Тестови задачи. Четене с разбиране, лексика, правопис и пунктуация. Български език – 7 клас. (Вариант 11)

Едно представление в малко градче се превръща в колективно преживяване на мечтата за свобода. Анализът на главата проследява това. В началото е представен Иван Вазов, а нататък материалът е разделен на части със заглавия. Първата част е за разчитането на текста и съдържа номерирани въпроси: припомняне на сюжета на романа, кога и къде се развива действието, защо повествователят пресъздава накратко съдържанието на драмата и къде се представя спектакълът. Втората част е посветена на очакването и подготовката: как хората от Бяла черква очакват представлението и защо, как се подготвят за него, как протича подготовката на самия спектакъл и как минава представлението. Третата част разглежда ролята на песента в края на спектакъла, която е и повратната точка на главата. Четвъртата част съдържа задачи за прилагане на наученото. Отделно е обяснено и защо истинското действие в главата се разиграва не на сцената, а в залата, и как Вазов постига това. Всеки раздел е формулиран като въпрос с развит отговор, което позволява самопроверка. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за изкуството и свободата.

Едно наивно представление събужда цял един народ. Анализът на главата проследява как става това. В началото са представени авторът и произведението. Същинската част е разделена на озаглавени части, които следват естествения ред на работата с текст. Първата е за съвместното четене, а втората за думите и изразите в произведението, тоест за онова, което спъва днешния ученик. Следват събитието и героят, разгледани поотделно, а после идеите и ценностите, които творбата утвърждава. Последните две части са по-необичайни и точно затова полезни. Едната кани ученика да изкаже собствено мнение, а другата го поставя в ролята на изследовател, тоест изисква самостоятелно търсене, а не готов отговор. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо истинското действие се разиграва не на сцената, а в залата, и как Вазов постига това. Всеки раздел е формулиран така, че да служи и за самопроверка преди класна работа. Материалът дава и опора за характеристика на публиката като колективен герой. Подходящ е за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос и за съчинение по темата за пробуждането.

Смях в залата, а после песен, от която всички настръхват. Анализът на главата „Представлението“ проследява този обрат. В началото са представени авторът и произведението. Същинската част е построена като номерирани въпроси с развити отговори. Първите търсят основните епизоди и любителския възрожденски театър така, както главата го представя. Следват няколко въпроса за комичното, разделени по признак: най-смешните моменти от представлението, най-забавните детайли в декорите и костюмите и най-смешните моменти в описанието на актьорската игра. Това разделяне позволява хуморът да се анализира, а не само да се преживее. Отделни въпроси разглеждат поведението на отделни герои и изреченията, показателни за възрожденската театрална публика. Централният въпрос е за революционната песен и за оценката, която повествователят ѝ дава, а след него е разгледан смисълът на последните две изречения от главата. Последните раздели дават сведения за Тодор Каблешков и за Добри Чинтулов. Отделно е обяснено и защо смехът и вълнението в главата не си противоречат, а водят до едно и също. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа и за съчинение по темата за театъра и пробуждането.

Този вариант на теста върху седемнадесета глава от романа проследява театралната вечер в Бяла черква стъпка по стъпка – от очакването преди началото до тревожния поглед в самия ѝ край. Двадесетте задачи с избираем отговор проверяват вниманието към подробностите. Началните въпроси се отнасят до причината цялото градче да очаква представлението, до начина, по който се разпределят ролите, и до първите комични моменти в залата. Следват задачи за живото участие на зрителка, която подсказва на глас, и за украсяването на училищната зала с мебели, събрани от домовете. Друга група въпроси разглежда подготовката на изпълнителя на злодея, който цял месец не подстригва косата си, недоразумението на представителя на властта относно един от героите и мигът, в който смехът преминава в сълзи. Отделни задачи изясняват отклика при появата на окования злодей и събитието, прекъснало развръзката и увлякло цялата зала в обща песен. Следващите въпроси са насочени към поведението на онзи, който подсвирква от залата, към последвалото го извеждане навън, към състава на импровизирания оркестър и към тревогата на майката, разпознала сина си на сцената. Разглеждат се и художественият замисъл зад събирането на декори, липсата на навик за ръкопляскане и уверената реакция на главния изпълнител при отправената заплаха. Заключителните задачи обобщават изводите – колко лесно се заблуждава онзи, който не разбира езика, какво предвещава зловещият поглед във финала и какъв е основният урок от цялата глава. Всички задачи са придружени от верните отговори с кратки пояснения.

Прочетете текста и се запознайте със схемата след него. Първите театрални прояви в България са свързани с читалищата, които са център на духовния и обществения живот на страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен на 15 август 1856 г. Това е комедията „Михал Мишкоед“ на Сава Доброплодни, който по това време е учител в Шумен. През същата година на 12 декември читалището в Лом организира театрално представление на мелодрамата „Многострадална

Един град, който се учи да бъде публика – така би могла да се определи същността на тази глава, в която реакциите на залата казват за хората повече от самата пиеса. Настоящият тест по литература следва именно този прочит. Изпитният вариант съдържа 15 задачи. Първите тринадесет са с избираем отговор. Началните въпроси установяват какво настроение владее градчето преди събитието и каква художествена задача изпълнява театралната сцена в структурата на романа. Следва задача за причината декорът да изглежда пъстър и несъразмерен – въпрос, който насочва към материалните условия и към участието на цялата общност. Втората група въпроси разглежда изпълнителите и публиката: какво мотивира един от актьорите да поеме отрицателната роля, как се променя настроението на залата между отделните действия, какви са подбудите на онзи, който застава в защита на трупата, и каква роля изпълнява тълкувателят до представителя на властта. Отделно е формулиран въпросът за същността на провокацията, нарушила кулминационния момент. Заключителните затворени задачи са аналитични и обобщаващи: каква е стойността на комичното в композицията, защо финалната песен въздейства толкова силно, какъв образ на общността изгражда залата, какъв е сюжетният ефект от връзката между сцената и живота и как се държи представителят на властта след разпита на следващия ден. Последните две задачи са с място за писане. Първата изисква посочване на два различни примера за обединяващата сила на изкуството с кратка обосновка на всеки. Втората е съпоставителна – изисква сравнение на два сценични образа по три предварително зададени показателя, включително как контрастът между тях подготвя финала. Приложен е ключ с верните отговори и пояснения, позоваващи се на конкретни изрази от текста, както и структурирани примерни решения на двете отворени задачи, с посочени и алтернативни варианти. За учителя това е готов инструмент за проверка на прочетеното, за текуща оценка или за урок върху духовния живот на предосвобожденското общество. За ученика тестът развива умение за съпоставка и за подкрепа на твърдение с примери. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.