Тест по литература за 5. клас: Входно ниво - 12 задачи с отговори. Герои, поука, пословица, олицетворение, преразказ

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Контролната работа съчетава двете части на предмета в един материал: първата половина проверява владеенето на книжовната норма, а втората – познаването на изучаваните творби. Задачите са 15 и следват две обособени части. Първите десет са с избираем отговор и по четири варианта, като във всяка задача се търси изречението с грешка. Обхванати са различни области на нормата: правописът, включително употребата на предлог пред определени думи; пунктуацията при подчинени изречения и при неуместно поставена запетая; съгласуването между подлог и сказуемо; словообразуването и разпознаването на производни думи; лексикалната съчетаемост и уместната употреба на дума; синонимните редове и откриването на думата, която не принадлежи на реда; правилното членуване; оформянето на пряка реч с кавички; употребата на предлози. Този формат е особено полезен, защото не изисква теоретично знание за правилото, а умение то да бъде приложено при четене – така, както се работи с текст при редактиране. Втората част се състои от пет въпроса с разгърнат писмен отговор и с оставено място за работа. Те обхващат четири творби от учебното съдържание – „Андрешко“ на Елин Пелин, „До моето първо либе“ на Христо Ботев, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов и „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Изискват се различни умения: формулиране на основна тема, разчитане на символи и на техните внушения, характеристика на герой, определяне на ролята на второстепенен образ и проследяване на развръзката в повествователна творба. Отговорите са изведени накрая. При езиковите задачи е посочена конкретната грешка и правилният вариант, а при литературните са дадени примерни решения, като при два от въпросите отговорът е разгърнат по точки. Материалът е подходящ за контролна работа, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на един учебен час. Основното му предимство е съчетаването на двете части. Именно така изглежда и изпитният формат, а подготовката поотделно често оставя едната страна занемарена. Полезни са и разгърнатите примерни отговори. При въпроса за символите отговорът е подреден по отделни образи, всеки с обяснение какво внушава – модел, който може да се приложи и при друга творба. При въпроса за развръзката пък е показано как се проследяват последователните етапи, вместо да се преразказва краят. Ценно е и разнообразието на литературните въпроси. Те не са еднотипни, а изискват различни умения – от кратко формулиране на тема до анализ на образна система, което дава по-точна представа за подготовката. За преподавателя материалът съкращава проверката с готовите отговори и с ясно посочените грешки в езиковата част.

Обобщителен тест върху цял раздел, при който изучените творби са поставени една до друга и се проверяват в съпоставка. Материалът съдържа 13 задачи: дванадесет с избираем отговор и една с разгърнат писмен отговор. Проверяваните текстове са „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, народната песен за Чавдар войвода и романът „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Първата група задачи е върху жанровата принадлежност и авторството. Проверява се разграничаването между приказка, легенда, мит, народна песен и роман, както и връзката между заглавие и автор. Сред възможностите винаги стоят понятия и имена от другите изучени текстове, така че разграничението да бъде реално, а не формално. Основната част е върху героите и е съставена по няколко различни начина. В едни задачи се търси персонаж, който принадлежи на определена творба; в други — обратното, онзи, който не е от нея; в трети се изисква съответствие между герой и произведение. Обхванати са героите от двете приказки, от легендата, от народната песен и от романа. Отделна и полезна група задачи прилага понятията за ролите в приказката — помощник и неприятел — към конкретни персонажи. Тези понятия влизат в учебното съдържание, но обикновено се проверяват само чрез определение, а тук трябва да бъдат разпознати в текст. Нравственото съдържание е застъпено с няколко въпроса за поуките и за човешките качества, въплътени в отделни образи от приказките. Формулировките изискват обобщение, а не припомняне на случка. Финалната задача изисква разгърнат отговор и е най-съществената в теста. Тя поставя съпоставителен въпрос между съвременния роман и вълшебната приказка и очаква отговорът да стъпи на няколко признака едновременно — устройството на сюжета, вълшебните елементи и типа герой. Заслужава да се отбележи обхватът. В един материал се събират фолклорна приказка, авторска приказка, легенда, народна песен и съвременен роман за деца. Разстоянието между тях е голямо — по време, по произход и по начин на разказване, — а задачите показват какво въпреки това ги свързва. Полезно е и редуването на формулировките. Част от задачите търсят верния отговор, друга част — единствения неверен, а трета изисква съответствие. Това не позволява механично решаване и поддържа вниманието докрай. Дванадесетте затворени задачи се решават сравнително бързо и оценяването им е еднозначно, а финалната изисква време и носи основната тежест. Материалът може да се използва и като кратка проверка в част от учебния час, и като пълна контролна работа заедно с писмената задача. Разделът с отговорите съдържа верните варианти, а към финалната задача — подробен примерен отговор с конкретни примери. Стойността на теста е в съпоставителния му характер. Той не проверява всяка творба поотделно, а изисква те да се държат едновременно пред очите. Именно това показва дали изучените текстове са останали ясно различими, или са се слели в обща представа. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел или на срок, за контролна работа, за упражнение в час и за самостоятелна подготовка преди изпитване.

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

Тест за входно равнище по литература в началото на осми клас. Деветнадесетте задачи обхващат творбите, изучени през предходната година, и позволяват още в първите седмици да се установи с какви знания идва класът. Началото е съставено от четири таблични задачи за съотнасяне. Първата свързва творба с жанр, втората – герой с произведение, третата – персонаж с автор, а четвъртата – реплика с героя, който я произнася. Тази последната е особено сполучлива: тя изисква не само познаване на съдържанието, но и усет за това кой как говори. Следва група задачи за темите и мотивите. Проверява се коя тема не присъства в едно от изучените произведения и кой мотив не обединява няколко творби наведнъж. Втората задача е ценна, защото изисква поглед върху четири текста едновременно. Отделни въпроси се отнасят до строежа на творбите – какви са частите на композицията при един от разказите, какво внушава епилогът на едно стихотворение и какво се случва с героя в епилога на повестта. Обособена е и линия за жанровите белези. Един въпрос търси мотива, характерен за баладата, друг проверява какво не е вярно за същата творба, а трета задача изисква със свои думи да се докаже жанровата определеност на изучена елегия. Включени са и задачи за героите: кое качество не се отнася до познат комичен образ и как може да бъде разчетен ключов стих от стихотворение за изгнанието. Финалната част стъпва върху приложен откъс от разказ. Три задачи изискват свободен отговор: кой изрича цитираните думи, какво символизира появяващият се в тях образ и как се тълкува обръщението, с което героят се обръща към момичето. Именно тази последна група е най-стойностна. Тя не се решава с отбелязване, а изисква разчитане на конкретен текст – разпознаване на говорещия по начина му на изразяване, тълкуване на символ и вникване в едно-единствено обръщение, което разкрива цялото отношение между двамата герои. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор и при табличните е посочено съответствието, което прави проверката бърза при работа с цял клас. За задачите с разгърнат отговор е оставено място за писане и оценяването остава по преценка на преподавателя. Обхватът е широк, но задачите са кратки и тестът се решава в рамките на един учебен час. На учителя материалът дава готов инструмент за диагностика в началото на осми клас – показва кои творби са останали неусвоени и по кои теми е нужно връщане назад, преди да започне новият материал. На ученика служи за самопроверка и за преговор на изученото преди лятото.