Тестови задачи – Части на речта. Видове местоимения (6 клас)

Петнадесет задачи, посветени изцяло на местоименията – от разпознаването на вида до правилната употреба в изречение. Готов материал с приложени отговори и с кратко обяснение към всеки от тях – разпечатва се и се работи веднага. Първата половина проверява разпознаването. Четири последователни задачи изискват да се посочи редът, в който всички местоимения принадлежат към един и същ вид – лични, относителни, показателни, въпросителни. Форматът е строг: достатъчно е едно местоимение в реда да е от друг вид, за да отпадне цялата възможност. Следва и задача с обърната логика – да се открие излишното местоимение сред четири близки. Особено ценна е групата задачи, изградена върху цитати от българската класика. В едно изречение трябва да се определи с каква част на речта е изразен подлогът, а в два поетични откъса – да се преброят местоименията от определен вид. Работата с истински стихове е далеч по-трудна от работата с изкуствено съставени изречения и точно затова е най-полезна. Отделни задачи разглеждат по-рядко срещани форми и проверяват кое твърдение за местоименията не е вярно – въпрос, който обхваща наведнъж няколко правила и обикновено отсява най-добре подготвените. Втората половина е изцяло практическа и е най-силната част на теста. Пет задачи изискват попълване, като всяка съдържа по четири отделни изречения – общо двадесет случая, в които трябва да се впише правилната форма. Обхванати са разграничаването на формата, която върши действието, от тази, която го понася, съгласуването на относителното притежателно местоимение по род и число, употребата на лични местоимения според контекста и изборът на показателно местоимение. Този формат е много по-труден от избора между четири готови отговора, защото формата трябва да се произведе, а не да се разпознае. Точно така се проверява реалното владеене на правилото. Отговорите са дадени за всички задачи, като при затворените е обяснено защо останалите варианти отпадат, а при попълването са изписани всички двадесет форми. За учителя това е готова проверка след раздела или удобно упражнение преди контролно – без подготовка, с ясно точкуване и с възможност да се използва цяла или на части. За ученика ползата е трайна. Грешките при местоименията се допускат постоянно и се отчитат при всяка писмена работа, а този тест ги обхваща изчерпателно и дава ясни примери за правилната употреба. Подходящ е за преговор, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа у дома – с приложени отговори за самопроверка, без чужда помощ.

Тест за входно равнище по български език и литература за седми клас с тридесет и две задачи. Материалът е сред най-обемните за този вид проверка и обхваща изученото през предходната година и по двата предмета. Езиковата част заема първата половина. Проверява се променливото я, изписването на представки, правописът на думи с трудни съчетания и членуването – включително в задача, изискваща да се открие грешката при пълен и кратък член. Морфологичната част обхваща разграничаването на причастията от прилагателните, разпознаването на местоименията по вид и глаголните времена. Две отделни задачи разграничават миналото неопределено от миналото предварително време, което позволява да се провери дали разликата е усвоена. Обособена е и линия за граматичната норма: съгласуването при учтива форма, при което трябва да се посочи кое точно правило е нарушено, и употребата на относително местоимение в изречение с означени позиции. Пунктуационната част засяга обособените части и деепричастните изрази. Литературната част е особено широка – обхваща над десет изучени произведения. Проверяват се общи мотиви между две творби, темата за образованието, сходството между две стихотворения, мотивът във финала на едно от тях, жанровата принадлежност, видовете характеристика на литературен герой. Три задачи изискват разпознаване на творба по приведен откъс, което проверява действително четене, а не общо запомняне на заглавия. Отделна таблична задача съотнася четири приведени цитата с изразните средства в тях – епитет, метафора, реторичен въпрос, олицетворение. Задачите с откъси заслужават отделна дума. Приведените части са достатъчно дълги и съдържат характерни подробности – облеклото на едно момче, тоягата и чувалчето на един пътник, – така че разпознаването е възможно, но изисква ученикът да е чел текста, а не само да е чувал за него. Обхватът на литературната част е и основното предимство на теста. Засегнати са и български, и чуждестранни автори, и стихотворения, и откъси от романи, и автобиографична проза. Затова резултатът показва не отделно произведение, а дали материалът е останал в цялост. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, като литературните задачи са малко повече. Всички са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя творба не е стихотворение, кой текст не е откъс от роман, какъв вид характеристика не съществува. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с широк обхват и по двата предмета, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Осемнадесет задачи, посветени на думите, които заместват другите думи – и на едно правописно правило, което върви ръка за ръка с тях. Контролната работа обхваща видовете местоимения, употребата им и променливото я. Началото проверява разпознаването по вид: кой ред съдържа само показателни местоимения и кой – само отрицателни. Веднага след това идват и по-фините задачи – определяне на местоимение по зададени граматични признаци, разпознаване на изречение без неопределително местоимение и посочване на вида на отрицателно местоимение в конкретен контекст. Отделна линия следи правилната форма. Проверява се коя форма на отрицателното местоимение се вписва в подадено изречение, къде местоимението е употребено неправилно и как се образуват неопределителните местоимения. Тук са и двете задачи за относителните местоимения – съгласуването с думата, към която се отнасят, и разграничаването на близките падежни форми. Точно тези грешки се допускат най-често и в устната, и в писмената реч, а при оценяване тежат. Средищно място заема работа с кратък текст. Върху откъс от популярен научен автор са зададени три задачи: преброяване на показателните местоимения в него, определяне на вида на местоимението, което свързва двете прости изречения, и посочване на синтактичната служба на подчертано местоимение. Този формат е от изпитен тип и проверява дали правилата се прилагат в свързан текст, а не само в изолирано изречение. Втората тема на работата е променливото я. Разгледана е чрез разпознаване на думи с това правило, чрез откриване на изречение, в което такава дума липсва, и чрез намиране на грешка в правописа. Отделни задачи проверяват и правописа на глаголни форми, при които правилото се прилага, включително в изречения с преизказен изказ. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа за края на раздела: обхваща и двете теми системно, включва работа с текст и показва по блокове дали пропускът е при разпознаването на видовете, при употребата на формите или при правописа. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Задачите обхождат всички видове местоимения, изясняват кога се пише едната и кога другата форма и упражняват правилото за променливото я – две от местата, където грешките се пренасят в следващите класове, ако не бъдат отстранени навреме. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

1. В кое от изреченията НЕ употребено лично местоимение? А) Казах му да дойде навреме на срещата. Б) Видях я да тича по улицата. В) Поисках им обяснение за постъпката. Г) Една ръка докосна рамото ми. 2. В кое от изреченията има грешка в употребата на местоименията? А) На него му дадоха най-хубавата ябълка. Б) Нас никой не ни пита за нищо. В) Аз ми се иска да стана летец. Г) Няколко дена след тази случка аз не я срещнах никъде. 3. В кое от изреченията личното местоимение е в ролята на подлог? А) Те ни настигнаха много бързо. Б) Помолих те да не ми звъниш по телефона, докато съм в час. В) Изпратих ти съобщение. Г) На нас ни забраниха да пресичаме улицата сами. 4. В кое изречение личното местоимение е в ролята на непряко допълнение?

Местоименията са сред думите, които се употребяват най-често и именно затова грешките при тях остават най-незабелязани. Материалът предлага набор от 15 тестови задачи, посветени на разпознаването, класифицирането и правилната употреба на местоименията в българския език, с приложен ключ с верните отговори. Първата група задачи е с избираем отговор и работи върху конкретни изречения. Проверява се умението да се открие наличието или отсъствието на местоимение в изказването, да се разпознае видът му, както и да се установи допусната грешка при употреба. Отделни задачи насочват вниманието към ролята на местоимението като свързващо средство между прости изречения в състава на сложното, а други изискват избор на подходяща форма според смисъла на изречението – включително в случаи, при които изборът между близки по значение форми често затруднява. Следваща група задачи е насочена към систематизиране по видове. Чрез редове с примери се проверява разграничаването между възвратни лични, възвратни притежателни, показателни, въпросителни и относителни местоимения, като редовете съдържат смесени форми и изискват точна преценка, а не разпознаване по външен признак. Заключителната част включва задачи от открит тип: избор на вярната форма в дадено изречение, откриване и подчертаване на местоименията в кратък диалог и попълване на пропуснати форми в изречения. Тези задачи изискват самостоятелна работа върху текст и проверяват знанието в приложен вид. Към материала е приложен ключ с отговорите на всички задачи, включително на тези от открит тип. Разработката е подходяща за самостоятелна подготовка и преговор, за упражнение върху местоименията в учебния час, за проверка на знанията преди контролно или изпит, както и като готов набор от задачи за работа в клас.

Един тест, който минава през целия дял: от собственото име и бройната форма, през четирите вида местоимения и глаголните времена, до причастието, наречието и предлога. Настоящият обобщителен материал събира двадесет и пет въпроса, всеки от които проверява различна част на речта или различен неин признак. Началните въпроси са за съществителното и за числителното. Проверява се разпознаването на собствено име, правилната бройна форма след числително при съществително от мъжки род и разграничаването на редно от бройно числително. Следващият смислов кръг обхваща местоименията. Проверява се определянето на лице и число при личното местоимение, разпознаването на кратка форма в служба на допълнение, употребата на пълната възвратна форма и учтивото обръщение в официална ситуация. Отделни въпроси разглеждат притежателното местоимение – съгласуването по род и книжовно правилната форма за трето лице женски род. Два въпроса са за възвратното притежателно местоимение и за случая, в който само то премахва двусмислието кой е притежателят. Глаголът е представен с въпроси за спрежение, за лице и число в сегашно време, за бъдеще време и за правилната форма при първо лице множествено число. Следват въпроси за двете минали времена – завършено действие, повтарящо се действие и съвместната им употреба в едно изречение, при която едната форма дава фона, а другата съобщава събитието. Отделен въпрос свързва глаголното време с разсъждението, в което сегашната форма изразява общовалидна мисъл. Причастието е застъпено с два въпроса: участието му в сказуемото и членуваната му форма, когато пояснява съществително име. Заключителните въпроси са за неизменяемите думи – разграничаване на наречие от прилагателно име, разпознаване на предлог, който свързва думи, слятото писане на наречие и изборът между кратка и удължена форма на предлог пред дума със съответния начален звук. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, което назовава частта на речта и признака зад избора. Обхватът прави материала подходящ именно за обобщение в края на учебната година или преди изпит: в един тест се проверява целият дял, а сгрешеният отговор веднага показва къде остава пропускът. Всички условия следват един и същ модел: сред четири близки изречения се търси единственото, което отговаря на изискването. Разликата между тях често е една буква или една дума, така че отгатването е изключено и всяко изречение трябва да бъде прочетено докрай. Предимството на такъв обобщителен тест е, че показва връзките между отделните теми. Ученикът вижда, че една и съща дума получава различно определение според службата си в изречението, че глаголното време решава какъв текст се изгражда и че правописът почти винаги има обяснение – в произхода на думата или в звука, който следва. Езиковият материал е кратък и всекидневен – разходка до града, подреждане на чанта, разказ край печката, тичане по пистата. За преподавателя това е готово средство за обобщителна проверка, за текущ контрол или за диагностика преди класна работа. За ученика материалът е конкретна и проверима подготовка и надеждна опора при всяко писане.