Пътят от празния лист до беловата: технология на създаване на есето, подготовка, писане и редактиране

Урокът разглежда есето като процес, а не като готов резултат. Началото обяснява какво представлява този вид текст и защо е важно да се знае как се пише. След това са изведени трите основни етапа: подготовка за писане, самостоятелно написване и редактиране, и всеки от тях е разгърнат поотделно. Най-подробна е частта за подготовката: как се търси нестандартен, провокативен и ангажиращ подход към темата, как се набелязват идеи и факти, как се разсъждава върху тях и как от разсъждението се оформя становище. Отделно е показано как от становището се извежда теза и как към нея се прибавят подтези. Седемнадесет въпроса с отговори и практически задачи затвърждават всяка стъпка. Понеже урокът не е обвързан с конкретна тема, той може да се използва при всяко есе: за планиране преди писане, за проверка на вече написан текст и за преодоляване на най-честия проблем, а именно тръгването без ясна теза. Отделено е внимание и на черновата като нормален етап, а не като загубено време, и на редактирането, при което текстът се съкращава и подрежда, вместо да се допълва безкрайно. Езикът на обясненията е прост и без излишна терминология.

Въпросите „Как да започна?“ и „Как да завърша?“ спират почти всеки ученик пред празния лист. Това помагало отговаря именно на тях, но не с готов шаблон, а с обяснение на самия процес на писане, разделено в четири части. Първата част изяснява какво представлява есето като жанр: откъде тръгва, кога и с чия книга се утвърждава като самостоятелен жанр и какво подсказва самото му название. Тук са разграничени видовете есета според съдържанието и предназначението им, както и признаците, които правят есето завършен текст, а не свободен поток от мисли. Втората и най-обширна част води през структурирането и композирането стъпка по стъпка: прочитът и тълкуването на зададената тема, планирането на работата в изпитна ситуация с двата възможни начина на подготовка, формулирането на теза, изборът на начало, изграждането на композицията, оформянето на абзаците и преходите между тях, изборът на изразни средства, изборът на финал и накрая редактирането. За всяка стъпка са посочени конкретни възможности, включително няколко различни варианта за начало и няколко за финал, между които пишещият може да избира според темата си. Третата част е посветена на есето по хуманитарен проблем върху литературна творба, което най-често се изисква в училище. Обяснено е какво точно се защитава в такъв текст, как може да бъде подредена работата и каква е изключителната възможност на есето да приеме условно формата на друг жанр. Финалната част разграничава трите вида текст, които участват в аргументативното писане, разсъждението, описанието и повествованието, и уточнява какво е мястото на всяко от тях. Материалът е подходящ за подготовка за класна работа, за матура и за всяко изпитване, което изисква аргументативен текст. Полезен е и на ученици, които вече пишат есета, но искат да подредят композицията си, да формулират по-ясна теза и да разнообразят началото и финала.

Преди да седне пред белия лист, ученикът има нужда да знае как изобщо работи аргументативната реч. Този учебен материал по български език тръгва точно оттам: обяснява кой текст наричаме аргументативен и как проблемът, тезата и аргументите се свързват в едно цяло. В началото е поставен въпросът за трите основни типа реч и за мястото на разсъждението сред тях, а след това вниманието се насочва към произхода на думата „есе“ и към книгата, с която жанрът получава името си. Оттук е изведен списък с основните характеристики на есето като жанр на аргументативната реч: какъв проблем поставя, каква позиция изисква, как се доказва тезата, как се подреждат аргументите и каква образност допуска речта. Отделен раздел разглежда ситуацията на общуването при писането на есе: кои са участниците, каква може да бъде целта, какъв е предметът на текста и какъв резултат се очаква. Този поглед помага да се разбере защо едно есе звучи различно според това пред кого и заради какво се пише. Същинската част представя трите вида есе: есе рефлексия, есе казус и есе апел. Всеки от тях е описан поотделно, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по редове като същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, аргументация, композиция и изразни средства. Така разликите се виждат наведнъж, вместо да се търсят из текста. Практическата част проследява последователността на работата стъпка по стъпка: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на тезата, събиране на материал и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на готовия текст. Всяка стъпка е обяснена с това какво точно се прави в нея и защо се пропуска трудно. Финалната част е посветена на плана на есето: двете функции на въведението, изискванията към основната част с тезата и аргументацията, задачите на заключението и схематичен модел на подредбата на цялото съчинение. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за упражнение върху аргументативния текст и за самостоятелна работа преди изпит.

Този урок започва от самата природа на есето и от неговия създател, като цитира Мишел дьо Монтен. Първата част извежда общите характеристики на жанра: образни, експресивни и емоционални разсъждения, интересни примери и интригуващи факти. Обяснено е защо есето допуска свободата на мисълта, но изисква и логическа свързаност. Втората част е посветена на съдържателно-композиционните особености: какво се прави в началото и какво в края, каква е ролята на скритата теза и как се изграждат уводът, изложението и заключението. Накрая е даден кратък обобщен план за писане на есе, който може да се използва направо. Двадесет въпроса с отговори и практически задачи проверяват усвоеното. Разработката е удобна за подготовка преди класна работа, за самостоятелно упражнение и за поправяне на вече написан текст, а частта за образността помага текстът да не се превърне в сухо изброяване на аргументи. Обобщеният план в края е особено практичен, защото събира целия урок в няколко реда и може да стои пред очите на ученика, докато пише. Примерите показват и къде свободата на есето свършва. Цитатът в началото задава тона на целия урок.

Учебна разработка, която обяснява какво всъщност е есето, преди да се пише есе. Началото отвежда към Монтен и към заглавието на неговите „Опити“, за да покаже откъде идва самата дума и защо жанрът се определя като опит да опознаеш и да разкриеш себе си. Оттам текстът стига до работното определение за есе като аргументативен текст с обоснована лична позиция и отговаря на въпроса защо учениците предпочитат точно него: свободата на мисълта, диалогичността, изискването за оригинален изказ, образността и експресивността, съчетаването на различни стилове, тропите и фигурите. Втората част е посветена на съдържанието и композицията. Разгледани са ролята на заглавието като ключ към темата, тезата като основна мисъл и различните места, на които може да застане в текста, включително случаят, в който остава скрита до самия край, подтезите и антитезисното им изграждане, аргументите и логическата връзка между тях, както и свободната композиция с незадължителните увод и заключение. Твърденията са подкрепени с цитат от изследване върху ученическите писмени текстове и с кратки образцови примери за теза, за реторичен въпрос и за развит аргумент. Разработката е подходяща за подготовка преди писане на есе в гимназията и за час, в който жанрът се въвежда теоретично, преди учениците да седнат пред собствената си тема.

Материал, който не пише есе, а обяснява как се пише. И което е по-важно – казва по какво ще бъде оценявано. Именно тази втора част го отличава от обичайните указания. Критериите са изведени поотделно, в три групи, а под всяка стои какво точно се проверява. Разработката обхваща есето по житейски проблем и е събрана на три страници, разделени в четири озаглавени части. Първата определя жанра. Есето е назовано аргументативен текст и веднага са изброени четирите му задължителни елемента – от ясно заявената теза до логическата свързаност между частите. Уточнено е и откъде могат да идват доводите: от личен опит, от литература, от кино и театър, от наблюдение върху обществото. Втората част е за композицията и е разгърната в три равнища. Първо са назовани трите основни части, после е указан обемът в думи и в страници, а накрая е разписано какво съдържа всяка от тях. Особено полезно е разграничението вътре в същинската част. Разделени са трите ѝ съставки – теза, антитеза и аргументация, – като при втората е добавено уточнението, че тя се включва само когато е приложима. Именно това уточнение спестява често срещана грешка. Третата част е за оценяването и е най-стойностната. Тя изброява три показателя, всеки с по няколко подточки: какво се очаква по съдържание, какво по строеж и какво по езикова култура. При последното са назовани четирите норми поотделно. Тази част превръща материала в нещо повече от указание. Ученикът вижда предварително по какво ще бъде съден, а преподавателят получава готова таблица за оценяване. Четвъртата част са шест кратки насоки, всяка от по едно изречение. Сред тях са и две, които рядко се казват направо: да се избягват дълги изречения и текстът задължително да се препрочете преди предаване. Финалното изречение обобщава защо спазването на тези принципи има значение – не заради самите правила, а заради впечатлението, което текстът оставя. Изложението е справочно – с отстъпи, знаци пред всяка точка и разграничени равнища, така че нужното се намира веднага. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на жанра, без нужда от подготовка. Третата част върши работа и самостоятелно – като критерии при проверка или като раздавателен лист преди писмена работа. За ученика материалът е кратък наръчник, който се прочита за минути и се използва преди всяко есе – както при домашна работа, така и при подготовка за матура.