Тестови задачи. Функционални стилове и лексикология. Български език – 9 клас

Входното равнище тук е сериозно: половината тест е език, другата половина – литература, и нито едната половина не е леката. Двадесет задачи с изборен отговор, които за кратко време показват какво е останало от предходната година, и отговори накрая. Езиковата част започва с задача, каквато рядко се среща – откриване на отклонения от правоговорната норма в цитати от художествени текстове. Изисква се не просто да се забележи отклонението, а да се преброят колко са, което прави задачата истинска проверка на внимание и на слух за нормата. Следват задачите по правопис. Обхватът им е широк: думи с трудни гласни и съгласни, употреба на главни букви при названия на награди, институции, географски области и исторически периоди, правопис на понятия и на прилагателни, образувани от собствени имена, както и слятото, полуслятото и разделното писане на сложни думи. Отделна задача е посветена на устойчивите наречни изрази – онези съчетания, при които се греши почти по навик. Граматичният блок проверява съгласуването и членуването в изречение, употребата на бройната форма и правилния избор на притежателни и възвратни форми в изречения от литературен характер. Тук се включва и задача върху формите за учтивост – с примери, в които съгласуването по род и число е нарушено на едно-единствено място. Подредбата е ясна: първо нормата на изговора и писането, после строежът на изречението и накрая литературата – от направлението и кръга към отделната творба. Литературната част е също толкова взискателна. Тя не се задържа върху една творба, а изисква преглед на цял период. Проверява се кой автор стои в началото на определено литературно направление, към кое направление принадлежи посочена творба и кои творци се свързват с известен литературен кръг. Отделни задачи работят с конкретен текст: как е изграден образът на града в дадено стихотворение, чрез каква поетика е създаден образът на герой от роман и от коя творба е приведен по-дълъг откъс, който трябва да се разпознае само по гласа на героя. Включени са и обобщаващи въпроси – за особеностите на българската проза през определено десетилетие, за твърденията, отнасящи се до цял литературен период, и за идеята на позната повест. Отделна задача изисква вярно свързване на творба с нейния жанр. Половината от литературните въпроси са формулирани обратно – търси се твърдението, което не е вярно, което изключва отговор по асоциация. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид и позволяват бърза проверка. Неверните варианти навсякъде са изградени от съседни явления и близки понятия, така че всяка грешка показва точно къде е недоразумението. На учителя тестът дава готов инструмент за начало на учебната година, който показва не обща оценка, а профил: къде е пропускът – в езиковите норми или в познаването на литературния процес. На ученика материалът е сериозна самопроверка преди началото на подготовката за зрелостен изпит: показва кои правила са забравени и кои периоди от литературата трябва да се преговорят.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тридесет задачи, които в един учебен час преминават през художествен текст, целия правописен свод и почти цялата литературна програма до момента. Тестът е предназначен за начало на годината и показва откъде трябва да тръгне подготовката. Началото е работа с текст – откъс от фантастичен роман за човек, който мечтае да залеси Марс. Към него са зададени пет задачи: значение на думи, основна функция на един образ, вярно и невярно твърдение за текста и разпознаване на художествено средство. Формулировките изискват внимателно четене, а не общо впечатление – верният отговор често се крие в една дума от текста. Езиковата част е необичайно обширна. Освен правоговорната задача за ударението, тя обхваща правописа в шест последователни въпроса – наставки и представки, главни букви при собствени имена и наименования, слято, полуслято и разделно писане, включително сложни думи с чужда първа част. Една от задачите изисква да се посочи редът с точно две грешки, а друга – редът, в който всички думи са сгрешени. Следват членуването, бройната форма, граматичните грешки в разгърнати изречения и учтивите форми. Литературната част покрива широк период. Проверяват се етапите на българския модернизъм и съответствието между направление и творец, жанровите определения на два романа, мотивите в трети, идеите в поема, характерните белези на друга поема, творби на един и същ автор и съответствието между произведение и жанр. Отделни задачи разглеждат развойните тенденции в литературата от осемдесетте години на деветнадесети век, композицията на един лирически цикъл, романите от голямата епическа вълна и библейските първообрази на един образ от „Епопея на забравените“. Финалната задача поставя кратък прозаичен откъс и изисква творбата да бъде разпозната – най-точната проверка дали текстовете са четени, или само преразказвани. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: разпечатва се и се работи веднага, дава съпоставима картина за целия клас и показва по блокове дали пропускът е в четенето с разбиране, в правописа или в литературните знания. За ученика е честна проверка преди началото на най-натоварената учебна година. Открива слабите места, докато има време да бъдат отстранени, и очертава ясно кои автори и творби се нуждаят от преговор. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Четири текста от четири различни свята в един изпитен лист. Това е най-отличителното тук и веднага се усеща при прелистване. Първият е от учебник по философия и разсъждава защо езикът не само свързва, а и разделя хората. Вторият е вестникарски репортаж от филмов фестивал. Третият е историческо повествование за бунт в древен град. Четвъртият е художествен, с поезия и проза, върху които се пише. Такъв подбор не е случаен. Всеки от тези текстове проверява различно умение и заедно обхващат почти всичко, което се изисква на изпита. Философският откъс носи шест задачи и е най-плътната част по мислене. Пита се за главната тема, за извода, който следва от текста, за функциите на отделните абзаци, за довършване на твърдение и за вярното според написаното. Прибавена е и задача за значението на фразеологизъм, свързан със същата тема, с което текстът и езиковият блок се захващат един за друг. Вестникарският откъс стои в съвсем друга задача: в него има четири празни места и за всяко се избира най-уместният израз измежду три близки възможности. Това е проверка не на правопис, а на усет за стил, и обикновено отсява най-добре. Историческият откъс е материалът за пунктуацията. В него трябва да се нанесат пропуснатите запетаи, при това в изречения с усложнен строеж, каквито рядко се дават за упражнение. Художествените текстове са два и стоят в двете писмени задачи. Върху откъс от стихотворение на Вапцаров се формулира теза. Върху приложен откъс от разказ на Йовков се пише голямо съчинение до четири страници на философска тема за смисъла на човешкото съществуване. Останалите задачи обхващат лексикалните отношения и аналогиите, синонимията и антонимията, главните букви при наименования, граматичното съгласуване, членуването, правописа в отделни думи и в изречение, пунктуацията при сложни изречения, както и литературните въпроси от цялото учебно съдържание, включително свързване на творба с жанр и разпознаване на тропи в стихотворен откъс. Задачите са четиридесет и една, от които осем изискват самостоятелно написан отговор. Отговорите накрая са с точките за всяка задача и с изписани очаквани форми там, където се пише свободно. При задачите с аналогии са дадени и по няколко приемливи варианта, което прави проверката справедлива, когато ученикът е отговорил вярно, но с друга дума. За учителя това е завършен изпитен вариант, който обаче се разглобява на четири отделни упражнения, всяко с различна цел. Философският откъс със задачите към него върши работа и самостоятелно, като час по четене с разбиране. Вестникарският откъс става за урок върху стиловата уместност. Историческият откъс е готово упражнение по пунктуация. А двете писмени задачи могат да се дадат в различни часове. За ученика това е проверка, която обхваща и четенето, и усета, и писането. Четирите различни текста показват дали се справя не само с познатото художествено слово, а и с научно разсъждение, с журналистическа реч и с историческо повествование. След сверяването с отговорите става ясно кой тип текст му създава най-много затруднения, което е по-полезно от общата оценка.

Тридесет задачи и почти двоен обхват – тестът проверява наведнъж езиковите норми и целия литературен материал от предходната година, при това с автори от няколко национални литератури. Първата трета е върху езика. Началото е работа с кратък научнопопулярен текст: три задачи изискват извод от съдържанието, разпознаване на средството за смислова свързаност и отделяне на думата, която не е термин. Оттам проверката минава през правописа на сложните думи, употребата на главни и малки букви, отношенията между двойки думи, пунктуацията и характеристиките на официално-деловия стил. Отделно внимание получава остарялата лексика. Две последователни задачи изискват разграничаване между историзми и архаизми – понятия, които звучат близко и се смесват постоянно. Към тях е добавена и задача върху паронимите, а после – преброяване на пропуснатите запетаи в дълго изречение и разпознаване на какво отделя запетаята в конкретен случай. Литературната част заема останалите две трети и е подредена по епохи. Тук се появяват Джонатан Суифт, Даниел Дефо, Джордж Байрон, Александър Пушкин, Виктор Юго, Оноре дьо Балзак, Стендал и Гюстав Флобер, а от българските автори – Христо Ботев и Петко Р. Славейков. Задачите проверяват както отделните творби, така и самите направления: какво отличава романтизма, кои са белезите на реализма, с какво се свързва появата на модернизма и какво отличава Българското възраждане от европейския Ренесанс. Две задачи са за съотнасяне. При едната се свързват цитирани стихове със заглавията на творбите, при другата – произведения с жанровата им принадлежност. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото и четирите двойки трябва да са верни. Отговорите са изведени накрая в компактен списък, включително разписаните съответствия. На преподавателя тестът дава ясна начална картина: резултатът се разчита по блокове и веднага показва дали пропускът е в езика, или в литературата. Може да се използва цял или разделен на две. За ученика това е преговор, който подрежда цяла учебна година – епохите, направленията и авторите, а езиковата част припомня нормите преди първата писмена работа.

Двадесет и две задачи, изградени по интересен принцип: тестът е съставен от два почти огледални блока. Всеки започва с кратък съвременен поетичен текст и продължава със същите типове задачи, но с нови примери. Така едно и също умение се проверява два пъти, върху различен материал – и резултатът показва дали е усвоено наистина, или е било късмет. Всеки от двата блока започва с работа с текст. Върху краткото стихотворение са зададени по две задачи: кое твърдение не е вярно за текста и какво не е употребено в него, съответно кой израз е в пряко значение. Тези въпроси проверяват разграничаването между художествен и нехудожествен текст и усета за преносна употреба – основата, върху която стъпва всичко останало в теста. Лексикалната част във всеки блок е с три задачи: разпознаване на изречение с остаряла дума, откриване на чуждата дума, която не е заемка, и посочване на български синоним на чужд термин. Примерите са различни в двете половини, така че упражнението е реално, а не механично повторение на едно и също. Синтаксисът е представен последователно и обхваща целия материал за годината: видовете сказуемо – веднъж съставно глаголно, веднъж съставно именно, съчинителната и подчинителната връзка между думите, разпознаването на сложно съставно изречение и – най-трудното – определянето кое изречение служи за ядро в сложното смесено. Последната задача се появява и в двата блока, с различни ядра, и обикновено отсява най-добре подготвените. Отделно място заемат членуването и наклоненията: във всеки блок има задача за откриване на грешка при пълния и краткия член, както и въпрос за глаголната форма – веднъж за изявително наклонение, веднъж за преизказна форма. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. За учителя това е готов годишен преговор: покрива лексика, синтаксис, морфология и работа с текст в един лист, без нужда от подготовка. Двойната структура позволява и друга употреба – единият блок като входяща проверка, другият като изходяща, за да се види напредъкът. За ученика тестът е точна репетиция преди годишното изпитване. Обхожда всичко съществено от годината, а огледалното повторение на типовете задачи показва кои теми са усвоени и кои трябва да се преговорят. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ и без допълнителни източници.