави бързи за решаване, но и изисква точно знание – няма контекст, който да подскаже отговора. Морфологичната част обхваща разграничаването на причастията от прилагателните, разпознаването на притежателно, обобщително и показателно местоимение и правописа на отрицателната частица при различни части на речта. Особено полезна е задачата, при която в едно изречение трябва да се преброят и определят по вид употребените местоимения – тя изисква едновременно разпознаване и класификация. Отделна линия обхваща членуването. Две задачи проверяват употребата на пълния и краткия член при подлог и при сказуемно определение – най-честият източник на грешки в писмената реч. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав и разграничаването на обособена част от приложение и вметнат израз. При задачата за еднородните части сред вариантите са включени изречения с еднородни определения и обстоятелства, така че трябва да се прецени не само дали има еднородност, а и каква е тя. Включена е и лексикална задача върху фразеологичните антоними, при която трябва да се разпознаят двойки устойчиви изрази с противоположно значение. Задачата за фразеологизмите е ценна и с това, че излиза извън граматиката: тя проверява усет за преносно значение, а изразите в нея са от живата реч, а не от учебника. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание. Около половината стъпват върху отделни думи или редове, останалите – върху цели изречения. Първите проверяват знание на правило, вторите – умение да се приложи в контекст. Такова съчетание дава по-пълна представа от тест, съставен само по единия начин. Строежът следва подредбата на учебната програма, което улеснява диагностиката: по резултата се вижда дали пропускът е в правописа, в морфологията, в членуването или в синтаксиса. Примерите в изреченията са от познати за възрастта области – училище, домашни любимци, спорт, всекидневие. Това улеснява четенето и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва къде са пропуските, преди да започне новият материал.

Десет задачи, а зад тях стои цял раздел. Тест върху свързването в изречението – еднородни части, съчинителна връзка и пунктуацията, която неизбежно върви с тях. Кратък наглед, но покриващ темата докрай. Подредбата е логична и води от понятието към употребата му в реални изречения. Първите две задачи изясняват какво представляват еднородните части и кои са техните видове, при това веднъж чрез търсене на вярното твърдение и веднъж чрез търсене на невярното. Двойката работи като определение и като проверка едновременно. Третата задача слиза до конкретния вид и изисква да се разпознаят еднородни обстоятелствени пояснения сред четири изречения, всяко от които съдържа някакъв вид еднородност. Тоест не е достатъчно да се види, че еднородни части има – трябва да се определи кои точно са те и каква служба изпълняват. Средата на теста е върху пунктуацията. Две задачи изискват да се открие грешката или единственото изречение без грешка, при това в случаи, които затрудняват и възрастни: повтарящи се съюзи, противопоставяне, излишна запетая пред съюз. Изреченията звучат правдоподобно и грешката не се вижда отдалеч. Оттам проверката преминава към самата връзка между думите и изреченията. Отделни задачи изискват да се разпознае съчинителната връзка, да се преброят връзките в едно изречение и да се посочи изречението с безсъюзно свързване. Тази последната е особено ценна, защото безсъюзната връзка се разпознава трудно: липсва съюзът, който обикновено подсказва, и решението се взема само по смисъла и по пунктуацията. Предпоследната задача разширява темата към сложното съчинено изречение и изисква да се посочи единственото, което не е такова – преход от думите към изреченията. Финалът се връща към пунктуацията, но вече в по-разгърнати изречения с двойни съюзи – най-трудният случай в целия раздел. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в кратък списък. Обемът е малък, но обхватът не е: десет задачи покриват и теорията, и разпознаването, и пунктуацията, и прехода към сложното изречение. Преподавателят получава проверка за края на час, която не изисква никаква подготовка и се оценява за минута. Задачите могат да се разделят на две – теоретични и пунктуационни. За ученика ползата е ясна. Пунктуацията при еднородни части и при съчинителна връзка е сред най-често санкционираните грешки при всяка писмена работа, а тук е упражнена точно в случаите, в които се греши. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома.

Седемнадесет задачи, а най-ценното в тях е един похват: едни и същи думи се повтарят в няколко поредни изречения, но всеки път изпълняват различна служба. Именно тази поредица прави контролната работа различна от обичайните. Ученикът вижда, че две имена могат да бъдат подлози в едното изречение, допълнения в другото и определения в третото – и че разликата е само в устройството на изречението, не в самите думи. Материалът е върху еднородните части и сложното съчинено изречение, събран на три страници. Началото е с разпознаване. Три задачи изискват да се открие изречението с еднородни части, изречението без такива и редът, в който определенията са еднородни. Още тук се появява разграничението, което създава най-много затруднения: кога две сказуеми правят изречението сложно и кога имаме еднородни части. Оттам следва блокът за пунктуацията – четири задачи, разпределени в целия тест. Проверяват се запетаята при повтарящ се съюз, при съпоставителни съюзи и при изброяване, а сред възможностите винаги стоят изречения, които изглеждат правилно оформени. Средището са четирите поредни задачи с еднакви думи в различни служби. При всяка се търси конкретен вид еднородни части – определения, подлози, обстоятелствени пояснения, – а изреченията са построени така, че отговорът зависи от синтактичен разбор, а не от догадка. Особено находчива е задачата, при която сред четири изречения с обстоятелствени пояснения трябва да се посочи онова, в което те не са еднородни. Разграничение, което иначе се обяснява трудно. Финалната част е върху отношенията между простите изречения в сложното съчинено. Четири задачи разглеждат последователни действия, редуващи се действия и случая, при който само едно от действията е възможно. Именно този блок отличава материала. Обичайните тестове спират до разпознаването на сложното съчинено; тук се иска да се определи и какво отношение свързва частите му. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до седемнадесетата задача. За преподавателя това е готова контролна работа за цял раздел, която не изисква никаква подготовка и се проверява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само задачите за сложното съчинено изречение. За ученика ползата е ясна: синтаксисът е упражнен в седемнадесет различни положения, а поредицата с еднакви думи показва нагледно от какво зависи службата на една дума в изречението. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.

Тест за годишен преговор по български език за шести клас. Двадесет и шестте задачи обхващат целия материал от учебната година – от особеностите на научния текст, през местоименията и глаголните форми, до пунктуацията и деловото общуване. Началните задачи се отнасят до текста и неговите видове. Проверяват се характеристиките на научния текст, същността на урочната статия и общите белези на научното изложение. Тези въпроси изискват разграничаване между близки понятия – между текст за специалисти и текст за ученици, между обективност и въздейственост. Обемна част е посветена на местоименията. Проверяват се разпознаването на показателно местоимение чрез отрицателна формулировка, ролята на въпросителното местоимение като свързваща дума, употребата на относително местоимение в сложно изречение, преброяването на отрицателни и на обобщителни местоимения в дадено изречение и правописът при близки по звучене форми. Задачите за броене са особено полезни, тъй като изискват ученикът да прегледа цялото изречение. Правописната част включва променливото я, изписването на представките, членуването при причастия и правописа на отрицателната частица. Всички те са проверени чрез изречения, а не чрез отделни думи. Морфологичната част обхваща деепричастието, миналото неопределено и миналото предварително време, бъдещето време в миналото, съюзите, междуметията и частиците. При междуметията задачата изисква да се различи изразяваното чувство, а при частиците – каква служба изпълнява в изречението. Синтактичната и пунктуационната част засягат безсъюзната съчинителна връзка, запетаята при еднородни части и при сложно съчинено изречение. Заключителните задачи се връщат към общуването: какво се обяснява в отговора на научен въпрос, коя обява съдържа рекламираща информация и каква съставка липсва в дадена делова покана. Трите заключителни задачи заслужават отделно внимание. Те не проверяват граматика, а умения, свързани с общуването: дали ученикът различава съобщаващата от рекламиращата информация и дали знае какви данни задължително съдържа една покана. Такива задачи свързват учебния предмет с всекидневието и рядко се срещат в тестовете за преговор. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма и е удобен за диагностика: резултатите показват не общо ниво, а кой точно дял е останал неусвоен – текстът, местоименията, правописът, глаголните форми или пунктуацията. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, природата, всекидневието. Това улеснява четенето и позволява вниманието да остане върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готов инструмент за годишен преговор или за изходно ниво, с възможност да се използва на части – например само задачите за местоименията или само пунктуационните. На ученика служи за преговор преди края на годината и показва къде са пропуските преди преминаването в следващия клас.