ТЕСТ. Йордан Радичков, „Ноев ковчег“. Литература – 11 клас (Вариант 1)

Тестът проверява познаването на романа както в неговата цялост, така и в отделните му части, и съчетава задачи с избираем отговор с работа върху цитат и със самостоятелно писмено изложение. Съдържа 15 задачи, към които са приложени отговорите, включително примерни решения на задачите с отворен отговор. Началните задачи са насочени към основните характеристики на творбата – главния конфликт, позицията на героя повествовател и разпознаването на заглавие, което не принадлежи на текстовете, съставящи романа. Обособена група от три задачи е изградена върху кратък авторски цитат, в който повествователят обяснява как подбира материала за своя разказ. Задачите изискват вярно разчитане на изказаното, определяне на частта от романа, от която е откъсът, и тълкуване на конкретен израз – работа, която проверява умението да се чете преносен смисъл, а не само съдържание. Следващите задачи разглеждат художествената специфика: функцията на често употребяван препинателен знак, мястото, на което за първи път се появява определен образ, смисловите значения на заглавието, особеностите на модерния роман от двадесети век, направлението, към което принадлежи творчеството на автора, и неговите предходници в областта на художествената проза. Включена е и задача за съответствие, изискваща съотнасяне на цитати към отделните заглавия, които изграждат единната цялост на творбата. Заключителните две задачи са с отворен отговор: изброяване на „приютените“ в романа и коментар в няколко изречения върху начина, по който е представен образът на Смъртта. Оставеното място за писане позволява да се използва като работен лист. Подходящ е за преговор върху творбата, за подготовка преди класна работа или изпитване и за самостоятелна работа.

Тест с изключителен обхват върху един разказ. Тридесет задачи, съчетаващи работа с два текста, лексикален анализ и задълбочено литературно тълкуване, проверяват доколко „По жицата“ е прочетен внимателно и разбран в дълбочина. Началото е върху литературнокритически текст за Йордан Йовков. Задачите изискват да се определи темата му, да се посочи средството за връзка между два абзаца, да се открие редът с назовавания, които не се отнасят за писателя, и да се обясни значението на понятие от текста. Следва блок с четири лексикални задачи — три аналогии между двойки думи и една за откриване на реда с думи, които не са синоними. Основната част е посветена на разказа и е организирана по смислови ядра, а не по хода на сюжета. Първото ядро е тематично: какви образи изгражда авторът, докъде се движи чувството в творбата, върху какви смислови опозиции е изградено повествованието и кое определение за разказа е невярно. Отделна задача разчита метафората в заглавието, като изисква да се посочи тълкуването, което текстът не допуска. Второто ядро е върху художествената техника на Йовков — ключовите думи и техните контекстови синоними в началото на разказа, особеностите на погледа на героите и премълчаването в диалога. Тук е и задачата върху конкретен диалог, при която трябва да се определи какво точно не е премълчано в него. Трето и особено богато ядро са имената на героите. Задачите обхващат оксиморонното значение на името на главния герой, произхода на имената на епизодичните персонажи, скритата близост между двама от героите, заложена в етимологията, и функцията на вестта, донесена от съседите. Отделно място заема символиката. Разгледани са символиката на змията в световната култура и това коя нейна характеристика не съответства на идеите в разказа, както и християнският празник, споменат в текста, и подтекстът, който споменаването му внася. Пет задачи са построени върху втори, библейски текст за празника. Те изискват да се прецени каква информация в него липсва, кое обединява преобразяващия се и болната героиня, какво поражда споменаването на празника в разказа и кое изразно средство отсъства при представянето на епизода. Тази част превръща теста в упражнение по съпоставително четене. Последните две задачи са със свободен отговор: с какво може да бъде заместено едно неопределително местоимение в два цитата и защо един от героите остава без име. Преобладаващата част от задачите са с обърната формулировка — търси се грешният, неверният или неотговарящият вариант, което изисква всяко твърдение да бъде преценено поотделно. Разделът с отговорите съдържа и обяснения: етимологични справки, разграничения между сходни понятия и мотивировка защо посоченият вариант е верният. Трудността е осезаема и това е предимство. Тестът не се задоволява с проверка кой е чел разказа — той изисква тълкуване на детайла, разчитане на подтекст и познаване на понятия от литературната теория и от библейската символика. Затова е подходящ и за работа с ученици, които се готвят за състезание или за изпит, а не само за текуща проверка. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос върху разказа.

Входното равнище по литература за 12. клас е разработено като цялостна диагностична проверка на знанията, натрупани в предходните етапи на обучение, и обхваща широк кръг от произведения, автори, жанрове, образи, конфликти и литературни понятия. Тестът съдържа 22 задачи, чрез които може бързо и ясно да се установи доколко учениците разпознават изучавани творби, свързват правилно автор и произведение, определят жанрове, откриват художествени средства и се ориентират в основни теми, мотиви и проблеми. Първата част е изградена предимно от задачи с избираем отговор. В тях са включени произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Димитър Талев, Йордан Радичков и Станислав Стратиев. Сред текстовете, върху които се проверяват знанията, са „Железният светилник“, „Паисий“, „История“, „Ноев ковчег“, „Бай Ганьо журналист“, „Балкански синдром“, „Андрешко“, „Борба“, „Приказка за стълбата“, „До моето първо либе“, „Новото гробище над Сливница“, „Спи езерото“, „Крадецът на праскови“ и „Градушка“. Задачите са разнообразни по тип и насоченост. Част от тях проверяват жанровата принадлежност на творбите, други изискват разпознаване на автор, герой или произведение, а трети поставят акцент върху характерни опозиции, конфликти, мотиви, творческа история, библейски образи и фантастични елементи. Включени са и въпроси за правилно и неправилно формулирани твърдения, което позволява да се проследи не само паметта за факти, но и точността на литературното четене. Самостоятелен акцент е поставен върху художествените средства и върху способността на ученика да разпознава конкретен изразен похват в цитат. Последната задача изисква кратък свободен отговор върху финала на „Градушка“ от Пейо Яворов и проверява умението да се тълкува художествен образ и да се формулира смислово обобщение в няколко изречения. Към всички задачи е приложен ключ с верните отговори, а за последната задача е предложен примерен разширен отговор. Това превръща разработката в удобен инструмент както за бърза проверка и оценяване, така и за самостоятелна работа и самооценка. За учителя тестът може да послужи като готов вариант за входно равнище в началото на 12. клас, за установяване на пропуски, планиране на преговор и насочване на последващата работа. За ученика той е практична възможност да провери кои знания са устойчиви и кои теми изискват допълнително припомняне. Подходящ е и за самостоятелна подготовка, преговор преди изпитване и систематизиране на знанията по литература чрез съчетание от кратки тестови задачи и задача за интерпретация.

Изпитен вариант по формата на националното външно оценяване, в който самата литературна творба е използвана и като материал за езиков анализ. Това го отличава от обичайните варианти, където текстът за четене с разбиране е външен на изучаваното съдържание. Първата част стъпва върху откъс от „По жицата“ на Йордан Йовков, придружен от таблица със сведения за творбата – автор, жанр, време и повод за създаване, смисъл на заглавието. Задачите изискват работа с двата източника едновременно: кои данни се съдържат само в таблицата, кое твърдение не съответства на текста, кое противоречи на съчетаната информация от двата. Проверява се и определянето на вида на текста и на сферата, в която е създадена таблицата. Езиковата част е изцяло изградена върху две изречения от откъса и ги разглежда от много страни: вид по състав, еднородни и обособени части, разпознаване на местоимение и на причастие, подвижно и променливо я, преизказни глаголни форми, превръщане на обособена част в подчинено изречение. Включена е и задача за значението на диалектна дума от текста, както и задача, свързана с илюстрация и символиката на образ от творбата. Редакционната задача е с четиринадесет грешки и е особено подходяща по съдържание – текстът в нея разсъждава върху Йовков и неговите герои, така че поправянето му е и повод за преговор. Литературният блок съдържа няколко съпоставителни задачи между изучени творби, задачи за художествени детайли и за душевно състояние на герой, за художествени средства в конкретен израз, за календарен празник, споменат в текста, както и таблична задача за разпознаване на герои по цитат. Финалната задача изисква разгърнато тълкуване на ключово възклицание от разказа. Втората част съдържа откъс от Йордан Радичков за преразказ от неутрален разказвач – текст с първолично повествование и силен емоционален заряд, което прави преобразуването действително предизвикателство. Отговорите включват поправения текст на редакцията и разгърнат примерен отговор на последната задача.

В живота на Йордан Радичков има един конкретен биографичен момент, върху който сякаш е построено цялото му причудливо творчество. Родното му село Калиманица, разположено на няколко километра южно от днешния град Монтана, е официално заличено от списъка с населени места, след като в началото на 70-те години държавните власти решават да построят на това място и на територията на съседното село Живовци язовир „Огоста“. По това време Радичков е вече известен писател и живее в София, а

Романът на Радичков не се поддава на обичайната проверка по сюжет – той е съставен от отделни притчи, а смисълът им се сглобява в цялото. Тестът е съобразен точно с това устройство: движи се епизод по епизод и всеки път пита какво стои зад образа. Задачите са 23 и се разделят в две части. Първите 20 са с избираем отговор и по четири варианта. Началните въпроси са върху началния образ, който отваря книгата, и върху решението, което той поражда у разказвача, както и върху атмосферата, изградена от звуците при бурята. Следва група задачи за историята на двете животни – каква е връзката между тях и какъв смисъл носи развръзката. По-нататък се разглеждат образът на птиците като въплъщение на тежките мисли, маскарадите на злото край реката, значението на пощаденото същество и трагичната участ на глутницата. Отделни въпроси са посветени на насекомото, което оцелява от чуждите трохи, на картината при историческото ханче и на признанието, че сцената е плод на въображение. Следват задачите за двете легенди и за откритието, което те правят, за представата за душата като затворено пространство, за общото начинание, което се задъхва, и за пародията на читателските спорове. Заключителните въпроси са върху символа на времето във финала, върху появата на мъртвите приятели, върху гледната точка в романа и върху водещия конфликт. Последните 3 задачи изискват писмен отговор и имат оставено място за работа: обяснение как заглавният мотив организира едновременно композицията и посланието, анализ на образа на слабия и връзките му с други сцени, и посочване на примери за смесване на реално и фантастично с коментар за търсения ефект. Отговорите са изведени накрая, с кратко тълкуване при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за контролна работа върху романа, за проверка на прочита и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Преимуществото му е, че покрива книгата в цялата ѝ широчина. При произведение, съставено от отделни части, лесно се получава непълен прочит – ученикът помни две-три сцени и пропуска останалите. Двадесетте затворени въпроса не позволяват това, защото минават последователно през всички основни епизоди. Особено полезна е първата отворена задача. Тя изисква да се обясни как заглавният образ държи заедно текст, който на пръв поглед изглежда разпилян – а именно това е и ключът към разбирането на романа. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък коментар на всяка притча, а примерните решения показват как отделните образи се свързват в общо тълкуване.