Тестови задачи. Прозата на Иван Вазов. Литература – 12 клас (Вариант № 1).

Тест с изключителен обхват върху един разказ. Тридесет задачи, съчетаващи работа с два текста, лексикален анализ и задълбочено литературно тълкуване, проверяват доколко „По жицата“ е прочетен внимателно и разбран в дълбочина. Началото е върху литературнокритически текст за Йордан Йовков. Задачите изискват да се определи темата му, да се посочи средството за връзка между два абзаца, да се открие редът с назовавания, които не се отнасят за писателя, и да се обясни значението на понятие от текста. Следва блок с четири лексикални задачи — три аналогии между двойки думи и една за откриване на реда с думи, които не са синоними. Основната част е посветена на разказа и е организирана по смислови ядра, а не по хода на сюжета. Първото ядро е тематично: какви образи изгражда авторът, докъде се движи чувството в творбата, върху какви смислови опозиции е изградено повествованието и кое определение за разказа е невярно. Отделна задача разчита метафората в заглавието, като изисква да се посочи тълкуването, което текстът не допуска. Второто ядро е върху художествената техника на Йовков — ключовите думи и техните контекстови синоними в началото на разказа, особеностите на погледа на героите и премълчаването в диалога. Тук е и задачата върху конкретен диалог, при която трябва да се определи какво точно не е премълчано в него. Трето и особено богато ядро са имената на героите. Задачите обхващат оксиморонното значение на името на главния герой, произхода на имената на епизодичните персонажи, скритата близост между двама от героите, заложена в етимологията, и функцията на вестта, донесена от съседите. Отделно място заема символиката. Разгледани са символиката на змията в световната култура и това коя нейна характеристика не съответства на идеите в разказа, както и християнският празник, споменат в текста, и подтекстът, който споменаването му внася. Пет задачи са построени върху втори, библейски текст за празника. Те изискват да се прецени каква информация в него липсва, кое обединява преобразяващия се и болната героиня, какво поражда споменаването на празника в разказа и кое изразно средство отсъства при представянето на епизода. Тази част превръща теста в упражнение по съпоставително четене. Последните две задачи са със свободен отговор: с какво може да бъде заместено едно неопределително местоимение в два цитата и защо един от героите остава без име. Преобладаващата част от задачите са с обърната формулировка — търси се грешният, неверният или неотговарящият вариант, което изисква всяко твърдение да бъде преценено поотделно. Разделът с отговорите съдържа и обяснения: етимологични справки, разграничения между сходни понятия и мотивировка защо посоченият вариант е верният. Трудността е осезаема и това е предимство. Тестът не се задоволява с проверка кой е чел разказа — той изисква тълкуване на детайла, разчитане на подтекст и познаване на понятия от литературната теория и от библейската символика. Затова е подходящ и за работа с ученици, които се готвят за състезание или за изпит, а не само за текуща проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос върху разказа.

Разбор на „Под игото“ от Иван Вазов, насочен не към преразказ на събитията, а към въпроса как е направен романът и защо е наречен най-българската книга. В началото е откроен характерният за Вазовата проза стилистичен контрапункт: двете художествени нива, които съжителстват в текста, съотношението между тях по обем и какво печели романът от това съчетание. Показан е и един случай, в който пряката авторова оценка и живите портрети в романа си противоречат. Следва мястото на творбата сред по-ранните книги на Вазов и как двете водещи линии от тях се обединяват в романа. Оттам разборът минава към човешкото многообразие в него: как отделните образи се съотнасят помежду си, защо в този тесен свят изолация е невъзможна и по какъв признак героите се разделят на лагери. Самостоятелен акцент е поставен върху вътрешния прелом на един от героите, разчетен през репликите му в една-единствена сцена, и върху това защо именно той е най-близък на писателя. Отделен раздел разглежда хумористичната линия: откъде идва тя, върху какво се крепи и как съжителства с героичното и трагичното. Разгледано е и романтичното начало в романа, стаено както в самия исторически момент, така и в битовите подробности и в изграждането на отделни герои. Накрая е отбелязана и работата на Вазов върху текста през годините, включително какво отпада при следващото издание. Разборът е подходящ за подготовка на интерпретативно съчинение върху романа, за упражнение върху стила на Вазов и за преговор преди изпитване или матура.

Тестът обхваща целия период и съчетава задачи с избираем отговор с пет въпроса, изискващи самостоятелен писмен коментар. Съдържа 20 задачи, като към затворените въпроси е приложена кратка аргументация на верния отговор, а към отворените – примерни отговори. Голяма част от задачите изискват отграничаване на невярното или на излишното твърдение. Проверяват се функцията на главата „Гост“ в „Под игото“ на Иван Вазов, начинът на изграждане на образа на Бай Ганьо в книгата на Алеко Константинов и композицията на самата книга, средствата, чрез които е изграден образът на Апостола в одата „Левски“, същността на конфликта в „Арменци“ на Пейо Яворов и особеностите на „Две хубави очи“, идеята в „Cis moll“ на Пенчо Славейков, художествените белези на „Гераците“ на Елин Пелин и източниците на елегичния тон в „Да се завърнеш в бащината къща…“ на Димчо Дебелянов. Включена е и задача за разпознаване на творба, която не принадлежи на Вазов. Отделна група задачи е насочена към литературния контекст: етапите в развитието на българския модернизъм, тенденциите през осемдесетте години на деветнадесети век, състава на кръга „Мисъл“, основоположника на индивидуализма и мотивите, характерни за българския символизъм. Заключителните пет задачи изискват писмен отговор: теза за идеята в „В часа на синята мъгла“, тълкуване на цитат от „Каблешков“ и функцията му в „Под игото“, съпоставка между подзаглавията на „Под игото“ и „Чичовци“, коментар на известна реплика от „Немили-недраги“ и разсъждение върху ролята на символните образи в „Гераците“. Подходящ е за обобщителен преговор по периода, за подготовка преди контролно или изпит и за упражнение върху писането на кратък аргументативен текст.

1. Какви смислови значения НЕ носи заглавието на романа „Ноев ковчег“? A) Отпраща към библейската история за спасителния Ноев ковчег, свързан и с живота, и със смъртта. Б) Става отправна точка за осмисляне на Радичковата тъга, породена от безсилието на човека пред смъртта. B) Препраща към идеята за Ноевия ковчег като образ на човешкото възприемане на света. Г) Въплъщава идеята, че в живота няма вечни неща и човек трябва да се радва на малките моменти, изпълнени с радост. 2. Коя от особеностите

Как един народ за няколко дни „порасна на няколко века“? Анализът разглежда „Под игото“ от Иван Вазов като книгата, изградила представата на българите за самите себе си, и е подреден в пет части. Първата обяснява как е построен сюжетът около Априлското въстание и защо романът показва училището, театралните представления, обичаите и домашното възпитание наред с подготовката на бунта, както и каква роля играят романтическата интрига и любовната линия. Втората част разглежда конфликта: националният сблъсък между българи и турци, но най-вече противопоставянето между „лудостта“ и „нормалността“, двата типа безумие в творбата и моралният разлом в обществото, който минава не само между лагерите, но и през съзнанието на отделния човек. Третата част подрежда персонажната система в три групи и представя основните герои: водача апостол и неговия исторически прототип, женския идеал на Вазов, последователните противници на промяната, представителя на турската власт, епизодичните насилници, както и героите в развитие, сред които чорбаджи Марко е ключовата фигура. Четвъртата част се спира на образа на света в романа: съчетанието между хроника и романова условност, присъствието на реални исторически лица, коментарът на разказвача и начинът, по който са изградени трите изучавани глави, включително прочутата сцена от „Пиянството на един народ“ и връзката ѝ с „Епопея на забравените“. Финалната част проследява как романът е приет от съвременниците и защо се превръща в представителната българска книга. Разработката е подходяща за интерпретативно съчинение, за характеристика на герой, за отговор на изпитен въпрос и за преговор преди класна работа в десети клас.

Изходното равнище в единадесети клас има особена задача: да провери не отделни теми, а цялостния прочит на един голям литературен масив — от възрожденската поезия през сатирата и социалната проза до модерния разказ и драмата на абсурда. Настоящата разработка предлага завършен инструмент за такава проверка, придружен от пълния апарат за оценяване. Материалът е изграден в две части. Първата съдържа изпитния комплект с 35 задачи, подредени по нарастваща трудност. Тридесет от тях са тестови въпроси от затворен тип с по четири възможни отговора, насочени към символиката, образната система, авторовата позиция, основните конфликти и посланията на изучаваните творби, като част от въпросите се връщат към едно и също произведение под различен ъгъл, за да проверят дълбочината на разбирането, а не запаметен отговор. Последните пет задачи са отворени, с място за писане, което позволява разработката да се разпечата и раздаде в час без допълнителна подготовка. Обхванатите произведения са: „До моето първо либе“ и „Борба“ на Христо Ботев, одата „Паисий“ на Иван Вазов, „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов, „Градушка“ на Пейо Яворов, „Спи езерото“ и „При Рилския манастир“ на Пенчо Славейков, „Андрешко“ на Елин Пелин, „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, „История“ на Никола Вапцаров, „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев, „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Ноев ковчег“ на Йордан Радичков и „Балкански синдром“ на Станислав Стратиев. Отделна задача е построена като обобщаваща — търси смисловото ядро, което свързва три от текстовете. Втората част е пълният ключ с верните отговори, придружени от аргументация към всеки въпрос поотделно: обяснение защо посоченият отговор е правилният и на какво в самото произведение се опира. Към петте отворени въпроса са разработени подробни примерни отговори, които служат едновременно като критерий при оценяване и като образец за изискваното от ученика равнище на разсъждение. За учителя разработката е готов инструмент за изходно ниво, за годишен преговор или за контролна работа, а аргументацията спестява времето по съставяне на критерии за проверка. За ученика материалът е ефективна форма за самоподготовка — тестът може да се реши самостоятелно, да се провери веднага и да се осмисли логиката зад всеки верен отговор. Подходящ е и за подготовка за класно, за изпитване, както и за систематизиране на знанията в края на учебната година.