Тест по български език върху синтаксиса, морфологията и пунктуацията – 15 задачи с отговори: видове разбор, главни части, просто и сложно изречение, еднородни части, членуване, редактиране

Двадесет задачи, които обхождат почти цялата училищна граматика – от разбирането на прочетено до дяловете на езикознанието. Тестът е построен така, че всяка задача да проверява отделно правило, а заедно да дават цялостна картина на езиковата подготовка. Началото е работа с текст. Кратък откъс от популярно четиво за отношенията между родители и деца служи за основа на три задачи: определяне на темата, разчитане на преносния смисъл на израз от текста и откриване на противопоставяне, което не отговаря на замисъла. Това е типична задача за четене с разбиране, каквато се среща на всяко външно оценяване, и е добро начало, преди да започне същинската езикова проверка. Оттам започва правописната и граматичната част. Членуването е представено с два различни случая – при определение и при подлог, всеки със собствена задача. Пунктуацията се проверява при повторени разделителни съюзи и при отделена с запетаи част от изречението. Отделни задачи обхващат правописа на частиците за степенуване, променливото я, удвоеното н при прилагателните имена, употребата на главни букви при съставни географски имена и поставянето на кавички при собствени наименования. Морфологията заема също толкова място. Проверява се разграничаването на нелични глаголни форми от лична глаголна форма, бройната форма при съществителни от мъжки род, окончанията при спрежението, употребата на относителните местоимения и разпознаването на наклоненията. Отделна задача изисква да се отделят местоименните наречия сред други думи. Финалът излиза на по-общо равнище – определяне на стила на художествен откъс и назоваване на дяла от езикознанието, който изучава строежа на думите. Двете задачи затварят теста там, където той е започнал: при умението да се разчита текст. Отговорите са приложени накрая, като при част от задачите е изписан и правилният вариант на сгрешената форма, а не само буквата на верния избор. Това превръща проверката в кратък урок и спестява допълнителни обяснения. За учителя това е готов материал за обобщителна проверка или за подготовка преди изпит. Обхваща широк кръг явления в компактна форма, дава оценима картина по няколко направления наведнъж и позволява резултатът да се разчете по теми – четене с разбиране, правопис, пунктуация, морфология. За ученика е сигурен начин да открие пропуските си, докато има време да ги поправи. Задачите са съсредоточени точно върху онова, което се пита на изпит и в което най-често се греши, а изписаните верни форми в отговорите правят самопроверката пълноценна.

Този тест пита два вида неща: какво знаеш и какво можеш. Едните задачи проверяват определения и твърдения, а другите изискват те да бъдат приложени върху конкретно изречение. Осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към всяка. Първият кръг е за видовете сказуеми. Три задачи се въртят около съставното именно сказуемо и го подхождат от различни страни – веднъж се търси изречението, в което то присъства, друг път изречението, в което го няма, а трети път то трябва да бъде отличено сред други съставни конструкции, които външно му приличат. Това последователно връщане към едно и също понятие е добър начин то да се затвърди. Вторият кръг е за обособените части. Задачите обхващат кои части на изречението могат да бъдат обособени и кои не, с какви препинателни знаци се отделят и кое твърдение за тях не отговаря на истината. Към тях е добавена и практическа задача – да се открие изречението с пунктуационна грешка при обособяване. Третият кръг е върху видовете сложни изречения. Проверява се разпознаването на сложното съставно и на сложното смесено изречение, от колко прости изречения може да се състои то и какво свързване е възможно между частите му. Тук отново се редуват теоретични и практически задачи. Четвъртият кръг е пунктуационен и е сред най-трудните. В него се търси ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, като случаите са подбрани така, че да покриват различни съюзи и различни позиции на подчиненото изречение. Задачите изискват внимателен прочит, защото грешката често е една запетая встрани. Подредбата върви от частта към цялото: първо сказуемото, после второстепенните обособени части, след това цялото сложно изречение и накрая начините, по които в него влиза чужд глас. Отделно място заемат двете задачи за връзката между думите в словосъчетанието – да се посочи изразът с подчинителна връзка и обратно, редът, в който такава връзка липсва. Тази проверка се пропуска често, а е основа за разбирането на строежа на изречението. Особено ценна е задачата за цитирането. В нея трябва да се открие грешно оформеният цитат сред четири примера, взети от познати литературни текстове. Тя свързва граматиката с реалното писане на съчинение и е от малкото места, където това умение се проверява целенасочено. Последните задачи са за чуждата реч – кои са начините за предаването ѝ в художествен текст и как пряката реч се отделя от авторовата. С тях темата се затваря. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, с осигурени отговори и с обхват, който покрива целия раздел. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали различава видовете сказуеми и изречения, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали умее да оформи цитат правилно.

Сто и две задачи в един тест. Материал с обем, който трудно се събира на едно място – и който покрива буквално всичко изучено през годината, от определението за общуване до синтактичната служба на причастията. Форматите са необичайно разнообразни. Освен обичайните въпроси с избор тук има попълване на многоточия, свободен отговор в няколко реда, синтактичен разбор, подчертаване в готов текст, поставяне на запетаи, превръщане на един вид изречение в друг, редактиране на цели откъси, образуване на думи и посочване на подходящата дума от двойка. Такова редуване поддържа вниманието и проверява умения, които затвореният въпрос не може да улови. Началото е върху текста и общуването: участниците в процеса, темата, термините, съобщението и поканата, ключовите думи в научния текст, контекстът и резюмето. Следва обширен синтактичен блок. Видовете изречения по цел и по състав, а после – цяла поредица върху еднородните части, като за всеки вид има отделна задача плюс още пет за пунктуацията при тях, с различни съюзни връзки. Сложното изречение е разгърнато докрай: съчинено и съставно, видовете подчинени – определително, подложно, допълнително, обстоятелствено, всяко с въпроси за разпознаване, за пунктуация и със задачи за преобразуване. Отделни блокове са посветени на лексиката и на морфемния строеж – излишна дума, значение на фразеологизъм, морфема, представки, сродни и производни думи, образуване на прилагателни. Морфологичната част обхваща членуването с три отделни задачи за редактиране, показателните, въпросителните и относителните местоимения, глагола и залога, а накрая – причастията: разпознаване, отрицателни форми и синтактична служба. Включени са и три откъса за поправяне на правописни грешки, взети от изучавани творби. Преподавателят получава готова годишна проверка, която може да се използва цяла или разделена на части по раздели. Ученикът – най-пълния възможен преговор преди края на годината.

Петнадесет задачи, а последните пет искат нещо, което тестовете обикновено спестяват – ученикът да напише отговора сам. Именно това деление е основното предимство. Първата част е с избираем отговор, втората изисква разпознаване и записване, а разликата между тях е и разликата между това да познаеш и да знаеш. В затворената част въпросите се движат от общото към частното. Тръгва се от най-широкото – кои са частите на речта – и се стига до значението на една-единствена дума. Между тях са глаголните времена, числителните бройни и редни имена, видът на изречението по цел на общуване и начините за редактиране, като последният въпрос е с обърната формулировка и търси онова, което не е начин за редактиране. Правописните и граматичните капани са подбрани от най-упоритите. Единият въпрос противопоставя две изречения, в които една и съща двойка думи веднъж се пише слято, а веднъж разделно. Другият проверява пълния и краткия член при съществително от мъжки род, като грешката е скрита в третото изречение и се забелязва само при внимателно четене. Отворената част е кратка, но покрива четири различни умения. Изисква се да се посочат подлогът и сказуемото в изречение, в което подлогът е местоимение – случай, който бърка мнозина. Следват граматичните признаци на глагол и на съществително име, а последната задача пита защо конкретна дума се пише по определен начин. Тук отговорът не е форма, а обяснение – и точно той показва дали правилото е разбрано, или е запомнено. Приложените отговори са изписани и за отворените задачи, включително с пълните граматични характеристики и с обосновката към правописния въпрос. Обхватът е широк за толкова кратък тест: части на речта, време и лице на глагола, вид на изречението, лексикално значение, синоними и антоними, сложни думи, членуване, слято и разделно писане, главни части на изречението. Учителят получава бърза проверка, която се събира на един лист; ученикът – упражнение, при което половината задачи няма как да бъдат налучкани.

Двадесет задачи, а отговорите към тях са по-обширни от самите задачи. Малко тестове стигат дотам – тук почти при всяка позиция е обяснено не само кое е вярното, но и защо останалите са грешни. Именно този ключ прави материала различен. При няколко задачи са изписани поправените форми на всички погрешни възможности, а при последната е добавено и цялото правило с обосновка защо се прилага краткият член. Тестът е върху правописа, пунктуацията и членуването, а изреченията в него са извадени от български автори – Богомил Райнов, Иван Вазов, Добри Жотев и Цани Гинчев. Така правилата се проверяват в жив текст, а не в измислени изречения. Началото е с най-трудния формат: дадени са четири изречения и трябва да бъдат намерени и поправени грешките в тях, без да е указано колко са и къде. Задача, при която не се налучква. Оттам форматите се сменят непрекъснато. При едни се търси думата без грешка сред четири подчертани, при други – редът с грешка. Има и цяла поредица от кратки задачи с отговор само „да“ или „не“, при които трябва да се прецени дали в даденото изречение изобщо има грешка. Този формат е особено коварен: част от изреченията са напълно правилни, а при останалите грешката е скрита в една-единствена буква. Тук налучкването не помага. Проверяваните случаи покриват най-неудобните места в правописа. Тук са слятото, полуслятото и разделното писане, удвоените съгласни, изпадането и появата на съгласна, употребата на главна буква в географски названия, а също и няколко думи, които се бъркат заради близкото си звучене. Отделно място заемат двете задачи за членуването – едната търси изречението с грешка, другата единственото без грешка. И при двете грешките са на едно и също място: пълен член там, където се изисква кратък. Именно това е и най-често отчитаната грешка при писмена работа. Има и една задача за пунктуацията, при която в едно изречение са означени три места и трябва да се посочи на кое от тях знакът е поставен неправилно. За преподавателя това е готово контролно, което не изисква никаква подготовка. Разгърнатите отговори позволяват поправката да се превърне в кратък урок, а отделните блокове вършат работа и поединично – например само задачите за членуването. За ученика ползата е двойна: упражнение и същевременно справочник. Изписаните поправени форми на всички грешни възможности означават, че от двадесет задачи се научават над четиридесет правилни изписвания. Материалът върши работа при подготовка за изпит и за диктовка.

Синтаксисът не се проверява с определения, а с изречения, които трябва да бъдат разчетени. Тази контролна работа тръгва точно оттам: осемнадесет задачи върху раздела „Изречението в текста“, в които всяко правило се търси вътре в конкретен пример. Началото е свързан художествен откъс и пет задачи към него. Върху един и същ текст последователно се определят видът на сказуемите, броят на обособените части, строежът на първото изречение, възможността за синонимна замяна на част от него и видовете изречения по състав, които в него липсват. Това е задача от изпитен тип – работи се с реален текст, а не с изкуствено съставени примери. Оттам проверката се разгръща по темите на раздела. Отделни задачи са посветени на разграничаването на съставно глаголно от съставно именно сказуемо, при това с изречения, в които сходни глаголни форми стоят една до друга и различаването изисква вникване, а не разпознаване по образец. Друг блок работи с обособените части – техния вид, откриването им сред близки по строеж изречения и пунктуационното им оформяне. Сложното изречение получава подобаващо място. Проверява се отграничаването на главно от подчинено изречение по номерирани части, разпознаването на сложно смесено сред сложно съчинено и сложно съставно, както и обратната задача – в кой ред такова изречение няма. Формулировките редуват положителна и отрицателна логика, така че отговорът да не се налучква. Финалният блок е върху цитирането – какво представлява цитатът, как се оформя правилно и кога кавичките изпълняват друга функция. Тук примерите стъпват на изучени литературни творби, което свързва езиковите знания с работата върху художествен текст и с изискванията към писмените ученически работи. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая – проверката и точкуването отнемат минути. За учителя това е готова контролна работа без нужда от подготовка. Обхваща целия раздел в оценима форма, съчетава работа с текст и работа с отделни изречения и показва веднага дали затруднението е при сказуемото, при обособяването или при сложното изречение. Първите пет задачи вършат работа и самостоятелно, като кратко упражнение по анализ на текст. За ученика е реална подготовка – както за контролното, така и за формата на изпитните задачи. Позволява самопроверка по приложените отговори, изяснява най-често бърканите видове сказуемо и сложни изречения и затвърждава правилата за цитиране, които потрябват при всяко писмено изложение върху литературна творба.