Тестови задачи. Ренесанс. Литература – 8 клас. (Вариант 2)

Двадесет и четири задачи, а двадесет и три от тях са построени по един и същи принцип: сред четири твърдения три са верни и трябва да се открие единственото, което не е. Този формат е далеч по-труден от обичайния. При него не помага частично знание – ученикът трябва да познава и четирите възможности, за да отхвърли правилната. Материалът обхваща целия ренесансов раздел и е събран на четири страници, а отговорите към затворените задачи са изведени накрая в един компактен ред. Първата третина е за епохата и мирогледа. Задачите изясняват какво определя Ренесанса, каква е светогледната нагласа на човека в него, какъв е образът на твореца и на читателя, и какво представлява хуманизмът като програма. Тук неверните възможности са особено умели: почти всички описват средновековни схващания, поставени сред ренесансови. Втората третина е жанрова. Три последователни задачи разглеждат новелата, романа и сонета, като при всяка се търси признакът, който не принадлежи на съответния жанр. Заедно те дават готово разграничение между трите – нещо, което иначе се учи от три отделни урока. Оттам тестът минава през конкретните творби. „Притчата за трите пръстена“ от Бокачо е представена с три задачи: за модела, по който е изградена, за разказвача и за кулминацията. Задачата за композицията е особено полезна, защото проверява дали е разбрана логиката на сюжета, а не съдържанието му. Следват четири задачи върху „Дон Кихот“ на Сервантес – защо се определя като пародия, кога се развива действието, кой герой не участва в него и коя тема не му е присъща. Най-обширен е блокът върху „Хамлет“ на Шекспир: причината за трагическия изход, на кого героят вярва безрезервно, кои теми са присъщи на творбата и накрая едно обяснение за забавеното отмъщение, приписано на Гьоте. Последното е рядкост в ученически тест и веднага повишава равнището. Финалната задача е единствената отворена: изисква писмен отговор в едно-две изречения защо темата за красотата е сред основните в сонетите. Оставени са десет реда място за писане. За преподавателя това е готова проверка за целия раздел, която не изисква никаква подготовка и се оценява по списък. Блоковете вършат работа и поединично – например само жанровите задачи като кратък контрол. За ученика ползата е ясна: Ренесансът е обходен от епохата през жанровете до четирите творби, а форматът с невярното твърдение подготвя точно за най-трудния тип въпроси на изпит. Отговорите позволяват самопроверка у дома.

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

1. Кой е авторът на „Грозното патенце“? A) Братя Грим Б) Андерсен B) Шаря Перо Г) Ангел Каралийчев 2. На кои героите са думите: „Ние и целият свят“? A) на дивите патици Б) на двата гъсока B) на лебедите Г) на котарака и кокошката 3. Посочете две доказателства, че „Грозното патенце“ е приказка. Първо: Второ: 4. Как читателят се отнася към патенцето? A) Присмива му се, защото е грозно. Б) Презира доверчивостта и наивността му. B) Съчувства му, защото е добро, но е нещастно. Г) Мисли, че е страхливо и глупаво. 5. На

Тест по литература върху „Заточеници“ на Пейо Яворов с тринадесет задачи и с посочено точкуване при всяка от тях. Общият сбор позволява оценката да се формира по предварително известна скала, без допълнителни изчисления. Разпределението на точките показва каква тежест носи всеки вид задача. Въпросите с избираем отговор дават по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато изложение, носи десет точки. Така механичното решаване на затворената част не води до висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с въпрос за авторството и продължава с разпознаване на стих, принадлежащ на творбата. Следват задачи за посвещението и за неговия адресат – рядко срещана проверка, която свързва творбата с историческите обстоятелства около нейното създаване. Обособена е линия за жанра. Един въпрос изисква да се определи жанровата принадлежност, а друг – да се посочи признак, който на този жанр не подхожда. Двете задачи заедно проверяват дали понятието е усвоено, а не запомнено като название. Отделни въпроси се отнасят до конфликта, който в творбата отсъства, и до преценка на твърдения – кое е вярно и кое не е. Тези задачи носят по две точки заради по-високата си трудност. Четири задачи изискват кратък свободен отговор с точно определен брой примери – два довода, два израза в преносно значение, два образа. Всеки от исканите елементи носи по една точка, което прави оценяването еднозначно. Задачата за образите, свързани с отдадеността на родината, е сред най-стойностните. Тя не пита за общото настроение, а изисква да се посочат конкретни изрази – проверка, която налага връщане към текста. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ насочва към миналото на героите, тоест към онова, което обяснява настоящето им състояние. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а при свободните са дадени примерни решения с изричното уточнение, че са възможни и други верни отговори. За последната задача примерен отговор не е даден, което оставя оценяването по преценка на преподавателя. Едно от твърденията в затворената част стъпва върху действителен исторически факт, свързан със заточаването на група революционери. Така тестът проверява и знания извън самия текст. Малкият брой задачи е предимство: проверката може да се проведе и в част от учебния час, а точкуването позволява резултатът да се превърне в оценка веднага. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като няколко от въпросите изискват познаване на конкретни стихове и на обстоятелствата около написването ѝ. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и сам да прецени колко точки би събрал.

Прочетете текстовете и решете задачите. ВЪЛКЪТ И СВРАКАТА Един ден вълкът спрял свраката и й рекъл: — Сврако, хайде да бягаме! Не може да се живее вече в тази гора! Свраката попитала: — Е, та що не й харесваш на гората? Я, каква е хубава! Пълна е с храна! — А бе, гората е хубава, ама нали виждаш, че всичко е ревнало против мене! Където и да стане пакост, все аз съм виновен. А от хората и от кучетата нямам мира! Свраката попитала пак: А къде ще идеш? Вълкът рекъл: — Ще ида в друга гора, дето никой

Тест по литература върху стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от Иван Вазов. Единадесетте задачи съчетават въпроси с избираем отговор и такива, които изискват писане – от кратко посочване на два примера до разгърнат отговор на литературен въпрос. Началната задача установява жанровата принадлежност на творбата – въпрос, който изглежда прост, но при него грешката е честа, тъй като одата лесно се смесва с други жанрове. Веднага след нея идва една от най-важните задачи в теста. Тя изисква да бъдат посочени две доказателства, че в творбата се преплитат възхищението и огорчението. Именно това съчетание на две противоположни чувства е ключът към разбирането на цялото стихотворение, а поставянето му на второ място задава посоката на всички следващи въпроси. Следваща група задачи е насочена към образите. Проверява се кой образ не присъства в творбата – при което сред вариантите са включени образи от други изучени произведения – и кой израз не внушава мисълта за разнообразието на родната природа. Тези задачи изискват действително познаване на текста, а не обща представа за него. Отделни въпроси разглеждат съдържанието на размисъла: върху какво героят не разсъждава и кой израз разкрива огорчението от недооценяването на родината. Последният е особено ценен, защото насочва към конкретния стих, в който упрекът е изречен най-ясно. Две задачи изискват свободно посочване по два елемента: изводите, до които достига героят, и конкретните образи, чрез които е разкрита красотата на родното пространство. Следват две задачи с преценка на твърдения – едната търси вярното, другата невярното. Те обхващат наведнъж строежа на творбата, словореда, ролята на възклицанията, формата на обръщение и отношението на българите към отечеството. Финалната задача е с разгърнат отговор и с оставено значително място за писане. Тя обединява целия тест в един въпрос: от какво е очарован и от какво е разочарован героят. Строежът на теста е премислен. Той започва с най-общото, минава през конкретните образи и изрази, после през изводите и накрая се връща към основното противопоставяне, но вече изисква то да бъде разгърнато самостоятелно. Така при решаването ученикът постепенно събира материала, който му е нужен за последния отговор – а мястото за писане е достатъчно, за да побере пълноценен текст. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена само буквата, но при свободните са дадени примерни формулировки, при това с уговорката, че са възможни и други. Тези примери са кратки и точни и могат да послужат като образец при отговор на литературен въпрос. Съотношението между двата типа задачи е сполучливо: затворените проверяват познаването на текста, а отворените – умението да се тълкува и да се обосновава. Това позволява диференцирано оценяване в рамките на една проверка. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, с бърза проверка на затворената част и възможност последната задача да се използва и самостоятелно като тема за писане. На ученика служи за преговор преди изпитване и подготвя точно онова, което се изисква при отговор на литературен въпрос върху одата.